В такива ситуации не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли.. по-добре е да се смееш макар че ти се иска второто..
Като гледам горе-долу добре се справяш, единственото, което доста пречи, са спомените, защото ти се иска да върнеш това, което е било. А всъщност в настоящето нищо не е както преди. Явно той просто се е променил и се налага да го приемеш. Опитай се да не му мислиш много, въпреки че е трудно.

P.S. Като чета подобни неща, ми идват разни мисли на главата.. започвам да се чудя как ли ще се обърнат нещата и при мен един ден Днес дори не мога и да си го представя, но не се знае какво ще дойде утре