Оххххххххх
не знам от къде да започна... става дума за моя много добра приятелка, която вече отдавна не е в пубертета, както и аз. На 19 години е и живее само с майка си. Нормално е да не живеят много добре. Майка й взема около 100 лв заплата и работи на 2 места само и само, за да осигури някакъв стандарт на тази неблагодарница приятелката ми. От нищо не я е лишавала. Купи й компютър за 2000 лв, рокля за бала за 1000 лв и телефон за близо 300 лв. Поиска си и мп3, която не й беше нужна ама жената пак намери начин и приятелката ми си има мп3 плейър който в момента събира прах тъй като не го използва.
Сега си е наумила да си вземе един телефон за 400 лв защото тоя нещо не я кефел нищо, че го има от някакви си там 5 месеца и нищо, че знае че майка й няма как да ги измъкне тия пари... всъщност, тя може... ама цял месец могат да седят гладни и без ток и вода и да се радват на новия телефон за 400 лв. Накрая заяви че майка й харчела прекалено много за храна и вода и за това не стигали парите за шибания й телефон ... е това вече беше изказване на дете тип първи клас, което наистина не знае как се вадят пари. Даже имала наглостта да каже на майка си, че нея не я касаело какво ще прави, тя искала телефон. Сега приятелката ми започна работа, обаче майка й искала малко помощ с парите, защото просто не стигали. И оная като й се развикала, че нищо няма да й даде... тя как искала телефон... ала бала... върха на простотията беше като нарече майка си: "Ненормална откачалка, дето я бият лимките из главата." само защото няма да й даде пари за тая играчка, не че няма телефон има и то много хубав... ама ей на... опитах се да я върна малко на земята, ама тя ми се разсърди, каза че нищо не съм разбирала. Аз също работя и помагам на родителите си, ама не ги наричам ненормалници, само защото нямат пари... не знам направо какво да кажа.