Май нещо ме е обхванала депресията, а и си помислих че отдавна не съм посещавала форумчето, та реших да споделя типично депресиращи любовни мисли.Дано не ви отегча...е ако все пак е така ще си взема поука да не дрънкам повече любовни историйки
Абе замислих се колко готино беше някога като срещнах гаджето си, как нямаше скандали и как искрено ранех сълзи при всяко негово заминаване за по месец.А само да чуех някоя баладка винаги се свързваше първо с него...абе сещате се и сърчица по тетрадките и звездички....все едно е минала цяла вечност от тогава, а всъщност 2-3 години( не че е малко време де).Ама сега като че ли....не е така.Ми пука ми за него,ама чак толкова колкото беше преди....мнеее.Жал ми е,защото като че ли цялата искреност на връзката се стопи и сега всеки дебне другия и го подозира за какво ли не.Обичам го все още ама какво стана с искрената радост при всяка среща???Какво става с любовта??
Айде стига, че станах банална