знам,че мястото на темата не е тук,вероятно е в раздел "любов",но този раздел ме депресира..глупаво е..знам,но когато чета за разбити сърца и несигурни връзки..се чувствам ужасно,за хора,които искат да са с някой,само за да го вкарат в леглото и за други подобни,който се интересуват само от това,дали някой е "готин",за да стане обект на желанията му..аз не съм съдник или нещо такова,всеки сам решава какво да прави..както се казваше в един филм:"не бива да сестрахуваме от смъртта,а от един пропилян живот.." в тази връзка искам да ви попитам неща,които може да ви се сторят тривиални...замислете се..вярвате ли в истинската любов..в тази любов,която преобръща всичкко..?защо започваме връзки,които знаем,че са обречени..само задради "ходенето" ли..не се ли изхабяваме..и може би най-вайният въпрос,този,който ме вълнува лично мен..как се поддържа една любов..да си с някой 2,3..и повече години и така завинаги..нали с времето хората се променят..стават други..научават се да гледат на нещата като на нещо обикновено..което е твърде жалко..говорят мили неща по навик и повтарят "обичам те"..което са приели за "здрасти"..как като виждаш някой всеки ден..дори облечен в раздърпан стар халат и с ролки,може да съхраниш пламъка,когато осъзнаеш.че твоят принц или приказна принцеса са обикновени хора..че няма приказка безкрай...който му се умива с мен..нека пише..хував ден

т.1 и т.7 от Правилника!

Модерирано от sh3_1s_7h3_0n3.