В тези редове оприличих много от собствените си действия, и честно казано ако се замисля наистина си прав или права, не опомена но ще пиша в мъжки род защото ми се иска да вярвам че чувствителни и наистина можещи да обичат мъже съществуват. Наистина може и да има нещо вярно в похабяването-но малко. За мен тези връзки само с "Ходене" са като един вид проба. Ако нещата се задълбочат- добре ще се радвам, аколине-поне ще успея да видя какви грешки бих могла да направя и да ги избегно при този от чийто глас краката ми се разтапят. Но честно казано не смятам да има рецепта за вечна любов. Е разбирасе, всяко правило си има изключения и се срещат-рядко но все пак се срещат хора с чиста и истинска любов които дори в лицето на съсухрения и едва дишащ вече старец на смъртно легло-принц по-прекрасен и от най-големия сесксимвул на всички времена. Но при повечето с времето, любовта се превръща в навик. Аз също искам да чуя такава рецепта защото дори и на мен самата-която съм спонтанна трудно се променям, или просто обичам изненадите-някой ден ще ми се случи да обичам по навик, а от опит, дори и да не е мой а просто от наблюдение знам, че лубовта по навик е по-ужастна и от омразата.