Не е от Есе, просто разсъждавам
вярвате ли в истинската любов..в тази любов,която преобръща всичкко..?защо започваме връзки,които знаем,че са обречени..само задради "ходенето" ли..не се ли изхабяваме..и може би най-вайният въпрос,този,който ме вълнува лично мен..как се поддържа една любов..да си с някой 2,3..и повече години и така завинаги
Както казах, вярвам в любовта.
Надеждата умира последна и когато човек хареса някого, трудно може да приеме, че другият не го харесва, или че поради друга причина, няма шанс за развитие на връзката.
Естествено, има много хора, които искат просто да са с гадже, за да се чувстват "готини", което е типично за заблудени пуберчета.
Връзката се поддържа с много любов и всеотдайност - компромиси, толерантност, доброта... Не може да очакваш всичко да става, както ти си искаш. Все някога ще дойде момент, когато желанията ви ще се разминават и ще се наложи единият да отстъпи. Следващия път, пък, другият ще го направи.
Когато наистина обичаш някого, няма нужда да се опитваш да правиш нещо за него... ти го правиш и без да се стараеш, просто защото желанието да доставиш удоволствие на обичания, понякога е по-силно от всичко останало.