..Моята тема :)

**Rock & Roll Queen** · 09-01-2007, 08:32

'Открий мрака...' - страхотно е!!! Даже това е едно от най-хубавите, който си поствал тук...май. Някакси нахъсващо е.

'В тъмнината взирам се...' - добро е, краят е хубав.

А 'Крило на скръбта' леко ми прилича на 'жив е той жив е...', може би заради предпоследните два стиха.
Добре, хубаво.

И, мамка му, от къде идва това вдъхновение?!

**ScionOfStorm** · 09-01-2007, 08:52

Ееее мерсии!

Ми откъде да идва, всекидневни преживявания, размисли, ю ноу...

)

**[VampI]** · 09-01-2007, 10:17

Am da ti kaja pyrvite sa mnoo dobri....moite pozdravleniq...syper mn me izkefi s tezi kyrvishta i izmreli neshta....nqma prosto kakvo da kaja.Prodyljavai taka...aaa za tova poslednoto..mm are tezi dni kato go procheta shte ti kaja kakvo mislq i za nego,no predpolagam che shte e dobro kato ostanalite (potupvane po glavata)

09-02-2007, 14:46

tova deto beshe pyrvoto na angliiksi beshe mn qko!AZ ne si padam po stihove na bg...no na angliiski kato sa iiii takiva chustveni za bolka ii tn mn me grabvat..pishi na engliiiiiiiiiish ! ;D

**ScionOfStorm** · 09-03-2007, 07:14

Пиша повече на български, защото ми е родния език...

)

Сам стои, вятърът го брули
Сам стои, воин един
Пред планини тъй мрачни и потайни
Сам стои, горд, непоколебим

Гръмотевици около него тътнат с грохот
А той стои си сам, замислен, блед
Започнал своя непосилен поход
В честта си, в кръвта своя е заклет

"Хейдра!" шепнат му скалите
Дума древна и могъща
"Хейдра!" стенат планините
И увереността в него се завръща

Хейдра, воине неустрашими
Пътят пред теб дълъг ще да е
Хейдра, спомен за мразовити зими
В душата ти смело нека екне

За теб ще пием и ще плачем
Сине на самите Богове
За теб ще пием и ще плачем
Защото нивга не ще се върне
Това, което нявга бе...

***********

Хейдра, Terje Bakken.

**miminia** · 09-04-2007, 18:33

Всичките са страхотни! Браво!

**ScionOfStorm** · 09-13-2007, 08:27

Майко Тъма

Майко, теб зова в този мрачен час
Блуднице нощна, поспри, чуй моят глас
За детето твое забравено си спомни
Животът бушуващ жестоко го сломи

Майко тъма...
Искам да спра
Да чувствам
Да умра

Очите ми виждат само пустота
За това съм бил орисан, значи
Това ще да е моят съдба
Душата ми вериги вечни ще да влачи

Майко тъма, синът си приеми
Самотата, болката ми прегърни

За да се изправя гордо
С вятър в коси шепнещ

Сам-самичък срещу всичко, с юмрук свит
Невидим за смъртните люде, в сенките скрит
Наблюдаващ как светът към своя край клони
Как разруха всемогъща царува из човешки земи...

**ScionOfStorm** · 09-13-2007, 08:27

баси как разбих флууд защитата с двоен поуст не знам

09-13-2007, 11:11

Първоначално написано от ScionOfStorm

баси как разбих флууд защитата с двоен поуст не знам

Нали знаеш, че си, като тези тук
http://www.zazz.bg/play:b949bdd3

**ScionOfStorm** · 09-13-2007, 16:36

Леле мале

**love_only_one_boy** · 09-13-2007, 18:07

Земята гори
Стонове, вопли
Агонизиращи души
Тела- още топли ..............
Ей това мн ми харесва! =) Стахотно е!!

**Disrespect** · 09-15-2007, 06:27

[9/2/2007 3:55:48 PM] [BornFromPain] says: мене Сашо много ме кефи как пише
[9/2/2007 3:55:57 PM] [BornFromPain] says: да го еба в таланта! да прави група бе!
[9/2/2007 3:56:03 PM] TheNightRider says: хаха
[9/2/2007 3:56:04 PM] TheNightRider says:

[9/2/2007 3:56:04 PM] TheNightRider says: да
[9/2/2007 3:56:06 PM] TheNightRider says: сционе руълз

**ScionOfStorm** · 09-15-2007, 12:35

Чеките да гаврътна нещо, че се изчервих

Мерси!

**ScionOfStorm** · 09-23-2007, 07:13

Плясък на хиляди криле
Вихри въздуха безпощадно
Дошло отново времето е
Ще се въздигнем...славно

Пламък неземен в прокълнати
Оръжия тлее
Слънце черно зад гърбове пернати
Злокобно грее

Братя мои, паднали ангели на разрушението
В очите ви копнеж съзирам
Ще дръзнем да пренапишем Сътворението
В сърцата ни трепне вечен плам

Демони забравени, ужас въплътен
Души прокълнати, вече не сме във плен
Разрушени ще бъдат стените райски
Надигнете се, дракони спящи своя сън

Надигнете се
Светлината скършете!
Възцари се хаос всепоглъщащ
Яхни ветровете!

Бог мъртъв е, и завинаги ще бъде
Славно и могъщо, царуването наше ще пребъде

**ScionOfStorm** · 09-24-2007, 07:39

Ражда се в зората нова
Легенда за геройства и войни
За тайни мрачни и отрова
За битки също, и за смели думи

Ветровете вихрят тез истории
В бягът си игриви и небрежни
За да бъде в изгрева пробуден
Митът, за Вечният забравен клан

"Сърцата си предложихме на Боговете
Приеха те, Народ на изгрева ни нарекоха
Да пазим Майката нашият завет е
В честта си славна всички се зарекоха

Братя наши бяха
Всите зверове
Стареите ни зовяха
Горските духове

Танцувахме боси по сутрешна роса
Умели воини бяха нашите мъже
В душите си носихме Песента
И кланяхме се на Луните две"

Тези слова забравени
Нашепна ми есенната тишина
В мрака изоставени
Реших аз...да ги възкреся

Тъгата лумна
В зората останах взрян
Тъга, тъй безумна
По един отминал блян...

**ScionOfStorm** · 09-25-2007, 07:22

Небето мрачно е, зловещо
Стоя на хълма черен, сам
Смущава ме...неизказано нещо
В сърцето ми тлее черен плам

/завинаги/

Небето казват обитаваш ти
Господарю на ловките лъжи
Не вярвам, не ще и вярвам в теб
Съществото цялото ми срещу теб крещи

Кръвта току-тъй вода не става
Водачо ти на стадо сляпо
Волята ми моя си е, здрава
И свободен ще съм вечно

Крилата ти небесни ще кървят
Наслада в жестоки мои очи
Ще кървят, а после ярко ще пламтят
Изгубени в безкрайни кладенци

/завинаги/

**Child_In_Time** · 09-25-2007, 08:00

Хараби! Браво, браво много ми харесва =D> =D> =D>

**ScionOfStorm** · 10-04-2007, 06:31

Хиляди лица гледат ме, побъркват ме. Убиват.
В ума ми стон на хиляди души звучи
С грохот хиляди стъкла нейде се разбиват
Нейде, там където душата моя в агония пищи

Блъскам, дращя, клетките разбивам
Съградени отново ще са те
Плача, мразя, в мрак умирам
"Да мре!" пищят лицата, "Да мре!"

Сграбчвам ги, скъсвам ги, отхвърлям
Вой на болка откъсва се от устни смъртни
Себе си в огъня на вечността опърлям
Гори, душа моя непотребна, умираща пламти!

Лицата съдят ме, пронизват ме, кикотят се дори
Докрай побъркан, пищя аз, но никой ме не чува
Слепец злочест съм бил, а не мъдрец
Умен уж...а в реалността - глупец

Блъскам клетките пред мен, тъй омразни
Отново, пак и пак
И мисълта за смърт тъй примамлива ме блазни
Обратно там, с лицата - в пълен мрак

Ще ме разкъсват призраците гнусни
С бледи, безпощадни свои ръце
Ще кървят безкрай изсъхнали ми устни
И отново ще крещят лицата...

" Да мре, нещастникът забравен, да мре!"

**quench** · 10-04-2007, 06:33

подкрепям това, че събираш всичката си помия в една тема - ех, да го правеха и други от форума

не бе, братко мой, ебавам се - давай, пиши изродските текстове

**tony_8989** · 10-07-2007, 13:43

wooow..strahotno e!

tyjno,no mnogo hubavo..ti li si go pisal/a? i az pi6a stihotvoreniq na angliiski(na bylgarski moga malko).pojelavam ti zanapred da ne se 4uvstva6 taka,kakto v stihotvorenieto,a mnogo po-dobre!

**ScionOfStorm** · 10-09-2007, 06:31

Струните на душата късат се с писък тъй неземен
Клавири на душата пригласят им със вопъл скръбен
Песента изтъкана е, аз съм носителят Й последен
В пустота ще я пея, от сивота безкрайна обграден

Пътник съм, но накъде ще поема и аз не зная
Носещ Песента в душата моя натежала от тъга
Скиталец скръбен, за живота си завинаги нехая
Важното е да опазя жива Песента....

За света съм мъртъв аз, незрящи са очите ми
Кух отвътре, само пламъче самотно в мен трепти
Забравих що е то сърцето мое да тупти
Забравих, но и нивга не съм знаел, нали?

Имам си Песента
С нея – вечността

В кръвта ми, от болка почерняла
Тече Тя със страховита мощ
И в душата ми, що в лед се е сковала
Грее Тя във безметежна нощ

Едничко знам, за едничко аз живея
Щом Черната на вратата ми почука
И вземе туй, за което някак не милея...
Щом прегърне ме тя, щом склопя очи...

Песента за мен със скръб ще попее
Нали?
...нали?

**LordOfLight** · 10-10-2007, 16:26

За мен ти имаш талант, много хубаво пишеш. Браво!

**ScionOfStorm** · 10-16-2007, 18:45

Спомени от лед

„Спомени от лед, в тях заключен съм, впримчен ли си също ти?
Бях, съм, и ще бъда, отново и отново – роб на забравени мечти.”

Роден съм бил, казват, в чернотата на нощта
Белязан съм останал, вградени във плътта
Са те, спомените от лед, завихрени в тъма
Виждаш ли ги, усещаш ли ги? Красота!

Спомени от лед, гнили плодове са те
Мраз убийствен от тях се на талази лее
Покосиха ме със своите ледени ръце
Душата ми тяхната песен ще да пее

Как си ви спомням, и живея във вас...
Спомени от лед
Както си спомням един далечен глас
На отдавна мъртъв поет

„Ще умираш, за да бъдеш ти
Отново прероден
Ще се възправяш гордо, после
Ще падаш – пак сломен”

Вихрят се, те – бъдеще, минало и настояще
В спомени от лед, сякаш нивга не ги е имало
И в самота ми шепне тъмнината тихо
„Спомени от лед, спомени от лед, спомени от лед
Ще си, смъртни мой, вечно в тях заклет!”

„Спомени от лед, вечно впримчен ще си ти!
Забранени вечно са за тебе всякакви мечти!”

**^^fencheto** · 10-17-2007, 11:58

Човек имаш дарба продължавай в същия дух

**ScionOfStorm** · 10-17-2007, 17:11

Мерси много!

Тема: ..Моята тема :)

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Правила за публикуване