Цитирай Първоначално написано от exploitedteen
...
Не мога да кажа, че обичам да говоря за любов, но това ми хареса. С акцент на "побърква", поне в моя случай, и без това основан върху лабилността...
Към авторката на темата - да, така е, аз също съм съгласна с теб. Въпрос на нагласа. Не съм романтична, не съм склонна да говоря за чувства, не се доверявам лесно. Но когато стане, го приемам като факт на живота. А живот само с положителни черти не е живот. Ако не се бориш за нещо, ако нямаш нещо, което да искаш да подобриш, да постигнеш - смисъл няма. Не си падам по безтегловността (очевидно ), затова и моето разбиране за живота не почива върху смирението.
Много пъти са ми казвали, че да обичаш и да мразиш някого едновременно не е възможно. Не е ли? Това е толкова проста схема, че няма как да не е осъществима. Много добре знам какво е да обичаш и да мразиш един и същи човек и това не е плод на обичайната ми лудост. "Харесвам" не е еквивалентно на "обичам" - можеш да обичаш някого, без да го харесваш или поне без да харесваш голяма част от него. Без обяснение. Мразиш, защото си подчинен на чуждо влияние, по едно време мразиш и себе си, защото позволяваш това да се случи, мразиш, защото си несигурен, объркан, загубил разсъдък (доколкото си го имал) и нито си свикнал да се виждаш такъв, нито си наясно дали искаш цял живот да бъдеш проводник на такива страсти. Абсурдно, но факт - мразиш човека, защото по едно време, при цялата ти нестабилност, си се видял в очите на близките и приятелите ти, част от които ще се откажат от присъствието ти, понеже не си достатъчно безучастно уравновесен, а това за външни хора нерядко е досадно. Знаеш, че те трябва да си отидат, след като не са приели тази ти страна, но пак...мразиш, защото си загубил част от метафоричната си собственост. Къде остана тази любов, за която говорят половината пищеши тук? И как така, след като всички самодоволно разправят за "пълно себеотдаване", то отказват да приемат мръсните страни на това себеотдаване? Човекът е телесна твар, с всичките му прекрасни неща като хормони и необясними импулси - кажете, как се вписва той в една диаграма на абсолютната чистота и профирност, щом у него е налице животинският абсурд?
Е, нека не стигам твърде далеч...има една непосредствена фразичка - "От любовта боли". Нито можете да пренебрегнете болката, нито да отречете тази любов. Можете да ми вярвате, искала съм да отричам, но отрицанието не премахва проблема, само го раздува до булевардно-сапунни размери.