Ами не са особено добри... Тъй като той живее отделно от мен и мама ме вижда само на няколко месеца веднъж-два пъти и не разбира колко много се променям с времето. Явно не може да разбере, че не съм вече онова момиченце на шест години, което го слушаше за всичко и се съгласяваше с всичко... Сега когато се опитам да му противореча за нещо, той се сърди, понякога дори не ме разбира... И изкарва мама виновна дето съм била "зле възпитана"... А не е така, мама се грижи чудесно за мен, а баща ми просто е далеч от нас за да разбере колко се променям. Често се спречкваме, но аз продължавам да си го обичам много, въпреки че понякога е голям мърморко