Привет на всички!
От известно време чета този форум и ми е доста интересно.Да пиша ме провокира точно тази тема,заради спора в нея.
Аз живея в Испания от 6 години.Твърде голяма съм/не ме питайте на колко,жените не обичаме този въпрос / за да знам,че човек се чувства у дома си там,където му е добре.Живяла съм в Родината в много трудни за нея времена и съм се борила за оцеляването си там.Поради финансови причини не можах да завърша висшето си образование и да изпълня мечтата си да бъда учителка.После работих доста неща-бях продавачка,шивачка...Никога не съм се срамувала нито от работата си,нито от националността си.Срамувах се от държавата си,от начина й на управление,от това,че едва свързвах двата края и се трепех за жълти стотинки.Не обвинявах никого,дори съм си мислила,че такъв ми е късмета.Но съм авантюристка и човек на риска и един ден реших да замина и да пробвам късмета си в чужбина.Все казвах-"Тръгвам,за да не се върна!"...Освен,че исках да избягам от мизерията си имах и лични причини да тръгна.И ето ме вече толкова време тук.Съжалявам за някогашните си думи,защото наистина от 2003г насам все става така,че не мога да се прибера,поне за малко.Когато работя нямам време,когато не работя,все не стигат парите.За път имам,но нали всички като си отида ще ме гледат в ръцете?!Защото си мислят,че като съм тук едва ли не съм милионерка.Доволна съм от живота си тук.Борих се много за да мога да остана и днес да мога да си позволявам нещата,които обичам!Не е лесно,никак дори,но усилията си заслужават.Знам защо работя!А когато не работя,надеждата,че скоро ще имам нова работа са много по-големи!Какво съм работила тук ли?Чистила съм къщи и офиси,гледала съм деца,работела съм в интернет зала.Не съм вземала големи заплати.Най-високата ми е била 500е,нищо работа,но защото съм работила без договор.Но понякога съм работила на 2 места.И се справям.От няколко години е тук и майка ми.Сега с нея делим всички разходи и така е по-леко.
Не е лесно никъде,нито тук,нито в България!Но аз не се връщам там не защото не обичам Родината,не защото ми е безразлична,а защото виждам бъдещето си тук!Защото тук се разхождам спокойно по улиците дори нощем,мога да намеря хиляди възможности за реализация,харесва ми начина на живот,позволявам си неща, за които в България само си мечтаех,мога да помогна на приятел в нужда,мога....хиляди неща!А,да-по-топличко ми е и хората по улиците и на обществените места ми се усмихват!
Не разбирам злобата и препирните между българите в България и българите в чужбина! Нали сме все българи,защо се обиждаме взаимно така?!Всеки търси своето място под слънцето и където и по света да живее може да се чувства горд от това,че е българин и да милее за Родината си!Ние,които сме по света не сме предатели.И ние се борим за живота си!И ние обичаме България-и с хубавите й и с лошите й страни!И нас ни боли,че положението там е тежко за много от хората!Аз специално не съветвам никого-дали да остане там или да избяга,всеки прави избора си сам.Всеки има своето мнение и е хубаво да сме толерантни един към друг!С плюене по България или по българите навън едва ли ще стигнем далеч...Това си е моя поглед към нещата.Знам,че темата няма еднозначен отговор-къде е по-добре и на кого е му е по-лесно.Навсякъде е добре или зле по различни причини.
Благодаря,че прочетохте мнението ми!