Днес си говорих с една приятелка, която ми разказваше как като е влюбена едва ли не се чувства Майка Тереза, в смис това чувство я правело щастлива и добра...карало я да иска да е по-добър човек...

и това ме наведе на мисълта, че като че ли повечето от нас имат тази предства за любовта - че тя е светло чувство, което уж озарява живота ти..дрън-дрън. не ме разбирайте погрешно, не искам да обидя никой с цинизма си и пълната липса на романтичност. стори ми се важно обаче все някъде да отбележа:

любовта не винаги носи добро. понякога е разрушителна, егоистична, жестока, алогична, първична...понякока вреди... не искам да съм лош пророк, но мисля, че не бива да забравяме това. въпрос е на себесъхранение.