Всичко отиде по дяволите...

[I'l never be broken again]

При добро желание и време имам много неща които мога да изпиша..За съжаление знам,че не всеки би изчел написаното от мен..И така, аз съм момче на 18 години, навърших ги скоро..Не бих казал,че живота ме е ощетил много..Имам достатъчно приятели, имам добри родители, имам кола дори и съм задоволен от всякъде. Несъм грозен, още по-малко - тъп, жените не ми се лепят чак толкова,но все пак проблемите няма как да ме заобиколят. И така преди повече от година и половина след преживяна любовна криза се запознах с едно прекрасно същество, което някакси успя да ми грабне ума и да ме накара да се влюбя в него въпреки, че най-малко ми беше до любов. Това момиче се превърна във фикс-идея за мен..същевременно и аз за него..Бяхме постоянно заедно, загубихме всичките си контакти с околния свят, дори родителите ни бяха пренебрегнати но и те не ни спираха..Дадох й всичко което имах..свалях и звезди, обгръщах я с любов,а парите,хвърлени по нея неискам да знам колко са защото всяка стотинка си заслужаваше щом провокираше усмивката й. И бяхме щастливи. Имали сме много караници, т.като аз несъм лесен характер, а тя е супер инато същество и някак си когато аз бърках тя не ми казваше къде е грешката ми, а пък аз правех точно обратното и тя все ми повтаряше, че я критикувам и че не я харесвам. И така дойде лятото, решихме че трябва да работим, аз се хванах на работа, тя също...но се получи кофти ситуация - аз бях до 6:30, а тя от 6:00. И след като свършех, минавах през къщи, къпех се, преобличах се и докато ида при нея беше вече около 8. И аз скапан, тя пък на работа..беше гадно да гледаш как приятелката ти обслужва некфи дъртаци докато те си правят разни базици с нея..И така постепенно започнахме да се караме ежедневно..това продължи около седмица, след което дойде нашият ден (датата на която бяхме тръгнали и си празнувахме всеки месец на този ден) и аз реших да не ида на работа. Отидох в тях..не ми се обърна никакво внимание..Тя си спеше..дори нямаше желание да ме гушне..Това което аз направих е просто една забележка и оттам тръгна всичко..Неискала да ме вижда..неможела да продължава така..нз си кфо си още, връчи си ми всички мои неща, които бяха в нея..каза ми че никога повече няма да е с мен и ме изгони. И така..първите няколко дни се чувахме по телефона, но разговорите не бяха леки,щом всеки един от тях успяваше да ме насълзи, а тя де ли ме нареждаше и ме правеше на нищо..Неможех да разбера как ден преди това ми се обясняваше в любов а после твърдеше, че незнае какво чувства..Тази мисъл, че може да не ме обича вече ме убиваше ден след ден..Дори на работата си не бях продуктивен..Просто ако можеше е така някой да ме убие без пари веднага бих се навил..От момента в който я бях видял за последно беше минал почти месец..Видяхме се снощи..Под инициативата на най-добрия ми приятел, който явно искаше да оправи нещата я изчаках пред тях след работата й с надеждата да поговорим..Тя ме посрещна с думите "Няма какво да ти кажа..неискам да водя този разговор" Аз я помолих все пак и тя седна до мен..Разговорът всъщност беше монолог от моя страна..Докато приятелят ми седеше и гледаше от пейката отсреща, момичето което аз обичах и все още обичам до полуда седеше до мен и сякаш не ме чуваше..Той дойде при нас..Тя се разплака..каза "Аз съм го решила..Познаваш ме..щом го реша значи е така", след което си тръгна..Не се сдържах..разплаках се..стана ми адски кофти и мъчно..щеше ми се нещо да зависеше от мен..Щеше ми се да ми повярва, че нещата ще си дойдат на мястото, че никога повече не бих я наранил и че давам всичко за нашата връзка..Но тя неиска да ми даде шанс да й го докажа..Сутринта и написах няколко смс-а..Бяха от сорта на 'защо си толкова жестока с мен' и т.н. в следствие на което получих смс със съдържание "Не те обичам вече..Моля те остави ме да си живея живота спокойно"..Сигурно някой могат да си представят начина по който се почувствах като прочетох това..Веднага и се обадих..тя ме нареди и по телефона..каза колко добре и било без мен..аз я попитах истина ли е..и тя каза "Да" и затвори. Според мен не е истина..Ако не изпитваше нищо защо тогава бягаше от мен..Защо неискаше да ме вижда..Защо се разплака снощи.. Защо лъже...И за кое..Бяхме година и 7 месеца заедно..Най-прекрасното време в живота ми..Дадох всичко от себе си...няма нещо в шибания град,което да не свържа с нея или с дадено преживяване заедно..Защо е толкова ината и неиска да ме приеме..за последно..да й покажа промяната..Може ли за 2 дни да спре да ме обича..Според мен лъже, че не ме обича..и си го втълпява..Незнам има ли смисъл да правя каквото и да било..Незнам дали един човек, който държи на мен би ме наранявал така във всеки един възможен момент..Искам просто да си върна приятелката...Бях готов на всичко, а сега се замислям дали времето прекарано заедно не е било просто заблуда..Знам какво изпитвам аз и знам че ще го изпитвам още дълго..А какво изпитва и какво иска тя..Това май никога няма да разбера..Благодаря на тези, изчели моята история..фалшива..или с фалшив край..

[shaka_kan]

Razplaka me...drug0 nqma kakv0 da kaja!

Аз съм момиче и сам на 19 и на мен ми се случи нещо подобно преди 3 дена.И аз като теб опитвах, но като видях, че няма да стане нищо реших да се примеря колкото и да ме боли.
Сега постоянно мисля за него, но мисля, че с времето ще превъзмогна тази болка и ще го забравя.
Опитаи се и ти да го превъзмогнеш, все пак животът е пред нас .
Знам, че няма да ти е лесно както и на мен, но трябва да продължим да живеем.

[shaka_kan]

kat0 bqh na 16 prejivqh ne6t0 p0d0bn0...p0ve4e 0t g0dina ne m0jah da p0gledna drug muj..s vremet0 sviknah. Sega sum na 22 i vse 06te kat0 g0 vidq cqlata treperq i darjaniet0 mi se pr0menq! N0 hubav0t0 e ,4e g0 vijdam mn mn rqdk0! Ta edva li 6te zabravite tazi b0lka i lub0v, k0qt0 izpitvate v m0menta, p0ne az ne uspqh!

[siXt_senSe]

Много тъжно,но реалността е брутална понякога.Не знам, но ми се струва странен този край,каква забележка толкова си й направил че е последвало всичко това??А може би си я притискал с всички тези подхвърляния,не знам.Опитвам се да се поставя на твое място,но се поставям по-често на нейното място по много сходни причини на нейните.Знаеш ли, понякога някои малки неща водят до по-големи.Някои малки подхвърляния,случайно или не казана обида,малки или големи кавги се натрупва....всичко това се натрупва и понякога не се издържа.Вярно,доста гадно и болезнено се е развила цялата ситуация...нейното държание...не знам какво можеш да направиш,за да си я върнеш....опитай да поговориш с нея защо се е получило така,въпреки отказите й за разговор,кажи й че просто искаш да знаеш защо.Може и да се отпусне и да ти проговори.Успех!

mu4no mi e za teb...nz za6to pi6e6 "da vidi promqnata v men"...ti nqma kakvo da promenq6 ! ne si napravil ne6to,s koeto da q narani6,tq e re6ila taka/nz.... dano se opravite......ili dano se opravi6 skoro ti i da se suvzeme6,koeto znam 4e nikak ne lesno

[Котарана]

Прочетох всичко...Много работи от твоята история са ми познати и изпитани и мн добре знам как се чувстваш...Сигурно е излишно, но ще го кажа Никои не заслужава да се унижаваш заради него и да го молиш....това е под достойнството ти.Колкото повече и показваш, че ти пука и я молиш тя толкова повече ще те реже и ще те върти колкото си иска.Не й го позволявай бъди мъж и я остави.Явно не е човека за теб затова няма смисъл да се раздаваш толкова за човек който не го заслужава.

[I'l never be broken again]

Sixth_Sense мисля че нещата са повече по начина по който ти ги описа..Определено и на двамата ни се събра доста..Имали сме кавги..никога не сме стигали до раздяла..Никога не сме били разделени за повече от ден, а по други причини (пътувания и т.н.) най-много 4 дни..Сега е вече месец..Незнам какво му стана на този човек..Просто незная..Мъча се да се стегна..След снощтното й изпълнение просто си казах че съм голям глупак и може би е редно да я оставя сама..Може би някой ден ще й дойде акъла..Но тогава дали няма да е прекалено късно..Само че като почнем училище това значи да я виждам всеки ден..незнам как ще се чувствам, но ще направя всичко възможно дотогава да съм успял поне да подбия чувствата си за да не страдам при вида на любимата..Май всичко щеше да е по-лесно ако нещата не бяха станали толкова рязко...ако все пак продължавахме да се виждаме макар и разделени, ако поддържахме контакти и т.н...тва ми беше най-близкия човек в продължение на повече от година и половина и аз немога ей така изведнъж да се отдръпна от нея..А тя как може..незная...Мъчно ми е да призная,че любовта ми е безсилна пред нейния инат..но няма да й позволя да ме потъпка...Иска да си живее живота..Нека го прави...1 година ми остава..ще се отдам на ученето и без това съм назад с материята :P И ако вляза...започвам нов живот.. Пишете..интересно ми е други как тълкуват действията и..може би някой все пак ще разгадае как момиче, което се кълне във вярност и по всичко личи че обича един човек, в друг момент просто спира, сдържа се, лъже дори и се опитва да го забрави, макар и да знае, че някак нещата биха могли да се променят..

[FiRe_LaDy]

Prochetoh vsichko,koeto si napisal.Istoriqta ti me natyji...dori razplaka.Mnogo neshta,koito izpitvash sym izpitala i az.Znam kakvo ti e ... znam,che e trudno.No osven da vdignem glava i da prodyljim napred ne ni ostava nishto drugo.A moje bi ostava i nadejdata,che nqkoga shte osyznaqt greshkata si i shte se vyrnat pri nas.Ne se otchaivai!Jivota prodyljava,makar i trudno.Vremeto lekuva vsqkakvi rani ... moje da ti otneme mnogo vreme,no i tvoqta shte izlekuva.

P.S. Pojelavam ti tova momiche da osyznae,che e napravilo greshka i syvsem skoro da ti poiska proshka i da se vyrne pri teb.

[EuF]

I'l never be broken again dali nqma nqkakuv 6ans da ti e izneverila i sega da ne iska da ti kaje za da ne q namrazi6?
bi li prostil takava postypka??
dali ne e predpo4ela da zapazi6 doverieto si v neq pred tova da go zagubi6? znam li slu4vat se ponqkoga takiva ne6ta, dori i slu4aino

[siXt_senSe]

Добре I'l never be broken again явно не ме разбра.Ще подходя по друг начин.Аз познавах една двойка,който беше заедно не 1 година,не 2,а цели 3,че и отгоре.Всичко знаеха един за друг,но един ден тя го остави,точно както твоето момиче,без обяснения.А бяха неразделни.Всички я питаха защо,като те се обичаха много,но тя каза че е било до там и забрани да се говори за това.Момчето се попиля от болка от раздялата,но нямаше никакви смислени обяснения.Сигурна съм че тя го обичаше и след като се разделиха,но отричаше.Не знам,може би е изпитала нижда от свобода или просто въпреки обичта и навика да е с него първоначалния пламък е изгаснал отдавна,а тя само се е прикривала.Не винаги има смислени обяснения за човешките постъпки и чувства.....

[I'l never be broken again]

Ами честно да ти кажа незная..Незная, но съм го мислел..Все пак почна работа и след това стана всичко..Почти не се виждахме..Но тя нямаше някакви контакти с момчета..всичките бяха все мои приятели..Колкото до прошката.Бих и простил всичко..дори пътите в които ме е наранила...Знаете..който обича умее и да прощава..Но тя неиска да ми прости за пътите, в които аз съм я наранил..Тя казва че една връзка не е само любов..Да така не..Но любовта е основното..Без нея - няма връзка..

[feli7o_]

si riska da prozvy4a malko grubo samo 6te ti kaja 4e 6tom tq taka se darji s teb zna4i ne te zaslujava ot istoriqta ti razbiram 4e ti si se darjal syper gotino s neq i si i pravel podaraci i izvednqj tq ve4e ne te obi4a prosto si prodalji jivota napred ne se obra6tai nazad kakto e napravila tq

[white_chik]

Може би наистина е време да продължиш напред и да оставиш момичето да си живее живота,в който ти явно нямаш място.Много ти съчувствам,но това момиче вече не те обича и май даже не иска да има нищо общо с теб,спри да се унижаваш.

[EuF]

I'l never be broken again za6to ne q pomoli6 da ti dade iskren otgovor za6to e postypila taka.
obe6tai i 4e 6tom nau4i6 istinskata pri4ina za razdqlata 6te q ostavi6 namira. pomoli q za posledno da byde 4estna s teb v imeto na lubovta koqto e izpitvala ili o6te izpitva.
trudno e da se prodylji napred kogato otvytre ne6to te 4ovyrka i te pita kude e bila gre6kata????

[sasha_90]

Тъжна история наистина.Докато четях написаното в главата ми имаше няколко идея-ще ги споделя с теб.Искрена ли е била с теб?Обичала ли те е?И ако те обичаше как ще те забрави толкова лесно?Според мен, когато обичаш някого и сте били толкова време заедно,не може любовта на 1 от двамата да се "изпари"толкова лесно.За да забравиш,човек когото обичаш ти трябва най-малко седмица.Да не кажа,че когато обичаш-не забравях.Обичаш завинаги,а не за 1,2 месеца или година.Другото,което си мисля,е че може да има някаква причина за да те е оставила.Но пак няма да е достатъчно основателна за да те наранява така.Опитал се неведнъж да си я върнеш,но без успех.Според мен трябва да оставиш нещата така.Знам,че ще ти е трудно,но стой далече от нея.Тя само те наранява.Освен това си млад ще си намериш по-добро момиче.Вярвам и ти го пожелавам.Успех занапред.

[krem4et0]

Рядко пиша в такива мелодраматични теми, защото деца това си е жива мелодрама. Извинявай, ако със следващите си думи съм рязка или те нараня, но искаш мнение.
Първо ти си на 18. С нея си от 16 годишен. Нормално е да си привързан ала бала, ама ти си бел на 16, когато си я срещнал. може би и тя е била някъде там. Всичко тече, всичко се променя. За близо 2 години е нормално тя да се промени. Ти също. Сам казваш, че сте били неразделни и сте пренебрегнали другите. За това и страдаш толкова. Ако запазиш 50% от свободното си време за други хора-родители, приятели,близки ще ти е много по-лесно. Когато обче живота ти се върти около 1 човек е нормално да се случат някои неща:да си писнете, да искате свобода,да не искате да сте задушавани и притискани от някой. Извинявай, но на училище заедно, после пак заедно. Човек става асоциален. В крайна сметка спира да общува с много важни хора като рдители,братя,сестри.
Караниците също убиват. Ние с моя приятел се караме за дреболии, но той казва,че 1 ден може и да му писне и да си тръгне без да ми каже защо, ако продължавам така. Аз съм си гаден характер и най-лошото е, че проявявам гадните черти от характера си пред най-любимите си хора. Знам, че ги наранямвам. Знам, че ми прощават, защото ме обичат, но знам, че не забравят и с времето такива трудни моменти натежават в съзнанието. съветът ми е да забравиш. Поне за сега. А дали може да се спре да се обича за 2 дни-едва ли, но все пак чувствата могат да избледнеят, чернилката в душата може да ги подтиска, времето също ги променя.

[I'l never be broken again]

Не мисля че беше рязка..Пък и много правилно си го каза "Panta rei" - всичко тече, всичко се променя..Може би съм и писнал..или както каза ти с времето се е насъбрало..И май наистина е това..Може би просто и е писнало да прощава, а нещата да остават по този начин.. Времето ще покаже..Сега ми остава по малко от година до кандидатстването и мисля че е редно това да се превърне в моя основна задача..Колкото до момичето ми..Аз направих всичко по силите си..Оттук нещата зависят от времето и от нея.. П.С. А ако беше станало догодина същото време..Покрай изпитите ми..Дали немаше да си проваля живота тотално,а?

[sasha_90]

Не мисля че беше рязка..Пък и много правилно си го каза "Panta rei" - всичко тече, всичко се променя..Може би съм и писнал..или както каза ти с времето се е насъбрало..И май наистина е това..Може би просто и е писнало да прощава, а нещата да остават по този начин.. Времето ще покаже..Сега ми остава по малко от година до кандидатстването и мисля че е редно това да се превърне в моя основна задача..Колкото до момичето ми..Аз направих всичко по силите си..Оттук нещата зависят от времето и от нея.. П.С. А ако беше станало догодина същото време..Покрай изпитите ми..Дали немаше да си проваля живота тотално,а?

Точно!Сега мисли само за образованието-то е по важно.

[Temp]

При добро желание и време имам много неща които мога да изпиша..За съжаление знам,че не всеки би изчел написаното от мен..И така, аз съм момче на 18 години, навърших ги скоро..Не бих казал,че живота ме е ощетил много..Имам достатъчно приятели, имам добри родители, имам кола дори и съм задоволен от всякъде. Несъм грозен, още по-малко - тъп, жените не ми се лепят чак толкова,но все пак проблемите няма как да ме заобиколят. И така преди повече от година и половина след преживяна любовна криза се запознах с едно прекрасно същество, което някакси успя да ми грабне ума и да ме накара да се влюбя в него въпреки, че най-малко ми беше до любов. Това момиче се превърна във фикс-идея за мен..същевременно и аз за него..Бяхме постоянно заедно, загубихме всичките си контакти с околния свят, дори родителите ни бяха пренебрегнати но и те не ни спираха..Дадох й всичко което имах..свалях и звезди, обгръщах я с любов,а парите,хвърлени по нея неискам да знам колко са защото всяка стотинка си заслужаваше щом провокираше усмивката й. И бяхме щастливи. Имали сме много караници, т.като аз несъм лесен характер, а тя е супер инато същество и някак си когато аз бърках тя не ми казваше къде е грешката ми, а пък аз правех точно обратното и тя все ми повтаряше, че я критикувам и че не я харесвам. И така дойде лятото, решихме че трябва да работим, аз се хванах на работа, тя също...но се получи кофти ситуация - аз бях до 6:30, а тя от 6:00. И след като свършех, минавах през къщи, къпех се, преобличах се и докато ида при нея беше вече около 8. И аз скапан, тя пък на работа..беше гадно да гледаш как приятелката ти обслужва некфи дъртаци докато те си правят разни базици с нея..И така постепенно започнахме да се караме ежедневно..това продължи около седмица, след което дойде нашият ден (датата на която бяхме тръгнали и си празнувахме всеки месец на този ден) и аз реших да не ида на работа. Отидох в тях..не ми се обърна никакво внимание..Тя си спеше..дори нямаше желание да ме гушне..Това което аз направих е просто една забележка и оттам тръгна всичко..Неискала да ме вижда..неможела да продължава така..нз си кфо си още, връчи си ми всички мои неща, които бяха в нея..каза ми че никога повече няма да е с мен и ме изгони. И така..първите няколко дни се чувахме по телефона, но разговорите не бяха леки,щом всеки един от тях успяваше да ме насълзи, а тя де ли ме нареждаше и ме правеше на нищо..Неможех да разбера как ден преди това ми се обясняваше в любов а после твърдеше, че незнае какво чувства..Тази мисъл, че може да не ме обича вече ме убиваше ден след ден..Дори на работата си не бях продуктивен..Просто ако можеше е така някой да ме убие без пари веднага бих се навил..От момента в който я бях видял за последно беше минал почти месец..Видяхме се снощи..Под инициативата на най-добрия ми приятел, който явно искаше да оправи нещата я изчаках пред тях след работата й с надеждата да поговорим..Тя ме посрещна с думите "Няма какво да ти кажа..неискам да водя този разговор" Аз я помолих все пак и тя седна до мен..Разговорът всъщност беше монолог от моя страна..Докато приятелят ми седеше и гледаше от пейката отсреща, момичето което аз обичах и все още обичам до полуда седеше до мен и сякаш не ме чуваше..Той дойде при нас..Тя се разплака..каза "Аз съм го решила..Познаваш ме..щом го реша значи е така", след което си тръгна..Не се сдържах..разплаках се..стана ми адски кофти и мъчно..щеше ми се нещо да зависеше от мен..Щеше ми се да ми повярва, че нещата ще си дойдат на мястото, че никога повече не бих я наранил и че давам всичко за нашата връзка..Но тя неиска да ми даде шанс да й го докажа..Сутринта и написах няколко смс-а..Бяха от сорта на 'защо си толкова жестока с мен' и т.н. в следствие на което получих смс със съдържание "Не те обичам вече..Моля те остави ме да си живея живота спокойно"..Сигурно някой могат да си представят начина по който се почувствах като прочетох това..Веднага и се обадих..тя ме нареди и по телефона..каза колко добре и било без мен..аз я попитах истина ли е..и тя каза "Да" и затвори. Според мен не е истина..Ако не изпитваше нищо защо тогава бягаше от мен..Защо неискаше да ме вижда..Защо се разплака снощи.. Защо лъже...И за кое..Бяхме година и 7 месеца заедно..Най-прекрасното време в живота ми..Дадох всичко от себе си...няма нещо в шибания град,което да не свържа с нея или с дадено преживяване заедно..Защо е толкова ината и неиска да ме приеме..за последно..да й покажа промяната..Може ли за 2 дни да спре да ме обича..Според мен лъже, че не ме обича..и си го втълпява..Незнам има ли смисъл да правя каквото и да било..Незнам дали един човек, който държи на мен би ме наранявал така във всеки един възможен момент..Искам просто да си върна приятелката...Бях готов на всичко, а сега се замислям дали времето прекарано заедно не е било просто заблуда..Знам какво изпитвам аз и знам че ще го изпитвам още дълго..А какво изпитва и какво иска тя..Това май никога няма да разбера..Благодаря на тези, изчели моята история..фалшива..или с фалшив край..

Ооо няма да се плашиш и мен така са ме разбивали т.е по различен начин даскалото ни раздели мен ме преместиха в друго и аз просто си и го казах че не мога да отделям време и т.т.н 1 месец бях разстроен и нямах никакви връзки, срещахме се на по кола с нея, още се срещаме де, но пък ми мина не е болка за умиране, ще ти мине Сега просто видях с кого ходи, направихме една среща и момчето се оказа смястно и ми падна камъка от сърцето

[une coccinelle]

Уж съм регистрирана тук, но не си помня регистрацията.
Нямах и намерение да пиша, но тъй като твоята история мнооого прилича на моята, реших да драсна някой ред
Така... с моят приятел бяхме направили 1г и 7 месеца точно като вас. И ние много се обичаме, и ние сме супер инатести, и ние правим глупости, и ние се караме почти всеки ден, ако и не всеки ден!!
Та точно на едната годинка и 7 месеца отношенията ни бяха супер изопнати. Аз само се съмнявах в него, говорех простотии, той ми се ядосваше и това го караше да бяга от мен. Постоянно се извинявах с надеждата, че ще оправя нещата, че повече няма да правя така... Но пак намирах причина да го ядосам и той заявяваше, че не издържа и че не иска да ме вижда. Бяхме решили дори да не се виждаме 1 месец, за да си починем и премислим, но не стана, защото аз постоянно бягах след него и не го оставях да диша. Много ме болеше и това ме караше така да правя. Тези караници го отдалечаваха от мен и ме правеха досадна. Накрая реших, че не ме обича и за разлика от вас аз се разделих с него. Изключих си телефона и 1 седмица бях без всякакъв контакт с него. Накрая когато се появих пак на хоризонта той не можеше да повярва, че това е било краят и искаше пак да се съберем. Дадох му шанс. Във вторник правим 2г и 1 месец.
Съветът ми е да не бъдеш толкова настоятелен. Остави я малко на мира, изчезни от живота й. Трябва да премисли и да види какво би било без теб. Сигурно още изпитва нещо, но всичко това й дотяга, задушава я...
Ако не стане така..... просто се примири.. знам, че е трудно, но още си млад.. Успех

ТЯ колкото тебе ли е на години ?

лошото е че в много от връзките единият обича много повече от другия и това го кара да "гони" половинката по вяко време да я обсебва и да ревнува и всички останали неща които убиват по-слабата част от "цялото", така след една раздяла единият го боли адски много а на другия му е през оная ...

[I'l never be broken again]

Относно годините - тя е година и половина по-малка от мен.. А сега относно това дали й досаждам или не..В началото ми беше супер кофти наистина..Тичах по нея едва ли не..Но в последствие спрях..Нямахме никакви контакти около месец, а в момента, в който се чухме тя заяви че неиска да ме чува и да ме вижда..След няколко дни аз реших да я изчакам и да се видим..и нататъка върви по голямата история..Незная дали нашата връзка ще преживее това..Тя е казала на най-добрия ми приятел, че повече неиска да бъде с мен..Като причина изтъква че не и било спокойно, че съм бил много ревнив, правел съм от мухата слон и тя неможела така да е под стрес и да незнае кое е следващото нещо, за което ще се скараме..Мъчно ми е..Не е точно така както е казала...Но пък аз съм готов да се променя..Това което е обещала е, че като се почувства готова ще ме потърси, ще се видим и ще останем приятели..Трябвало и време..Поне така е казала..Аз си се надявам за нещо повече..Но дали има смисъл..Това време според мен е за да спре да ме обича..Ще успее ли...Или ще ми даде шанс..Как мислите?

[Dead`Paladin]

жени......