При добро желание и време имам много неща които мога да изпиша..За съжаление знам,че не всеки би изчел написаното от мен..И така, аз съм момче на 18 години, навърших ги скоро..Не бих казал,че живота ме е ощетил много..Имам достатъчно приятели, имам добри родители, имам кола дори и съм задоволен от всякъде. Несъм грозен, още по-малко - тъп, жените не ми се лепят чак толкова,но все пак проблемите няма как да ме заобиколят. И така преди повече от година и половина след преживяна любовна криза се запознах с едно прекрасно същество, което някакси успя да ми грабне ума и да ме накара да се влюбя в него въпреки, че най-малко ми беше до любов. Това момиче се превърна във фикс-идея за мен..същевременно и аз за него..Бяхме постоянно заедно, загубихме всичките си контакти с околния свят, дори родителите ни бяха пренебрегнати но и те не ни спираха..Дадох й всичко което имах..свалях и звезди, обгръщах я с любов,а парите,хвърлени по нея неискам да знам колко са защото всяка стотинка си заслужаваше щом провокираше усмивката й. И бяхме щастливи. Имали сме много караници, т.като аз несъм лесен характер, а тя е супер инато същество и някак си когато аз бърках тя не ми казваше къде е грешката ми, а пък аз правех точно обратното и тя все ми повтаряше, че я критикувам и че не я харесвам. И така дойде лятото, решихме че трябва да работим, аз се хванах на работа, тя също...но се получи кофти ситуация - аз бях до 6:30, а тя от 6:00. И след като свършех, минавах през къщи, къпех се, преобличах се и докато ида при нея беше вече около 8. И аз скапан, тя пък на работа..беше гадно да гледаш как приятелката ти обслужва некфи дъртаци докато те си правят разни базици с нея..И така постепенно започнахме да се караме ежедневно..това продължи около седмица, след което дойде нашият ден (датата на която бяхме тръгнали и си празнувахме всеки месец на този ден) и аз реших да не ида на работа. Отидох в тях..не ми се обърна никакво внимание..Тя си спеше..дори нямаше желание да ме гушне..Това което аз направих е просто една забележка и оттам тръгна всичко..Неискала да ме вижда..неможела да продължава така..нз си кфо си още, връчи си ми всички мои неща, които бяха в нея..каза ми че никога повече няма да е с мен и ме изгони. И така..първите няколко дни се чувахме по телефона, но разговорите не бяха леки,щом всеки един от тях успяваше да ме насълзи, а тя де ли ме нареждаше и ме правеше на нищо..Неможех да разбера как ден преди това ми се обясняваше в любов а после твърдеше, че незнае какво чувства..Тази мисъл, че може да не ме обича вече ме убиваше ден след ден..Дори на работата си не бях продуктивен..Просто ако можеше е така някой да ме убие без пари веднага бих се навил..От момента в който я бях видял за последно беше минал почти месец..Видяхме се снощи..Под инициативата на най-добрия ми приятел, който явно искаше да оправи нещата я изчаках пред тях след работата й с надеждата да поговорим..Тя ме посрещна с думите "Няма какво да ти кажа..неискам да водя този разговор" Аз я помолих все пак и тя седна до мен..Разговорът всъщност беше монолог от моя страна..Докато приятелят ми седеше и гледаше от пейката отсреща, момичето което аз обичах и все още обичам до полуда седеше до мен и сякаш не ме чуваше..Той дойде при нас..Тя се разплака..каза "Аз съм го решила..Познаваш ме..щом го реша значи е така", след което си тръгна..Не се сдържах..разплаках се..стана ми адски кофти и мъчно..щеше ми се нещо да зависеше от мен..Щеше ми се да ми повярва, че нещата ще си дойдат на мястото, че никога повече не бих я наранил и че давам всичко за нашата връзка..Но тя неиска да ми даде шанс да й го докажа..Сутринта и написах няколко смс-а..Бяха от сорта на 'защо си толкова жестока с мен' и т.н. в следствие на което получих смс със съдържание "Не те обичам вече..Моля те остави ме да си живея живота спокойно"..Сигурно някой могат да си представят начина по който се почувствах като прочетох това..Веднага и се обадих..тя ме нареди и по телефона..каза колко добре и било без мен..аз я попитах истина ли е..и тя каза "Да" и затвори. Според мен не е истина..Ако не изпитваше нищо защо тогава бягаше от мен..Защо неискаше да ме вижда..Защо се разплака снощи.. Защо лъже...И за кое..Бяхме година и 7 месеца заедно..Най-прекрасното време в живота ми..Дадох всичко от себе си...няма нещо в шибания град,което да не свържа с нея или с дадено преживяване заедно..Защо е толкова ината и неиска да ме приеме..за последно..да й покажа промяната..Може ли за 2 дни да спре да ме обича..Според мен лъже, че не ме обича..и си го втълпява..Незнам има ли смисъл да правя каквото и да било..Незнам дали един човек, който държи на мен би ме наранявал така във всеки един възможен момент..Искам просто да си върна приятелката...Бях готов на всичко, а сега се замислям дали времето прекарано заедно не е било просто заблуда..Знам какво изпитвам аз и знам че ще го изпитвам още дълго..А какво изпитва и какво иска тя..Това май никога няма да разбера..Благодаря на тези, изчели моята история..фалшива..или с фалшив край..