Всичко отиде по дяволите...

[love_actually]

Лелее това моми4е е голяма късметлиика 4е е попаднала на мом4е което да я оби4а и цени толкова много.......4естно казано и аз като теб мисля 4е тя те оби4а още и то много...Каквото и да става не се отказваи от нея и се бори.Тя не те е забравила според мен и мисля 4е един разгожор о4и в о4и няма да ви доиде зле :P

[MajeStic]

Аз съм момиче и сам на 19 и на мен ми се случи нещо подобно преди 3 дена.И аз като теб опитвах, но като видях, че няма да стане нищо реших да се примеря колкото и да ме боли.
Сега постоянно мисля за него, но мисля, че с времето ще превъзмогна тази болка и ще го забравя.
Опитаи се и ти да го превъзмогнеш, все пак животът е пред нас .
Знам, че няма да ти е лесно както и на мен, но трябва да продължим да живеем.

Не препоръчвам на момчето да избързва толкова.
Трудни отговори ще има по тази тема. Много жалко, ако това ще има такъв недовършен край. Определено се крие, че има чувства към теб( било обич или нещо друго ). Раздялата за всеки е тежка най-вече след толкова много време и толкова моменти заедно един с друг( не говоря точно от личен опит, но пък имам един приятел, който е в подобно положение ). Много лошо прави това момиче, че не ти дава възможност да говориш и най-вече не си дава шанс да те изслуша. Това нещата да се оправят зависи от голяма част от нея. Когато една врата е заключена тя не може да се отвори.

Трудно мога да ти влезна под кожата, за да разбера точно какво чувстваш. Искрено се надявам нещата да се оправят скоро пък, ако не..."По-добре късно отколкото никога."

[I'l never be broken again]

Така..Вие питате - аз разяснявам..Иначе няма как да помагате..Точно в това е проблема..Нищо май вече не зависи от мен..Страх ме е,но мисля,че не би могла да ме забрави толкова лесно..Това момиче ме обичаше много...През времето заедно сме изпитали най-силните си моменти..Трябва и време..така твърди..Ще се опита да ме забрави, но дали като се видим чувството няма да пламне пак..Почти съм сигурен..това е любов..Не мисля че умира толкова лесно..Тя е сигурна, че неиска повече да е с мен...Неиска защото според мен се страхува да не бъде наранена отново..Сега мрази ли ме..ненавижда ли ме..незнам..Но й трябва време да и мине..какво да й мине? Любовта към мен ли? Може ли да й мине...Или просто трябва да й мине ядът и всичките лоши чувства, събирани през цялата ни връзка? И колко ли време й трябва, за да й мине..дали някога пак ще се съберем..За момента нищо немога да направя..Но за в бъдеще..Заслужава ли си да залагам въобще някакви надежди...Мисля, че трябва да си оставя поне малко...т.като аз няма да спра да я обичам толкова скоро..

[zmey]

При добро желание и време имам много неща които мога да изпиша..За съжаление знам,че не всеки би изчел написаното от мен..И така, аз съм момче на 18 години, навърших ги скоро..Не бих казал,че живота ме е ощетил много..Имам достатъчно приятели, имам добри родители, имам кола дори и съм задоволен от всякъде. Несъм грозен, още по-малко - тъп, жените не ми се лепят чак толкова,но все пак проблемите няма как да ме заобиколят. И така преди повече от година и половина след преживяна любовна криза се запознах с едно прекрасно същество, което някакси успя да ми грабне ума и да ме накара да се влюбя в него въпреки, че най-малко ми беше до любов. Това момиче се превърна във фикс-идея за мен..същевременно и аз за него..Бяхме постоянно заедно, загубихме всичките си контакти с околния свят, дори родителите ни бяха пренебрегнати но и те не ни спираха..Дадох й всичко което имах..свалях и звезди, обгръщах я с любов,а парите,хвърлени по нея неискам да знам колко са защото всяка стотинка си заслужаваше щом провокираше усмивката й. И бяхме щастливи. Имали сме много караници, т.като аз несъм лесен характер, а тя е супер инато същество и някак си когато аз бърках тя не ми казваше къде е грешката ми, а пък аз правех точно обратното и тя все ми повтаряше, че я критикувам и че не я харесвам. И така дойде лятото, решихме че трябва да работим, аз се хванах на работа, тя също...но се получи кофти ситуация - аз бях до 6:30, а тя от 6:00. И след като свършех, минавах през къщи, къпех се, преобличах се и докато ида при нея беше вече около 8. И аз скапан, тя пък на работа..беше гадно да гледаш как приятелката ти обслужва некфи дъртаци докато те си правят разни базици с нея..И така постепенно започнахме да се караме ежедневно..това продължи около седмица, след което дойде нашият ден (датата на която бяхме тръгнали и си празнувахме всеки месец на този ден) и аз реших да не ида на работа. Отидох в тях..не ми се обърна никакво внимание..Тя си спеше..дори нямаше желание да ме гушне..Това което аз направих е просто една забележка и оттам тръгна всичко..Неискала да ме вижда..неможела да продължава така..нз си кфо си още, връчи си ми всички мои неща, които бяха в нея..каза ми че никога повече няма да е с мен и ме изгони. И така..първите няколко дни се чувахме по телефона, но разговорите не бяха леки,щом всеки един от тях успяваше да ме насълзи, а тя де ли ме нареждаше и ме правеше на нищо..Неможех да разбера как ден преди това ми се обясняваше в любов а после твърдеше, че незнае какво чувства..Тази мисъл, че може да не ме обича вече ме убиваше ден след ден..Дори на работата си не бях продуктивен..Просто ако можеше е така някой да ме убие без пари веднага бих се навил..От момента в който я бях видял за последно беше минал почти месец..Видяхме се снощи..Под инициативата на най-добрия ми приятел, който явно искаше да оправи нещата я изчаках пред тях след работата й с надеждата да поговорим..Тя ме посрещна с думите "Няма какво да ти кажа..неискам да водя този разговор" Аз я помолих все пак и тя седна до мен..Разговорът всъщност беше монолог от моя страна..Докато приятелят ми седеше и гледаше от пейката отсреща, момичето което аз обичах и все още обичам до полуда седеше до мен и сякаш не ме чуваше..Той дойде при нас..Тя се разплака..каза "Аз съм го решила..Познаваш ме..щом го реша значи е така", след което си тръгна..Не се сдържах..разплаках се..стана ми адски кофти и мъчно..щеше ми се нещо да зависеше от мен..Щеше ми се да ми повярва, че нещата ще си дойдат на мястото, че никога повече не бих я наранил и че давам всичко за нашата връзка..Но тя неиска да ми даде шанс да й го докажа..Сутринта и написах няколко смс-а..Бяха от сорта на 'защо си толкова жестока с мен' и т.н. в следствие на което получих смс със съдържание "Не те обичам вече..Моля те остави ме да си живея живота спокойно"..Сигурно някой могат да си представят начина по който се почувствах като прочетох това..Веднага и се обадих..тя ме нареди и по телефона..каза колко добре и било без мен..аз я попитах истина ли е..и тя каза "Да" и затвори. Според мен не е истина..Ако не изпитваше нищо защо тогава бягаше от мен..Защо неискаше да ме вижда..Защо се разплака снощи.. Защо лъже...И за кое..Бяхме година и 7 месеца заедно..Най-прекрасното време в живота ми..Дадох всичко от себе си...няма нещо в шибания град,което да не свържа с нея или с дадено преживяване заедно..Защо е толкова ината и неиска да ме приеме..за последно..да й покажа промяната..Може ли за 2 дни да спре да ме обича..Според мен лъже, че не ме обича..и си го втълпява..Незнам има ли смисъл да правя каквото и да било..Незнам дали един човек, който държи на мен би ме наранявал така във всеки един възможен момент..Искам просто да си върна приятелката...Бях готов на всичко, а сега се замислям дали времето прекарано заедно не е било просто заблуда..Знам какво изпитвам аз и знам че ще го изпитвам още дълго..А какво изпитва и какво иска тя..Това май никога няма да разбера..Благодаря на тези, изчели моята история..фалшива..или с фалшив край..

Така става братче, винаги трябва да си имаш едно на ум за Всички ЖЕни. А и каквато/която и да е тя, небих ръгнал да и свалям звезди, Защото видя какво стана стеб !! Много гадно те прецакват направо ти забиват ножа в гърба !! За това Друг път имай си едно на ум и всичко ще бъде ОК !! Жените са доста по различни от наз мъжете !!!!


аре гуд наит !

Аз съм малко от другата страна, щото бившата така ме ревнуваше и обсебваше, че ми писна, всичките ми чувства към нея в един момент се изпариха и не ми остана нищо друго освен да си тръгна, просто не издържах повече, виждах я и знаех че и е това което чувстваш в момента и още и е така, ама няма да се промени щото и дадох няколко шанса и не го направи, така че не се измъчвай и другия път внимавай щото ти ще си преследвания и хич няма да ти е лесно уверявам те, казвам ти го защото колелото на живота се върти, един път си отгоре друг път отдолу

[I'l never be broken again]

Е, народе..Кажете..Какво да правя..Има ли надежда са съм с човека който обичам..колко е нелепо..Обичаме се, а въпреки това сме разделени..Мъчно ми е...Немога да го скрия..Ако можех да променя точно 2 мин от живота си...Но никой неможе..Пишете...

[StRanGe_tEdDy`bEaR]

И аз съм така.. Разделени сме от 2 месеца.. И въпреки това като се засечем още усещам онова чувство.. Напрежение... Химия.. Бла-бла.. Сега от 2 дена постоянно ми се обяснява колко ме обичал.. Че съжалява за всичко... Че не е искал така да стане... Аз му казах, че съм твърде объркана.. Но знам, че още го обичам... И сега сме само на това дередже... Обичаме се... Да бе... Само дето аз не го вярвам..

[krem4et0]

Много мразя такива цигански номера-иди си, ела си. За мен краят на 1 връзка значи край! Няма връщане назад. ако има проблем се решава по някакъв начин-с преусмисляне на ситуацията, с малко почивка 1 от друг, с дълъг изяснителен разговор след като се успокоим. Връзката ми е била в криза няколко пъти, но заедно с говорене и разбиране сме преодолявали много неща. Но кажа ли му 1 ден сбогом то е завинаги. И като приятел не го искам. Как да съм приятелка с първия мъж в живота ми? Как да съм приятелка с този, за който съм живяла 3 години? Как да съм приятелка с мъжа, който е опознал всяко кътче от тялото и душата ми? Приятелство след връзката няма!

[I'l never be broken again]

Ами момичето разсъждава горе-долу така..Като е решила, че ще е край..то наистина е край..Макар и да ме обича..макар да я боли..Незнам защо така разсъждава...Може след време да й мине..Да иска отново да сме заедно и т.н. Незная само откъде, но имам чувството, че тя е прекалено сигурна, че аз отново ще я приема..А аз незная как ще се чувствам тогава..За пръв път обичам така и може да се каже, че дадох всичко от себе си за тази връзка..Но тя просто не е склонна вече да я възстанови..Пренебрегва чувствата си..Питам се дали си заслужава да съм с човек, който въпреки любовта си не би ми простил..Сериозно се замислям над този ? .. Рано или късно всичко скрито и неказано ще излезе наяве..Какво ще е положението тогава обаче никой незнае..Благодаря за постовете..Мисля че това беше единствения начин някой да ме подкрепи и поне да се почувствам малко по-добре знаейки че несъм сам и вината не е изцяло в мен..

[I'l never be broken again]

Преди малко бях с баща ми из центъра и познайте кой видях..Въпросната беше с някъф, който изглеждаше поне на 20 и който не беше от приятелите, които аз познавам..Вече незнам какво да мисля..Вярно е, че не правеха нищо..просто се разхождаха, но тя изглеждаше доста доволна и даже се беше наконтила, което попринцип не е в стила и...Хах...знаете ли хора..вече незная какво да очаквам от това момиче..След толкова много обещания..толкова казани силни думи на които аз вярвах безрезервно сега изведнъж всичко отива все по на зле..Незная що за човек би ми причинил това..И незная що за действие би я провокирало..И нали знаете..След една такава случка и една такава провалена любов човек губи вярата си в любовта...Да...обичам все още..Но докога?

[EuF]

I'l never be broken again sogurno v momenta tq ti izglejda mn 4erna v o4ite. Znae6 li 6tom e kazala krai - zna4i krai, ne se izmu4vai zaradi neq - takova momi4e ne zaslujava lubovta ti!
rano ili kusno 6te q zabravi6, dori tova sega da ti se struva nevyzmojno,6te prodyjlli6 napred i 6te otkrie6 to4niq 4ovek : )

[Krem4eto]

Ти си я обичал,дал си и всичко от себе си...а тя явно не е чувствала същото...Явно това не е истинската ти любов...защото истинската е споделена и от двамата!Не се отказвай!Макар,че много си се разочаровал,продължавай да търсиш истинска любов!Аз се чудя как така е наранявала лошо при положение,че знае,че я обичаш...ето че някои,които не заслужават любов,я получават...Така е в живота!

И както пише в подписа ми по-долу аз я търся от години...

Всичко отиде по дяволите...

Честитооо! =D> Чакайте само да ви подам шампанското и бонбоните.

[sweet_misery09]

sorry mnogo,,,i mene taka me zae*a edin,,,ot 2 ili 3 godini nasam mi vika,4e me obi4a,,,a trugna s "nai-dobrata si priqtelka",,,dvamata se dyrjaha za ryce,,,celuvaha se i t.n......... pred mene,,,,izjivqvah go mn tejko,,,i mi se i otrazi,a toi prez cqloto tva vreme toi mi vika kolko me obi4al,,,,v kraq na krai6tata s nego ni6to ne sme imali,,,e tva ako ne e cinizum.....znae6 li--ima i po-vajni ne6ta v jivota,prosto otvori o4ite si i gi vij,,,, ohhhh stana mi gadno .....}bb

[deem registered]

Знаеш ли, докато ти четях историята на Winamp-a ми се включи тази песен

Roxette- It must have been love ( but it's over now)

[Lu]

човече и аз преживях почти същото година и осем месеца и накрая бум, за един ден всичко свърши. Причината е неопределена можеби е сбор от малките неща, но ще ти кажа едно аз си работех до 16:30 и тя като започна работа от 18:00, и се виждахме по 40-50 мин на ден. От тогава тя се изнерви от работата и си го изкарваше на мен, а аз си внуших, че с колегите и е по приятно защото като се виждаме само ми се кара и бърза да отиде на работа. И в крайна сметка един ден при един от поредните малки караници стана бързо грубо и безцеремонно просто слезе от колата и си замина. От тогава сме се виждали 2 пъти и двата пъти ако не я попитам нещо за работа или нещо за някой познат не ми говори. Като я питам как е се изнервя, тя никога не ме е питала аз как съм. И ако не и звънна аз да се видим не се сеща. Всички ми казват, че не е за мене, всички ми казват, че не ме заслужава, аз също знам, че няма да се получи отново и, че нямам никакъв шанс, но как да кажа за това на сърцето кажи? Просто живея ден за ден и чакам времето да изтрие раната, но или раната е много голяма или времето тече много бавно. Обаждам и се на две седмици по един път, за да чуя как е добре ли е има ли нужда от нещо (не че ще ми каже ако има). Незнам какво да правя казаха ми намери си приятелка, но не изпитвам абсолютно никаква тръпка към което и да е момиче, все едно съм станал педал Ако намеря решение на проблема ще ти споделя, ако не успех поне на теб. Аз толкова съм се отчаял, че сигурно ако утре ми се обади да пием кафе ще получа лек инфаркт. ДОВЕРИ СЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ МОЖЕ ДА НЕ ТИ КАЗВАТ ТОВА КОЕТО ИСКАШ ДА ТИ КАЖАТ НО САМОТО ИМ ПРИСЪСТВИЕ ЩЕ ТИ ПОМОГНЕ ДА СЕ ЧУСТВАШ ПО ДОБРЕ!

[I'l never be broken again]

Хей пич..Ти май наистина си го загазил като мен..Боже какви момичета има..Какво нещо е ината..Незнам вече какво да кажа.Опитвам се сячески да я забравя..Само че единственото което постигнах е, че се разболях..Сега съм с повръщане и т.н...може да ви се стори тъпо..Чувствам го от вътре..и немога да го командвам, макар и да не мисля нон-стоп за нея..Просто го изпитвам..Ся зобкам тука некфи хапчета от които много ми се спи, но поне като спя не ми е зле..Ще се радвам да си пишеме пич..може да остаиш нещо - я мейл, я скайп..Ай до скоро...Ако и аз намеря решение ще го споделя..

[Treselle_s]

Може да се е изплашила,че нещата тръгват прекалено насериозно и затова да се държи така с теб.....Аз единствено тая причина виждам...

[Treselle_s]

вие пък кви сте тия момчета ревлиовци... е няма лошо де и без тва не са много като вас....

[I'l never be broken again]

Не се възприемам като ревльо...Признавам, че ми е гадно и че съм плакал, но несъм от тези които стискат възглавницата вкъщи и се дерат от рев..Просто ми е гадно...отвътре..и това не го контролирам с ума си..Ако имах избор нещата нямаше да са така...Просто ми трябва възможност..докато нямам такава съм безпомощен..Да се надяваме, че няма да спре да ме обича толкова бързо колкото самата тя възнамерява..Бе..жени...иди ги разбери..

[Treselle_s]

Споко ще ти мине...пък и след като сте били толкова време заедно да се надяваме ,че не е било без нищо и че все още те обича...