И мен много пъти са ме наранявали и съм имала периоди, в които съм била (или поне съм се държала така) безчувствено "копеле". На 12 годишна възраст и рязах вените и даже се натрових с отрова за хлебарки, защото мислех, че няма да намеря любовта (ебати шашавото дет съм). После пораснах и се заредих с търпение. След всяка несполука си повтарях "аз съм силна" и бях. Преди 5 месеца тръгнах с едно "безчувствено копеле" и си знаех, че това е чист мазохизъм, знаех какво ще стане.. Но пък на него му се случи за пръв път да се влюби. Аз успях да изкарам на бял свят цялата романтика, обич и нежност, които той никога не е имал преди това. Даже приятелите му не могат да повярват. И аз разбрах... Малките чудеса постоянно се случват, имай търпение.