Като за начало искам да се извиня ако на някой темата му е тъпа или просто не му е по вкуса. Обаче аз искам да го кажа !!! Искам да ви разкажа каква глупачка съм !

Срещнах едно момче. Всички ми казаха, че той е човека за мен. Прекарахме заедно една страхотна седмица и след това се прибрахме отново в нашия град. Разказах на приятелките си за него. Те видяха искрата в очите ми и вълнението с което говорех за него май ги уплаши. Как аз ? - момичето, което е техен идол... примера в живота им ще се остави "някъф си мухльо" да й отмъкне сърцето ?!? Тъпо нали? Всеки път когато се разминавах с него умирах да го заговоря ... той безброй пъти ме канеше на кафе. А аз всеки път потръпвах и усещах отново устните му... Но ... бях смешна в очите на приятелките си. Започнах да се преструвам, че ми е напълно безразличен. А отвътре горях !!! Въпреки, че аз се държах като пълна кучка той не се отказваше... опитваше пак и пак ... Бях толкова близо... а всъщност толкова далеч ! Но един ден просто му писна ! И го разбирам. Той все още не знае, че го обичам. . Аз винаги ще го обичам .Винаги ще е в мислите ми. И въпреки, че ме смята за "тъпа курва, която се прави на неебателна" (според приятелите му) аз ще продължа да го искам !!! Да знам, че няма да бъде мой, но все още никой не може да ми отнеме правото да мечтая и да сънувам...

Искам да кажа на сегашните момичета, които са станали правежни и изкуствени като самата мен - НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ШАНСА СИ !!! Дори ако ви струва реномето пред шепа хора пишещи ви се за приятели.