Бързо пада нощта,
земята заспива под първия сняг.
Самотна студена сълза
тихо сияе сред тежкия мрак.
Нито жива душа
хладния мир не раздира.
Бавно кристален поток
изпод земята извира.
Бързо пада нощта,
защото времето никой не мери.
Питам се дали в утринта
слънцето път до света ще намери...
слизам от тавана, бейбе, слизам от тавана
писна ми вече от тези беди
три коли мухи изяде и не се убеди,
че горе, на тавана, има само греди...
Хубаво е...![]()
Хм... не е особено дълбоко. Опитал си се да го направиш сърцераздирателно като си използвал силни думи като "раздира, поток, извира, бръзо пада, никой, ...." Според мен не се е получило, защото не си направил нищо различно, нищо уникално. Има стотици други стихчета, които са със същата структура и може би същите изразни средства.Първоначално написано от Бунтар
Лично мнение![]()
Последният стих най ми хареса. Но въпреки това можеш повече, много повече.![]()
"Отидох в горите, защото исках да живея смислено. Исках да живея задълбочено и да изсмуча целия костен мозък на живота..."
Харесва ми.![]()
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
И на мен ми харесва... Нима цялата тази зима не е една матафора за твоето настроение?
Memento moriendum esse!
^ ни най-малко (:
слизам от тавана, бейбе, слизам от тавана
писна ми вече от тези беди
три коли мухи изяде и не се убеди,
че горе, на тавана, има само греди...
Харесва ми...Скапва леко...
I told myself I won't miss you but I remember what it feels like beside you...