Не ми пука вече за него...Не ми пука, че две години ей така се загърбиха. Аз го ненавиждам, мразя силно казано. Не го искам, нека си чупи главата...Аз си изживях отредената болка, минах през пътя на депресията, не искам повече стига ми толкова. Стига валя в очите ми.
Преди с някакви спомени си подхранвах надеждите, сега и това не ми остана от него.
Не ми е проблема Той, той е минало за мен.Не съм сама. Проблемът е там, че не успявам да намеря щастието след него. Не мога да намеря човек който да ме обича както той го правеше. Не мога да правя същите неща както преди, не мога да бъда щастлива без него.....толкова много НЕ мога. Не знам какво става с мен. Всичко ми е безразлично, всеки един ден е еднакъв...Приятели лъжливи, момчета еднодневки и непотребни. Не виждам смисъл в нищо и никого около мен. В някакъв затворен кръг
съм и не виждам нищо ново, нищо интересно...
Докато преди бях щастлива Вярвах в любовта, обичах.. сега вече не. Отломка, която за нищо не става- това съм аз! Аз самата не се разбирам. Незнам какво ства с мен, защо така се промених..станах едно безчуствено същество,което сякаш не знае какво е обич... И се опитвам, мъча да намеря изгубеният вече път напред..Не намирам нещото заради, което не съм щастлива...Не мога да ви кажа какво е, но съм сигурна, че той не е...