Ами незнам колко е крейзи, ама ...

В 4-ти клас лятото. Във фонтана в Добрич (срещу библиотека "Дора Габе", за тези които искат да знаят ). Та бяхме по къси панталонки и потниче, защото беше топло. И ни е топло много. Искаме да се намокрим някъде и като нямаше къде, отидохме до фонтана, защото като по чудо беше включен, и влязахме вътре. Взе, че ни стана забавно и всеки ден седяхме с часове вътре и играхме. Обаче долу, че да не ни виждат, да не ни се скарат. Веднъж беше много мръсно долу, и се качихме горе, от където пада водата. Тама беше чисто, но плитко. Качихме се, влязохме и аз, ей така реших, че искам да седня някъде, защото ме боляха краката. Обаче не исках да излизам и седнах във водата. И след това и приятелките ми последваха моя пример и после 3-те щяхме да се прибирахме с мокри дупета. Обаче не ни бяха удобни гащите и там надбило имаше едно като сергийка стара такава и пъхнахме се отзад и си махнахме гашите и ходехме само по панталонки без гащи

Това стана по-дълго. Сега по-краткото:
Беше зима. Навънка студено. Вали сняг. 3-ти клас бях. И ходих да си взимам нещо сладко да ям. Обаче майка ми държеше сладкото в един шкаф висок. И аз не го стигам и се качих върху един друг шкаф дето беше отдолу. Обаче нали съм проста, не видях, че долу е току що махнатият от котлона чайник и вътре още е гореща водата. Че като скочих и то право във водата. Че като си изгорих крака, че почнах да пискам като ненормална. След това не можех да вървя и не ходих на училище Крака ми беше на мехури и ужасно подут и болеше. Обаче аз съм мазохистче и боли не боли много обичах да си пукам мехурите, заради болката Напуках си мехурите и сега имам леки белези

Тези са които се сещам, ама ако се сетя за други ще пиша пак