Една самотна нощ - вали.
Сълзи изпълват мойте очи.
А къде си ти.....?
Теб те няма - тръгваш си.
Но къде отиваш ? - Спри !
Защо си взел сърцето ми ?
То е мое!Защо ми го взе ?
Нима искаш да съм без сърце ?
Моля те,върни ми го !
Не ми оставай само любовта,
и без това достатъчно ме заболя.
Дадох ти всичко,което имах.
Какво повече искаш ?
Върни ми поне разбитото сърце,
сърцето,което ти разсече на две.
Само то остана от мен.
То и надеждата,че някой ден
болката ще утихне....
Но едва ли ти си почуствал тази болка.
Едва ли усетил как нещо се скъсва в теб,
как те изгаря и те кара да крещиш "Обичам те"
и как ти се иска с кръв да го напишеш.
Да,с кръв.Със собствената си кръв.С моята кръв!
Кръвта,която ти отрови с измамната си любов.
Да,онази любов.Сешташ ли се?
Любовта,в която се кълнеше.За която молеше.
За която проля толкова измьмни сълзи.
И да,признавам,успя!Ти ме заблуди.
Ала вече зная всичко е лъжа,
но защо още ме боли ?
Не ти ли стигна всичкото,което ми причини ?
...............................................
Една самотна нощ - вали.
Дъждът отмива кръвта ми.
И аз сама седя.Гледам с празнота.
Гледам твойте следи,
с кръвта си пиша "Обичам те,прости"
и слагам край на болката си !
Ала дъждът отми и мойте следи.........



Дано Ви е харесало