Да, любовта съществува и е до мен. Ако трябва да разкажа накратко:
Имам до себе си прекрасен човек, единствения, който съм обичала и този, който никога няма да спра да обичам. Никога няма да забравя онази случайна среща, опитите му да се свърже с мен, след това всички моменти, които изживяхме. Първото "Обичаме те", по-скъпо от всички материални неща. Всеки поглед и всяка усмивка. Всяка целувка, всякаш ни сближава още повече. Обичам, когато се смее и споделя с мен най-прекрасните ми мигове, както и аз с него. Никога няма да забравя как загърби бъдещето си в чужбина и остана с мен. Няма да забравя и как онази вечер плачеше с мен. Как го болеше също толкова, колкото мен. И дори и да знаех, че с нищо не ми помага, това че беше до мен и споделяше онзи момент с мен, беше доказателство за обичта ни.
Има толкова неща, които няма да забравя и толкова много, които ни предстоят.
Искам само да му кажа, че го обичам страшно много и той е един от най-важните хора за мен.