
Първоначално написано от
Indifferent
Dead`Paladin, в момента съм в подобно положение... Мислех да пиша тема, но няма смисъл, явно. Една година и няколко месеца отлетяха като миг. И ние станахме невероятно близки. Аз я харесвах от самото начало, тя - не. Не можах да се спра тогава... През тази година имах невероятни преживявания с нея - живеех за нея, ставах и си лягах за нея, всеки божи ден, ВСЕКИ. Тя ходеше с един през това време. Караха се много. Аз бях "изповедалнята". О да, колко ме обичаше, о да, колко й беше яко с мен. Даже скъсаха по едно време и ние тръгнахме... с условието, че е "за малко". Не ме питайте защо съм се навил, колкото и унизително да беше с това условие аз живеех за този миг... Ходихме месец, беше супер. Скъсахме, тя тръгна със същия, на мен не ми се живееше. Но продължихме да се виждаме, беше полу-ходене, полу-приятелство... Докато един ден тя каза, че трябва да спрем да се виждаме... И тогава стана тежко... и още е тежко... 2 седмици... Видяхме се в компания. Беше с него. Щях да припадна от болка като ги видях. Премислях всичко. Давах всичко от себе си, а в замяна получих един месец и много сладки думи. Думи... Всички (ми) казват забрави я, захвани се с нещо, намери си друга. Лесно (ви) е да го кажете. От страни всичко е лесно. Но когато разумът ти е зает ИЗЦЯЛО от някого, нищо не се получава. В момента чакам... да ми "мине".Времето лекувало. Скапано лекарство е това време, нещо не помага засега. Единственото, което мога да кажа е... НИКОГА не бъди втори. НИКОГА. Както на мен ми беше казано на раздяла. "Ти винаги си бил втори". Щом си влюбен - да или не. Похвално е, ако успееш да (си) поставиш сам така въпроса. Успех...