.
Отговор в тема
Страница 1 от 7 12345 ... ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 167

Hybrid View

  1. #1

    Хранителни разстройства - анорексия и булимия

    Анорексия

    Какво е анорексия?

    Ето какво ще видим в речника: загуба на апетит, психологически проблем, характеризиращ се с нежелание да се яде и страх от напълняване.

    Истината за anorexia nervosa: няма нищо общо с теглото, калориите или с това да бъдеш „слаб” – това са просто симптоми за наличието на някакъв проблем.

    (от гръцки: an (липса на) и orexis (апетит) - съотв. "липса на апетит") е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. При болните от анорексия се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на слабителни и диуретици.


    Симптоми и особености

    Най -характерни симптоми на заболяването са:

    Спад на телесното тегло под нормата за съответните възраст и ръст и отказ да се поддържа тегло в рамките на медицински определените параметри за здравословно тегло
    Натрапчив страх от напълняване
    Нереалистична представа и необоснована самооценка за външния вид, отказ да се признае тревожно ниското тегло за проблем
    При жени във фертилна възраст (след започване на менструацията и преди настъпване на менопаузата) отсъствие на три последователни менструации
    Наличие на други хранителни смущения
    Макар и не задължително свързани с наличието на анорексия, някои особености са често срещани при това заболяване:

    1. Психологически

    Нереалистична представа за външния вид
    Самооценка, която се основава най-вече на теглото
    Натрапчиви мисли за храна и собственото тегло
    Перфекционизъм, повишена критичност към себе си

    2. Емоционални

    Ниска самооценка
    Клинична депресия
    Честа смяна на настроението

    3. Социални и междуличностни

    Влошаващи се резултати в работата или в училище, макар че при някои болни това не се наблюдава, вследствие на тенденциите им към перфекционизъм
    Прекъсване на контакти с приятели и връстници
    Влошаване на отношенията в семейството

    4. Поведенчески

    Ограничение на храната, често отказ да се приемат определени храни (твърде калорични, богати на мазнини)
    Прекомерни физически упражнения
    Пазене в тайна на особеностите в хранителния и физическия режим
    Нерядко самонараняване, опити за самоубийство, злоупотреба със забранени вещества

    5. Физически

    Прекомерен спад на теглото
    Симптоми на недохранване като понижен метаболизъм, нисък пулс, хипотермия и анемия
    Индекс на телесната маса под 17.5 при възрастните, 85% от нормалното за възрастта тегло при децата
    Забавен растеж и физическо развитие при децата
    Смущения в ендокринната система, водещи да спиране на менструацията
    Понижено либидо, импотентност при мъжете
    Смущения в електролитния баланс
    Проблеми с кръвообращението
    Понижена функция на имунната система
    Отпадналост
    Главоболие
    Рушене на зъбите
    Косопад
    Суха кожа, напукани устни
    Чупливи нокти
    Растеж на фини, дълги косми по тялото - реакция на организма да предпази кожата от преохлаждане, като компенсира липсващия защитен слой подкожна мазнина
    В миналото неправилно се е считало, че прекомерното и безразборно спазване на диети води до анорексия. Установено е обаче, че анорексията е психическо заболяване, което не е следствие, а причина за хранителните аномалии. Много често преди да започнат "регулиране" на храната, при анорексиците е налице силно повишена тревожност. Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, неудовлетворителното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока. Ограничителният режим, който болните възприемат, може да включва някои от следните елементи или съчетание от тях - строга диета, доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения, злоупотреба с диуретици и др. Следвайки подобен режим, те стават целенасочени и устремени, като в резултат започват методично да свалят килограми. Често преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим им помага да бъдат по-щастливи. Спазването на режима ги кара да се чувстват силни, като контролират високата тревожност, провокирала развитието на заболяването. Характерна е повишена критичност към себе си.

    Придържането към нездравословния начин на живот, възприет от болните от анорексия, може да доведе до летален изход. Анорексията се счита за психическо заболяване, водещо до висока смъртност.


    Профилактика и лечение

    Причините да се развие анорексия са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че близките забелязват развитието на болестта доста късно, защото болните от анорексия добре се прикриват. Когато стане ясно, че е налице анорексия, обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията.

    Много важно е да се знае, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.

    Ако болният от анорексия не преодолее успешно кризата, е възможно анорексията да се хронифицира. Става въпрос за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно, независимо от това какво ги убеждава болният - посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни (в България имаше една, но тя вече не функционира), които са в рамките на 1 месец, рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.

    Anorexia nervosa е състояние, при което страдащият изпитва страх от напълняване и от това да не стане „дебел”. Истината обаче е, че като всички проблеми с храненето, анорексията е просто маска, зад която се крият други сериозни проблеми. Проблемите с храненето, в частност анорексията и булимията, обикновено се проявяват при жените, но броят на мъжете страдащи от анорексия нараства. Запомнете, всеки може да развие анорексия независимо от възрастта, мястото или ситуацията.

    Страдащият от анорексия често ще прави и невъзможното, само и само да избегне консумацията на храна. Едно от на-често срещаните поведения е лъжата, която бързо може да се превърне във втора природа. Например, да лъжеш родителите си, че вече си вечерял, а всъщност не си. Анорексиците също ще си измислят оправдания, така че да ядат по-малко или дори да отбягват цели ястия. Не е задължително да лъжат, тъй като те може да са решили да не ядат месо или да станат строги вегетарианци, да постят поради религиозни причини, или пък просто да твърдят, че са на „диета”.

    Причините за анорексия

    Няма точно фиксирани фактори, предизвикващи анорексия, и причините за нейната поява са различни за всеки човек. Често има редица допринасящи фактори, много от които могат да бъдат от миналото на боледуващия. Единственото нещо, което страдащите от анорексия споделят като общо, е ниското самочувствие, дори и ако то не се проявява често. Ниското самочувствие може бързо да доведе до негативна представа за себе си, особено изкривена представа за външния си вид. Още от самото начало, анорексията е начин за справяне и начин на отношение към проблемите, когато животът на човек е сякаш извън контрол.

    Контролът като фактор

    Проблемите с храненето често започват като обикновена диета, опит да се възвърне част от самочувствието и контрола. Контролът е важен фактор, когато се опре до храненето и това най-вече важи при анорексията. Боледуващият може да почувства, сякаш неговият живот е или е бил извън контрол, и че този контрол може някак си да бъде преоткрит чрез регулиране на храната и теглото.

    Границите на „факторът контрол” варират при различните хора и могат също да зависят от това дали те страдат от други подобни състояния или не. Например страдащите от всички видове проблеми с храненето се чувстват така, сякаш техният живот е без контрол и хаотичен, но методът чрез който човек се стреми да си върне контрола, варира според болестта, от която той страда. Анорексиците се опитват да си върнат контрола чрез отричане от храната, докато страдащите от булимия прочистват тялото си от храна с цел да установят отново някакъв контрол, дори и само за кратък период от време


    Анорексия през юношеството

    Развилата анорексия девойка по свой особен начин се проhttp://www.teenproblem.net/forumтивопоставя на родителите си. За нея обичайното за юноhttp://www.teenproblem.net/forumшеството оспорване на всичко (някои такива девойки вече са били трудни бебета, други създават проблеми през пуhttp://www.teenproblem.net/forumбертета си) не е достатъчно и тя директно заплашва родиhttp://www.teenproblem.net/forumтелите си, че ще умре, ако нищо не се промени.

    Анорексичката вече не може да понася отношенията, коhttp://www.teenproblem.net/forumито поддържа с близките си и които често се основават на откровен шантаж: „Щастливи сме само ако и ти си щастлива." Родителите нерядко са направили „всичко" за дъщеря си, което обяснява по-честата проява на въпросния симпhttp://www.teenproblem.net/forumтом в заможните среди, където за децата „се прави повече".

    Девойката сама се опитва да разбере причините за повеhttp://www.teenproblem.net/forumдението си. Защо се плаши толкова от мисълта, че може да напълнее? Защо смята, че хората ще я приемат само ако тялото й прилича на зле облечена тояга? Но тя не може да намери отговора на тези въпроси дори ако успее да ги форhttp://www.teenproblem.net/forumмулира така ясно, защото отговорът е от областта на несъзнаваното и ще дойде само ако девойката приеме да си каже: „Не желая и не мога да стана жената, която те очакват и от която се нуждаят, за да се представят като добри родители. Мога да бъда само тази, от която те се срамуват и която ги излага като „лоши родители".

    Любопитното в случая е, че в реалния живот това дете често е много покорно, послушно и мило с родителите си; жестоко е единствено неговото несъзнавано, което го кара да стига дотам, че да е готово no-скоро да умре, отколкото да им достави удоволствие, като прибави още няколко киhttp://www.teenproblem.net/forumлограми към теглото си.

    На въпроса: „Защо се страхуваш да понапълнееш?", анорексичката неизменно отговаря: „Защото не се чувствам добhttp://www.teenproblem.net/forumре, щом надхвърля четирийсет и две кила." А ако разговоhttp://www.teenproblem.net/forumрът с нея продължи, неизменно се стига и до следния отгоhttp://www.teenproblem.net/forumвор: „Бих искала никой да не ме вижда, бих искала да бъда прозрачна, тоест да бъда там, където съм, без някой да ме вижда." Но не смее да добави: „Без някой да ме желае." Какво толкова й е сторил чуждият „поглед", та да не може да го понася? Тя просто е прочела в очите на майка си, а понякога и на баща си до каква степен животът й ги засяга лично и доколко тя е „всичко" за тях. Едни и същи обстояhttp://www.teenproblem.net/forumтелства правят момчето „анорексично" в областта на учеhttp://www.teenproblem.net/forumнието, а момичето - на тялото. Но всяко превърнало се в единствен „обект" за родителите си дете сигнализира по свой начин дискомфорта си и отказва да продължи нататък, ако не му бъде върната свободата.

    Тъй като не яде нищо, анорексичката отслабва дотолкоhttp://www.teenproblem.net/forumва, че действително става почти невидима: ръцете и кракаhttp://www.teenproblem.net/forumта й са като клечки, тялото й е плоско и безформено като на дете и всичко това е прикрито под широки, удивително безполови дрехи, момичето довежда до отчаяние всички около нея. Те толкова „биха искали" да изглежда другояче...

    Докато пренебрегва и направо малтретира своето запазhttp://www.teenproblem.net/forumващо детската си форма тяло, цялото либидо (енергия за живот) на анорексичката се натрупва в главата й. Тя става

    изключително интелигентна, първенец е в класа си, но се чувства отчайващо самотна в битка, която сякаш никой не разбира... С изключение може би на някой психоаналитик, когото посещава скришом от близките си и на когото бърhttp://www.teenproblem.net/forumзо разкрива, че е притисната между своето желание да жиhttp://www.teenproblem.net/forumвее и ТЯХНОТО... Тя ще бъде спасена, когато разбере, че не в това се състои свободата и че дори смъртта няма исhttp://www.teenproblem.net/forumтински да й принадлежи, тъй като ще я е избрала само зараhttp://www.teenproblem.net/forumди ТЯХ... Като напълно безпристрастен слушател, който не проявава никакво видимо желание да я види изцелена, тераhttp://www.teenproblem.net/forumпевтът пръв ще й позволи да излезе на открито и постепенhttp://www.teenproblem.net/forumно да събере парчетата от своята пожертвана на родителhttp://www.teenproblem.net/forumското желание младост.

    Значи анорексията в крайна сметка представлява преекспониран отказ на дъщерята да се подчини на също толкова прекалените изисквания на родителите?

    Да, може да се заключи, че е така, както и да се каже, че най-добрият родител не е този, който очаква това или оноhttp://www.teenproblem.net/forumва от детето си, а който сам изживява собствените си желаhttp://www.teenproblem.net/forumния и не изпитва потребност да ги осъществява непременно чрез дъщеря си или сина си. Като оставим настрана случаиhttp://www.teenproblem.net/forumте на анорексия, всички ние можем да цитираме много приhttp://www.teenproblem.net/forumмери на момиченца, които навлизат в пубертета с вече досhttp://www.teenproblem.net/forumта накърнена свобода и с чувството, че не могат „да избяhttp://www.teenproblem.net/forumгат" от проклятието да бъдат такива, каквито ги иска майка им... Колко са момиченцата, които „понасят" пубертета си, вместо да му се радват? Прекаленото подчинение на майhttp://www.teenproblem.net/forumката ги кара да изживяват юношеството си като задължиhttp://www.teenproblem.net/forumтелен, „срамен" преход, а не като овладяване на собственаhttp://www.teenproblem.net/forumта идентичност. И те ще продължат да „понасят" живота от първата менструация до последния полов акт! Може да се каже, че твърде често, използвайки детството за изпълняhttp://www.teenproblem.net/forumване на собствените си желания, майката убива юношестhttp://www.teenproblem.net/forumвото в зародиш...

    Може да се каже също, че от поколението на израслите сред лишенията на войната деца е произлязло поколение родители, изпълняващи и най-малкия каприз на отрочетата си и загрижени повече, отколкото трябва, за предполагаhttp://www.teenproblem.net/forumемото им благополучие (вече знаем, че това измислено от родителя щастие рискува да прегради пътя на детето).

    Възможно е точно желанието да се компенсира трудното детство от четирийсетте години да е създало прекалено грижhttp://www.teenproblem.net/forumливите към своето потомство родители от седемдесетте. Към това се добавя кризата от 1968 г. с нейното оспорване на властhttp://www.teenproblem.net/forumта и на авторитетите. Прекомерно склонните да дадат „всичhttp://www.teenproblem.net/forumко" на детето си родители са станали неспособни да проявяhttp://www.teenproblem.net/forumват своя авторитет, без да изпитват чувство за вина. А децаhttp://www.teenproblem.net/forumта, които са слушали родителите си - „те искат така", и са били напълно задоволени материално - „те сами ми го даhttp://www.teenproblem.net/forumват", са престанали да искат каквото и да било. Сформирали са познатите ни батальони от слаби ученици, които, колкото и странно да ни звучи, изглеждат „добри деца" в очите на преданите родители, понеже не са могли дори да им се противопоставят, а просто са „приемали" волята им.

    Сред нас все още има хора като тези от онова странно поколение, чиито деца никога не са били напълно сигурни, че имат за родители... истински родители. А не остарели деца, които са страдали, когато са били малки, и са искали да имат красиви и мили деца, за да се утешават с тях.

    Склонността към насилие у някои юноши често е плод на неспособността им да се противопоставят на родители, които са готови на всякакви отстъпки, за да не влязат в конфликт. Още когато е било съвсем малко, бебето е поhttp://www.teenproblem.net/forumчувствало, че родителите му биха направили всичко, за да избегнат неговата агресивност. Затова през юношеските гоhttp://www.teenproblem.net/forumдини тази дълго изтласквана агресивност намира израз изhttp://www.teenproblem.net/forumвън семейството.




    Темата е маркирана като "Важна" от ^npocTo^a3^f^
    Ще се приема само допълнителна информация по въпроса, а всички останали мнения ще бъдат считани за спам и директно изтривани!
    Разорена съм, но щастлива
    Бедна, но мила
    Висока, но здраво стъпила на земята
    Нормална, но обсебена
    Загубена съм, но пълна с надежда.

  2. #2
    Булимия

    Булимия - (гръц. bus бик + гръц. limos глад; буквално ? бичи глад, синоним на "вълчи глад ") ? неутолим глад, съпроводен от слабост и болки в корема.

    Основните причини за повишения апетит:
    - органични;
    - психогенни (психологически);
    - социални.


    Органичните причини за булимията:

    - Захарeн диабет. Повишеният апетит нерядко е симптом на нелекуван захарен диабет или пък е свързан с ниското ниво на захар в кръвта като предвестник на усложнение на болестта (инсулинов шок). Възпалителни поражения на ствола на мозъка. Остатъчни явления на енцефалит. Нерядко булимията в такива случаи се съчетава със слабоумие или незахарен диабет. Токсични поражения на мозъка. Тумори на ствола на мозъка. Често повишеният апетит не води до развитие на затлъстяване. Генетически заболявания с поражение на структурите на мозъка. При поражение на централната нервна система повишеният апетит се оценява като истинска булимия. Странично действие на хормоните на надбъбречните жлези (преднизолон, дексаметазон и др.) ? синдром на Иценко-Кушинг. Едновремено с повишения апетитом съществуват и други признаци на прекомерната активност на хормоните (повишение на артериалното налягане, стрии на бедрата и корема, изменение на нивото на захар в кръвта и т.н.). Повишена активност на хормоните на щитовидната жлеза (хипертиреоза).
    - Глистни инвазии, особено поражение от лентовидни глисти.


    Психогенни причини на булимията:

    - Нарушение на вътрешносемейните отношения. Развитието на лакомията е реакция на конфликт между майката и дъщерята. Нерядко болните от булимия започват да употребяват огромно количество храна в случаите, когато се смятат за отхвърлени и ненужни, когато не им достига ласка и нежност. Душевна изолация. Например, изменението на апетита може да се развива при разтрогване на трайна връзка, развод или смърт на близък човек. Тогава храната става източник на положителни емоции и механизъм за защита от депресията, лекарство от страха.
    - Нервна булимия. Причините й са много сходни с тези на анорексията.


    Социални причини на булимията:

    - претенциозност и високи амбиции на родителите; недостатъчно внимание към болния, когато е бил дете;единствено дете в семейството; продължително гледане на телевизия с постоянно ?похапване? - чипс, крекери, ядки и др; мързел и ниска двигателна активност;
    - изменение на представите за стандартна фигура.

    Нервната булимия засяга преимуществено момичетата и младите жени. Засиленото чувство за глад възниква, като правило, един път дневно и се отстранява с приемане на висококалорична храна с последващо предизвикване на повръщане, т.е. за нервната булимия е характерен цикълът: храна-повръщане. Целта на предизвиканото повръщане е отслабване, стремеж към изящество или желание за освобождаване от затлъстяване. Като допълнение към всичко болните използват слабителни и диуретични средства за изкуствено изпразване на червата и намаляване на теглото, усилено се занимават с физически упражнения. Но въпреки всички усилия масата на тялото неуклонно се увеличива и порочният кръг ?хранене - повръщане ? повторно поемане на голямо количество храна? продължава.

    Физически признаци на нервната булимия:

    - увеличение на теглото; подпухване на слюнните жлези заради повръщането; поражение на зъбния емайл заради контакта с киселото съдържание на стомаха; зачервяване на лигавицата на устата в съчетание с малки точковидни кръвоизливи; мускулна слабост, свързана с поглъщане на диуретични препарати и отделяне на солите от организма; пристъпи на болка в областта на сърцето и изменения в електрокардиограмата; болки в коремната област; пристъпи на ?вълчи апетит? през нощта; спиране на менструацията;
    - влошен сън.


    Психологически ?портрет? на пациент с булимия:

    - тенденция към запасяване; егоистически безсмислено разточителств о на ценни продукти за хранене; преобладаване на депресивно настроение; истерични прояви; склонност к усамотяване; завишена взискателност към себе си и към другите в съчетание с егоизъм; занижена самооценка; живот, съсредоточен върху храната и собствената фигура; фиксация върху необходимостта за укриване на повишения стремеж към храна; отстраненост от приятелското обкръжение; признание за наличието на чувство за глад; повишена сексуална активност; потребност да се прави презапасяване с продукти;
    - склонност към кражба на продукти от хладилници или в магазини.

    Инициативата за изследване и избор на необходимото лечение на болния от булимия трява да принадлежи на родителите или близките. При чрезмерно повишения апетит са необходими консултации на психолог, ендокринолог, гастроентеролог, психоневролог и генетик. Колкото по-рано се открие причината за булимията, толкова по-висока е ефективността на лечението. В никакъв случай не бива да се прибягва до рекламираните ?вълшебни/магически/чудодейни средства, изгарящи мазнините? и препарати за понижаване на теглото. Само лекар може да прецени състоянието на болния и да даде рекомендации за лечението на конкретната биологически активна добавка.

    Хората, страдащи от булимия имат нужда преди всичко от деликатно отношение! Те се чувстват дълбоко нещастни и объркани. Те изпитват потиснатост, тревога и комплекс за собствената си насъстоятелност. Затова психотерапевтичната корекция се провежда дълго и постепенно.




    Вече говорихме за анорексията като за едно тежко и труднооткриваемо заболяване. Подобно е положението и с булимията. За разлика от анорексията това разстройство в хранителния режим е открито много по-късно. Описано е за първи път от френския психиатър Пиер Бриг. Самата дума “булимия” означава “волски глад” и е от гръцки произход. Болните от булимия поглъщат огромни количества храна, а после повръщат принудително или приемат силни слабителни средства, за да се освободят от изяденото. Ще кажете много животни правят така.

    Първо не сме животни, а после някои животински видове наистина постъпват по този начин, но те най-често се освобождават от задръствания с погълнати косми или трудно смилаеми влакна, конци и други. Разликата е съществена и е недопустима никаква аналогия с животинското поведение.

    Трябва да е ясно, че булимията е психиатрично заболяване и то твърде опасно. Тя е дори много по-трудно откриваема от анорексията, защото няма видими белези. Болните обикновено са с различно тегло, някои пълни, други по-затлъстели, а трети с абсолютно нормални килограми. Проблемът е в това, че те не се харесват и неистово се стремят да отслабнат, но не могат да се справят с булимичните кризи. Понякога такива пристъпи на безконтролно ядене се явяват 2-3 пъти седмично и траят около 2 часа. Тъй като болестта отново е типично женска, девойките и младите жени/от 11 докъм 40 години/ се срамуват от лакомията си и се крият, за да се освобождават от храната чрез насилствено повръщане.

    Най-честата причина за това заболяване е депресията. Състоянията на апатичност, отчаяние често се компенсират с прекалено лакомо и безконтролно хранене, като болните поглъщат много високовъглехидратна храна, сладки неща. Любими за булимиците са сладоледът, бонбоните, десертите, кремовете, които са силно подсладени. Когато изпаднат в булимична криза, някои жени могат да погълнат над 3000 калории за два часа, а след това започва изтезанието с диети, явява се неудовлетвореност, дори отчаяние от слабата воля да се избегнат кризите. Вече казахме, че манията за елегантност също може да е причина за булимия, въпреки че повечето от заболелите жени не са много дебели, тъй като намират начин да изхвърлят голямо количество храна.

    По какво може да бъде разпозната булимията? Преди всичко по безконтролното хранене, по прекаленото използване на диуретици и разслабителни лекарства. Често се появяват подувания на лимфните жлези на шията, безпричинно на пръв поглед подпухване, издуване на стомаха, запек. В по-тежки се случаи стига до повръщане на кървава слуз, дехидратация, заболяване на черния дроб и бъбреците. Крайният резултат може да бъде и тежка сърдечна недостатъчност.

    Доказано е, че много анорексици след време развиват булимия. Една нова болест, свързана с проблемите на храненето се появи в недалечно време. Орторексията е нервна манията за здравословен начин на живот. Макар и сравнително нова и недостатъчно добре изучена тази болест, вече обхваща обществено значими части от населението не само в САЩ, но и в нашата страна.

    Нейна разновидност е манията за качествено хранене, която вече се превърна в нов вид психическо разстройство, широко разпространено в развитите страни. Болните се отказват от захарта и полинаситените киселини. Те с напълно маниакално пристрастие изучават приемането на храната, отчитат всеки грам, всяка калория, а когато си позволят да хапнат нещо “нездравословно”, изкупват вината си с гладуване. Резултатът от всичко това все по-често е депресия в много тежка форма.

    На практика се оказва, че анорексията, булимията и орторексията затварят един порочен кръг, от който излизането е невъзможно без квалифицирана медицинска помощ.


    Булимията е болест, при която пристъпите на ненаситно хранене са последвани от самовнушено повръщане,често извършвано тайно. Най-разпостранена е сред жените между 15 и 30 години и както страдащите от анорексия нервоза, те маниакално се страхуват от напълняване, което всъщност причинява повръщането. Някои болни употребяват разхлабителни средства, за да изхвърлят бързо храната.

    Булимията може да доведе до значителна загуба на килограми (макар и не винаги). Ако повръщанията са чести, това ще обезводни организма, ще го отслаби и парализира. Болните обикновено изпадат в депресия, а п0някога се самоубиват


    Кои са основните признаци на булимията?
    - депресия, чувство за вина и омраза към самия себе си;
    - усещане за липса на самоконтрол;
    - неоправдано строга самокритичност;
    - постоянна потребност от одобряване от другите хора на извършваните постъпки;
    - нарушена представа за нормата на собственото тегло.

    За тежката булимия, която изисква стационарно лечение са характерни:
    - колебания в теглото на тялото (5-10 кг нагоре и надолу);
    - хронично раздразнение в областта на гърлото;
    - умора и болка в мускулите;
    - окапване на зъбите;
    - подпухване на околоушната жлеза.


    Как се лекува булимията?
    Трябва да се знае, че колкото по-рано е започнато лечението, толкова по -ефективно и по-евтино е то - може да се размине само с квалифицирана психотерапия.
    Най-добри резултати дава съчетаването на психотерапия (индивидуална и семейна), диетотерапия и медикаментозно лечение. То трябва да се провежда в стационарни условия

    Специализираното лечение е от осбено значение, тъй като болестта изисква не само физическа, но и психическа подкрепа. Това лечение включва наблюдение и регулиране на хранителните навици, както и здравни съвети или психотерапия. Понякога се предписват и антидепресанти.


    статия от в-к Стандарт:


    Анорексия и булимия - двете лица на една болест

    Апатия, депресия, драстично сваляне на теглото са симптомите на заболяването

    Анорексията и булимията са две заболявания, които засягат предимно жените и момичета на възраст 16-30 години. Те са свързани с нарушения на хранителното поведение. Анорексията се характеризира с поднормено тегло (най-малко 15% по-ниско от нормалното за съответния ръст и възраст), което се самопредизвиква от болните чрез гладуване или силно ограничаване на храненето. Възможно е причина за това да са прекомерни физически упражнения, взимане на диуретични (пикочогонни) или разхлабващи лекарства или самопредизвикано повръщане. Наблюдава се силен постоянен страх от наддаване на теглото. Болните могат да чувстват подуване на корема даже и след приемане на малки количества храна, имат чувство за студ, непрекъснато са уморени, апатични, могат да имат запек, болки в стомаха и други болестни симптоми. Често настъпват хормонални нарушения, които могат да доведат до спиране на менструацията и безплодие. Анорексията може да бъде причина за нарушения и забавяне на развитието през пубертета, за възникване на остеопороза, увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците. Болните обикновено губят интерес към всички социални контакти и често са с депресия. При липса на лечение може да се стигне до смърт на болния. Булимията е сериозно нарушение в хранителното поведение, което се изразява в честа консумация на големи количества храна, последвана от целенасочено "прочистване на организма", което се осъществява по различен начин. Някои сами предизвикват повръщане, взимат очистителни, диуретични (пикочогонни) средства и др. Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и постоянна, изключителна концентрация върху телесното тегло и форми.
    Това хранително нарушение, подобно на анорексията, се среща изключително при жените, най-често на възраст между 16 и 40 години. Булимията има много причини, но една от най-честите е депресията. Друг отключващ момент е свръхтегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, което създава доминанта за специален свръхконтрол върху теглото. Има жени с анорексия, които имат булимични пристъпи. Силният, неконтролиран глад може да последва като реакция на хроничното полугладуване.
    Разорена съм, но щастлива
    Бедна, но мила
    Висока, но здраво стъпила на земята
    Нормална, но обсебена
    Загубена съм, но пълна с надежда.

  3. #3



    • Многообещаващата фотомоделка е изкарала пет месеца с половин лимон на ден

    Бившата манекенка от парижката модна къща "Елит" Бояна (26 г.) вече 13-а година страда от анорексия. По време на неколкочасовия ни разговор тя припада няколко пъти. Повръща кръв. Унася се. Единствено главата й е запазила красивите си черти. Прекрасното преди десетина години тяло в момента представлява скелет, облечен в кожа. Когато екипът на ШОУ влиза в дома й, тя точно е започнала да се съвзема след поредно губене на съзнание. Но се е гримирала доколкото може, старателно, в продължение на поне час преди това. Мадлен Алгафари, нейната психотерапевтка, й е забранила да се появява пред хора, без да си сложи грим. Бояна се олюлява, докато, подкрепяна от майка си, влиза в чистичкия хол. Най-красивият период на Бояна, този от Франция, непрекъснато се преплита в нейната изповед. Учила е в колеж във Франция. Било когато й е лошо, било когато е гневна, нервна или плачеща, Бояна превключва на френски.

    - Кога започнаха проблемите с анорексията при вас?
    - Чувствах се добре до 13-годишната си възраст, но страдах най-вече от липсата на истинския ми баща. Както всичко прекрасно ми вървеше, макар че не обичах да се храня, но пет месеца нищо не ядох - карах само на половин лимон на ден. Тогава бях 176 см, а тежах 48 кг, което всъщност беше прекрасно. Просто храната не ми беше нужна. Пък и още от съвсем малка възраст, бях на 3 г., баща ми... Той всъщност не ми е баща - той ме е направил, за да се ожени за майка ми и да вземе софийско жителство - ни биеше, заключваше ме в стаята, не ми даваше да ям... Това са ми спомени от 2 - 3-годишната ми възраст. После във Франция разбрах, че това се е трупало в съзнанието ми и сигурно така се е стигнало до тази анорексия.
    - Майка ви не усети ли, че слабеете на болестна основа?
    - Първия месец аз се криех. Понеже бях в колежа, тя като ме попита яла ли съм, отговарях: "Да." В началото си във форма, организмът има сила. Отслабваш, но по малко и можеш да вършиш страшно много неща. Обаче колкото повече гладувах, толкова повече отслабвах. Майка ми виждаше, нищо обаче не можеше да направи. Дори и в болницата нищо не можеха да направят. В смисъл, никой не можеше да ме накара да ям - всичко повръщах. После ме включиха на системи и така.
    - Оттогава досега...
    - Тогава се оправих. Във Франция бях в болница, на вливания, защото просто не можех да се движа. После в България - първо ходих на терапия при д-р Бояджиева, която от болна ме направи още по-болна. Казваше ми, че ще умра... После сама реших, че ще се оправя, и се оправих. Пак не бях напълно добре, но станах 49 кг. Отново се върнах в Париж и станах фотомодел в известната агенция "Елит", след което се върнах едно лято в България. Бях на 16 години. Върнахме се с майка ми - ходихме на Дюни. Беше много готино - плажче, туй-онуй. После - в София. Една вечер (разплаква се)... минавам през подлеза на НДК да се прибера. Беше тъмно, а аз - с поличка... И ми се случи един много гаден, най-гадният момент в живота ми... Много, много гаден - изнасили ме някакъв... мъж... С нож беше... Имах разкъсвания... Две седмици аз не можех нищо да кажа. Не знам как съм се прибрала с такси. Бях психически много зле. Исках да умра. Анорексията отново започна. Явно така съм искала да се самоубия. Една година сънувах кошмари. Слава Богу, че не ме беше заразил със СПИН - изследваха ме във Франция. Но психически бях много зле - спрях да уча...
    В разговора се включва майката
    Д-р Ковачева: - В 8 часа вечерта е било - дори не и толкова късно. В подлеза на НДК, там на "Фритьоф Нансен" и булевард "България". В подлеза тогава било тъмно, неосветен, нямаше тогава тези будчици, и там я изнасилват... После полицията го търси - не го намериха.
    - От агенцията не ви ли помогнаха?
    Бояна: - Не, защото тогава ние вече бяхме с Жан-Жак, а аз във Франция нямах осигуровки. Плащаха се някакви пари обаче. Не става - то като имаш вече анорексия и плюс това, като дойде тази трагедия, а и няколко месеца по-късно почина Жан-Жак и всичко ми се струпа.
    - А кой е Жан-Жак?
    - Той е моят баща, истинският ми баща, в смисъл, който ме обичаше. Той не е този, който ме е направил, а този, който се запозна с майка ми и истински ме обичаше. Жан-Жак искаше да ме осинови, но получи мозъчен удар и почина в ръцете ми. И това напълно ме разруши. Аз покрай него само разбрах, че мога да бъда обичано дете, че не съм аз виновна, че биологичният ми баща не ме е обичал. Защото бях много обичана от майка ми, но липсата на баща... Всички около мене имаха бащи, семейство. Аз никога не съм имала семейство и роднини. Не знам защо ми завиждаха - аз спортувах, учех, не знам - голяма завист има. Все още съще-ствува тази завист - дори, че съм болна, ми завиждат.
    - Кой ви завижда?
    - Не ми се говори, това са ужасни хора. Един прекрасен ден ми се обади Боряна Бонева от "Шоуто на Слави" и ме покани да участвам. Аз казах: "Не, никога", дори защото ме беше страх и от Слави Трифонов. Вярно е, че преди това бях участвала в "Море от любов", тъй като майка ми беше писала едно писмо до Наталия Симеонова. От "Шоуто на Слави" ми дадоха и силата да се върна към себе си, към живота, защото след моето заболяване ние с майка ми останахме на нула. Майка ми прекъсна работата си в "Пирогов", за да се грижи за мен. Аз едвам-едвам завърших колежа, но не можех да работя. И те ми помогнаха. Вече година и половина, откакто бях в "Шоуто" - бяха ми казали, че ще ми оправят зъбите, имах грануломи, но това не стана. Сега нямам 14 зъба.
    След участието си в "Шоуто на Слави" се разболях от много тежка бронхопневмония. Фактически (разплаква се - б.а.) при зъболекарите едвам ходех, те много често ми отменяха записания час. Все още съм без никакви зъби почти - затова не си отварям устата. Зъболекарите, с които от "Шоуто" ни бяха свързали, ни поискаха 2500 лв., за да ми довършат лечението. А от "Шоуто" ни казаха, че са им платили за всичко, но те ни казаха, че парите били свършили.
    - Доколкото знам, в Лугано има една много успешна клиника, в която се лекуват анорексии и булимии. Как се провежда вашето лечение тук, в България?
    - За Лугано няма проблеми. Стига някой да има добро сърце и да ми даде 27 000 евро - готова съм, ще замина. Заявявам го най-отговорно.
    - 27 000 евро за колко време?
    - За 4 месеца. Толкова е курсът, а самолетният билет е отделно.
    - А в България как се лекувате? На какво лечение сте подложена?
    - Ами на никакво лечение. Ходя при Мадлен Алгафари от време на време, но тя иска да замина в Лугано. Тука няма никакво лечение. Ако някой мисли, че има лечение тука (обръща се към майка си д-р Ася Ковачева)... Как се казваше тази болница тука, дето щяха да ме убият?
    Д-р Ковачева: - Бившата болница за чуждестранни граждани...
    Бояна: - Може ли да ми сложат 20% глюкоза без инсулин? Еми, sorry... След това разбрах, че Слави Трифонов и той щял да умре там, защото някаква болест са му измислили...
    Аз щях да умра, защото сърцето започва да бие много силно и умираш. Колкото пъти съм ходила - единствено в "Пирогов" са били страхотни колегите на майка ми. Но те не могат да ми помогнат. Била съм там за по седмица, колкото на системи... и след тая една седмица си малко по-добре. После - същата работа. В България, заявявам го, няма лечение за болни от анорексия (минава на френски).
    Бояна: - В момента съм на края на силите си, до смъртта съм. Не знам колко дни ми остават. Болните от анорексия не стават такива от диети. Те страдат от един психологически проблем и трябва да не допускат да пропадат като мене. Трябва да се консултират, ако не са в напреднала фаза като мен. Но никой не може да им каже, не правете анорксия и булимия. Трябва да потърсят помощ. А не, като почукат на някоя врата, да се каже: "Ааа, анорексия - тя не яде. Е, какво толкова - ще прояде." Това са ми го казвали тук, у нас, 1500 пъти.
    Само Мадлен Алгафари страшно много ми е помогнала. Тя не взима от мен 100 лв. или колкото там взима на час, но всичко е сведено до парите. Тя иска да ходя при нея с такси, да си взимам определените лекарства, да се виждам с хора...
    Д-р Ковачева: - От това повръщане калият й е на нулата. Със сърцето има проблеми, много тежко увреден й е целият храносмилателен апарат - с язви на стомаха, които кървят, дефицит на желязо, черният дроб е увреден, тежък ентероколит, тя не може да отиде до тоалетната буквално... Трябва й специална операция заради червата, чийто изход не е много сигурен, но тя трябва да заякне. С тежък пиелонефрит е - бъбреците са смъкнати, десният бъбрек е с хидронефроза. Остеопорозата дори е най-малкото зло...
    Докато майка й говори, Бояна плаче, а накрая започва да крещи нещо на френски срещу нея и припада. Като се свестява малко, отново продължава да плаче - не иска да звучи така, все едно се оплакват, обвинява майка си, че е казала за нея неща, които тя не би искала да се знаят.

    Едно интервю на Ели СТАТКОВА

    ПРЕДИ 7 ГОДИНИ В КЪРДЖАЛИ СУЗАНА УМРЯ СЛЕД “ЛЕЧЕБЕН” ГЛАД!
    • Братчето й едва оцеля, след като също бе подложено на зверска диета

    След неколкомесечен зверски “лечебен” глад преди 7 години, на 8 март 1999-а, в кърджалийската болница издъхва 24-годишната Сузана Исметова. Агонията е дълга и мъчителна. Девойката е в пълно съзнание, въпреки че от нея са останали една шепа кокали. Тежи 18-19 кг. Тялото й е осеяно от ужасни рани от залежаването. Загубила е всичките си рефлекси. Движи по малко единствено китките на ръцете си. Докторите, натъкнали се в практиката си на какви ли не страхотии, този път са в потрес. За първи път пред очите им умира пациент от чудовищна анорексия (свръхотслабване). “Подобно нещо съм виждал само във филмите за фашистките концлагери”, казва тогавашният шеф на кърджалийската клиника д-р Васил Ликоманов.

    Костите на Сузанините крайници се очертават до последния детайл под изтънялата й кожа. Почти са оголени. Тя пищи от болка. Всичко в нея е сдало багажа - черен дроб, задстомашна жлеза и още какво ли не. “При глад организмът първо топи мазнините, после мускулите. Накрая започва срив и на вътрешните органи, което е неотразимо”, категорични са специалистите. Момичето през цялото време е в пълно съзнание. До последно вярва, че ще оцелее. С готовност сътрудничи на лекарите в усилията им да я излекуват. Хранят я със специални американски субстанции за недоносени бебета, по 40 г дневно, което прави една лъжичка. Вливат й разтвори и ензими, за да позакрепят организма й.
    “Но тя беше вече толкова слаба, че нямаше сили да диша”, твърди д-р Недялка Джангозова, върл противник на опасните диети.
    След смъртта си Сузана Исметова присъства като уникален случай в специализираната медицинска литература. Без аналог както у нас, така и в чужбина.
    Всяка смърт е белязана със знака на трагедията. Как обаче едно момиче в разцвета на силите си стига доброволно до фаталния край?! Сузана е фелдшер. Завършила е в Хасково. Била интелигентна и красива, твърдят познатите й. Живее с майка си Венета Герасимова и с 10-годишното си братче Красимир. Децата са от два брака. Родителката е бизнесменка, има два магазина. Един Божи ден обаче семейството лудва по някакви американски диети.
    Системата на нашумялата по това време Лидия Ковачева за лечебния глад им става настолна книга. Сузана се втурва да цери гастрит и косопад. Майка й също се оплаква от разни болежки. Решават да се отърват от тях по “модерните” способи - отказ от храна. Девойчето работи в медицинската служба в село Кьосево, но изведнъж изчезва. Година и половина не се вясва и пред очите на познатите си. Майката шикалкави, че или е в София, или във Варна. По същото време влиза в църквата на адвентистите от седмия ден. Скоро и майката се влива в редиците й. Двете дами, за които познатите им твърдят, че са интелигентни, отворени и хубави, започват да живеят все по-отшелнически. Месеци преди нещастието някои виждат фелдшерката да се разхожда рано сутрин към язовир “Кърджали”. Отслабнала е невероятно, носи дрехите на братчето си, едва ходи.
    Проповедникът от адвентистката църква в Кърджали Румен Матрачийски твърди, че Сузана е била неин член от 1997-ма до май 1998 година. Напуска, когато започнала да прилага лечебен глад, понеже членовете на църквата упорито я разубеждавали да не го прави. Намесило се и медицинското звено към София, за да й внушат, че не може да се захваща с подобни експерименти без лекарско наблюдение. През есента на 1998 г. по инициатива на адвентистите е уредено лечението на Сузана и приятелката й Несрин, която също гладува, в частната клиника на д-р Емилова във Варна. Но Сузана вече е толкова изнемощяла, че едва крета.
    Превърнала се е в жив скелет.
    В морския център остава 4 дни. Казва, че храната не й харесва, и напуска. Отива в санаториум в Слънчев бряг, където я лекуват д-р Вергиния Георгиева и д-р Георги Славов. И тук нещо не й отърва. Накрая акостира при “гуруто” си Лидия Ковачева. Оплаква й се, че от всяка храна я боли стомахът. Попитах я какво й се яде, спомня си тогава Ковачева. Та каза “хляб”. Тогава й препоръчах по 10 грама препечен черен хляб дневно.
    На четвъртия ден дори яде пюре от картофи. Майка й обаче я привика в Кърджали. Препоръчах й и там да се храни, да прави гимнастика, да излиза на разходка, да се събира с младежи. Тя знаете ли какво ми отговори: “Мама няма да ме пуска да излизам, защото съм много слаба.” Вижте, те са турци и много държат момичетата им да изглеждат добре. Там пак не е яла, получила кома и…, разказва лечителката.
    Сузана е докарана в болницата от екип на “Бърза помощ” в нощта на 4 срещу 5 март. Доста усилия коства на д-р Петко Делчев и екипа му да убеди умиращото момиче и майка й, че трябва да постъпи в болница. Това е второто, последно посещение. Първото е на 2 срещу 3 март. Момичето тогава е в кома, на границата между живота и смъртта. Лекарите обаче не успяват да убедят Венета Герасимова, че е нужна спешна намеса. Нямаме право да задължаваме никого да се лекува, ако той не желае, аргументира се д-р Делчев. Ако някой иска да се самоубива, не можем да му попречим, казва той. Все пак не става ясно как момичето е изявило волята си, ако е вярно, че е била в кома, както пише в книгата.
    Последната предсмъртна прегръдка на майката е съпътствана със сърцераздирателните вопли:
    “Милата ми принцеса, тя ще оздравее!”
    По ирония на съдбата Сузана издъхва на самия женски празник. До последно Венета не позволява да се направи аутопсия. Но тук вече става въпрос за съдебномедицински случай. Патоанатомите се хващат за главите - всичките вътрешни органи на момичето са напълно атрофирали.
    Докато Сузана се сбогува с живота, братчето й, 10-годишният Красимир Герасимов, се разминава на косъм от смъртта. Хлапето също е подложено на ужасяващата “терапия”. В деня, в който погребват сестра му с булчински букет от бели кремове, момчето е настанено в болницата с прокурорска заповед. Тежи колкото половин торба цимент, към 25 кила. Веднага му включват венозно системи с глюкоза и ензими. Шансовете му да оцелее са по-големи. Въпреки че и то е обхванато от манията на най-близките си. Чрез лечебен глад се излекувах от трета сливица, нощно напикаване и алергично зачервяване на очите, шашардисва с “компетентността” си четвъртокласникът. Той познава в детайли диетите на американеца Пол Брег. Изучил е и системата на Лидия Ковачева. Вместо да чете приказки или да разгръща комикси, дълбае в сериозната литература. Цитира цели абзаци от “Възпитанието” на Елън Вайт - една от най-важните книги на адвентистите от седмия ден. Със сестра си ходи на църковни служби. Съзнанието му лесно е манипулирано. Прилагам лечебен глад от 3 години, казва хлапето с леденостуден тон. 22 дни бях само на вода и после още 10 дни на плодове. Преди това издържах най-много до 12-14 дни. При последната диета не успях да устискам, но мама ми налагаше да продължавам. Трудни са първите 4-5 дни. После получаваш гаден вкус в устата и губиш охота за ядене, твърди детето. Съседи все пак тайничко захранват зомбираното дете. За да е сигурна, че Красимир гладува както трябва, майка му още през септември го спира от училище. В СОУ “Отец Паисий” хал-хабер си нямат къде е питомникът им. Издирват го. Венета най-безцеремонно лъже, че го е прехвърлила в село Бащино. Изолира сина си от външния свят, за да няма възможност да нарушава диетата, на която е подложен. Краси също стига до д-р Емилова. Варненката е категорична, че лечението с глад е противопоказно за детето. Кой да я чуе!
    Параноята на Венета продължава до последно. В деня, в който погребват Сузана, тя се изцепва: По-лесно понасям смъртта на дъщеря си, като… гладувам!















    има и много по-отвратителни снимки, но мисля, 4е тези са достатъ4ни, за да добиете ясна представа що е то анорексия и булимия... и преди да се погледнете в огледалото и да видите поредния дефект, замислете се дали искате да прили4ате на някое от тези моми4етата...
    Разорена съм, но щастлива
    Бедна, но мила
    Висока, но здраво стъпила на земята
    Нормална, но обсебена
    Загубена съм, но пълна с надежда.

  4. #4

    Unhappy Ужас

    Ужас. Снимките направо ме потресоха.
    Ако имате анорексия или булимия(и го осъзнавате), опитайте да промените нещо Потърсете специалист или споделете с някой
    Тъжно е, че има хиляди млади хора, които се притесняват за теглото си(говоря от опит), а са си добре...
    Някакси всеки се притеснява да не стане твърде дебел и затова отиваме в другата крайност...

  5. #5
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 944
    Цитирай Първоначално написано от CookieJoKey Виж мнението
    Ако имате анорексия или булимия(и го осъзнавате), опитайте да промените нещо
    То щото много лесно се осъзнава нещо и много лесно се променят хранителни навици.

  6. #6
    mn si se postarala mili4ka,4udesni izvadki,perfektna razrabotka,za sujalenie,az sum ot strada6tite.....vse o6te ne sum anoreksi4ka,imam bolimiq i se nadqvam skoro da se spravq.....borq se i se opitvam da se vzema v ruce,no tova koeto si ni napisala e tolkova istinsko i tui kato malko hora sa zapoznati...dano da go pro4etat .blagodarna sum ti za truda
    I like Walking In The RAIN CAuse NO one SeeS i'M cRYIN' ***adDIcted To REtRO***

  7. #7
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    Има много неточности в статията за булимията ..
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  8. #8
    bravo!az do skoro su6to povru6tah(nqkude ot iuni mesec),no sega sum GORDA da se pohvlq 4e ot 9 dena ne sum povru6tala!!!ina4e naistina 4ovek se opravq samo s psihoterapevt(zaduljitelno),konsultaciq s dietolog(za da ne pribegne6 pak kum povru6taneto)iiii az smu4a i nqkvi homeopati4ni perli4ki!!!

  9. #9
    i az povru6tam po nqkoi put , no ne mislq 4e mi vredi daje sled tova se 4yvstvam po - dobre , no sam dale4e ot bylimiqta ....

  10. #10
    [vbox7]http://vbox7.com/play:742fa268[/vbox7]

  11. #11
    Леле , ужас ... Направо много гадно !Не искам да пазя никакви диети , ще си ям нормално и ще си стяргам мускулите на краката като скачам на въже и това е ! Много си се харесвам така !Миличка темата е супер полезна и достатъчно сърцераздирателна за да научиш последиците от анорексията !

  12. #12
    Много благодаря за предоставената информация!
    Аз болна от булимия, от около 2 год. На 20 год. съм. Постоянно отхвърлях този факт и не признавах. Но ето, че дойде моментът, в който трябва да се взема в ръце, иначе следва........... Чела съм и други статии, който са свързани с тази тема, но се регизтрирах тук, защото искам да имам някакав контакт с други като мен. От една седмица не съм повръщала, може да ви се стори малко странно, но преди повръщаь най- малко 4 пъти, в много случаи и повече. Надявам се да успея да се излекувам и пожелавам на останалите същото.

  13. #13

  14. #14

  15. #15
    ffgh
    Sinan Sakic rulzzz


  16. #16
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    Цитирай Първоначално написано от divasbaby
    вижте,не съм горда от това,но сум болна от булимия вече близо 7години.имала съм периоди в които ям,повръщам,ям,повръщам,ям, овръщам......и така до вечерта.На сутринта пак така до вечерта.....след 2-та година ве4е не беше нужно да използвам пръст..просто си става естествен спазъм на стомаха....Може би съм оцеляла до сега,защото си оставям по нещо вечер в стомаха.било то солети или банан,или друг плод.нещо много малко.може да е малко сирене или кашкавал....но да е само един вид.иначе изпитвам нужда да се освободя ....И пия около 3-4 л.вода на денонощие.когато нямам възможност да повърна,и храната се задържи в мен се чувствам виновна и гузна.след това при първа възможност отивам в тоалетната и повръщам само стомашни сокове и киселини...много е гадно...до толкова,че чак ми се насълзяват очите....бих искала да спра ,но ме е страх,че ще загубя фигурата си,че няма да мога да си хапвам от всичко(и сигурно тогава ще залитна в другата крайност-анорексията).......
    Внимавай,7 години са много време.
    Това 4е досега нищо ти няма (между другото би трябвало да имаш много силен косопад,поне аз имах,понеже повръщайки механи4но губиш много и то ценни вещества,които трябва да отиват за изхранването на космените фоликули),си е 4ист късмет.
    Можеш да по4инеш при всяко повръщане,защото сърцето ти извършва свръх-дейност (забелязала си 4е като повърнеш,сърде4ният ти ритъм се забързва,нали),така можеш да полу4иш сърде4ен удар и да по4инеш на място.Замисли се,искаш ли родителите ти да те намерят на 1 метър от тоалетата,умряла,обляна цялата с повръщано и кръв?

    Говоря ти така,защото знам какво е и именно едни такива "страшни слова" ме разделиха с булимията.Ако искаш пиши Ли4но съобщение .
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  17. #17

    не знам...простоо...абе момичета замислете се!знам че това едва ли ще помогне ама...
    Кво ви пука колко тежите? Предпочитам да съм много дебела отколкото да повръщам постоянно! Представете си на родителите ви какво им е като виждат как се мъчите! Ами ако някой ден се омъжите и примерно имате деца?? Как ще се чувствате когато съпругът и децата ви ви заварят как повръщате ии как се мъчите заради някакво си тегло! Не искам да кажа че трябва всеки да се занемари ама има и други начини за отслабване! Примерно аз хода на фитнес 2 дена и плуване два дена ии почти винаги тичам сутрин!
    Дано някой ден се усетите кво си причинявате!!

  18. #18
    of mn e gadno dano se opravite.iskreno vi go pojelavam.tova sa mn gadni bolesti i nikoi ne zaslujava da strada zaradi tqh

  19. #19
    ::{{{emii ujasny e borq se 6totyy ina4e 6a se mre hah...malku 4eren humor maa ili trqq se vzemem v race ili prosty se samoubivame bavny kat povra6tame postoqny.,...
    BeE Crazy Or laZy
    bEe Hot Or not
    beE ruLy Or unRuLY
    beE lovely or ugLy
    beE seXy oR Not
    ThE Choose is in YouR HanDs...;]~

  20. #20
    Голям фен Аватара на g1rl4eto_
    Регистриран на
    Jul 2008
    Мнения
    764
    ujasni sa tezi bolesti
    ...установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми…


  21. #21
    Навсякъде чета че булимията при момичетата започва някъде на 15-16 О_О. Аз започнах на 9!И честно казано тогава незнаех че съществува като болест.Но,още от тогава започнах да лъжа родителите ми че повръщам в следствие на консумация на неподходящи храни...Казвах че ме боли корема и т.н. ... Водиха ме по лекари и т.н. Лекърката каза че имам разширен пръстен на храно провода...Изписа ми някакви хапчета за гастрид,казвах че ги пия,но просто ги изхвърлях.До днес правя така със всички хапчета-просто нямам нужда от тях...Проблемът не е такъв какъвто го каръм да изглежда...
    Толкова пъти ми се е искало да поговоря с някои,но...
    Веднъж направих тази грешка и после благодарение на приятелката ми всички знаеха...Аз отрекох и направих да изглежда така че все едно ги е излъгала,за да ми направи мръсно...
    Повече няма да направя същата грешка.Но,откакто започнах /вече съм на 14/ научих доста неща.
    Невидях някой да споменава,но съществуват и така наречените общества в нета pro-ана и мия.
    В тях хората намират утеха,но често затъват повече.Учат се как да лъжат и прикриват следите си,как да гладуват и т.н. ... спрях да ги посещавам.Пък и достатъчно добре знам как да излъжа или да се прикрия...
    По едно време майка ми ме подозираше в нещо нередно,но я накарах да смята че греши...Сега мисли че има нещо нередно във храносмилателната ми система и това ме улеснява-дори не се налага да се крия...
    Понякога ми се е искало да свърша със всички тези неща...Да ям каквото си искам без после да се чувствам виновна...Но...Или просто да буда нормална като другите момичета-с хубави тела и т.н. ...
    И макар до някъде да искам да се променя до голяма степен неискам-просто знам че ще напълнея повече ако спра...
    И както се казва в песента Superchick - Courage която слушам в моменти след цикъл преяждане-повръщане ''никoй невиждаше през игрите ми...''
    С една дума незапочвайте НИКОГА!Обичайте себе си каквито сте...

  22. #22
    Just.Smile.Back,
    защо не отидеш на психолог? Не осъзнаваш ли сама, че така не можеш да го караш вечно, че все някога всичко това ще свъши? Не се ли замисляш, че някога би могла да станеш майка, но като лишаваш организма си от това, което му е нужно, за да расте и да се развива, няма да можеш да си имаш деца? Не искаш ли да си имаш дечица, семейство, да бъдеш истински щастлива, да можеш да се храниш като другите..да живееш НОРМАЛЕН живот?! Замисляла ли си се истински върху това, което си причиняваш? Предполагам нямаш и цикъл, нали? Имам приятелка, страдаща от психично разтройство.. пие хормони /противозачатъчни/ за да й идва.И при теб не е по-различно, нали? Защо не отидеш да ти направят изследване на кръвната група, за да ти дадат хранителен режим с храни, които ще са добри за организма ти, от които няма да напълнееш, но ще помогнат за здравето ти. Доста е трудно, особено като няма кой да ти подаде ръка..Моята най-добра приятелка се оправи, по описания горе начин- отиде на психолог и той й помогна, после й изписаха хранителен режим и сега подържа фигурата си- спортува и има хранителен режим. Но тялото й е доста стегнато, макар да е слабичка.
    Мисля, че може да се оправиш...
    Потърси помощ, професионална помощ!
    Един живот живеем все пак, ако сега не му се насладим, то кога? Ако сега се лишаваме, кога ще имаме възможност да си дадем това,което наистина желаем?! Замисли се върху това.. и опитай. От питане глава не боли! Сигурна съм, че ще има резултат.
    Успех.

  23. #23
    Замислям се ииии май и аз имаХ някакъв такъв проблем и много искам да си мисля че вече го нямам.... споделете някъв опит,информация дори... килограми

  24. #24
    Ами мерси за съвета,аз и преди съм мислела да отида на психолог мога и сама да си го плащам и така няма да се налага да кажа на наще...
    Ама и все си мисля че няма нужда-стига да реша мога да поправя нещата...Но,толкова години вече свикнала съм...
    А и с гладуване опитвам понякога ама пак не съм доволна,а и предпочитам така ...май проблема е в това че изисквам твърде много от всичко и всички...
    За цикъл ами може да не е редовен да...през няколко месеца или през 6 ама пия едни хапчета и всъщност не се бях замисляла че може и от това да е...
    Скоро загубих съзнание за малко,но поне си бях сама вкъщи и се оправих набързо и пак никoй неразбра хах ^^
    И също съм си мислела за това което спомена-дали неискам деца-ами то все още не ама предполагам в даден период може би.Обаче какъв е смисъла да си дебел и да си сам...Има и друг вариант-да си слаб може би без деца,но с човек който те харесва и обича....А,кой гледа какъв си!?Никoй...Знам това от опит...
    Това може да се усети още при децата-като бях по малка се сещам как ми се подигравах и никoй неискаше да играе с мен защото имах килца отгоре....Сега като гледам снимки не съм била толкова различна от другите,но...И дори не ядяах толкова колкото повечето от съученичките ми-просто всичко ми се лепи.
    Подиграва се,неискаха да играя с тях обиждаха ме и какво ли не.Един ден се прибрах и си казах СТОП!Това ще свърши!Ще започна от начало по мой си начин и те ще видят че не съм по-различна от другите деца.
    Като всички еца исках да буда приемана от другите като мен,а не като някои изпусне топката,а аз искам да му я подам да чуя Прасе!Не пипаи топката!Ще стане в лой!И след това смях.
    Сега макар да избягвам модни тенденции и правилата на света около мен,пак това ми е като....комплекс?
    И неискам това НИКОГА да се повтори!Неискам никога отново да бъде така...
    Бях най-добрата ученичка в класа и госпожите ме обичаха,може би и това е допринесло да ме мразят,но и след година-две когато вече небях отличничката на класа пак ме мразеха...и пак се подиграваха....
    Сега се подиграват и за музиката която слушам-ппонеже мразят метъл и ми казват хах ето всички метъли сте дебели....За мен тя означава мнного и когато я обиждат ми става гадно.Неискам заради мен да хулят цялата култура...И така и така причините се насъбраха много...Често мисля какво да правя,но-нима мога да спра и да се върна в миналото?,в учлишния двор пълен с деца и подигравки ?-Нее,немога....твърде трудно,а и болезнено е....
    И така взе ли ме за откачена вече?
    -Ок!Браво...няма нищо не си нито първия,нито последния.Но ще ти кажа само това- не съм!

  25. #25
    Аватара на Addictive
    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    Плевеен
    Мнения
    155
    Снимките са стряскащи...

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си