Отговор в тема
Случвало се е доброволно да повръщам..и всеки път си казвам,че не трябва.Всеки път мисля за последиците..и минава малко време и пак почвам...
От един месец се храня нормално,стортувам,танцува м....и се радвам на живота!
Направете го и вие..!!!Ако някой има нужда да поговори с човек,който е минал през това - насреща съм!
Btw...Едно момиче от моят клас вече 4-та година страда от Анорексия..и просто не можете да си представите за каква картинка става дума!Нещо страшно е..!Лятото беше в някакво клиника,изписаха и някакъв режим...и сега се излъгва да изяде един-два плода на ден.....но пак е нещо..
Въобще не съм привърженик на жените,които не се грижат за добрага си визия,но това вманиачаване води до ужасяващи резултати....
....Усмихвайте се,Спортувайте повече,Хранете се здравословно....и си помислете какви хубави неща ви предстоят - лично за мен,най-голямото щастие би било да имам дете някой ден....Това е едно от нещата заради,които спрях,заради които живея...
С вас съм!
Анорексия невроза
Това опасно психично разстройство се наблюдава предимно при девойки на възраст от 12 до 18 години. Те престават да се хранят поради ирационално и неоснователно убеждение, че са напълнели или от страх да напълнеят. Понякога теглото спада до 25-30kg, но те продължават да вярват, че са "дебели". От 7 до 20% случаите са с фатален край. Болните прибягват до приемането на слабителни средства и/или до преднамерено повръщане, за да загубят "излишните" килограми. Анорексията е съпроводена от хиперактивност (изтощителна физическа активност); най-често се достига и до преустановяване на менструацията. Причините за заболяването са разнородни: проблеми в семейството, липса на нормална самооценка и самочувствие, ирационален страх от неодобрение и др.
Булимия ( вълчи глад)
Характерно за заболяването е патологична потребност от храна, при това да се изпитва същинско удоволствие от нея. Булимията е присъща за 20% от жените на възраст от 12 до 39 години. Систематичното преяждане, което с течение на времето се превръща в централен житейски проблем, представлява отчаян опит за справяне с тревогата и стреса. Понякога булимията е фаза от развитието на анорексията.
като човек избягал от това на време,мога само да кажа ,че истината е в спорта.Останалото е резултат от продължително самовнушение,че глада е начина.
НЕ СИ ГИ ПРИЧИНЯВАЙТЕ!
Не можете да спрете да ядете?
Използвате ли храната, за да се справите със стреса и емоциите?
Не можете да пазите диета?
Не можете да спрете да ядете захар, независимо колко силно опитвате?
Борите ли се с преяждане, анорексия или булимия?
Анонимни ГрейШийтърс може би е за вас!
(www.greysheet.org).
Анонимни Грейшийтърс (АГШ) е група от хора, които са решили техните хранителни проблеми. АГШ помага на хора, които са пробвали всичко и са се провалили, и които търсят дълготрайна свобода от контрола на храната. ТОВА НЕ Е ПОРЕДНАТА ДИЕТА! АГШ предлага програма на абстиненция от компулсивно ядене. Ние сме различни. АГШ предлага специфичен хранителен план, който помага да се премахне непреодолимото желание за ядене, ясно определени параметри за абстиненция,инструменти за отчет и подкрепа от страна на общност, която се развива в целия свят. В АГШ ние споделяме личния си опит, сила и надежда и получаваме подкрепа по пътя си към дълготрайна свобода от компулсивното поведение относно храната. Няма такси или вноски за членство в АГШ.
ЕЛАТЕ С НАС НА СБИРКА!
Вторник, 19-20ч., гр. София, бул. Стефан Стамболов 34, ет.2, оф. 201.
Skype: gsbeyondthewildest, Email: gsbeyondthewildest@gmail.com
http://greysheet.org
tva e mn gadno... po dobre ne spazvaite nikakvi dieti...osven ako ne sa vi opredleni ot dietolog....
Това са комплекси.
xx .. aз май имам някакво такова нещо,но незнам дали е анорексия булимия или нещо др .. не започвайте или се осазнайте докато не сте стигнали твърде далечe !!
Здравейте... Някой който страда от булимия може ли да ми каже какъв е ефектът? За колко време можеш да отслабнеш...Благодаря предварително
az nqmam dymi po temata,kaka mi e bolna ot bylimiq,daje ako ne se laja ve4e e anoreksiq,kvo da vi kaja tpo par4e e spored men....ne si pri4inqvaite tova,a i na drygite okolo vas
P.S. ellenrivers ili si maloymna ili ne osuznava6 serioznostta na problema...
Someone,somewhere dreams of your smile
Много неща знам не се притеснявай! И не забравяй, че сестра ти има нужда от подкрепа тъй че надявам се да не и казваш и на нея "малоумна си"... хах в много форуми съм писала за първи път виждам такъв случай някой да напише на някого който не познава че е малоумен или...
ужасно е но ако се съветваме с приятели и близки дали наистина имаме нужда от отслабване или просто си въобразяваме, може да намалим размерите на това заболяване
[imghttp://breathe.blog.bg/photos/26135/red_heart.gif[/img]
О,това е мн гадноМай и аз развивам анорексия...нещо такова.ВИНАГИ се чувствам виновна като ям или като се гледам в огледалото.Просто е ужасно.А тъпото е че мога да си преброя ребрата,или пък това че грабначния ми стълб се очертава(нз дали се изразявам правилно) Майка ми незнае.Понякога ми се кара че съм ядяла малко.Тя дори незнае какво ям.Тя се връща в 5 часа така че...това което ми го е оставила за обят го хвърлям в таолетната,пускам водата и готово
Има про-ана и мия общества,и аз още съм от тяхпросто се едно неискам да призная проблема си....Там има трикове,как да заблуждаваш хората,неща за храната, и твой АНА или МИЯ приятелки,който те подкрепят и ти казват как ти ТРЯБВА да отслабнеш.Просто взаимно всички си промиват мозъците.....МОмичета НИКОГААА не започвайте!НИКОГА
^имаш нужда от помощ и то навреме докато нещата не са станали непоправими малък е процента на оцелелите след анорексия
нз дали съм в "напреднал стадий" тва е от...може би 3 години.За Анорексията и тея про-ана и мия сайтове знам от около една година и полувина.Просто винаги съм се чувствала дебела,макар и според някои други хора да съм слаба...Косата ми е тънка,много тънка;ръцете и краката ми винаги са студени,дори и през най-горещите дни;Винаги,винаги като ям се чувствам ужасно,се едно съм обила човек,дори понякога се случва да се самонаранявам заради това;понякога мн ми се вие свят. Чела съм че това са някои от симптомите...и аз ги имам
Но просто в главата ми е набито че съм дебела отдавна...Гадното е че живея в малък град,немога да отида на някой психоаналитик или психолог(нз кое от двете) а и няма лекари,които да помагат за такива болести.немога да кажа на майка ми,защото първо,до края на живота ми ще ме упреква и ще ми се кара (майка ми е мн строг човек) И също така,като и кажа ще трябва да ме заведе да се лекувам в някой голям град...например Варна...а това е мн далеч.Макар и майка ми да е строга аз немога без нея....а сигурно ще трябва да се лекувам с месеци.Ще пропусна мн от училище,ще съм мн далеч от семеиството и приятелите си,а и затова ще трябват мн пари,а ние не сме от най-богатите....
все още проблема ти не е се е превърнал във физически, това е само в ума ти, нямаш ли поне малко апетит
.....
проблемът не е физически защото нямаш проблем с теглото имаш страхотни килограми даже малко, но там е работата че ти си мислиш, че си дебела а на практика не си
колко сте дволични само.мн ви е лесно просто да кажете на момичетата и момчетата "ооо горкия/горката.дано се оправиш",а всъщност вие всички сте тези които ги мачкате,които ги обиждате по улиците,по коридорите в училище.Спомнете си за това следващия път когато си отворите устите с намерение да обидите човека срещу вас.Представете си същото това 'същество'(каквото са те за вас-просто 1 същество)в тоалетната,плачейки и повръщайки.Той/тя го правят заради вас,за да могат да се впишат,за да покрият критерийте ви.ТЕ УМИРАТ ЗАРАДИ ВАС!!!!
пожелавам ви от все сърце никой от вашите приятели да не тръгне по този път и никога да не изпитате чувството,че той/тя си отива,защото повярвайте ми чувството никак няма да ви хареса!
Смятам,че и медиите са виновни за това.Навсякъде,по всичко модни канали дават скелети,които рекламират дрехи,това комплексира момичетата и те искат да бъдат като тях на всяка цена.
Ахам,много си права.И аз д/г заради това почвам понякога да се чувствам гадно...Първоначално написано от SoFarSoG00d
Дааа.ти също си мн права.Например,аз тва за про-ана почна по да ми се натрапва в мозъка след пети клас.На първия учебен ден сички момичета събрани и там нещо си приказваме,едно от момичетата ме помоли да се обърна и аз го направих,после тя ми вика 'Пами напълняла си' имаше предвид дупето.на мене ми стана гадно...А един път същото това момиче си играеха на една игра,"вярно или грешно" и тая същата пита 'памела дебела ли е' а другата се обърна лекичко към мене да види дали слушам и видя че слушам,тогава се обърна с гръб към мене и показа нещо...сигурно е показала "вярно" на мене ми стана гадно...такива неща се помнят заминаги.Аз до пети клас са ме смятали за слабичка ама после лятото малко напълнях(сигурно 2-3 килца0 и те венага...тва те кара да се чувстваш ужасно...тва момиче ако пише в нета,и то ще напише "о скъпа дано се оправиш" или пък 'уфф лигла,кво се прайш на тъпа' ама неразбира че 50% тя е виновна за анорексията на някое друго момиче...ама сигорно дори не го осъзнава...както съм казвала мн пъти,хората са 50% от проблема заради които се развива анорексия,а понякога дори и мн повече...
В моя клас имаше само момичета ,всяка една от тях гледаше другата и гледаше само как да я засегне,да и направи намек за фигурата и прочие.Ама вижте не трябва да се ангажираме с мнението на другите.Ако вие се погледнете я огледалото,защото искате,а не сте провокирани от мнението на някого,че сте дебели,тогава,ако не ви хареса ,това което виждате в огледалото,тогава може да предприемете мерки.Всичко останало,копиране на манекенки от FTV,певици,актриси,това си е чиста манипулация и неуважение към тялото.Просто трябва да разграничите полезното,естетичното и крайностите.
Аз заради една моя приятелка отслабнах с 5 килограма, да и е_а майката селска
Повечето от нещата които прочетох до тук са ми до болка познати, защото страдам от булимия вече 2 години. Толкова е ужасно и толкова бързо те вкопчва в мрежите си тази болест, че времето неусетно минава и когато осъзнаеш сериозността на нещата е вече късно.
При мен всичко започна с хиперфагия (като булимията, но без повръщане), тъпчех се и не можех да се взема в ръце, бях пълничка и единственото ми желание беше да отслабна. Дойде и моментът, в който ми хрумна "гениалната" идея да повръщам всичко прието. В началото бях много доволна от "постиженията" си, защото свалих около 10 килограма за по-малко от година, чувствах се добре, много красива, много щастлива, вече можех да си позволя да облека всяка готина парцалка, без да се безпокоя че ще приличам на клоун. И именно това е най-гадния етап на булимията, когато виждаш, че можеш да си хапваш всичко колкото искаш и в това време да слабееш. И залисана от това аз забравих за факта, че може би това е много опасно, че може би след време нчма да ми е толкова добре, а и нямаше кой да ми даде съвет, защото просто никой не знаеше. С всеки изминал ден си казвах "само още няколко килца и спирам"... Ето, че това продължава вече 2 години, появиха се и проблемите(косопад, чувствителни зъби, проблеми с половата система, с бъбреците, с дишането....), общо взето се превърнах в една развалина и сега почти нямам здрав орган в тялото си. Да все още съм красива, но тази помия която е отвътре все някога ще избие и в обвивката и точно от това ме е страх най-много. Не искам да казвам за това на нашите, защото знам че ще се съсипят и се надявам да успея да си върна живота, да си върна нормалното същетвуване. Мечтая животът ми да не се върти около кантара, хладилника, и тоалетната чиния...
Може би това, което написах би изглеждало на някой пресилено или брутално, но е ИСТИНА. Написах го за всяко заблудено момиченце, което е избрало привидно лесния начин да бъде слабо, но същност това е най-мъчителният начин от всички други. Няма по-лошо от това да се чувстваш като нищожество и да се криеш зад една много лъскава корица, която скоро ще се изтрие.
МОЛЯ ТЕ НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДОРИ!!Здравейте... Някой който страда от булимия може ли да ми каже какъв е ефектът? За колко време можеш да отслабнеш...
Булимията в много от случаите не кара хората да отслабнат. Просто разрушава органите, най вече се получават сърдечни проблеми.
Аз страдах от булимия от 15-19 години. Сега съм на 20 и с помощта на психиатър и диетолог спрях да повръщам...Надявам се никога повече да не ми се случва...
Много от хората които пишат че това са комплекси и че трябва просто да не ни пука колко тежим просто не могат да разберат колко е сериозна тази болест...И аз не бих знаела ако не бях го изпитала. Всеки един който страда от това знае че не би трябвало да му пука за теглото, че здравето е по-важно. Повечето хора са много на ясно че се само убиват по този начин. Но, пак не могат да спрът. Получава се затворен кръг, много подобен на човек със зависимост към наркотици.
И да отговоря на вапроса- Аз си останах с наднормено тегло през цялото време макар че повръщах...Но- накрая ми стана лошо, сърцето ми биеше прекалено бързо и ми се виеше свят. Мислех че ще получа инфаркт. Тогава отидох на лекар и си признах всичко. Докторката ми потвърди че наистина имам много високо кръвно и много бърз пулс и ми предписа хапчета..Ако бях продължила така сигурно щеше скоро да получа инфаркт. Сега след 1 година спрях да повръщам и започнах да се храня правилно, и без да правя нищо си възвърнах нормалното тегло за ръста ми (преди това бях с 5 кг отгоре)
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
