Хранителни разстройства - анорексия и булимия

[bliznachki]

Здравейте!Не знам точно от какво съм болна, но се нуждая от спешно избавяне от страховете ми и тази пуста амбиция. Имам близначка,с която сме като две капки вода, и всичко започна миналата година. И двете не бяхме дебели, напротив всички казваха че имаме перфектните тела,но ние смятахме че имаме малко коремче.Тя започна да отслабва и стана малко по-слаба от мен.Не можех да понасям факта че тя е по перфектна от мен,затова започнах и аз да отслабвам.И така състезанието започна...коя ще изяде по-малко.Целта на деня ми беше да знам че сам победила. Отслабвах все повече и повече, а мен вече не ме интересуваше как изглеждам, беше важно циферблата на кантара да е по-малко от нейния. Разбирах, че вече сам ужасяващо слаба, а продължавах състезанието. И така до ръст 174см бях 40кг,естествено и тя така. Вървяхме и виждахме отвращението на хората. Перфектните тела станаха само кожа и кости.Разбирах, че сам ужасна, и не се възприемах за дебела,никога не сам,но пак смятахме калориите и гледахме чии са по малко.И така решихме, че ще спрем състезанието и ще ядем еднакво.Отчаяно искам да напълнея, да си върна хубавото тяло и не ме е страх от това!!! Но проблема е, че вече ни е страх от храната.Искам отново да мога да седна на масата и да ям спокойно, без да смятам калориите.Знам че с повечето храна само ще стана по-хубава ,но ме е страх. Моля някой ако имал подобен проблем да ни помогне!!

[ImmortalSportFreak]

^ Психолог+диетолог.Захранва нето трябва да стане постепенно и без проблеми.

[Duvessa]

Интересна лекция относно това как медиите, и по-конкретно рекламите влияят върху представата ни за съвършен образ:
http://www.youtube.com/watch?v=1ujySz-_NFQ#t=2m20s
2-ра част: http://www.youtube.com/watch?v=E4-1x...eature=related

Видеото е на английски, и е пряко свързано с хранителните разстройства и с факта, че повечето жени не харесват телата си. Препоръчвам на всеки да отдели малко време и да го изгледа.

[amnessia]

Аз имам някакви леки съмнения за нещо но не е толкова стряскащо. На 16 години съм 159см. и съм 40 кг , миналата зима бях спаднала и до 39 (впоследствие на често боледуване). Постоянно избивам комплекси , че съм дебела и се ограничавам много в яденето точно поради страха да не напълнея малко.Поставям си сама някакви правила какво трябва да ям и какво не.. не се ограничавам до много висока степен , но все пак..За ръста ми може и да е нормално да съм толкова слаба , но не знам.Имам много слаба имунна система още от малка и боледувам адски често. Мисля да отида на лекар :X

[dessbe98]

Аз съм виждала и по - стряскащи снимки! Изабел Каро беше пуснала нейни снимки, малко преди да умре от анорексия. Тя беше написала и биографична книга за себе си! За тези, които искат да разберат малко повече за тази книга... Името на книгата е "Момичето, което не искаше да надебелее". Лошото обаче е, че я няма в България. Както и да е. Факт е, че на месец умират поне от 4 до 7 супер модела от тези болести. В България има над 200 000 жени болни от АНОРЕКСИЯ и още толкова болни от БУЛИМИЯ. Много е лошо и, това че има сайтове в които те подканват да гладуваш, казват ти, че е страхотно. Модните агенции те задължават да бъдеш слаб повече от нормалното, за да са недостижими. Сигурно някои жени се разболяват точно по тази причина, за да бъдат недостижими, жалкото в това е, че усъзнаването на грешката на тези момичета става много късно. За това се харесвайте такива каквито сте! Не правете грешките на супер моделите! Те са само пионка в този бизнес!

[ch0c0late44]

Едно клипче което мисля че е много подходящо за тук..Изгледайте го,няма да съжалявате
http://www.youtube.com/watch?feature...nfp5QttQc&NR=1

[NissaN]

Едно клипче което мисля че е много подходящо за тук..Изгледайте го,няма да съжалявате
http://www.youtube.com/watch?feature...nfp5QttQc&NR=1

Това е ненормално,то бива да си слаб,ама тези са има нема 15 кила.

[Jannetty]

hora dali i az imam anoreksiq ? maika mi i wsichki okolo men mislqt, che sum bolna no az otkazwam da go priznaq makar i sama da se sumnqvam w towa... no ne sum i tolkowa slaba spored men.. ot qnuari mesec sprqx da qm absolutno wsichko,karax go samo na voda do mart mesec i ot togava zapochnax da qm primerno po 1 put na den i wsqka we4er da piq razhlabitelni....cikula mi sprq o6te prez mart,skarah se s mnogo hora za6toto ne moga da ponasqm nikoi,vsichki me draznqt,sledq kaloriite na wsqka edna hrana i ako e nad 150 izob6to otkazwam da q qm...strah me e ot hranata!! sushto taka ot qnuari mesec zapochnah da hodq po 8-9km na den, oblechena v neopren ,koito e debel 5mm... vseki boji den!!! Imah strashno mnogo energiq,svalih 10 kg, no veche nqmam sili dori da sportuvam,zapochnax mnogo da zabravqm! Na pochti 16 godini sum, visoka 1,61-2 i teja 42 kg... no v momenta v koito widq 4e sum kachila i 500gr i izpadam v isteriq,zapochvam da se samoobvinqvam,dori mi se e iskalo da se samoubiq! kajete mi kakvo mislite molq vi!

[kikerizza]

Jannetty, думите ти много ме натъжават...Започнала си да се предаваш, ми се струва... Какво значи "имах страшно много енергия" при положение, че не си яла нищо в продължение на месец. Калориите не са някакви мазни буби, дето ти се лепват на коремчето или дупето, в момента щом хапнеш. Това е мерна единица за енергията- дали ще я измерваш в джаули или калории- все е енергия (предполагам, ти е писнало да слушаш/четеш подобни неща). За да функционира организмът ти, му трябва енергия, приета с храна. Ако беше цветенце, тая подробност нямаше да те вълнува, защото растенията използват светлинната енергия на Слънцето, преработват я и от една страна получаваме кислород, от друга - хранителни вещества, които поглъщат съществата, които не могат да фотосинтезират. Доколкото знам и хората не могат да фотосинтезират. Шегата на страна. Този механизъм, в който си се набъркала е много опасен- точно на твоите години и мен ме завъртя същото. Повярвай- до нищо добро не доведе. Плюс това- не само булимията се характеризира с преяждания. След дълъг период на гладуване е съвсем нормално да се появи кратко периодично преяждане, последвано от още по-дълъг период на гладуване. Няма смисъл просто. Красотата не се измерва в килограми. Едно красиво и стегнато тяло може да тежи повече от едно отпуснато. Ти избираш какво да бъде твоето. Но има и далеч по-важни неща от това. Надявам се да се оправят нещата!

[Ivaaaaa]

Леле направо настръхнах. Вече съм почти убедена, че нещо не ми е наред. И аз като Jannetty съм 42 килограма и съм 163 см. На почти 17 съм без три месеца. Спря ми цикълът от края на февруари. При мен проблема е в това, че имам желание да ям и искам да съм по-пълна и не се харесвам слаба, но просто не мога. Опитвам се да ям калорични неща и никога не пропускам хранене и ям разнообразна храна. Сега като прочетох тези неща ме хвана страх да не съм болна от нещо, но съм ходила на лекар и изследвания и те показаха, че съм здрава. При мен няма тези психически симптоми като анорексията и булимията и не мога да разбера на какво се дължи това. Нито ям малко, нито се отказвам от храната, нито съм физически болна. Някой може ли да ми даде съвет?

[rubby179]

Леле направо настръхнах. Вече съм почти убедена, че нещо не ми е наред. И аз като Jannetty съм 42 килограма и съм 163 см. На почти 17 съм без три месеца. Спря ми цикълът от края на февруари. При мен проблема е в това, че имам желание да ям и искам да съм по-пълна и не се харесвам слаба, но просто не мога. Опитвам се да ям калорични неща и никога не пропускам хранене и ям разнообразна храна. Сега като прочетох тези неща ме хвана страх да не съм болна от нещо, но съм ходила на лекар и изследвания и те показаха, че съм здрава. При мен няма тези психически симптоми като анорексията и булимията и не мога да разбера на какво се дължи това. Нито ям малко, нито се отказвам от храната, нито съм физически болна. Някой може ли да ми даде съвет?

Може би при теб метаболизма е по-ускорен и затова не можеш да качиш килограми. След като си направила изследвания и те са добри, няма от какво да се притесняваш. Ето повече информация за този вид проблеми, които мога да нарека психически. Съществуват няколко вида анорексия така, че не е задължително да се счита че даден човек е болен от това заболяване само ако предизвиква повръщане: http://hranene.framar.bg/%D1%85%D1%8...81%D0%B8%D1%8F

[zoreto]

Съвета е хапвай си ,движи се и не си втълпявай сама глупости А за цикъла на тези години е нормално да не е много редовен, ако искаш обърни се към гинеколог и той щя ти каже най-добре какво да правиш

ПП То и аз съм 167 и съм 43 кг на почти 19г,но гледам да не си мисля глупости

[dechkoo]

Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !

[rubby179]

Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !

Според мен трябва да отидеш при психолог. Той най-правилно ще прецени какъв е точно проблема. Не разчитай на компетентни мнения във форума. Успех!

[marilyn]

Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !

Миличка, потърси помощ от психолог. Сама на дали ще успееш да се справиш, хубаво е, че съзнаваш, че имаш проблем, просто не се съсипвай повече. Имам си супер близък човек, който има булимия и е много жалко да я гледам и да не мога да й помогна по никакъв начин... Ужасяващо е за мен, която съм отстрани и аз няма как да й помогна, няма какво да направя... освен да я подкрепя в борбата, разбира се. Потърси помощ, колкото по-рано, толкова по-добре. Успех.

[nuance]

Миличка, потърси помощ от психолог. Сама на дали ще успееш да се справиш, хубаво е, че съзнаваш, че имаш проблем, просто не се съсипвай повече. Имам си супер близък човек, който има булимия и е много жалко да я гледам и да не мога да й помогна по никакъв начин... Ужасяващо е за мен, която съм отстрани и аз няма как да й помогна, няма какво да направя... освен да я подкрепя в борбата, разбира се. Потърси помощ, колкото по-рано, толкова по-добре. Успех.

Здравей, аз пък като човек, който реално е минал през всичкото това ще ти кажа да не се занимаваш с психолози. Само ще вземат пари от твоето нещастие и няма да ти помогнат.
На първо време ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си намери някакво хоби, което да отвлича вниманието ти максимално много от мислите за храна, дрехи и каквото ти затормозява съзнанието. Колкото повече хобита имаш, толкова по-добре ще е за теб.
Намери приятел/ приятелка с когото да говориш за проблема си. Колкото по-дълго го пазиш в тайна, толкова повече ще те гризе отвътре и няма да те оставя намира. Не се срамувай от проблема си, не го крий, не премълчавай нищо. В началото сигурно ще те е срам ужасно много, но с времето ще ти става все по-леко да говориш и ще можеш така сама да разсъжаваш над това каква е причината за всичко и какво е решението. Сама ще си си психолог.
Трето- СПОРТ. Запиши се на някакъв спорт обезателно. Спортът е мотивиращ и също така ще отклонява ума ти от вредните мисли.
Не оставай за дълго време сама. Когато има други хора около теб няма да имаш желание да повръщаш.
Ако искаш ми пиши, за да мога да ти дам още някакви съвети, които на мен ми помагаха. Знам през какво минаваш и бих искала да помогна, защото никой не заслужава подобно нещо.

[tqjenata]

Здравейте!Искам да се посъветвам с вас.На 13 съм и съм 1.65,имам цикъл от скоро и се храня постоянно и винаги съм гладна,но проблема е ,че от около 1 година не мърдам на килограм даже съм свалила един и съм 41-42..Направило ми е впечатление ,че когато съм ядосана или няма какво да правя ям повече.Тези дни сутрин корема ми къркори страшно ,сякаш има хиляди пукащи балони..и имам разтройство..пия стоперан и сега се пристрастих без него не мога ,защото ме е страх ,че ще ме заболи корема..в училище сутрин та чаак до обяд (2-3) не ме хваща глад,а после към 4 един вълчи глад и не знам .Всички от класа постоянно ми повтарят много си слаба,ти не ядеш ли и съм най-с;абата от всички 8мки класове..и всички приятелки ..кажете може ли да е болест или какво...

[EternalDream]

Здравейте!Искам да се посъветвам с вас.На 13 съм и съм 1.65,имам цикъл от скоро и се храня постоянно и винаги съм гладна,но проблема е ,че от около 1 година не мърдам на килограм даже съм свалила един и съм 41-42..Направило ми е впечатление ,че когато съм ядосана или няма какво да правя ям повече.Тези дни сутрин корема ми къркори страшно ,сякаш има хиляди пукащи балони..и имам разтройство..пия стоперан и сега се пристрастих без него не мога ,защото ме е страх ,че ще ме заболи корема..в училище сутрин та чаак до обяд (2-3) не ме хваща глад,а после към 4 един вълчи глад и не знам .Всички от класа постоянно ми повтарят много си слаба,ти не ядеш ли и съм най-с;абата от всички 8мки класове..и всички приятелки ..кажете може ли да е болест или какво...

Ами такава ти е структурата. Абсолютно нищо общо няма всичко това с анорексията и булимията.

[rubby179]

Може би страдаш от колит, но все пак трябва да се посъветваш с лекар. Доколкото разбирам ти се храниш нередовно. Имаш периоди в които въобще не ядеш и други, през които се храниш прекалено много. Това неминуемо води до увреждане на стомашно чревния тракт.

[Ivaaaaa]

^да и аз така мисля, може би е заради матаболизма

[fierainquieta]

Здравейте аз съм на 18 и принципно винаги съм имала много добър метаболизъм;ям много и съм слаба,не съм имала никакви проблеми с килограми нито в едната;нито в другата крайност.но от около 5-6 месеца усещам,че съм развила нещо като мания,броя си всяка хапка,ям много по-малко от обичайното,въпреки че от 7 дни в седмицата успявам да се въздържам максимум 2-3,просто обичам храната твърде много.висока съм 1,68-9 ,като преди тази обсебеност да започне тежах между 48 и 50 kg,сега съм 45-46 и въпреки че всеки ми повтаря;че съм мн.слаба искам да отслабвам още,чета признания на момичета като мен в интернет и се плаша от приликата,която откривам..не знам,усещам,че нито ще е здравословно;нито дори красиво ако сваля още и в същото време се чувствам виновна за всяка хапка.Вярно е,че това е по-скоро болест на ума,защото реално всичко е в главите ни,това че се чувстваме супер дебели когато всъщност сме слаби..И след като видях толкова ужасяващи признания всичко което искам е просто да се върна до това време когато не се притеснявах за килограмите и си хапвах спокойно.Може би съм била малко по-тежка тогава;но поне по-спокойна и щастлива..

[EternalDream]

Здравейте аз съм на 18 и принципно винаги съм имала много добър метаболизъм;ям много и съм слаба,не съм имала никакви проблеми с килограми нито в едната;нито в другата крайност.но от около 5-6 месеца усещам,че съм развила нещо като мания,броя си всяка хапка,ям много по-малко от обичайното,въпреки че от 7 дни в седмицата успявам да се въздържам максимум 2-3,просто обичам храната твърде много.висока съм 1,68-9 ,като преди тази обсебеност да започне тежах между 48 и 50 kg,сега съм 45-46 и въпреки че всеки ми повтаря;че съм мн.слаба искам да отслабвам още,чета признания на момичета като мен в интернет и се плаша от приликата,която откривам..не знам,усещам,че нито ще е здравословно;нито дори красиво ако сваля още и в същото време се чувствам виновна за всяка хапка.Вярно е,че това е по-скоро болест на ума,защото реално всичко е в главите ни,това че се чувстваме супер дебели когато всъщност сме слаби..И след като видях толкова ужасяващи признания всичко което искам е просто да се върна до това време когато не се притеснявах за килограмите и си хапвах спокойно.Може би съм била малко по-тежка тогава;но поне по-спокойна и щастлива..

Същия случай съм. Много трудно лечимо е, но почти се отървах. След няколко посещения при психиатър, започнах да се тъпча с много храна, възвърнах си килограмите, и сега пак се старая да се храня нормално. Спомних си какво е да ти расте бързо косата, да не ти е студено постоянно, да имаш енергия да общуваш, да си социален. Препоръчвам ти да се захванеш със спорт - ще ти разсейва ума, пък се и изисква нормално хранене. Гледайки се в огледалото, повтаряй си какво харесваш в себе си. Дигни си самочувствието. Стискам палци да станеш пак по-спокойна и щастлива

[vampire97gabb]

Здравйте Искам да споделя моя проблем. Всичко започна преди около 4 месеца. Разделихме се с приятеля ми по мое желание, а всъщност аз не го исках..след това той не ме поръси, виждала съм го 2-3 пъти и се държи все едно не ме познава...Оттогава започнах да ям много, страшно много, започнах да повръщам от време на време..само храната ми доставя удоволствие. Затворена съм в ужасния кръговрат на: "Хайде, наяж се сега, това ти е за последно, от утре започваш диета" и така вече 4 месеца. Ходих на психиатър, бях започнала да пия хапчета, нещата се бяха наредили за няколко дена, но после всичко започна отначало. Чувствам се ужасно, нищо не ми се прави, дори не ми се спи. Искам всичко да свърши, но сякаш нещо ме тика все по-надолу и по-надолу. Напълняла съм с 20 кг...Ако някой е преминавал през нещо подобно, ще съм благодарна да ми каже как се е справил, защото страшно много искам да се отърва от това. На 16 съм, живота е пред мен, а аз го пропилявам..

[sexa_na_kompleksa]

Ето още малко информация: Анорексия нервоза - симптоми и лечение: http://www.neznam.bg/%D1%81%D1%82%D0...BD%D0%B8%D0%B5 , Какво да направиш, ако имаш анорексия: http://www.neznam.bg/%D1%81%D1%82%D0...81%D0%B8%D1%8F

[heartsdesire]

Много полезна статия, даваха и едно момиче, страдащо от анорексия по ''Отечествен фронт'', беше на 20 и няколко години и 26 килограма. Гледката беше ужасяваща. Винаги съм била слаба, до 9-годишна възраст някъде си казвах, че искам винаги да съм най-много 30 килограма (Моля ви, не ми се карайте ), след това предаване всячески се опитах да напълнея, сега ще бъда седми клас и съм 35 килограма. Често ми казват, че съм анорексичка, вече ще им пращам тази статия да се образоват малко!