.
Отговор в тема
Страница 6 от 7 ПървиПърви ... 234567 ПоследнаПърви
Резултати от 126 до 150 от общо 167
  1. #126
    Голям фен Аватара на sapphirr
    Регистриран на
    Oct 2007
    Мнения
    895
    като човек избягал от това на време,мога само да кажа ,че истината е в спорта.Останалото е резултат от продължително самовнушение,че глада е начина.

    НЕ СИ ГИ ПРИЧИНЯВАЙТЕ!

  2. #127
    hora dali i az imam anoreksiq ? maika mi i wsichki okolo men mislqt, che sum bolna no az otkazwam da go priznaq makar i sama da se sumnqvam w towa... no ne sum i tolkowa slaba spored men.. ot qnuari mesec sprqx da qm absolutno wsichko,karax go samo na voda do mart mesec i ot togava zapochnax da qm primerno po 1 put na den i wsqka we4er da piq razhlabitelni....cikula mi sprq o6te prez mart,skarah se s mnogo hora za6toto ne moga da ponasqm nikoi,vsichki me draznqt,sledq kaloriite na wsqka edna hrana i ako e nad 150 izob6to otkazwam da q qm...strah me e ot hranata!! sushto taka ot qnuari mesec zapochnah da hodq po 8-9km na den, oblechena v neopren ,koito e debel 5mm... vseki boji den!!! Imah strashno mnogo energiq,svalih 10 kg, no veche nqmam sili dori da sportuvam,zapochnax mnogo da zabravqm! Na pochti 16 godini sum, visoka 1,61-2 i teja 42 kg... no v momenta v koito widq 4e sum kachila i 500gr i izpadam v isteriq,zapochvam da se samoobvinqvam,dori mi se e iskalo da se samoubiq! kajete mi kakvo mislite molq vi!

  3. #128
    Jannetty, думите ти много ме натъжават...Започнала си да се предаваш, ми се струва... Какво значи "имах страшно много енергия" при положение, че не си яла нищо в продължение на месец. Калориите не са някакви мазни буби, дето ти се лепват на коремчето или дупето, в момента щом хапнеш. Това е мерна единица за енергията- дали ще я измерваш в джаули или калории- все е енергия (предполагам, ти е писнало да слушаш/четеш подобни неща). За да функционира организмът ти, му трябва енергия, приета с храна. Ако беше цветенце, тая подробност нямаше да те вълнува, защото растенията използват светлинната енергия на Слънцето, преработват я и от една страна получаваме кислород, от друга - хранителни вещества, които поглъщат съществата, които не могат да фотосинтезират. Доколкото знам и хората не могат да фотосинтезират. Шегата на страна. Този механизъм, в който си се набъркала е много опасен- точно на твоите години и мен ме завъртя същото. Повярвай- до нищо добро не доведе. Плюс това- не само булимията се характеризира с преяждания. След дълъг период на гладуване е съвсем нормално да се появи кратко периодично преяждане, последвано от още по-дълъг период на гладуване. Няма смисъл просто. Красотата не се измерва в килограми. Едно красиво и стегнато тяло може да тежи повече от едно отпуснато. Ти избираш какво да бъде твоето. Но има и далеч по-важни неща от това. Надявам се да се оправят нещата!

  4. #129
    Мега фен Аватара на Ivaaaaa
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    13 929
    Леле направо настръхнах. Вече съм почти убедена, че нещо не ми е наред. И аз като Jannetty съм 42 килограма и съм 163 см. На почти 17 съм без три месеца. Спря ми цикълът от края на февруари. При мен проблема е в това, че имам желание да ям и искам да съм по-пълна и не се харесвам слаба, но просто не мога. Опитвам се да ям калорични неща и никога не пропускам хранене и ям разнообразна храна. Сега като прочетох тези неща ме хвана страх да не съм болна от нещо, но съм ходила на лекар и изследвания и те показаха, че съм здрава. При мен няма тези психически симптоми като анорексията и булимията и не мога да разбера на какво се дължи това. Нито ям малко, нито се отказвам от храната, нито съм физически болна. Някой може ли да ми даде съвет?

  5. #130
    Супер фен Аватара на zoreto
    Регистриран на
    Oct 2007
    Мнения
    2 342
    Съвета е хапвай си ,движи се и не си втълпявай сама глупости А за цикъла на тези години е нормално да не е много редовен, ако искаш обърни се към гинеколог и той щя ти каже най-добре какво да правиш

    ПП То и аз съм 167 и съм 43 кг на почти 19г,но гледам да не си мисля глупости


  6. #131
    Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !
    Какво е приятелството? Преданост, обич, привързаност? Или предателство?

  7. #132
    Здравейте!Искам да се посъветвам с вас.На 13 съм и съм 1.65,имам цикъл от скоро и се храня постоянно и винаги съм гладна,но проблема е ,че от около 1 година не мърдам на килограм даже съм свалила един и съм 41-42..Направило ми е впечатление ,че когато съм ядосана или няма какво да правя ям повече.Тези дни сутрин корема ми къркори страшно ,сякаш има хиляди пукащи балони..и имам разтройство..пия стоперан и сега се пристрастих без него не мога ,защото ме е страх ,че ще ме заболи корема..в училище сутрин та чаак до обяд (2-3) не ме хваща глад,а после към 4 един вълчи глад и не знам .Всички от класа постоянно ми повтарят много си слаба,ти не ядеш ли и съм най-с;абата от всички 8мки класове..и всички приятелки ..кажете може ли да е болест или какво...

  8. #133
    Може би страдаш от колит, но все пак трябва да се посъветваш с лекар. Доколкото разбирам ти се храниш нередовно. Имаш периоди в които въобще не ядеш и други, през които се храниш прекалено много. Това неминуемо води до увреждане на стомашно чревния тракт.

  9. #134
    Голям фен Аватара на EternalDream
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    539
    Цитирай Първоначално написано от tqjenata Виж мнението
    Здравейте!Искам да се посъветвам с вас.На 13 съм и съм 1.65,имам цикъл от скоро и се храня постоянно и винаги съм гладна,но проблема е ,че от около 1 година не мърдам на килограм даже съм свалила един и съм 41-42..Направило ми е впечатление ,че когато съм ядосана или няма какво да правя ям повече.Тези дни сутрин корема ми къркори страшно ,сякаш има хиляди пукащи балони..и имам разтройство..пия стоперан и сега се пристрастих без него не мога ,защото ме е страх ,че ще ме заболи корема..в училище сутрин та чаак до обяд (2-3) не ме хваща глад,а после към 4 един вълчи глад и не знам .Всички от класа постоянно ми повтарят много си слаба,ти не ядеш ли и съм най-с;абата от всички 8мки класове..и всички приятелки ..кажете може ли да е болест или какво...
    Ами такава ти е структурата. Абсолютно нищо общо няма всичко това с анорексията и булимията.

  10. #135
    Цитирай Първоначално написано от dechkoo Виж мнението
    Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !
    Според мен трябва да отидеш при психолог. Той най-правилно ще прецени какъв е точно проблема. Не разчитай на компетентни мнения във форума. Успех!

  11. #136
    Цитирай Първоначално написано от dechkoo Виж мнението
    Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !
    Миличка, потърси помощ от психолог. Сама на дали ще успееш да се справиш, хубаво е, че съзнаваш, че имаш проблем, просто не се съсипвай повече. Имам си супер близък човек, който има булимия и е много жалко да я гледам и да не мога да й помогна по никакъв начин... Ужасяващо е за мен, която съм отстрани и аз няма как да й помогна, няма какво да направя... освен да я подкрепя в борбата, разбира се. Потърси помощ, колкото по-рано, толкова по-добре. Успех.
    Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.

    http://www.vbox7.com/play:21a70aa5

  12. #137
    Цитирай Първоначално написано от Ivaaaaa Виж мнението
    Леле направо настръхнах. Вече съм почти убедена, че нещо не ми е наред. И аз като Jannetty съм 42 килограма и съм 163 см. На почти 17 съм без три месеца. Спря ми цикълът от края на февруари. При мен проблема е в това, че имам желание да ям и искам да съм по-пълна и не се харесвам слаба, но просто не мога. Опитвам се да ям калорични неща и никога не пропускам хранене и ям разнообразна храна. Сега като прочетох тези неща ме хвана страх да не съм болна от нещо, но съм ходила на лекар и изследвания и те показаха, че съм здрава. При мен няма тези психически симптоми като анорексията и булимията и не мога да разбера на какво се дължи това. Нито ям малко, нито се отказвам от храната, нито съм физически болна. Някой може ли да ми даде съвет?
    Може би при теб метаболизма е по-ускорен и затова не можеш да качиш килограми. След като си направила изследвания и те са добри, няма от какво да се притесняваш. Ето повече информация за този вид проблеми, които мога да нарека психически. Съществуват няколко вида анорексия така, че не е задължително да се счита че даден човек е болен от това заболяване само ако предизвиква повръщане: http://hranene.framar.bg/%D1%85%D1%8...81%D0%B8%D1%8F

  13. #138
    Мега фен Аватара на Ivaaaaa
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    13 929
    ^да и аз така мисля, може би е заради матаболизма

  14. #139
    Здравейте аз съм на 18 и принципно винаги съм имала много добър метаболизъм;ям много и съм слаба,не съм имала никакви проблеми с килограми нито в едната;нито в другата крайност.но от около 5-6 месеца усещам,че съм развила нещо като мания,броя си всяка хапка,ям много по-малко от обичайното,въпреки че от 7 дни в седмицата успявам да се въздържам максимум 2-3,просто обичам храната твърде много.висока съм 1,68-9 ,като преди тази обсебеност да започне тежах между 48 и 50 kg,сега съм 45-46 и въпреки че всеки ми повтаря;че съм мн.слаба искам да отслабвам още,чета признания на момичета като мен в интернет и се плаша от приликата,която откривам..не знам,усещам,че нито ще е здравословно;нито дори красиво ако сваля още и в същото време се чувствам виновна за всяка хапка.Вярно е,че това е по-скоро болест на ума,защото реално всичко е в главите ни,това че се чувстваме супер дебели когато всъщност сме слаби..И след като видях толкова ужасяващи признания всичко което искам е просто да се върна до това време когато не се притеснявах за килограмите и си хапвах спокойно.Може би съм била малко по-тежка тогава;но поне по-спокойна и щастлива..

  15. #140
    Голям фен Аватара на EternalDream
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    539
    Цитирай Първоначално написано от fierainquieta Виж мнението
    Здравейте аз съм на 18 и принципно винаги съм имала много добър метаболизъм;ям много и съм слаба,не съм имала никакви проблеми с килограми нито в едната;нито в другата крайност.но от около 5-6 месеца усещам,че съм развила нещо като мания,броя си всяка хапка,ям много по-малко от обичайното,въпреки че от 7 дни в седмицата успявам да се въздържам максимум 2-3,просто обичам храната твърде много.висока съм 1,68-9 ,като преди тази обсебеност да започне тежах между 48 и 50 kg,сега съм 45-46 и въпреки че всеки ми повтаря;че съм мн.слаба искам да отслабвам още,чета признания на момичета като мен в интернет и се плаша от приликата,която откривам..не знам,усещам,че нито ще е здравословно;нито дори красиво ако сваля още и в същото време се чувствам виновна за всяка хапка.Вярно е,че това е по-скоро болест на ума,защото реално всичко е в главите ни,това че се чувстваме супер дебели когато всъщност сме слаби..И след като видях толкова ужасяващи признания всичко което искам е просто да се върна до това време когато не се притеснявах за килограмите и си хапвах спокойно.Може би съм била малко по-тежка тогава;но поне по-спокойна и щастлива..

    Същия случай съм. Много трудно лечимо е, но почти се отървах. След няколко посещения при психиатър, започнах да се тъпча с много храна, възвърнах си килограмите, и сега пак се старая да се храня нормално. Спомних си какво е да ти расте бързо косата, да не ти е студено постоянно, да имаш енергия да общуваш, да си социален. Препоръчвам ти да се захванеш със спорт - ще ти разсейва ума, пък се и изисква нормално хранене. Гледайки се в огледалото, повтаряй си какво харесваш в себе си. Дигни си самочувствието. Стискам палци да станеш пак по-спокойна и щастлива

  16. #141
    Здравйте Искам да споделя моя проблем. Всичко започна преди около 4 месеца. Разделихме се с приятеля ми по мое желание, а всъщност аз не го исках..след това той не ме поръси, виждала съм го 2-3 пъти и се държи все едно не ме познава...Оттогава започнах да ям много, страшно много, започнах да повръщам от време на време..само храната ми доставя удоволствие. Затворена съм в ужасния кръговрат на: "Хайде, наяж се сега, това ти е за последно, от утре започваш диета" и така вече 4 месеца. Ходих на психиатър, бях започнала да пия хапчета, нещата се бяха наредили за няколко дена, но после всичко започна отначало. Чувствам се ужасно, нищо не ми се прави, дори не ми се спи. Искам всичко да свърши, но сякаш нещо ме тика все по-надолу и по-надолу. Напълняла съм с 20 кг...Ако някой е преминавал през нещо подобно, ще съм благодарна да ми каже как се е справил, защото страшно много искам да се отърва от това. На 16 съм, живота е пред мен, а аз го пропилявам..

  17. #142
    Цитирай Първоначално написано от marilyn Виж мнението
    Миличка, потърси помощ от психолог. Сама на дали ще успееш да се справиш, хубаво е, че съзнаваш, че имаш проблем, просто не се съсипвай повече. Имам си супер близък човек, който има булимия и е много жалко да я гледам и да не мога да й помогна по никакъв начин... Ужасяващо е за мен, която съм отстрани и аз няма как да й помогна, няма какво да направя... освен да я подкрепя в борбата, разбира се. Потърси помощ, колкото по-рано, толкова по-добре. Успех.
    Здравей, аз пък като човек, който реално е минал през всичкото това ще ти кажа да не се занимаваш с психолози. Само ще вземат пари от твоето нещастие и няма да ти помогнат.
    На първо време ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си намери някакво хоби, което да отвлича вниманието ти максимално много от мислите за храна, дрехи и каквото ти затормозява съзнанието. Колкото повече хобита имаш, толкова по-добре ще е за теб.
    Намери приятел/ приятелка с когото да говориш за проблема си. Колкото по-дълго го пазиш в тайна, толкова повече ще те гризе отвътре и няма да те оставя намира. Не се срамувай от проблема си, не го крий, не премълчавай нищо. В началото сигурно ще те е срам ужасно много, но с времето ще ти става все по-леко да говориш и ще можеш така сама да разсъжаваш над това каква е причината за всичко и какво е решението. Сама ще си си психолог.
    Трето- СПОРТ. Запиши се на някакъв спорт обезателно. Спортът е мотивиращ и също така ще отклонява ума ти от вредните мисли.
    Не оставай за дълго време сама. Когато има други хора около теб няма да имаш желание да повръщаш.
    Ако искаш ми пиши, за да мога да ти дам още някакви съвети, които на мен ми помагаха. Знам през какво минаваш и бих искала да помогна, защото никой не заслужава подобно нещо.

  18. #143
    Ето още малко информация: Анорексия нервоза - симптоми и лечение: http://www.neznam.bg/%D1%81%D1%82%D0...BD%D0%B8%D0%B5 , Какво да направиш, ако имаш анорексия: http://www.neznam.bg/%D1%81%D1%82%D0...81%D0%B8%D1%8F
    Последно редактирано от sexa_na_kompleksa : 06-16-2013 на 16:41
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

  19. #144
    Супер фен Аватара на heartsdesire
    Регистриран на
    Jun 2013
    Мнения
    1 642
    Много полезна статия, даваха и едно момиче, страдащо от анорексия по ''Отечествен фронт'', беше на 20 и няколко години и 26 килограма. Гледката беше ужасяваща. Винаги съм била слаба, до 9-годишна възраст някъде си казвах, че искам винаги да съм най-много 30 килограма (Моля ви, не ми се карайте ), след това предаване всячески се опитах да напълнея, сега ще бъда седми клас и съм 35 килограма. Често ми казват, че съм анорексичка, вече ще им пращам тази статия да се образоват малко!

  20. #145
    Аз успях да избягам от това на време,в началото си мислиш,че не е кой знае какво и държиш всичко под контрол.Но не за дълго.Моя съвет е да се харесвате такива каквито сте,защото всеки човек е красив по свой собствен начин и килограмите не са фактор.

  21. #146
    Всяко лято ходя на вилата ни и се срещам с приятели .Там най-добрия ми приятел де мисли за дебел и мисля , е болен от анорексия. Всеки ден той отиваше и тичаше на вън . После се срещахме на един мост. Той ни черпеше с вафли и ние го накарахме да ядеи той вафла.Момчето започна да тича защото гледало калорите на вафлата а били много.

  22. #147
    Проблема е в психиката. Не мисля, че трябва да се плашите. Според Аюрведа (първата медицина/учение за живота) има 3 вида типове тела - Питта, Вата, Капха. За да запазим баланса трябва да се храним с храни, които са подходящи за нашата конструкция. Напр. аз съм Капха и трябва да наблягам на зеленчуците, да избягвам месото, да не приемам никакви млечни и т.н. Когато се хранех предимно с плодове - отслабвах, а когато започнах да наблягам на зеленчуците/бобови - тези, които са за моята конструкция започнах да си качвам кг. и сега всичко е ок. Ето тест, с които можете да определите тялото си: http://ayurveda.newage.bg/%D0%B0%D1%...8F%D0%BB%D0%BE

    Имам една приятелка, която се хранеше с много калорична храна като - закуска: 2 шоколада, обяд: бургер към 1500 калории и т.н. и беше 40кг. Когато започна да се храни със здравословна храна започна да качва килограми...
    + спорта е абсолютно задължителен. Трябват мускули, а не глад за да се горят калории, а и така се качват качествени килограми, а не мазнини...

  23. #148

  24. #149

    Unhappy Ужас

    Ужас. Снимките направо ме потресоха.
    Ако имате анорексия или булимия(и го осъзнавате), опитайте да промените нещо Потърсете специалист или споделете с някой
    Тъжно е, че има хиляди млади хора, които се притесняват за теглото си(говоря от опит), а са си добре...
    Някакси всеки се притеснява да не стане твърде дебел и затова отиваме в другата крайност...

  25. #150
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    Цитирай Първоначално написано от CookieJoKey Виж мнението
    Ако имате анорексия или булимия(и го осъзнавате), опитайте да промените нещо
    То щото много лесно се осъзнава нещо и много лесно се променят хранителни навици.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си