Хранителни разстройства - анорексия и булимия

[dechkoo]

Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !

[rubby179]

Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !

Според мен трябва да отидеш при психолог. Той най-правилно ще прецени какъв е точно проблема. Не разчитай на компетентни мнения във форума. Успех!

[marilyn]

Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !

Миличка, потърси помощ от психолог. Сама на дали ще успееш да се справиш, хубаво е, че съзнаваш, че имаш проблем, просто не се съсипвай повече. Имам си супер близък човек, който има булимия и е много жалко да я гледам и да не мога да й помогна по никакъв начин... Ужасяващо е за мен, която съм отстрани и аз няма как да й помогна, няма какво да направя... освен да я подкрепя в борбата, разбира се. Потърси помощ, колкото по-рано, толкова по-добре. Успех.

[nuance]

Миличка, потърси помощ от психолог. Сама на дали ще успееш да се справиш, хубаво е, че съзнаваш, че имаш проблем, просто не се съсипвай повече. Имам си супер близък човек, който има булимия и е много жалко да я гледам и да не мога да й помогна по никакъв начин... Ужасяващо е за мен, която съм отстрани и аз няма как да й помогна, няма какво да направя... освен да я подкрепя в борбата, разбира се. Потърси помощ, колкото по-рано, толкова по-добре. Успех.

Здравей, аз пък като човек, който реално е минал през всичкото това ще ти кажа да не се занимаваш с психолози. Само ще вземат пари от твоето нещастие и няма да ти помогнат.
На първо време ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си намери някакво хоби, което да отвлича вниманието ти максимално много от мислите за храна, дрехи и каквото ти затормозява съзнанието. Колкото повече хобита имаш, толкова по-добре ще е за теб.
Намери приятел/ приятелка с когото да говориш за проблема си. Колкото по-дълго го пазиш в тайна, толкова повече ще те гризе отвътре и няма да те оставя намира. Не се срамувай от проблема си, не го крий, не премълчавай нищо. В началото сигурно ще те е срам ужасно много, но с времето ще ти става все по-леко да говориш и ще можеш така сама да разсъжаваш над това каква е причината за всичко и какво е решението. Сама ще си си психолог.
Трето- СПОРТ. Запиши се на някакъв спорт обезателно. Спортът е мотивиращ и също така ще отклонява ума ти от вредните мисли.
Не оставай за дълго време сама. Когато има други хора около теб няма да имаш желание да повръщаш.
Ако искаш ми пиши, за да мога да ти дам още някакви съвети, които на мен ми помагаха. Знам през какво минаваш и бих искала да помогна, защото никой не заслужава подобно нещо.