Хранителни разстройства - анорексия и булимия

[fierainquieta]

Здравейте аз съм на 18 и принципно винаги съм имала много добър метаболизъм;ям много и съм слаба,не съм имала никакви проблеми с килограми нито в едната;нито в другата крайност.но от около 5-6 месеца усещам,че съм развила нещо като мания,броя си всяка хапка,ям много по-малко от обичайното,въпреки че от 7 дни в седмицата успявам да се въздържам максимум 2-3,просто обичам храната твърде много.висока съм 1,68-9 ,като преди тази обсебеност да започне тежах между 48 и 50 kg,сега съм 45-46 и въпреки че всеки ми повтаря;че съм мн.слаба искам да отслабвам още,чета признания на момичета като мен в интернет и се плаша от приликата,която откривам..не знам,усещам,че нито ще е здравословно;нито дори красиво ако сваля още и в същото време се чувствам виновна за всяка хапка.Вярно е,че това е по-скоро болест на ума,защото реално всичко е в главите ни,това че се чувстваме супер дебели когато всъщност сме слаби..И след като видях толкова ужасяващи признания всичко което искам е просто да се върна до това време когато не се притеснявах за килограмите и си хапвах спокойно.Може би съм била малко по-тежка тогава;но поне по-спокойна и щастлива..

[EternalDream]

Здравейте аз съм на 18 и принципно винаги съм имала много добър метаболизъм;ям много и съм слаба,не съм имала никакви проблеми с килограми нито в едната;нито в другата крайност.но от около 5-6 месеца усещам,че съм развила нещо като мания,броя си всяка хапка,ям много по-малко от обичайното,въпреки че от 7 дни в седмицата успявам да се въздържам максимум 2-3,просто обичам храната твърде много.висока съм 1,68-9 ,като преди тази обсебеност да започне тежах между 48 и 50 kg,сега съм 45-46 и въпреки че всеки ми повтаря;че съм мн.слаба искам да отслабвам още,чета признания на момичета като мен в интернет и се плаша от приликата,която откривам..не знам,усещам,че нито ще е здравословно;нито дори красиво ако сваля още и в същото време се чувствам виновна за всяка хапка.Вярно е,че това е по-скоро болест на ума,защото реално всичко е в главите ни,това че се чувстваме супер дебели когато всъщност сме слаби..И след като видях толкова ужасяващи признания всичко което искам е просто да се върна до това време когато не се притеснявах за килограмите и си хапвах спокойно.Може би съм била малко по-тежка тогава;но поне по-спокойна и щастлива..

Същия случай съм. Много трудно лечимо е, но почти се отървах. След няколко посещения при психиатър, започнах да се тъпча с много храна, възвърнах си килограмите, и сега пак се старая да се храня нормално. Спомних си какво е да ти расте бързо косата, да не ти е студено постоянно, да имаш енергия да общуваш, да си социален. Препоръчвам ти да се захванеш със спорт - ще ти разсейва ума, пък се и изисква нормално хранене. Гледайки се в огледалото, повтаряй си какво харесваш в себе си. Дигни си самочувствието. Стискам палци да станеш пак по-спокойна и щастлива