Булимия

Булимия - (гръц. bus бик + гръц. limos глад; буквално ? бичи глад, синоним на "вълчи глад ") ? неутолим глад, съпроводен от слабост и болки в корема.

Основните причини за повишения апетит:
- органични;
- психогенни (психологически);
- социални.

Органичните причини за булимията:

- Захарeн диабет. Повишеният апетит нерядко е симптом на нелекуван захарен диабет или пък е свързан с ниското ниво на захар в кръвта като предвестник на усложнение на болестта (инсулинов шок). Възпалителни поражения на ствола на мозъка. Остатъчни явления на енцефалит. Нерядко булимията в такива случаи се съчетава със слабоумие или незахарен диабет. Токсични поражения на мозъка. Тумори на ствола на мозъка. Често повишеният апетит не води до развитие на затлъстяване. Генетически заболявания с поражение на структурите на мозъка. При поражение на централната нервна система повишеният апетит се оценява като истинска булимия. Странично действие на хормоните на надбъбречните жлези (преднизолон, дексаметазон и др.) ? синдром на Иценко-Кушинг. Едновремено с повишения апетитом съществуват и други признаци на прекомерната активност на хормоните (повишение на артериалното налягане, стрии на бедрата и корема, изменение на нивото на захар в кръвта и т.н.). Повишена активност на хормоните на щитовидната жлеза (хипертиреоза).
- Глистни инвазии, особено поражение от лентовидни глисти.

Психогенни причини на булимията:

- Нарушение на вътрешносемейните отношения. Развитието на лакомията е реакция на конфликт между майката и дъщерята. Нерядко болните от булимия започват да употребяват огромно количество храна в случаите, когато се смятат за отхвърлени и ненужни, когато не им достига ласка и нежност. Душевна изолация. Например, изменението на апетита може да се развива при разтрогване на трайна връзка, развод или смърт на близък човек. Тогава храната става източник на положителни емоции и механизъм за защита от депресията, лекарство от страха.
- Нервна булимия. Причините й са много сходни с тези на анорексията.

Социални причини на булимията:

- претенциозност и високи амбиции на родителите; недостатъчно внимание към болния, когато е бил дете;единствено дете в семейството; продължително гледане на телевизия с постоянно ?похапване? - чипс, крекери, ядки и др; мързел и ниска двигателна активност;
- изменение на представите за стандартна фигура.

Нервната булимия засяга преимуществено момичетата и младите жени. Засиленото чувство за глад възниква, като правило, един път дневно и се отстранява с приемане на висококалорична храна с последващо предизвикване на повръщане, т.е. за нервната булимия е характерен цикълът: храна-повръщане. Целта на предизвиканото повръщане е отслабване, стремеж към изящество или желание за освобождаване от затлъстяване. Като допълнение към всичко болните използват слабителни и диуретични средства за изкуствено изпразване на червата и намаляване на теглото, усилено се занимават с физически упражнения. Но въпреки всички усилия масата на тялото неуклонно се увеличива и порочният кръг ?хранене - повръщане ? повторно поемане на голямо количество храна? продължава.

Физически признаци на нервната булимия:

- увеличение на теглото; подпухване на слюнните жлези заради повръщането; поражение на зъбния емайл заради контакта с киселото съдържание на стомаха; зачервяване на лигавицата на устата в съчетание с малки точковидни кръвоизливи; мускулна слабост, свързана с поглъщане на диуретични препарати и отделяне на солите от организма; пристъпи на болка в областта на сърцето и изменения в електрокардиограмата; болки в коремната област; пристъпи на ?вълчи апетит? през нощта; спиране на менструацията;
- влошен сън.

Психологически ?портрет? на пациент с булимия:

- тенденция към запасяване; егоистически безсмислено разточителств о на ценни продукти за хранене; преобладаване на депресивно настроение; истерични прояви; склонност к усамотяване; завишена взискателност към себе си и към другите в съчетание с егоизъм; занижена самооценка; живот, съсредоточен върху храната и собствената фигура; фиксация върху необходимостта за укриване на повишения стремеж към храна; отстраненост от приятелското обкръжение; признание за наличието на чувство за глад; повишена сексуална активност; потребност да се прави презапасяване с продукти;
- склонност към кражба на продукти от хладилници или в магазини.

Инициативата за изследване и избор на необходимото лечение на болния от булимия трява да принадлежи на родителите или близките. При чрезмерно повишения апетит са необходими консултации на психолог, ендокринолог, гастроентеролог, психоневролог и генетик. Колкото по-рано се открие причината за булимията, толкова по-висока е ефективността на лечението. В никакъв случай не бива да се прибягва до рекламираните ?вълшебни/магически/чудодейни средства, изгарящи мазнините? и препарати за понижаване на теглото. Само лекар може да прецени състоянието на болния и да даде рекомендации за лечението на конкретната биологически активна добавка.

Хората, страдащи от булимия имат нужда преди всичко от деликатно отношение! Те се чувстват дълбоко нещастни и объркани. Те изпитват потиснатост, тревога и комплекс за собствената си насъстоятелност. Затова психотерапевтичната корекция се провежда дълго и постепенно.




Вече говорихме за анорексията като за едно тежко и труднооткриваемо заболяване. Подобно е положението и с булимията. За разлика от анорексията това разстройство в хранителния режим е открито много по-късно. Описано е за първи път от френския психиатър Пиер Бриг. Самата дума “булимия” означава “волски глад” и е от гръцки произход. Болните от булимия поглъщат огромни количества храна, а после повръщат принудително или приемат силни слабителни средства, за да се освободят от изяденото. Ще кажете много животни правят така.

Първо не сме животни, а после някои животински видове наистина постъпват по този начин, но те най-често се освобождават от задръствания с погълнати косми или трудно смилаеми влакна, конци и други. Разликата е съществена и е недопустима никаква аналогия с животинското поведение.

Трябва да е ясно, че булимията е психиатрично заболяване и то твърде опасно. Тя е дори много по-трудно откриваема от анорексията, защото няма видими белези. Болните обикновено са с различно тегло, някои пълни, други по-затлъстели, а трети с абсолютно нормални килограми. Проблемът е в това, че те не се харесват и неистово се стремят да отслабнат, но не могат да се справят с булимичните кризи. Понякога такива пристъпи на безконтролно ядене се явяват 2-3 пъти седмично и траят около 2 часа. Тъй като болестта отново е типично женска, девойките и младите жени/от 11 докъм 40 години/ се срамуват от лакомията си и се крият, за да се освобождават от храната чрез насилствено повръщане.

Най-честата причина за това заболяване е депресията. Състоянията на апатичност, отчаяние често се компенсират с прекалено лакомо и безконтролно хранене, като болните поглъщат много високовъглехидратна храна, сладки неща. Любими за булимиците са сладоледът, бонбоните, десертите, кремовете, които са силно подсладени. Когато изпаднат в булимична криза, някои жени могат да погълнат над 3000 калории за два часа, а след това започва изтезанието с диети, явява се неудовлетвореност, дори отчаяние от слабата воля да се избегнат кризите. Вече казахме, че манията за елегантност също може да е причина за булимия, въпреки че повечето от заболелите жени не са много дебели, тъй като намират начин да изхвърлят голямо количество храна.

По какво може да бъде разпозната булимията? Преди всичко по безконтролното хранене, по прекаленото използване на диуретици и разслабителни лекарства. Често се появяват подувания на лимфните жлези на шията, безпричинно на пръв поглед подпухване, издуване на стомаха, запек. В по-тежки се случаи стига до повръщане на кървава слуз, дехидратация, заболяване на черния дроб и бъбреците. Крайният резултат може да бъде и тежка сърдечна недостатъчност.

Доказано е, че много анорексици след време развиват булимия. Една нова болест, свързана с проблемите на храненето се появи в недалечно време. Орторексията е нервна манията за здравословен начин на живот. Макар и сравнително нова и недостатъчно добре изучена тази болест, вече обхваща обществено значими части от населението не само в САЩ, но и в нашата страна.

Нейна разновидност е манията за качествено хранене, която вече се превърна в нов вид психическо разстройство, широко разпространено в развитите страни. Болните се отказват от захарта и полинаситените киселини. Те с напълно маниакално пристрастие изучават приемането на храната, отчитат всеки грам, всяка калория, а когато си позволят да хапнат нещо “нездравословно”, изкупват вината си с гладуване. Резултатът от всичко това все по-често е депресия в много тежка форма.

На практика се оказва, че анорексията, булимията и орторексията затварят един порочен кръг, от който излизането е невъзможно без квалифицирана медицинска помощ.


Булимията е болест, при която пристъпите на ненаситно хранене са последвани от самовнушено повръщане,често извършвано тайно. Най-разпостранена е сред жените между 15 и 30 години и както страдащите от анорексия нервоза, те маниакално се страхуват от напълняване, което всъщност причинява повръщането. Някои болни употребяват разхлабителни средства, за да изхвърлят бързо храната.

Булимията може да доведе до значителна загуба на килограми (макар и не винаги). Ако повръщанията са чести, това ще обезводни организма, ще го отслаби и парализира. Болните обикновено изпадат в депресия, а п0някога се самоубиват

Кои са основните признаци на булимията?
- депресия, чувство за вина и омраза към самия себе си;
- усещане за липса на самоконтрол;
- неоправдано строга самокритичност;
- постоянна потребност от одобряване от другите хора на извършваните постъпки;
- нарушена представа за нормата на собственото тегло.

За тежката булимия, която изисква стационарно лечение са характерни:
- колебания в теглото на тялото (5-10 кг нагоре и надолу);
- хронично раздразнение в областта на гърлото;
- умора и болка в мускулите;
- окапване на зъбите;
- подпухване на околоушната жлеза.

Как се лекува булимията?
Трябва да се знае, че колкото по-рано е започнато лечението, толкова по -ефективно и по-евтино е то - може да се размине само с квалифицирана психотерапия.
Най-добри резултати дава съчетаването на психотерапия (индивидуална и семейна), диетотерапия и медикаментозно лечение. То трябва да се провежда в стационарни условия

Специализираното лечение е от осбено значение, тъй като болестта изисква не само физическа, но и психическа подкрепа. Това лечение включва наблюдение и регулиране на хранителните навици, както и здравни съвети или психотерапия. Понякога се предписват и антидепресанти.


статия от в-к Стандарт:

Анорексия и булимия - двете лица на една болест

Апатия, депресия, драстично сваляне на теглото са симптомите на заболяването

Анорексията и булимията са две заболявания, които засягат предимно жените и момичета на възраст 16-30 години. Те са свързани с нарушения на хранителното поведение. Анорексията се характеризира с поднормено тегло (най-малко 15% по-ниско от нормалното за съответния ръст и възраст), което се самопредизвиква от болните чрез гладуване или силно ограничаване на храненето. Възможно е причина за това да са прекомерни физически упражнения, взимане на диуретични (пикочогонни) или разхлабващи лекарства или самопредизвикано повръщане. Наблюдава се силен постоянен страх от наддаване на теглото. Болните могат да чувстват подуване на корема даже и след приемане на малки количества храна, имат чувство за студ, непрекъснато са уморени, апатични, могат да имат запек, болки в стомаха и други болестни симптоми. Често настъпват хормонални нарушения, които могат да доведат до спиране на менструацията и безплодие. Анорексията може да бъде причина за нарушения и забавяне на развитието през пубертета, за възникване на остеопороза, увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците. Болните обикновено губят интерес към всички социални контакти и често са с депресия. При липса на лечение може да се стигне до смърт на болния. Булимията е сериозно нарушение в хранителното поведение, което се изразява в честа консумация на големи количества храна, последвана от целенасочено "прочистване на организма", което се осъществява по различен начин. Някои сами предизвикват повръщане, взимат очистителни, диуретични (пикочогонни) средства и др. Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и постоянна, изключителна концентрация върху телесното тегло и форми.
Това хранително нарушение, подобно на анорексията, се среща изключително при жените, най-често на възраст между 16 и 40 години. Булимията има много причини, но една от най-честите е депресията. Друг отключващ момент е свръхтегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, което създава доминанта за специален свръхконтрол върху теглото. Има жени с анорексия, които имат булимични пристъпи. Силният, неконтролиран глад може да последва като реакция на хроничното полугладуване.