Хранителни разстройства - анорексия и булимия

[sh3_1s_7h3_0n3]

• Многообещаващата фотомоделка е изкарала пет месеца с половин лимон на ден

Бившата манекенка от парижката модна къща "Елит" Бояна (26 г.) вече 13-а година страда от анорексия. По време на неколкочасовия ни разговор тя припада няколко пъти. Повръща кръв. Унася се. Единствено главата й е запазила красивите си черти. Прекрасното преди десетина години тяло в момента представлява скелет, облечен в кожа. Когато екипът на ШОУ влиза в дома й, тя точно е започнала да се съвзема след поредно губене на съзнание. Но се е гримирала доколкото може, старателно, в продължение на поне час преди това. Мадлен Алгафари, нейната психотерапевтка, й е забранила да се появява пред хора, без да си сложи грим. Бояна се олюлява, докато, подкрепяна от майка си, влиза в чистичкия хол. Най-красивият период на Бояна, този от Франция, непрекъснато се преплита в нейната изповед. Учила е в колеж във Франция. Било когато й е лошо, било когато е гневна, нервна или плачеща, Бояна превключва на френски.

- Кога започнаха проблемите с анорексията при вас?
- Чувствах се добре до 13-годишната си възраст, но страдах най-вече от липсата на истинския ми баща. Както всичко прекрасно ми вървеше, макар че не обичах да се храня, но пет месеца нищо не ядох - карах само на половин лимон на ден. Тогава бях 176 см, а тежах 48 кг, което всъщност беше прекрасно. Просто храната не ми беше нужна. Пък и още от съвсем малка възраст, бях на 3 г., баща ми... Той всъщност не ми е баща - той ме е направил, за да се ожени за майка ми и да вземе софийско жителство - ни биеше, заключваше ме в стаята, не ми даваше да ям... Това са ми спомени от 2 - 3-годишната ми възраст. После във Франция разбрах, че това се е трупало в съзнанието ми и сигурно така се е стигнало до тази анорексия.
- Майка ви не усети ли, че слабеете на болестна основа?
- Първия месец аз се криех. Понеже бях в колежа, тя като ме попита яла ли съм, отговарях: "Да." В началото си във форма, организмът има сила. Отслабваш, но по малко и можеш да вършиш страшно много неща. Обаче колкото повече гладувах, толкова повече отслабвах. Майка ми виждаше, нищо обаче не можеше да направи. Дори и в болницата нищо не можеха да направят. В смисъл, никой не можеше да ме накара да ям - всичко повръщах. После ме включиха на системи и така.
- Оттогава досега...
- Тогава се оправих. Във Франция бях в болница, на вливания, защото просто не можех да се движа. После в България - първо ходих на терапия при д-р Бояджиева, която от болна ме направи още по-болна. Казваше ми, че ще умра... После сама реших, че ще се оправя, и се оправих. Пак не бях напълно добре, но станах 49 кг. Отново се върнах в Париж и станах фотомодел в известната агенция "Елит", след което се върнах едно лято в България. Бях на 16 години. Върнахме се с майка ми - ходихме на Дюни. Беше много готино - плажче, туй-онуй. После - в София. Една вечер (разплаква се)... минавам през подлеза на НДК да се прибера. Беше тъмно, а аз - с поличка... И ми се случи един много гаден, най-гадният момент в живота ми... Много, много гаден - изнасили ме някакъв... мъж... С нож беше... Имах разкъсвания... Две седмици аз не можех нищо да кажа. Не знам как съм се прибрала с такси. Бях психически много зле. Исках да умра. Анорексията отново започна. Явно така съм искала да се самоубия. Една година сънувах кошмари. Слава Богу, че не ме беше заразил със СПИН - изследваха ме във Франция. Но психически бях много зле - спрях да уча...
В разговора се включва майката
Д-р Ковачева: - В 8 часа вечерта е било - дори не и толкова късно. В подлеза на НДК, там на "Фритьоф Нансен" и булевард "България". В подлеза тогава било тъмно, неосветен, нямаше тогава тези будчици, и там я изнасилват... После полицията го търси - не го намериха.
- От агенцията не ви ли помогнаха?
Бояна: - Не, защото тогава ние вече бяхме с Жан-Жак, а аз във Франция нямах осигуровки. Плащаха се някакви пари обаче. Не става - то като имаш вече анорексия и плюс това, като дойде тази трагедия, а и няколко месеца по-късно почина Жан-Жак и всичко ми се струпа.
- А кой е Жан-Жак?
- Той е моят баща, истинският ми баща, в смисъл, който ме обичаше. Той не е този, който ме е направил, а този, който се запозна с майка ми и истински ме обичаше. Жан-Жак искаше да ме осинови, но получи мозъчен удар и почина в ръцете ми. И това напълно ме разруши. Аз покрай него само разбрах, че мога да бъда обичано дете, че не съм аз виновна, че биологичният ми баща не ме е обичал. Защото бях много обичана от майка ми, но липсата на баща... Всички около мене имаха бащи, семейство. Аз никога не съм имала семейство и роднини. Не знам защо ми завиждаха - аз спортувах, учех, не знам - голяма завист има. Все още съще-ствува тази завист - дори, че съм болна, ми завиждат.
- Кой ви завижда?
- Не ми се говори, това са ужасни хора. Един прекрасен ден ми се обади Боряна Бонева от "Шоуто на Слави" и ме покани да участвам. Аз казах: "Не, никога", дори защото ме беше страх и от Слави Трифонов. Вярно е, че преди това бях участвала в "Море от любов", тъй като майка ми беше писала едно писмо до Наталия Симеонова. От "Шоуто на Слави" ми дадоха и силата да се върна към себе си, към живота, защото след моето заболяване ние с майка ми останахме на нула. Майка ми прекъсна работата си в "Пирогов", за да се грижи за мен. Аз едвам-едвам завърших колежа, но не можех да работя. И те ми помогнаха. Вече година и половина, откакто бях в "Шоуто" - бяха ми казали, че ще ми оправят зъбите, имах грануломи, но това не стана. Сега нямам 14 зъба.
След участието си в "Шоуто на Слави" се разболях от много тежка бронхопневмония. Фактически (разплаква се - б.а.) при зъболекарите едвам ходех, те много често ми отменяха записания час. Все още съм без никакви зъби почти - затова не си отварям устата. Зъболекарите, с които от "Шоуто" ни бяха свързали, ни поискаха 2500 лв., за да ми довършат лечението. А от "Шоуто" ни казаха, че са им платили за всичко, но те ни казаха, че парите били свършили.
- Доколкото знам, в Лугано има една много успешна клиника, в която се лекуват анорексии и булимии. Как се провежда вашето лечение тук, в България?
- За Лугано няма проблеми. Стига някой да има добро сърце и да ми даде 27 000 евро - готова съм, ще замина. Заявявам го най-отговорно.
- 27 000 евро за колко време?
- За 4 месеца. Толкова е курсът, а самолетният билет е отделно.
- А в България как се лекувате? На какво лечение сте подложена?
- Ами на никакво лечение. Ходя при Мадлен Алгафари от време на време, но тя иска да замина в Лугано. Тука няма никакво лечение. Ако някой мисли, че има лечение тука (обръща се към майка си д-р Ася Ковачева)... Как се казваше тази болница тука, дето щяха да ме убият?
Д-р Ковачева: - Бившата болница за чуждестранни граждани...
Бояна: - Може ли да ми сложат 20% глюкоза без инсулин? Еми, sorry... След това разбрах, че Слави Трифонов и той щял да умре там, защото някаква болест са му измислили...
Аз щях да умра, защото сърцето започва да бие много силно и умираш. Колкото пъти съм ходила - единствено в "Пирогов" са били страхотни колегите на майка ми. Но те не могат да ми помогнат. Била съм там за по седмица, колкото на системи... и след тая една седмица си малко по-добре. После - същата работа. В България, заявявам го, няма лечение за болни от анорексия (минава на френски).
Бояна: - В момента съм на края на силите си, до смъртта съм. Не знам колко дни ми остават. Болните от анорексия не стават такива от диети. Те страдат от един психологически проблем и трябва да не допускат да пропадат като мене. Трябва да се консултират, ако не са в напреднала фаза като мен. Но никой не може да им каже, не правете анорксия и булимия. Трябва да потърсят помощ. А не, като почукат на някоя врата, да се каже: "Ааа, анорексия - тя не яде. Е, какво толкова - ще прояде." Това са ми го казвали тук, у нас, 1500 пъти.
Само Мадлен Алгафари страшно много ми е помогнала. Тя не взима от мен 100 лв. или колкото там взима на час, но всичко е сведено до парите. Тя иска да ходя при нея с такси, да си взимам определените лекарства, да се виждам с хора...
Д-р Ковачева: - От това повръщане калият й е на нулата. Със сърцето има проблеми, много тежко увреден й е целият храносмилателен апарат - с язви на стомаха, които кървят, дефицит на желязо, черният дроб е увреден, тежък ентероколит, тя не може да отиде до тоалетната буквално... Трябва й специална операция заради червата, чийто изход не е много сигурен, но тя трябва да заякне. С тежък пиелонефрит е - бъбреците са смъкнати, десният бъбрек е с хидронефроза. Остеопорозата дори е най-малкото зло...
Докато майка й говори, Бояна плаче, а накрая започва да крещи нещо на френски срещу нея и припада. Като се свестява малко, отново продължава да плаче - не иска да звучи така, все едно се оплакват, обвинява майка си, че е казала за нея неща, които тя не би искала да се знаят.

Едно интервю на Ели СТАТКОВА

ПРЕДИ 7 ГОДИНИ В КЪРДЖАЛИ СУЗАНА УМРЯ СЛЕД “ЛЕЧЕБЕН” ГЛАД!
• Братчето й едва оцеля, след като също бе подложено на зверска диета

След неколкомесечен зверски “лечебен” глад преди 7 години, на 8 март 1999-а, в кърджалийската болница издъхва 24-годишната Сузана Исметова. Агонията е дълга и мъчителна. Девойката е в пълно съзнание, въпреки че от нея са останали една шепа кокали. Тежи 18-19 кг. Тялото й е осеяно от ужасни рани от залежаването. Загубила е всичките си рефлекси. Движи по малко единствено китките на ръцете си. Докторите, натъкнали се в практиката си на какви ли не страхотии, този път са в потрес. За първи път пред очите им умира пациент от чудовищна анорексия (свръхотслабване). “Подобно нещо съм виждал само във филмите за фашистките концлагери”, казва тогавашният шеф на кърджалийската клиника д-р Васил Ликоманов.

Костите на Сузанините крайници се очертават до последния детайл под изтънялата й кожа. Почти са оголени. Тя пищи от болка. Всичко в нея е сдало багажа - черен дроб, задстомашна жлеза и още какво ли не. “При глад организмът първо топи мазнините, после мускулите. Накрая започва срив и на вътрешните органи, което е неотразимо”, категорични са специалистите. Момичето през цялото време е в пълно съзнание. До последно вярва, че ще оцелее. С готовност сътрудничи на лекарите в усилията им да я излекуват. Хранят я със специални американски субстанции за недоносени бебета, по 40 г дневно, което прави една лъжичка. Вливат й разтвори и ензими, за да позакрепят организма й.
“Но тя беше вече толкова слаба, че нямаше сили да диша”, твърди д-р Недялка Джангозова, върл противник на опасните диети.
След смъртта си Сузана Исметова присъства като уникален случай в специализираната медицинска литература. Без аналог както у нас, така и в чужбина.
Всяка смърт е белязана със знака на трагедията. Как обаче едно момиче в разцвета на силите си стига доброволно до фаталния край?! Сузана е фелдшер. Завършила е в Хасково. Била интелигентна и красива, твърдят познатите й. Живее с майка си Венета Герасимова и с 10-годишното си братче Красимир. Децата са от два брака. Родителката е бизнесменка, има два магазина. Един Божи ден обаче семейството лудва по някакви американски диети.
Системата на нашумялата по това време Лидия Ковачева за лечебния глад им става настолна книга. Сузана се втурва да цери гастрит и косопад. Майка й също се оплаква от разни болежки. Решават да се отърват от тях по “модерните” способи - отказ от храна. Девойчето работи в медицинската служба в село Кьосево, но изведнъж изчезва. Година и половина не се вясва и пред очите на познатите си. Майката шикалкави, че или е в София, или във Варна. По същото време влиза в църквата на адвентистите от седмия ден. Скоро и майката се влива в редиците й. Двете дами, за които познатите им твърдят, че са интелигентни, отворени и хубави, започват да живеят все по-отшелнически. Месеци преди нещастието някои виждат фелдшерката да се разхожда рано сутрин към язовир “Кърджали”. Отслабнала е невероятно, носи дрехите на братчето си, едва ходи.
Проповедникът от адвентистката църква в Кърджали Румен Матрачийски твърди, че Сузана е била неин член от 1997-ма до май 1998 година. Напуска, когато започнала да прилага лечебен глад, понеже членовете на църквата упорито я разубеждавали да не го прави. Намесило се и медицинското звено към София, за да й внушат, че не може да се захваща с подобни експерименти без лекарско наблюдение. През есента на 1998 г. по инициатива на адвентистите е уредено лечението на Сузана и приятелката й Несрин, която също гладува, в частната клиника на д-р Емилова във Варна. Но Сузана вече е толкова изнемощяла, че едва крета.
Превърнала се е в жив скелет.
В морския център остава 4 дни. Казва, че храната не й харесва, и напуска. Отива в санаториум в Слънчев бряг, където я лекуват д-р Вергиния Георгиева и д-р Георги Славов. И тук нещо не й отърва. Накрая акостира при “гуруто” си Лидия Ковачева. Оплаква й се, че от всяка храна я боли стомахът. Попитах я какво й се яде, спомня си тогава Ковачева. Та каза “хляб”. Тогава й препоръчах по 10 грама препечен черен хляб дневно.
На четвъртия ден дори яде пюре от картофи. Майка й обаче я привика в Кърджали. Препоръчах й и там да се храни, да прави гимнастика, да излиза на разходка, да се събира с младежи. Тя знаете ли какво ми отговори: “Мама няма да ме пуска да излизам, защото съм много слаба.” Вижте, те са турци и много държат момичетата им да изглеждат добре. Там пак не е яла, получила кома и…, разказва лечителката.
Сузана е докарана в болницата от екип на “Бърза помощ” в нощта на 4 срещу 5 март. Доста усилия коства на д-р Петко Делчев и екипа му да убеди умиращото момиче и майка й, че трябва да постъпи в болница. Това е второто, последно посещение. Първото е на 2 срещу 3 март. Момичето тогава е в кома, на границата между живота и смъртта. Лекарите обаче не успяват да убедят Венета Герасимова, че е нужна спешна намеса. Нямаме право да задължаваме никого да се лекува, ако той не желае, аргументира се д-р Делчев. Ако някой иска да се самоубива, не можем да му попречим, казва той. Все пак не става ясно как момичето е изявило волята си, ако е вярно, че е била в кома, както пише в книгата.
Последната предсмъртна прегръдка на майката е съпътствана със сърцераздирателните вопли:
“Милата ми принцеса, тя ще оздравее!”
По ирония на съдбата Сузана издъхва на самия женски празник. До последно Венета не позволява да се направи аутопсия. Но тук вече става въпрос за съдебномедицински случай. Патоанатомите се хващат за главите - всичките вътрешни органи на момичето са напълно атрофирали.
Докато Сузана се сбогува с живота, братчето й, 10-годишният Красимир Герасимов, се разминава на косъм от смъртта. Хлапето също е подложено на ужасяващата “терапия”. В деня, в който погребват сестра му с булчински букет от бели кремове, момчето е настанено в болницата с прокурорска заповед. Тежи колкото половин торба цимент, към 25 кила. Веднага му включват венозно системи с глюкоза и ензими. Шансовете му да оцелее са по-големи. Въпреки че и то е обхванато от манията на най-близките си. Чрез лечебен глад се излекувах от трета сливица, нощно напикаване и алергично зачервяване на очите, шашардисва с “компетентността” си четвъртокласникът. Той познава в детайли диетите на американеца Пол Брег. Изучил е и системата на Лидия Ковачева. Вместо да чете приказки или да разгръща комикси, дълбае в сериозната литература. Цитира цели абзаци от “Възпитанието” на Елън Вайт - една от най-важните книги на адвентистите от седмия ден. Със сестра си ходи на църковни служби. Съзнанието му лесно е манипулирано. Прилагам лечебен глад от 3 години, казва хлапето с леденостуден тон. 22 дни бях само на вода и после още 10 дни на плодове. Преди това издържах най-много до 12-14 дни. При последната диета не успях да устискам, но мама ми налагаше да продължавам. Трудни са първите 4-5 дни. После получаваш гаден вкус в устата и губиш охота за ядене, твърди детето. Съседи все пак тайничко захранват зомбираното дете. За да е сигурна, че Красимир гладува както трябва, майка му още през септември го спира от училище. В СОУ “Отец Паисий” хал-хабер си нямат къде е питомникът им. Издирват го. Венета най-безцеремонно лъже, че го е прехвърлила в село Бащино. Изолира сина си от външния свят, за да няма възможност да нарушава диетата, на която е подложен. Краси също стига до д-р Емилова. Варненката е категорична, че лечението с глад е противопоказно за детето. Кой да я чуе!
Параноята на Венета продължава до последно. В деня, в който погребват Сузана, тя се изцепва: По-лесно понасям смъртта на дъщеря си, като… гладувам!















има и много по-отвратителни снимки, но мисля, 4е тези са достатъ4ни, за да добиете ясна представа що е то анорексия и булимия... и преди да се погледнете в огледалото и да видите поредния дефект, замислете се дали искате да прили4ате на някое от тези моми4етата...

[CookieJoKey]

Ужас. Снимките направо ме потресоха.
Ако имате анорексия или булимия(и го осъзнавате), опитайте да промените нещо Потърсете специалист или споделете с някой
Тъжно е, че има хиляди млади хора, които се притесняват за теглото си(говоря от опит), а са си добре...
Някакси всеки се притеснява да не стане твърде дебел и затова отиваме в другата крайност...

[tori]

Ако имате анорексия или булимия(и го осъзнавате), опитайте да промените нещо

То щото много лесно се осъзнава нещо и много лесно се променят хранителни навици.