Здравей, пак съм аз, който и да съм.. Страдам от булимия от 4 години , преди седмица започнах за втори път терапия, тъй като първия не издържах. Това е проблемът на живота ми. Осъзнавам, че единственият начин да го превъзмогна е да се концентрирам върху задачките си, които до преди месец нямах... Бях изпаднала в ужасна депресивна дупка за 3 години, в които не правех нищо. Не ме питайте с какво точно съм се занимавала, не знам. Сега съм студентка и много се радвам, защото за пръв път от години усещам , че правя нещо смислено. Най-неприятното е, че до такава степен съм свикнала, че дори мисълта, че не го правя не я възприемам. Другото кошмарно нещо е, че в подобно състояние не съм сам , ами забърквам цялото си семейство и близки, които страдат повече и от мен. В крайна сметка диагнозата ми е биполярно разтройство, предполагам и на всички е такава.. Вече съм наясно с медикаментите, програмата, терапиите и тн и не се срамувам, че пия лекарства. Психиатърката ми ми обясни, че това е нещо, което докато не си изпитал не можеш да разбереш и да не се надявам, че някои ще го възприеме дори неутрално ако се опитам да му обясня, затова не го и правя. Работата е там, че ок, болна съм, ок опотвам се да се лекувам, но преди няколко дни след повръщането изкарах и малко кръв. Ужасно много се уплаших, ревах с часове докато говорих с майка ми по телефона(тя и всички от семейството ми знаят, това са 3 години все пак..) Всичките ми близки винаги са ми помагали и страдали с мен, просто аз съм такова говедо, че не допускам никой нищо да ми каже. Не искам да си представям безсилната ми майка каква вина изпитва заради безсилието си в това така УЖАСНО изпитание. Не знам просто, това е най-трудната зависимост според мен, тъй като не е алкохол да спреш и да не близнеш никога пак.. напълно съм размила границата на представите си за правилно и неправилно хранене,нормално.. определено придобивам така наречената Орторексия като пост-стравматичен ефект от булимията. Доколкото знам и това е нормално, ако няма да е едното, ще е другото, на това му се вика порочен кръг... НО това, заради което пиша е че искам да знам някой имал ли е кървене при повръщане и ако може да ми даде съвет, страх ме е да не съм си направила вътрешен кръвоизлив и да не умра. Имам и ужасна склонност към хипохондрични мисли, които обяснявам с това, че много добре осъзнавам, че не живея здравословно. Просто искам да знам, колко е опасно кървенето, не е обилно и дали и на друг се е случвало. Била съм на гастроентероскопия, не искам пак да го правя, много е неприятно. Звънях на лекарката ми, пита ме дали имам кръв в изпражненията, казах и че нямам и тя каза, че е от напъните. Моля, ако някой е преживял подобно нещо да отговори, друго е да чуеш нещо от човек в твоето положение, колкото и да не го пожелавам на никой.. Благодаря