Преди година се запознах с едно прекрасно момиче...невероятен човек...много пекана и точна....с прекрасни очи...
Станахме приятели....много добри приятели....казваме си всичко..споделяме си....имаме си пълно доверие един към друг.....но известно е на всеки до къде стига такова приятелство...Безумно влюбен съм в нея...такъв човек не бях срещал като нея...мина време предложих й .......отряза ме с подтекста ,че обича друг....преживях го....мина много време....правих опити-безуспешни......времето минава , а аз я гледам от далеч и си храня някакви празни надежди..надежди ,че някога ще мога да и докосна устните .... с подкрепана на най-добрият ми приятел, който ми е като брат...реших ,че трябва да спра всякакви връзки с нея за да мога да я забравя...след като в продължение на година с нея не успях да го направя.....
Незнам как да постъпя с нея или без нея......
всеки ден се събуждам с мисълта за нея..лягам с мисълта за нея....винаги съм изпълнен с живот и енергия....тя ми дава сили за всичко...тя ми дава кураж да живея.....но ако тя я няма...какво ще правя....аз съм нищо без нея....незнам не съм сигурен ,че ще мога да издържа на това напрежение....без нея съм като войник тръгнал на война с голи ръце ако я няма дори няма да имам желание да отворя очи сутрин

моля Ви за съвет за да реша дали да продължа с нея или без нея
Мерси предварително на всеки който е отделил от ценото си време за да го прочете