Знам колко важно е човек да бъде себе си пред приятелите, пред половинката си....но при мен нещата се разминават.
Имам си приятел от близо 7 месеца и горе-долу нещата вървят добре.Но... твърде различни личности сме! Харесваме различни неща, имаме различни интереси, различен поглед на света около нас. И не разбирам как обичам и продължавам да обичам съвсем различен от мен човек...
И така от тук се започват едни малки компромиси от мен, които прерастват в доста по-големи.Осещам как си налагам да слушам различни стилове музика-метал или пънк( нямам нищо против тази музика, но не ми харесва), налагам си на сила да излизам с неговите скучни за мен приятели..да правя нещатата така, че на него да му харесват..и естествено на него му е супер добре Е омразна ми! Искам един ден и той да каже нещо хубаво за моята музика, моите приятели, за моят подарак....а не " глупостите на Диди".
Ей тези неща пречат на връзката ни, това че харесваме различнеща явно е проблем, защото на мен ми омръзна да подценявам моето мнение, моите искания заради него...Трябва ли да продължи една такава връзка?