~My thoughts~

[sherry]

Не гледай гълъбите!

Не гледай гълъбите! Те имат крила.
От тях си взел единствено сивотата.
Не искам да помня каква съм била,
отне ми ти докрай свободата.

Поиска да ме сграбчиш в кафез,
да тлея със тебе без огън.
По-жалка от бездомен пес,
без остатъци обич не мога.

Прикова се сам и мене заклещи,
за да не види сърцето ми шир,
задушаваш мечтите със ледени плещи
и си правиш от душата ми пир.

Отнемаш всичко, решетки съзирам.
Дали ще избягам от тази килия?
В тъмница вековна с теб се намирам
и тука душата ми с твоята гние...

Не търси гълъбите. Те отлетяха.
И разпръснаха сиви простори...
Не гледай очите ми. Те също умряха.
Душата ми завинаги затвори.
05.02.2008

[DuLcEtO]

всичко е мноу яко браво

[sherry]

Виното е отдавна изпито,
а спомените - изветрели.
Опиянчиха се душите
и сега крачат умрели.

Преплитат се думите бледи,
зачервени капчици вино.
Остатък наслада... или болка?
Горчат дните, откак си замина.

Повръща сърцето, бълнува.
Отровено от обич в ударни дози!
Студен спомен леко целува
и се къпе в неми въпроси.

Тряс! Счупена чаша! Наздраве!
Да пием за пропуснатото щастие!
Аз пия горчива забрава.
А спомените са моето ястие!
10.02.2008г.

[ScionOfStorm]

отдавна не беше публикувала

[sherry]

Да, нямах време да влизам много във форума, нямах време и за писане околко кандидатстването...

Напечатано(Сбогом!)


Ароматизирани страници
(с дъх на сълзи),
чоплят мрака с копнеж...
А писателят спи
(Или може би е мъртъв?),
кълбо от скреж.
Коленичи...
(С гръб към слънцето.)
Кой ли ще победи?
Няма да разбереш!
Очите не виждат тази борба…
Само усеща душата,
че нещо умира и гасне.
И стене. Крилата
се мачкат като ненужни израстъци.
И се превръщат в пясък и дрипи…
Непотребни, захвърлени...
Луната се отдава на черни отблясъци
и заедно с утрото хлипа.
Тя пък какво иска?
Всичко е тъмно.
Това е светът на нощите.
Слънчевите хора рано или късно
загиват трагично…
Надеждите тлеят в нощта
и денят е също така черен…
Някой някога ми обеща,
че ще ми бъде верен.
Аз му пратих бял гълъб...
в обувката му скрих мечти
и надежди побрах...
Лети, гълъбче, лети!
Но той се ухили... небрежно
да погуби искаше всичко, що е нежно...
И грабна звездите, и се затича.
Хвърли ги в бездни с замах.
И сърцето си с подлост окичи,
а аз с душата си всичко видях!!!

Намачканите листи говорят!
Изписах целият свят с името твое…
Уви, когато душите се затворят,
всеки знае какъв е развоят…
**
Защо ли толкова дълго се губих сред
хиляди страници?
Та епилогът беше гравиран
още на корицата…
(Там лежи мъртва птицата
повалена, даже събута...
с песента - недочута…)
1. 05. 2008

[rebel_kid]

Всичките ти стихотворения са прекрасни


"Уви, когато душите се затворят,
всеки знае какъв е развоят… "

[sherry]

Вечно сбогом!

Привикнах с поредни сбогувания,
с лутането между истина и блян…
Любовта е само преструване,
щом е всеки ден пропилян.

А те исках! Вселената знае!
(Хиляди пъти за тебе й шепнех!)
Запалих те, за да се опаря.
За да заплача и да се сепна.

Привикнах с това да те няма!
(Уморих се от много сънуване…)
Обичах премного (за двама).
Твоята обич… е само преструване!
6.09.2008 г.

[rebel_kid]

Вечно сбогом!

Привикнах с поредни сбогувания,
с лутането между истина и блян…
Любовта е само преструване,
щом е всеки ден пропилян.

А те исках! Вселената знае!
(Хиляди пъти за тебе й шепнех!)
Запалих те, за да се опаря.
За да заплача и да се сепна.

Привикнах с това да те няма!
(Уморих се от много сънуване…)
Обичах премного (за двама).
Твоята обич… е само преструване!
6.09.2008 г.

Случайно да си регистрирана в един сайт за лично творчество?

[sherry]

otkrovenia.com
stih4e.com

За тях ли става дума?

[rebel_kid]

otkrovenia.com
stih4e.com

За тях ли става дума?

За първия Стори ми се, че съм чела последния ти стих там и се чудех дали не съм се объркала, за това питам

[AceXe]

Страхотни са. Завладяващи