- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- ~My thoughts~
~Пеперудени криле~
Когато денят заспи във изнемога
и облаците натежат над земята,
изгрява наместо слънце тревога
и пръска със сълзи цветята.
Тогава размахва крилата си тежки
безцветна, черна пеперуда
и сипе по пътя болежки -
пътеки самота и заблуда!
А дървото се сбогува със своите листа,
макар, че есента е още далеко…
Проблясва мъртва, черна искра
и писъкът на пеперудата отеква…
А в ковчеже малко, забравено,
скрити алени багри загиват.
От надежда и обич направено
Хората веч не откриват…
Когато денят заспи във изнемога
и тъгата прегърне цветята,
надвисва над хората тревога,
че сиво става веч на земята…
![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Много е хубаво.Завлдяващо.Интересн о ... Добре си се справила.Браво !![]()
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
ot men golqmo BRAVO
Много ми хареса!![]()
`There is just too much that time cannot erase ...`
Благодаря ви! :P
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Обожавам пеперуди :P![]()
Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.
Само времето доказва силата на Любовта.
straxotno!!!mn me kefi!!!bravo =D>
Ремонт!
Wednesday, 22. August 2007, 20:36:19
Ремонт! Разхвърляй останките тези,
които още бродят в твойта опустяла душа.
Нека малко чист въздух да влезе.
Ново ще блесне, ако старото аз разруша.
Под тапетите се крият отпечатъци стари,
стъпки, слова, силуети, лица!
Мъгла се вие от пушилка. И пари,
когато стъпваш върху смачкани сърца.
Но... хвърляй килима износен,
който като домакин е посрещал мнозина,
ще го сменим със нов, скъп, че и вносен!
Този към "демоде-то" веч премина!
А снимките?! И те са за боклука!
Разкривени, гримаси фалшиви!
Махай ги, махай ги бързо от тука!
Не искам спомени живи...
Ами в гардероба? Какво виси там?
Разкарай си скъсаните дрипи любов!
Как можа, глупачке, пари ще ти дам,
за да си вземеш празен... но нов!
Ремонт! Хвърли бързо тази останка!
Светлина ли искаш?! Всичко е прах.
Хайде, не преследвай отново старата сянка...
Или да я загубиш напълно... май те е страх!
***
Моля те... не разрушавай последната стена...
Там... е заключена мойта душа.
![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Пясъчен бяг
Вълните ме догониха за миг и сякаш
успяха да целунат стъпалата забързани...
Аз знам, че на нашето място ме чакаш,
сред пясъци от обич двама сме свързани!
Солена целувка почти ме гали,
отрупва лицето ми с очакване трепетно.
Аз бягам и улавям корали!
Говоря си с морето тъй нежно и шепотно.
Стъпки върху пясъка.Горещи следи
рисуват неизбледняващ пейзаж.Красота!
И след сто години тук ме доведи,
за да си взема още малко пясъчна самота.
Солената ти целувка почти ме докосва,
гласът ти долавям във всяка вълна.
Тичам по брега.Споменът за теб ме омагьосва
усещам те, сякаш тук до мен си сега!
![]()
Това второто е прекрасно![]()
Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.
Само времето доказва силата на Любовта.
Обещание
Когато вълните отронят
едва дочуто стенание
и очите ми твоите гонят,
ще ти дам едно обещание.
Никога няма да вкусиш
горчиви стъпки,раздели сподавени,
ръката ми няма да пуснеш,
очите ти няма да бъдат забравени.
Обещавам нестихващ огън.И звезди.
Сърце,танцуващо във вечността.
Остава само любовта ни да блести
и да е топло в нашите сърца...
![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
bravo strahotni sa mn me kefqt.osobeno parvoto prosto nqmam dumi za nego.pordaljavai samo taka i uspeh =D> =D> =D> =D> =D> =D> =D>
ОТМЪЩАВАЙ НА ВРАГОВЕТЕ СИ ЧРЕЗ ЛИЧНИТЕ СИ УСПЕХИ!!!
Много са хубави!!! Най-ми харесаха 'Обещание' и 'Ремонт'!![]()
"Отидох в горите, защото исках да живея смислено. Исках да живея задълбочено и да изсмуча целия костен мозък на живота..."
Страхотно е.. знам, че вече се повтарям, но наистина не знам какво друго да кажа, всички много ми харесват..Първоначално написано от sherry
Твоята е една от малкото подобни теми, в които пиша, защото повечето други "произведения" са прекалено еднообразни и не ме грабват по този начин![]()
Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.
Само времето доказва силата на Любовта.
уау страхотни са!най ми харесаха "Ремонт" и "Обещание"
![]()
♥ Усмихвай се - това кара хората да се чудят какво мислиш ♥
Страхотни са! Много успехи занапред, продължай в същия дух! =D>
...Лудата, която цял живот събира възглавници и се мъчи техния пух да превърне отново в птици...
Благодаря ви![]()
Под закъснелите листа
Търкулнаха се посивели дните,
изсъхнали под рояк от листа.
И някъде измежду мечтите
се скътахме върху пръстта…
С кал и прах обсипаха ни двама,
а закъснелите листа сърцата ни покриха...
Стана и тревичката на слама,
а мъглите душите ни изпиха.
Подивя гората! Разпиля
всички закъснели листа. Зашумяха!
А любовта се пробуди.Видя
две души затрупани бяха…
Търкулнаха се посивели дните.
Изсъхна рояк от пъстроцветни листа.
Закъснели тичаха мечтите...
И се гавриха с мъртви сърца.
![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Стихотворенията са страхотни .. Много ми допадна 'Обещание'. Браво=)
just a kid۵
Благодаря ви![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Задушенo
Бяло кокиче тихо заспива,
сгушено под прегръдката нощна...
Стеблото си мъничко свива
между тревицата гъста и мощна.
А тя го гали. И сякаш попива
всяка ласка от неговата чистота.
И го пари. До дъно изпива
всяка капчица от таз красота.
~*~
Нощта се отпуска прималяла.
Тъгува за погубеното цвете.
А тревата хищна, остаряла
около кокиче ново се оплете…
![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Ято изгубена вечност
Защо часовникът захвърли?
Времето беше пред нас…
Ще чакам сутринта да се стъмне,
за да потъна във пролетен мраз.
Разглобени частици.
Оглозгани мисли заспиват…
Грачат самотните птици.
Чувствата бавно загиват.
Изпрати миналите дни-
ято изгубена вечност...
Така и така сме сами-
късно е да искам човечност.
Сбогувай се с летящите хора.
Една от тях в спомените ти тича
Загубихме вечност със спора,
Кой първи спря да обича…
![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Прочетох ги всичките и не открих нито едно,което да не ми хареса!![]()
Пишеш невероятно красиво!
Край!
Измръзвам от огън,
пресъхвам от плач!
Да прощавам не мога -
май станах палач.
Наметнах забрани,
изричам закани,
без капчица страх.
От простор лишена,
гърча се задушена
под небеса лабиринт...
Безпътна пак си оставам...
Сковани замахват,
със смърт премахват
всяка искра от сълза...
И няма вече скърби,
душата загърби
всичкият плач.
Идва... палач.
![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)