Задушенo

Бяло кокиче тихо заспива,
сгушено под прегръдката нощна...
Стеблото си мъничко свива
между тревицата гъста и мощна.

А тя го гали. И сякаш попива
всяка ласка от неговата чистота.
И го пари. До дъно изпива
всяка капчица от таз красота.
~*~

Нощта се отпуска прималяла.
Тъгува за погубеното цвете.
А тревата хищна, остаряла
около кокиче ново се оплете…