Мислили сте си някога, колко е хубаво да имаш някой до теб? Който винаги да те подкрепя, винаги да е насреща за помощ, да ти показва, че значиш нещо за някого и да ти дава сила? Нима след време забравяме, че не ни е даденост, а трябва да си "го/я" пазим? Всичко изглежда толкова лесно. Да се радваш, когато ти разказва какво е правил/а, че си мисли за теб, че няма търпение да свърши тази ваканция и да дойде септември месец, че да се видите отново? А когато се разделите, какво става? Нямаш никого..не ти е до излизане, не ти е до забавление, не ти е до нищо..чудиш се какво ли прави, защо така е станало..едва ли чувство по гадно от загуба на близък човек, гадже..