Цитирай Първоначално написано от slan4iceto_n
виж разбирам за какво говориш. малко е страшничко, когато осъзнаваш, че има някой човек, който винаги ще обичаш. гадно е да знаеш, че вечно ще помниш някой, на който не му дреме толкова за теб, който ще те забрави, ако година не се виждате. някой беше писал, че е жалко да се бориш за любовта, че се правим на глупаци, опитвайки се да съживим нещо, което никога не е съществувало. но е много трудно да спреш. за автора на темата-за момичето, което обичаш гаджето й означава същото, коеот тя означава за теб. тя го обича безумно, точно както ти обичаш нея. тя търпи побоищата и вс, което той й причинява, защото иска единствено него. съжалявам, че ти го казвам. вероятно звучи грубо, но аз поне така разбирам нещата
Аз бях човекът с поста с глупаците, ако за това говориш. Само че не съм казвала, че е жалко. След като е продукт на положително човешко желание, не може да е жалко. Жалко е, че в повечето случаи то не е оценявано.
Много е трудно да спреш, да. Но нищо истинско не е лесно, нищо, което си струва, не е лесно. За да вървиш срещу течението се изискват усилия --- и всички тези неща не ви ги разправям, защото искам да ви обиждам или унижавам (дори не знам кои сте "вие")...В момента и на мен ми е много сложно, и аз искам да си разбия главата някъде, и аз съм изпаднала в някаква дупка на най-долен трагизъм, от която не виждам изход, с тази разлика, че вече почти не съм "тийн" (колко малоумна думичка, но това е друг въпрос...) - и искам да улесня някого, да помогна на някого да не чувства това, което аз чувствам, защото НЯМА СМИСЪЛ! Вземете се в ръце и вижте, че е абсолютно противопоказно за здравето и самочувствието ви да се топите от мъка по хора, които не ви искат! При мен не е само едната любовна мъка, проблемът ми е много по-обширен, но не мога да му позволя да вземе контрол над мен! Хора умират, защото за тях няма лекарства, умират от нещастни случаи, които могат да бъдат предотвратени, от ръцете на безмозъчни кухи същества, които натискат някое червено копче и весело се хилят на геноцида, който причиняват...и вие искате да стоим и да отваряме рани в душите си, защото някой не ни вижда като потенциален любим или каквато думичка там искате да ползвате?! Не виждате ли колко е себично това, колко малодушно и примиренческо? Ставайте и се борете, но се борете със себе си! Аз отказвам да повярвам в съществуването на "малък човек", на "маса" - дайте да се събудим, да излезем от мъглата на чисто физическите страсти и да свършим нещо смислено...