Цитирай Първоначално написано от pavkata91
Абе при мене е малко по лека историята... Първата любов...ах как гори колко е приятна...ходиш с мацката до теб 3-4 г. и накрая като й звъннах да се видим тя ми каза това по телефона : Еми трудно ми е да ти го кажа ама вече ще живея в чужбина...
Трудно ми беше да го приема но...като затворих телефона ми идеше да се самоубия...но реших да ти потроша главата заради нея... беше ми подарила една верижка (сребърна) преди да замине (тогава не го знаех) и..съм я окачил на стената в нас...много приятели са ме питали защо верижката е на стената а не по ръцете ми...обяснявах им го много лесно...Всяко малко синджирче на верижката носи части от спомените с нея...Колко пъти са ми казвали да я нося ама не...не искам защото както я сложа веднага ще се сетя за нея то сега не че не се сетих ама ми е поне ми е по-малко тегаво...

Vivi you will stay in my hearth as long as i live...Why does first love hurts so much...we kissed,we went out,we were the perfect couple...I just hope to see you again...Goodbye my love...i will never forget you...

Това сам съм го измислил...даже и много балади и рок песни съм писал в нейна чест...Виви ако го четеш това да знаеш че винаги ще те обичкам макар че не сме заедно
Много по-силна е болката като знаеш, че любовта е споделена, но не може да продолжи поради някое друго обстоятелство като например разстоянието. Наистина много ти съчуствам пич,преживяла съм го и наистина не е леко. Един ден ще видиш, че болката ще изчезне и ще останат само хуабвите спомени...