Исках само да споделя...

Здравейте! Имах нужа да го кажа на някой, защото в главата ми е голяма каша и изобщо не знам какво се случва с мен в момента...
Бяхме заедно 3-4 месеца... Беше любов...Със своите хубави и лоши моменти...Променихме се взаимно без да го искаме...Аз бях студена...наранена от предишна връзка и не вярвах в нищо...Той беше непостоянен....С течение на времето не бях същата,бях истинска...успях да покажа себе си пред него,както и той се разкри пред мен...
Дойде един момент, в който започнахме да се приемаме като даденост един друг...и да се държим тъпо и студено...несъзнателно но факт...Реших че трябва да се разделим...за да решим какво искаме...и да разберем дали това между нас е било истинско и дали ще продължи...беше ужасно трудно,беше най-трудното решение в живота ми и най-тежкия момент, докато говорихме за това...Говорихме сериозно,решихме че това е най-добрия вариант...След това...не можехме да спрем да се целуваме...Сдухахме се много и двамата...Плаках...пред него...никога не ми се беше случвало...
И...сега не знам...не знам какво ще стане...чувствам се по-добре,по-свободна...Знам,че мога и без него, че мога да продължа напред, но не искам...Защо е толкова трудно да сложим край? Защото сме свикнали да сме еди с друг или защото знаем,че не трябва да се разделяме? Дали, когато нещо си отива,трябва да се примиряваме или да се борим за него? Изгубена кауза ли е всичко? Или е въпрос на време да сме пак заедно...имаме нужда опт самота, но и да сме заедно...не, не знам....
Благодаря на тези, които го изчетоха и се извинявам че ви занимавам с това.

[w0sh]

сичкото тфа за 3 месеца... бати.... те хората толкоз им е флирта...

[Treselle_s]

Мии ние какво искаш да ти кажеме?! Нещо не схванах целта на тая тема...Като можеш без него ..давай

[Nice Angel]

изля си душата...нали тва беше целта

[sladurkata92]

Еми поне от моя гледна точка мисля,че в действителност вече няма чувства между вас,омръзнали сте си и е най-добре да се разделите.Ще ти е трудно в началото,защото от доста време сте заедно и сте свикнали един с друг.Но все пак щом като сама твърдиш,че можеш да продължиш и без него,тогава какъв е проблема?! Всяко начало е трудна.Както когато сте тръгнали-в началото сте били по-студени един към друг.Ще свикнеш и без него.Просто трябва да го осъзнаеш.Но внимавай ,защото ти си предложила да се разделите,а можеш да сгрешиш по този начин.Но щом вече нямате чувсва един към друг,няма смисъл да сте заедно!

[f-4e]

Бях в същото положение...ходихме от 5 месеца беше ми първият... обичах го, но дойде моментът, когато се замислих дали е това, което искам (тогава бях почти на 17). Запознавах се с нови и нови хора, харесваше ми да бъда сама (без него) в компания, харесваше ми чувството, че никой не ми казва какво да правя, как да се държа. Харесваше ми, че бях свободна да флиртувам...
Както вие, с момчето решихме да се разделим временно и така установих, че ми е по добре без него...скъсахме и съм щастлива че направих този избор, макар и много труден... Моят съвет е да разбереш какво и кого искаш...и направи това, което чувстваш на момента... не го мисли

[Just_say_no]

Каква тъжна история. Би трябвало да ти дам съвет, но не знам какъв...

[sladkish_14]

Каква тъжна история. Би трябвало да ти дам съвет, но не знам какъв...

Съгласна

[sladko_dete]

Скоро имаше една тема "какво мислите за отношенията без обвързване" или нещо такова беше озаглавена... аз мисля, че не сте си давали достатъчно свобода. Предложи му този вариант. Бъдете приятели, които държат един на друг, гушкат се и се целуват, бъдете по вече от приятели и по малко от гаджета... С течение на времето ще разберете дали се искате взаимно или всичко е свършило окончателно.

Щом можеш и без него - давай. В момента много добре знаеш, че не искаш да сте заедно, но просто си свикнала с него. Свикнала си някой да те целува, да те прегръща, свикнала си да излизаш с него. След време това чувство ще премине

[Dead`Paladin]

баси тъпанара дето съм когато започнах да пиша в този форум мислих ,че по този начин ще забравям поне малко свойте си проблеми.......а ти какво се получи не ми стигат мойте а и ваще сега....живота шЪ мЪ съсипе ибало си майката брато

[marley]

dobre,az samo ne moga da razbera kak za 3 meseca razbra 4e go obi4a6 tolko mnogo...stranno,ako e istinska lubov-edvali 6tqhte d se otkajete tolkova lesno!spored men trqbva da se razdeli6,6toto predpolagam 4e ne si na pove4e ot 17-a sega ne e vremeto za seriozni vruzki spoko radvai se na jivota,4e sled tva trea se jeni6/omujva6....ne e lesno

[Ivanna99]

Ne e taka vseki moje ako e tvurd i se bori sus sebe si,no 3 meseca ne sa mn vreme,kak moje da tvurdite,che sa si omruznali za 3 meseca-q stiga tva e smeshno mi nie s po-dulgite vruzki kvo-trqbva da sme se izbili ot skuka li?!Tova e snobsko...Tova,che si bila mn naranena ot predishna vruzka ti e povliqlo znam,zashtoto,moqta istoriq e mnogo,mnogo slojna i povqrvai trudna,no mislq,che tvoeto e po-skoro strah i nesigurnost da se vpusnesh v neshto sushto tolkova silno kato predishnoto,zaradi nezazdravqlite rani ot prednata vruzka!Mislq,che trqbva da si dadete malko vreme edin bez drug,no v nikakuv sluchai da se razdelqte,mislq che trqbva da se uspokoish i da dadesh shans na sebe si,a i na nego da "spre kurveneto i prevurje ranite"ot prednoto gaje!Prosto si dai shans da budesh shtastliva-povqrvai mi,che edva li shte sburkash!!!Uspeh ti jelaq ot surce