Кое му е шибаното? Че си тук и трябва да си го изживееш?
Това животът ... на тая планета е едно малко преходно нещо което те прави активен в нещо велико и не толкова малко.
Всичко тук е преход за да се усъвършенстваш за нещо по-добро някъде другъде. За това съм на мнение.. злобата да се оставя на страни. Да усъвършенстваме добродетелите си. Да се позамислим... за колко кратко сме тук и какво искаме да направим .. за някой.
Аз съм на мнение, че трябва да се живее в името на нещо и някой, а не да се рея поглед из пространството и да се чудя като тебе защо съм на тоя свят и колко шибан бил живота.
Направи нещо удовлетворяващо те.... НЕ да се наквасиш като свиня.
Говоря за нещо по значително... Нещо което както да радва теб.. да радва и околните.
Всеки си има призвание. Твоето е? Не знаеш? Ми поразровичкай си мозъка, защото го имаш - вместо да се оплакваш какъв е бил живота!

Много мисли ми се въртят в главата.

Ти казваш, че светът е шибан... ?!?!?!
До като вали летен дъжд.. събуй се.. излез .. погледни към небето.
Усети земята под себе си и безкрайността над теб.
Жестоко е! Не си ли пробвал? Е, пробвай.
Повърви по мократа трева.. според мен това е мечтата на всяко човешко същество което не може да ходи.
Но понеже ние считаме живота си .. здравето си.. като чиста формалност (когато сме малки и невръстни =] ) не осъзнаваме колко щастие се крие в тия малки неща.

Колкото и да ти е зле.. трябва да ти в добре
Ако виждаш грозните неща красиви.., дори по красиви и от прелестните при тебе колкото и да е зле - все ще си добре! Айде. Късмет.