.
Отговор в тема
Страница 232 от 233 ПървиПърви ... 132182222228229230231232233 ПоследнаПърви
Резултати от 5 776 до 5 800 от общо 5801
  1. #5776
    Здравейте! Аз съм на 14 години и след известно ровене в нета, мисля че имам гемчето ми е късо,тъй като в нормално състояние на пениса мога да оголя главичката, но при ерекция само донякъде. Разбрах, че може да просто да се отреже с най-обикновен скалпел или още по-лесно с лазерна операция, която отнема към 5 минути, но имам 2 други проблема с това. Значи лазерна операция не ми е по джоба :/ по-скоро по-джоба на семейството ми, тъй като разбрах, че струва 250+ лв. и се чудя дали някой тук е запознат с цените за просто отрязване на гемчето. Другият проблем е как да кажа на майка ми (няма как да се консултирам с баща ми, тъй като не го познавам затова моля не предлагайте това) аз съм си срамежливо дете принципно и това вече е прекалено за мен. Надявам се някой да успее да ми помогне, благодаря предварително!

  2. #5777
    Мега фен Аватара на Грозния
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    София
    Мнения
    7 849
    Цитирай Първоначално написано от randomnickname Виж мнението
    Здравейте! Аз съм на 14 години и след известно ровене в нета, мисля че имам гемчето ми е късо,тъй като в нормално състояние на пениса мога да оголя главичката, но при ерекция само донякъде. Разбрах, че може да просто да се отреже с най-обикновен скалпел или още по-лесно с лазерна операция, която отнема към 5 минути, но имам 2 други проблема с това. Значи лазерна операция не ми е по джоба :/ по-скоро по-джоба на семейството ми, тъй като разбрах, че струва 250+ лв. и се чудя дали някой тук е запознат с цените за просто отрязване на гемчето. Другият проблем е как да кажа на майка ми (няма как да се консултирам с баща ми, тъй като не го познавам затова моля не предлагайте това) аз съм си срамежливо дете принципно и това вече е прекалено за мен. Надявам се някой да успее да ми помогне, благодаря предварително!
    Значи
    1. отиваш при личния си лекар
    2. разказваш какво ти е, преглеждат те и определят има ли ти нещо
    3. ако имаш фимоза или късо гемче, ще ти назначат операция по здравна каса и ще те оправят без да плащаш (освен потребителските такси). Няма да е с лазер, а със скалпел, ще те боли малко повече и ще зарастне по-бавно но пък няма да ти се налага да плащаш
    4. всичко е наред

    Без да отидеш при личния си лекар, няма как да стане. Ако те е срам да говориш за тоя проблем с майка си, отиди направо при джи-пито си и когато се наложи то ще обясни на майка ти какво трябва да направите.

    Успех !
    Цитирай Първоначално написано от Rengur Виж мнението
    всички тук знаем, че сте инфлуенсър във форума

  3. #5778
    Значи посъветвах се с един приятел, който е имал същия проблем и ми каза, че не е бил опериран. Лекаря просто рязко е дърпал гемчето и този мой приятел вече не е имал проблеми, но пък също каза, че и е бил много малък тогава и и може би за това не се е наложила операция.

  4. #5779
    Мега фен Аватара на Грозния
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    София
    Мнения
    7 849
    Цитирай Първоначално написано от randomnickname Виж мнението
    Значи посъветвах се с един приятел, който е имал същия проблем и ми каза, че не е бил опериран. Лекаря просто рязко е дърпал гемчето и този мой приятел вече не е имал проблеми, но пък също каза, че и е бил много малък тогава и и може би за това не се е наложила операция.
    Трябва да отидеш на лекар, за да назначи най-подходящо лечение според случая.
    Може и да не се наложи да те оперират.
    Цитирай Първоначално написано от Rengur Виж мнението
    всички тук знаем, че сте инфлуенсър във форума

  5. #5780
    Повече от фен Аватара на kuik
    Регистриран на
    Aug 2014
    Мнения
    437
    Цитирай Първоначално написано от G3GaSa Виж мнението
    Здравейте момчета, съветвам всеки от вас да прочете тази тема, Измислената диагноза „фимоза” Ако не се налага спешно да се подлагате на операция за "обрязване" на половия орган, въобще не се подлагайте, това е осакатяване на мъжете.
    Образовайте се много добре за тази важна тема, засягаща момчетата/мъжете и не само, съветвам ви да четете и да се образовате за всякакви мъжки/женски неща. След време всеки от вас, ще стане родител.
    Бъдете здрави.
    Авторката е тъпа крава. (^_^)

    Коментарът от "BK" на февруари 28, 2016 в 8:52 pm, е полезен.

    Мой адаш и е отговорил много... подобаващо.:

    "Пипилота, ти обиждаш така агресивно хора, които макар и с шанс да са заблудени, се държат вежливо, и очакваш някои нормално разумен да прегледа разсъжденията ти? Статистиката сочи, че най-често при жените (особено важи при лелки и тийнейджърки) точно такова агресиращо поведение и отношение към пасивни околни, се асоциира с изключително рядко и незадоволително „ебане“, най-вероятно (и няма за какво друго да е) заради отблъскващи черти. В затворен кръг се въртиш, момиче. Не си за човек, който да дава акъл."
    “When a man faces fear, his soul is tested. What he was born to seek... what he was born to achieve... his true nature will become clear.”

  6. #5781
    Повече от фен Аватара на kuik
    Регистриран на
    Aug 2014
    Мнения
    437
    Сега по темата.

    Преди около месец и половина бях на преглед в кабинета на д-р. Василев. Бях си записал час при лекар в неговия екип - д-р. Йотовски. Знаех, че имам фимоза, но исках да чуя експертно мнение. Насрочи ми час за операция и ми даде ми лист с изследванията, които трябваше да си направя и къде точно(cibalab). Обясни ми как ще се процедира по време на операцията и си тръгнах.

    На 19 април в 8:30, постъпих в УМБАЛ "Александровска". Операцията беше на следващия ден. Легнах на масата и си говорих с оперативния екип съвсем приятелски. След няколко минути ме хвана упойката. По мои спомени от лягането на масата, до излизането от операционната нямаше и 5 минути, а операцията беше 50 минути. Като се събудих към края, усещах как приключват с последните два шева. Питаха ме дали боли и аз им казах да си шият спокойно. Все едно ме лазеше муха по ръката - никаква болка. След няколко минути като ме върнаха в стаята даже си говорех с приятели по телефона, четях книга и цъках на лаптопа. Вечерта видях, че е имало леко кървене. Оток все още има(сега е 4 ден, след операцията). В момента съм с превръзка. Забравих да спомена, че по принцип те приемат, оперират и изписват за 3 дни, но тъй като не изписват събота и неделя, реших да остана до понеделник в болница и да съм под наблюдение.

    Като цяло се чувствам много по-добре. Единственото дразнещо е супер чувствителността на главичката. Като се обличам, последно вдигам гащите и панталоните. Вкъщи, ако няма никой съм гол и всичко е точно. Утре ще ми сменят превръзката.

    По време на престоя в болницата се прибирах и в нас на няколко пъти, но спях там. Материалната база и стаята, в която бях са добри. Храната е окей, а и хапвах навън.
    Здравноосигурен съм и операцията и престоя в боницата ми излязаха 250лв.

    Важно е да отбележа, че проблема го имах от много години и по време на секс не беше комфортно и изпитвах болка. Имал съм приятелки, приятно им е било с мен, но заради болката предпочитах да избягвам секса. На 21 години съм, ако бях си направил операцията по-рано щях да съм още по-доволен. Препоръчвам екипът на доктор Василив за урологични проблеми.
    https://urology.bg/
    Последно редактирано от kuik : 04-24-2018 на 11:09 Причина: допълване
    “When a man faces fear, his soul is tested. What he was born to seek... what he was born to achieve... his true nature will become clear.”

  7. #5782
    Повече от фен Аватара на kuik
    Регистриран на
    Aug 2014
    Мнения
    437
    Забравих да пиша във форума...

    Горният ми коментар е от 24 април. На 25 бях на контролен преглед и ми смениха превръзката. Доста некомфортно ми беше два/три дни, но после постепенно започна да става по-добре.

    След около 20 дни след операцията бях като нов. Секс след това съм правил само с презерватив, но скоро може да пробвам и без.
    “When a man faces fear, his soul is tested. What he was born to seek... what he was born to achieve... his true nature will become clear.”

  8. #5783
    Здравейте, Аз съм на 22.Преди месец ме обрязаха поради фимоза и възтановяването протече нормално. Сега имам следният проблем, не мога да получа пълна ерекция. Нещо яко ме опъва при белега от шевовете и малкия не се наперва в целият си блясък. Все едно няма достатъчно кожа и здраво опъва в основата.Това ще отмине ли или пак ще ме режат.?Имал ли е някой такъв проблем?

  9. #5784
    Супер фен Аватара на dexofen
    Регистриран на
    Jan 2010
    Мнения
    1 016
    Звучи като да е зашито малко по-опънато. Отиди на док да го види. Може и да не те режат а леко да го освободят с лазер и няма да боли.

  10. #5785
    И аз те съветвам да се консултираш с хирурга отново. Мисля, че би трявбало да се разминеш без операция.

  11. #5786
    Здравейте, на 27 години съм близо и вчера ми направиха операцията. Беше с пълна упойка. За 20 минути всичко беше готово. Даже не съм и лягал след това. Говоря за пълно обрязване и не съжелявам въобще. Искам да знаете, че няма нищо страшно и ви съветвам ако имате фимоза или дори изпитвате някакъв дискомфорт при ерекция или при забелване на главичката, отидете на уролог !!! Иначе за малкия какво да кажа .. погрознял е малко има и малко кръв но като цяло не ме боли въобще. Към 3:30 вчера сутринта малко ми опъна, защото се надърви. Смениха ми и марличката преди малко, леко има оток това е нормално ми казаха докторите. И днес приспивам в болницата и изчезвам утре сутринта. Приятен ден.

  12. #5787
    Вече минаха 10 дена и малкия изглежда супер Няма оток грам и кожичката вече е розова навсякъде. Единствено конците още си стоят, но се разящат леко по леко, накъсват се и така. Ходя и без марля постоянно

  13. #5788
    Супер фен Аватара на batkodoki
    Регистриран на
    May 2006
    Град
    между Риман§Рахманинов
    Мнения
    2 429
    Цитирай Първоначално написано от rakiqsekavecher Виж мнението
    Вече минаха 10 дена и малкия изглежда супер Няма оток грам и кожичката вече е розова навсякъде. Единствено конците още си стоят, но се разящат леко по леко, накъсват се и така. Ходя и без марля постоянно
    На 27 и с "пълна упойка" ... ейй ...много специална причина ще да е била на лице

    Бебешкото Олио-ГЕЛ скоро ще ти бъде от полза, да не забравиш за него!

  14. #5789
    Цитирай Първоначално написано от batkodoki Виж мнението
    На 27 и с "пълна упойка" ... ейй ...много специална причина ще да е била на лице

    Бебешкото Олио-ГЕЛ скоро ще ти бъде от полза, да не забравиш за него!
    Не съм ги питал защо такава упойка нито нищо. Всичко беше за 15 мин. Искам да те питам нещо. Минаха вече околко 50 дена, зарастнал е, но кожата околко самия пръстен седи така на дупки и накъдрен . Така ли ще остане още дълго време или има начин да се изпъне с някакво мазило. Това бебешкото олио дали ще помогне ?
    П.П Уж няма конци никъде, но защо така в самия пръстен ще кажеш има нещо кораво. Това се усеща само когато не е в ерекция. Тренирам, не пуша и почти не пия, резултатите от изследванията бяха супер, просто явно така е преценил анестезиолога за пълна да се направи.
    Последно редактирано от rakiqsekavecher : 08-29-2018 на 17:00

  15. #5790
    За съжаление ще си остане така.Прекалено стегнато е шито и са останали" топчета".

  16. #5791
    здравейте не знам къде точно да пиша за това ще задам въпроса си тук ... преди няколко дни забелязах малки пъпчици (формата им е леко заострени като островчета но не са твърди въобще)малко под главичката на пениса около4-5 ...
    притеснен съм защото до сега не съм се срещал с такива проблеми в нея област ..не мисля че е от лоша хигиена защото редовно се къпя и се потдържам ...
    благодаря предваеително на всички отзовали се

  17. #5792
    Здравейте,
    Преди 20 дни минах операция.
    При мен се случи от мания за миене.. все имах някакво усещане за мирис и не спирах след всяка малка нужда да търкам със сапун и каквото имаше под ръка.
    Кожата се нацепи след секс и всяко заголване отприщваше раните. Реших да спра да го заголвам, докато не се успокои всичко и се стигна до ситуацията - абсурд.
    Кожата превземаше главичката като филма - Venom. Всеки ден оставаха все по-малко милиметри.
    Ходих на един, втори, трети доктор - всичките казваха - режим, няма избор..
    Местна упойка, чуваш и виждаш всичко
    Инструментите са върху корема ти, а оператора се вихри.
    Когато приключи операцията и започне да те отпуска упойката е ад.
    * препоръка за всички - ако ви кажат да се прибирате, не го правете
    стойте час, час и половина при доктора или пред кабинета.
    Какво се случи при мен: след касапницата се прибрах в нас и от топлото време вън, или горещината в нас стана кръвоизлив, брутален оток и обратно при доктора.
    Затегна някаква аорта с шев, остави ме да стоя на леглото час, докато види, че всичко е О.К и така ме пусна.
    Прибрах се, треперих докато не дойде време за сън.
    За ерекциите посреднощ знаете, боли, събуждаш се. Помага свиването с колена към корема или лед, ако е наблизо.
    Втори ден - смяна на превъзката, после 4ти ден смяна, после на 10тия ден махане на конци.
    Първите два дни стоях с лед върху члена. Слагах в торбичка форма за лед и по 10 мин, през 30 минути. Това ме спаси много от отока и бързо затихна.
    Шевовете ги махнаха без упойка, бях взел аулин за всеки случай - не знам колко имаше полза. Болеше ужасно.
    След като махнат конците започва възстановяването.
    Чудиш се на къде да го държиш в белъото, свръх усещането е при всеки различно. Аз не можех да търпя преди обрязването, но след като стоя 10 дни в превръзка нещата се наместиха.
    Все още има оток
    Понякога изцяло, понякога само в дясно върху члена. Като съм легнал няма, но не мога да живея легнал цял живот.
    Не разбирам хората, които го правят без медицински проблем, наистина.

  18. #5793
    Предвид това, че подобни мнения на други преминали по този път на мен ми бяха от изключителна полза, споделям и моя път. Ще бъда доста подробен и ще има бая за четене, но се надявам тази детайлност да внесе допълнителна стойност.

    Част 1

    За фимозата, която имам(х), за съжаление разбрах твърде късно, малко след 30-тата си годишнина. Поради редица причини никога не съм осъзнавал, че имам проблем, не съм се и интересувал. След като разговарях с родителите си по темата се оказа, че е наследствена и съм я имал от бебе. Към фимозата имах и силно скъсен френулум. Защо този проблем не е решен още в детска възраст е отделен въпрос.

    В един момент обаче това се промени и след две консултации с различни уролози разбрах, че решението е само едно - циркумцизио или така познатото обрязване.

    По предварителна проверка от моя страна прочетох, че в днешно време операцията може да се извършва и с лазер, чрез който процедурата има някои предимства, затова се насочих към този метод.

    В интернет успях да намеря само две места в гр. София, където извършват процедурата с лазер - в клиниката на д-р Василев (urology.bg) и в Хил Клиник. Вероятно са повече, но аз не намерих други.

    Първо отидох на консултация в Хил Клиник, където ми обявиха “леко” космическа цена от 1200 лв. за цялата процедура. От една страна ми се сториха много и може би щях да ги дам, но отношението на доктора беше изключително безлично и ми направи ужасно лошо впечатление. Име умишлено няма да споменавам, но макар въпросният господин да е популярен и да се славеше с много умения и знания, заради държанието му реших, че няма да му пълня гушата с толкова пари.

    След това отидох на консултация в клиниката на д-р Василев, чиито услуги ползвах малко преди това по други причини и вече имах добро впечатление от екипа там.

    Консултацията проведох при д-р Александър Кръстанов. В началото исках всичко да става директно под надзора на д-р Василев, но уви да се случи това е изключително трудно.

    Както и да е. Не съжалявам, че се доверих на д-р Кръстанов, който се държа изключително професионално и човешки не само по време на консултациите, но и по време на операцията и след нея.

    Д-р Кръстанов ме информира, че операцията се извършва в УМБАЛ Александровска (гр. София), където всъщност той, както и д-р Йотовски, и д-р Василев, са част от екипа в урологичното отделение. По здравна каса се заплаща единствено такса от 350 лв. (към момента на писане), което всъщност в последствие разбрах, че е такса за избор на екип. Тоест, ако искам лично те да извършват операцията, а аз го исках, тъй като спечелиха доверието ми. Иначе самата операция явно се поема от касата изцяло.

    В сряда сутринта/по обяд постъпих в болницата, а операцията ми беше насрочена по обяд на следващия ден. Очаквах, че ще се извърши под локална упойка, но я направиха под пълна такава. Като причина за това изтъкнаха най-вече,че го правят за мое удобство, но дори и да не е била това основната, често казано предпочитах този тип упойка, тъй като ми беше супер притеснено и ако бях в съзнание щях да се побъркам по време на операцията.

    По епикриза операцията е отнела 50 минути. Сякаш е повече отколкото споделят повечето хора (очаквах да е 20-30 минути), но не съм сигурен как точно е отчитано това време. Може би самата хирургична интервенция е отнела по-малко време, а останалото са приготовленията, излизането от упойката и така нататък.

    Тук се изказвам несигурно, но доколкото проверих, операцията е извършвана чрез метода на Гомко и както споменах вече - с лазер.

    Стилът, доколкото виждам е low and loose. Макар с д-р Кръстанов да не сме обсъждали дали имам избор в какъв стил да ме обреже (аз и не знаех, че има различни стилове), доколкото разбирам, този вариант, освен че дава един вид застраховка и възможност за допълнителна корекция (ако се наложи такава или се изиска от пациента), също така запазва значително повече приятното усещане по време на секс в сравнение с другите tight стилове. Може и да бъркам за това, но честно казано за мен няма значение.

    Шевовете бяха резорбируеми, тоест организмът ги разгражда и падат сами. Самият срез и шев е направен много симетрично, право и точно. Прецизна и качествена работа по лично мое, непрофесионално мнение. Предвид други мнения, които съм чел за добре “осакатени” хора, смятам, че съм прав за моето положение.

    Това по линия на операцията. Какво се случи след нея?

    Около 5 минути след като излезнах от упойка се появи изключително силна болка в областта на члена. Малко след като ме върнаха в стаята, сестрата ми би обезболяващо интрамускулно, което свърши чудесна работа. Докато подейства обаче (20-30 минути) се налагаше да си хапя ръката, за да “разсейвам” болката. Оттам насетне болки не съм имал, като изключим нощните ерекции, за които ще пиша по-долу.

    Д-р Кръстанов ми каза, че ако искам мога да се прибера още същия ден и да си спя вкъщи, но на следващата сутрин задължително трябва да отида пак за преглед, затова и реших да си кротувам в болницата.

    На другата сутрин, след прегледа д-р Кръстанов каза, че всичко изглежда чудесно, смени ми превръзката, обясни ми какво да правя през възстановителния период и каза да му се обадя да насрочим контролен преглед след около 7-10 дни, за да видим как се движат нещата. Беше така любезен и отговори подробно на редица въпроси, които си бях записал.

    Препоръча ми да задържа превръзката и когато падне (дори и да още на същия ден), да започна да правя бани със смрадлика 2 пъти дневно, сутрин и вечер, по 10-тина минути, както и да се пръскам със спрей “Неомицинум” след баните, който е с антибиотично действие.

    Баните със смрадлика правих докато не паднат всичките конци, а от спрея изразходих 2 опаковки и прекратих около 15-ти ден (можеше и по-рано, но го използвах докато не свърши).

    Ако трябва да съм честен, първите 1-2 дни бях изключително притеснен и единствено четенето на историите на други минали по този път ме държаха в кондиция.

    Още първата нощ след като се прибрах от болницата (на практика се пада 2-ра), след спонтанна ерекция през нощта се събудих с болка. След още 2-3 такива ерекции, всички през около 60-90 минути, на последната марлята се напои с малко, но достатъчно, за да ме сплаши количество кръв. Спането приключи за тази нощ.

    Макар малко след това вече да нямаше болка, много се бях притеснил да не съм скъсал някой шев и нещо да не се е прецакало, затова след няколко часа на следващия ден реших директно да сваля марлята, за да видя дали има поражения. И без това след цялата кръв и урина марлята беше отвратителна и трябваше ако не да се махне напълно, то поне да се смени.

    Успокоих се след като видях, че всички шевове са си на мястото и няма никакви проблеми. Кръвта е идвала от мястото на (вече липсващия) френулум (юздичката). Имаше раничка там, в долната част върху самата главичка, която заради лошото уриниране (ще споделя по-долу), до последно не зарастваше напълно.

    За разлика от много други споделени истории, при мен нямаше никакви фрапиращи отоци. Първите 5-6 дни самият член беше малко по-дебел и подут, по-месест, ако мога така да се изразя, но ми беше ясно, че това е напълно нормално, тъй като там протичат редица възстановителни процеси. Нормално е да се събират повече кръв и течности. Към 10-ти ден всякакво подуване беше почти напълно изчезнало. Честно казано ми харесваше с оток, беше по-голям.

    Глансът също нямаше проблеми с възстановяването и всъщност от самото начало си изглеждаше напълно нормален, както и преди операцията. Леееко зачервен и се виждаше как повърхностния слой е по-сух и се опитва да се приспособи към новата открита среда, но нищо фрапиращо. Към края на 8-ми ден старата кожа започна лека по лека да се люпи, точно както пада изгоряла кожа след слънчево изгаряне. Змията си сменя кожата.

    Това, което ме притесняваше много, е че още след самата операция, уринирането беше… трудно. Трудно в смисъл, че струята не беше струя, а бяха много струи, всяка в различна посока всеки път. Първите 12-13 дни пиках като неандерталец под душа в банята, тъй като след първите 1-2 опита да уцеля тоалетната чиния разбрах, че това няма как да стане. Първите дни редовно си препикавах целия ляв крак.

    Самата дупчица, от която излиза урината (меатусът), още веднага след операцията се беше зачервила и мястото видимо се беше леко подуло и свило, което водеше и до проблема с уринирането, но предвид факта, че ми беше премахнат френулумът и че тази част първите 24-36 часа се търкаше в бельото ми директно и има леко подуване в целия пенис, реших, че е нормално и ще мине в процеса на възстановяване и намаляване на отока.

    Уринирането обаче с всеки ден ставаше все по-нормално. Към 6-ти ден започва да става много по-добре, но все пак до към 10-ти ден все още не бях напълно сигурен дали ще мога да уцеля тоалетната чиния от раз. Проблемът изчезна рязко и напълно на 13-ти ден, като не съм сигурен дали има общо това, че на 12-ти ден беше първото ми излизане навън и започнах да нося бельо. Сякаш това “отпуши” нещата.

    Друго, което ме притесняваше, че кожата в най-ниската част на основата на члена, но най-вече в лявата част на скротума, беше много тъмно синя (биеше дори към черно). Също и онази съединителна тъкан (scrotal raphe), която разделя скротума на две отделения, беше синьо-черна. В началото си мислих да не би да има някаква некроза или друг проблем, но към 4-ти ден имаше рязко подобрение и се успокоих. Следващите дни се подобряваше все повече. Към 9-10-ти ден започна да си променя цвета към лилаво/червено, точно сякаш има (или е имало) някакъв кръвоизлив там или по-точно се е оттичала доста кръв по кръвоносните съдове там в следствие на операцита. Към 20-ти ден вече всичко изглеждаше нормално.

    Продължение ⬇️

  19. #5794
    Част 2

    Истинските “проблеми” при мен бяха два: ерекциите през нощта и чувствителността на главичката и зоната на раната и шевовете.

    Досега не бях предполагал колко често имам ерекции нощем и останах изненадан (и тъжен), когато започнах да се будя на всеки 60-90 минути от болката и притеснението, че нещо може да се скъса и да стане беля.

    След първите 1-2 ерекции успявах да заспя пак, но интересно, към 3-тата поред ерекция за нощта нямаше как да заспя отново, тъй като при опит моментално настъпваше нова. Съответно първите 10 дни ми се събираха само по 2-3, максимум 4 часа сън на нощ, при това разпокъсан.

    Опитах да спя настрани със свити към гърдите ми колене, както се препоръчва на някои места и макар сякаш да беше по-добре отколкото по гръб, не беше 100%-ово решение. Опитах също да спя през деня, да лягам по-рано или по-късно с цел да видя дали ще има промяна в графика на ерекциите, но нямаше. Гледах да не стоя дълго време с пълен пикочен мехур, тъй като и това повишава шанса за ерекция.

    На всичкото отгоре, още на 3-ти ден след операцията, през целия ден имах непрестанната нужда да мастурбирам. Либидото ми беше изключително високо и се възбуждах от всичко що мърда, макар да бях мастурбирал в деня преди операцията, именно, за да предотвратя или поне отложа по-напред във времето подобни позиви. Този ден беше истинско изпитание, но го преодолях, някак си.

    Следващите дни бях по-спокоен, но при всички случаи, все още ми се мастурбираше изключително много, но стисках зъби само и само да не стане беля с шевовете и прясната рана. Устисках едва-едва и първата ми мастурбация беше навръх третата седмица - 21-ви ден. Съвсем леко и внимателно, с движение само в долната част на ствола, с минимално дърпане в областта на шевовете. Като цяло жалка история, но свърши работа колкото да освободя напрежението. За следващи мастурбации изчаках още няколко дни.

    Първите 1-2 дни болката от ерекциите беше по-силна и притеснителна, но с всяка нощ отслабваше, макар да оставаше достатъчно силна, за да ме събуди. Към 6-7-ми ден при ерекция нямаше болка, а по-скоро усещането за дърпането от конците и леко щипане на определени места след това. Беше по-поносимо, но все така не ми позволяваше да спя.

    Търсих за някакви медикаменти, които да блокират ерекциите, но в крайна сметка се оказа, че няма (разумно) такова решение. Може да помогнат евентуално някакви медикаменти от категорията на антидепресантите, но… не, мерси! По-добре да стискам зъби.

    Та, липсата на достатъчно и качествен сън беше най-големият проблем при мен и бях като зомби докато не премина. Това стана като започнаха да падат конците. Половината от тях паднаха между 10-ти и 15-ти ден, останалите между 15-ти и 20-ти. За да паднат повечето, се нуждаеха от мъничко помощ от моя страна. Веднага след като се изкъпя или направя баня със смрадлика, съвсееем леко ги побутвах с пръст и ги размърдвах и те падаха. Тези, които усещах, че все още са по-здраво захванати, не насилвах.

    Вторият проблем, разбира се беше силната чувствителност. Глансът (главичката) беше едното, но другото, и бих казал по-сериозното, беше комбинацията от раничката от липсващия френулум в долната част на гланса, която поради урината и баните със смрадлика в началото не искаше да зараства, както и областта на шевовете, които шевове при всеки допир предизвикваха силен дискомфорт.

    И за двете знаех, че са напълно нормални и с времето ще се оправят, но заради тях първите 10 дни не излизах от вкъщи и стоях денонощно напълно гол. Реших първо да изчакам да паднат част от шевоете или поне да изчезне дискомфортът от тях и чак тогава да започна да обувам бельо и да “тренирам” гланса.

    Не ми е ясно как някои пишат как си ходили на работа без проблем още след 2-3 дни, аз бях парализиран вкъщи. На мен първото ми излизане беше 11-ти ден и до към 15-ти ден излизах само при необходимост. Съветвам и останалите, които минават през този процес, да си вземат поне 7 дни почивка, минимум, преди да излизат навън или да ходят на работа.

    Проблемът не беше толкова в гланса, колкото в самата рана и областта на конците. Областта на премахнатия френулум също заздравя учудващо бавно и трудно. Там беше най-болезнено дори и при минимален допир от бельо или друго.

    Раничката при френулума заздрaвя почти напълно към 15-ти ден, макар точно на 15-ти ден да се отвори леко в следствие на една спонтанна ерекция. Просто не е за вярване колко кръв може да изтече от супер миниатюрна раничка в тази област. За щастие, към 20-ти ден беше зарастнало на 99%.

    Болката в областта на конците също изчезна почти напълно още към 15-ти ден, като тогава вече половината конци бяха паднали. Оставаше само да свикна с излизането навън, тъй като поради чувствителността в гланса и все така липсващата мастурбация, през повечето време разхождайки се навън бях в полу-ерекция.

    Но след 3-4 излизания и разхождане по 30-60 минути, след това вече нямах никакъв проблем да си ходя нормално и не усещах дискомфорт. Първите дни е много неприятно, движех се като костенурка, крачка по крачка, като използвах телефона си за прикритие, сякаш чета нещо важно и затова ходя бавно.

    Имаше една непредвидена аварийна ситуация при мен. В нощта на 14-ти срещу 15-ти ден се събудих със силен сърбеж. Като погледнах, вътрешната част на онази розовата кожичка зад короната на гланса (май се нарича coronal margin), се беше възпалила силно. Имаше и някакви бели пъпчици, които визуално ми приличаха точно на онези с бели връхчета, които излизат и по лицето понякога и според мен си бяха точно това - гнойни пъпчици.

    За този проблем май аз си бях виновен, тъй като преди да си легна, след банята със смрадлика, си играх с конците и пипах с пръсти доста в тази област. Уж внимавах да са ми чисти ръцете и не знам как се случи, при положение, че редовно си правих бани със смрадлика и се пръсках с антибиотичния спрей, но уви явно не му трябва много.

    Подозирам, че може би и конците имаха вина за това възпаление/инфекция, тъй като пъпчиците бяха разположени много симетрично и директно под оставащите възли конци. Там, където нямаше конци, нямаше пъпчици. Дали конците се бяха замърсили или пък тялото ми е реагирало агресивно към оставащите такива… не знам.

    По съвет на доктора, като първа стъпка в опит да потуша проблема бяха бани с калиев перманганат последвани от прочисване на мястото с Йодсептадон. За щастие това подейства и след 3 дни или общо 7 бани с калиев перманганат, нещата се оправиха, макар че в една малка област сякаш нещо продължаваше да не е наред и да има леко възпаление, но и това отмина след още няколко дни.

    В крайна сметка, около 20-25-ти ден вече се чувствах… нормален. Към 25-ти ден вече нямаше конци, рани, отоци, вече се чувствах значително по-комфортно да нося бельо, да се разхождам навън и да спя нормално.

    -------------------

    Ако мога да дам съвет на тези, които се двоумят дали да се подложат на операцията - недейте се двоумете. В самата операция няма нищо страшно и неприятно. Факт е, че операцията си е операция, но все пак не става дума за трансплантация на ново сърце, а за процедура, на която може да се лепне етикет “рутинна”.

    Възстановяването е по-тегавата част. Честно казано аз сериозно го подцених. Не знам защо, но бях останал с впечатлението, че едва ли не отиваш, кръцват те за 20 минути, ставаш и си тръгваш и след 1-2 дни все едно нищо не е било. То на много места и информацията е представена под такъв начин, сякаш всичко е песен.

    Оказа се обаче, че съвсем не е така и нещата трябва да се приемат по-сериозно и особено първите дни са силно неприятни и могат да бъдат дори стряскащи при наличието на по-сериозни отоци, кръв и прочие. Просто това е зона, която за нас мъжете е особено важна и не сме свикнали да гледаме в такова състояние, но нека все пак не забравяме, че макар и сравнително рутинна, това все пак си е хирургична интервенция, която се нуждае от време за възстановяване.

    Както обаче многократно четох и от други преминали през това, макар в началото всичко да изглежда сякаш има нещо генерално сбъркано и има някакъв сериозен проблем, то това съвсем не е така и просто трябва да мине време. Кръв, болка, отоци, дискомфорт, криво пикане… в общия случай са нещо естествено и отминават. При някои по-бързо, при някои по-бавно, но минават.

    Като цяло рисковете са минимални, стига разбира се да не се попадне на някой некадърен хирург и да се подходи сериозно. Аз съм изключително доволен от работата на д-р Кръстанов и определено го препоръчвам.

    Общо взето, ако човек почива и хапва добре, не прави глупости и спазва лекарските препоръки, буквално всеки следващ ден е по-добър от предишния, така че гледайте позитивно на нещата.

    Тъй като първите дни, проучвайки нещата попаднах и на полезни ресурси по отношение на циркумцизиото, споделям и тях тук. Някои вече са споделяни от в предишни страници на тази тема от други потребители, но използвам възможността да ги обобщя в този пост.

    http://www.circlist.com/circhome.html
    https://i.warosu.org/data/sci/img/00...4920709126.png
    https://djbiggeorge.blogspot.com/201...on-styles.html
    http://www.restoringforeskin.org/pub...rage-index-rci
    https://www.circumcision-london.co.u...cision-styles/
    http://www.circinfo.com/post-op_care/poa-en-w.pdf
    http://www.circinfo.net/
    http://www.lasvegaspediatricurology....uctions/597-2/
    http://www.cirp.org/library/complications/gracely1/
    https://www.youtube.com/watch?v=BJV2NFDfjgA
    https://www.youtube.com/watch?v=vrKgeq4qiGE
    https://www.youtube.com/watch?v=Otd7rqGolng
    https://www.youtube.com/playlist?lis...-t0UvvsXpVim61
    https://www.youtube.com/watch?v=NraKXVUyoLE
    https://www.puls.bg/forum/18/topics/10163/post

  20. #5795
    Ivan_Ov
    Напълно съм съгласен с теб - Д-р Василев и екипа му: Д-р Кръстанов и Д-р Йотовски са страхотни. Остави че са едни от най-опитните в обрязването ами са и много готини. Горещо препоръчвам!
    Последно редактирано от Blubalu : 08-11-2019 на 18:38

  21. #5796
    Супер фен Аватара на batkodoki
    Регистриран на
    May 2006
    Град
    между Риман§Рахманинов
    Мнения
    2 429
    Темата все пак оцеля толкова време. Цели 14 години!

    Влезе в Тийн възраст, докато три поколения писали в нея порастнаха и направиха свои си деца

    Което е индикатор, че проблема е сериозен и наличен все още.

  22. #5797
    Голям фен Аватара на besso
    Регистриран на
    Dec 2011
    Мнения
    552
    Потвърждавам, и аз преди 10-на години минах по този път и вече съм "чичо" и съм баща Еееееееех, колко е хубаво да си млад и да се вълнуваш от всичко!

  23. #5798
    Гледайте какво правят племената Мурси и Хамар в Етиопия с ушите и устните си. По аналогичен начин ще си оправите фимозата. И ако все пак сте решили да се осакатявате не ходете във Вита, защото там не разбират от локална анастезия.

  24. #5799

    Фимоза - операция

    Здравейте,

    да започна от там, че съм на 21 години и знаех, че имам фимоза, трудно забелвах главичката на пениса в нееректирало състояние, а в ерекция въобще беше невъзможно да го забеля. Отидох за консултация при Д-р Йотовски в частния кабинет на Д-р Василев в гр. София. Доктор Валентин Йотовски е прекрасен специалист, отнесе се с нужното внимание към проблема, разказа ми как се случва самата операция, какво да очаквам след нея, колко време отнема възстановяването и т.н. Насрочиха ми дата за операцията на 14.03.22г. в Александровска болница.

    Постъпих в болницана на 11.03, петък - правиха ми рутинни изследвания за преди операция, снемане на анамнеза и ме пуснаха да се прибера някъде след 16.00 часа, защото нямаше смисъл да стоя събота и неделя в болницата.
    На 14.03 се върнах рано сутринта, около 07.00 часа.

    За деня на операцията няма какво толкова да се каже, общо взето притеснението е голямо, но всъщност целият екип в Урологията на Александровска болница се отнасят много добре с пациентите и това малко или много допринася за туширане на напрежението. Аз бях втори за деня или трети, не си спомням точно, но ме викнаха за слизане към операционната къв 14.00 часа и в 14. 45 вече си бях обратно в болничната стая.

    За самата операция - аз бях под пълна анестезия, за което се радвам, едва ли бих издържал да съм буден по време на операцията ))). Бях се много спекъл, Д-р Йотовски ме посрещна, разговаряхме няколко минути преди началото на операцията и след това само помня как ми сложиха анестезията. Следващият ми спомен е как се събуждам вече в болничната стая. Това е общо взето по операцията.

    След като се събудих сестарата ме пита дали искам някакво болкоуспокояващо, дали изпитвам болка в областта на пениса и въпреки, че нямах някакви сериозни болки все пак помолих за болкоуспокояващото с цал да се подсигуря при възникване на такава болка. Нощта премина нормално - малко е неудобно да се спи, трябва да се спи задължително или по гръб или на една страна, което е проблем за човек като мен, който спи само по корем. Болка имаше, но тя в никакъв случай не беше непоносима, напротив, беше в рамките на очакваното.

    На сутринта след операцията Д-р Йотовски смени превръзката, огледа как са нещата и ми каза, че всичко е наред и мога да си ходя, тоест реално престоя беше една нощ в болницата. Разбрахме се на следващия ден да дойда, за да види как се движат нещата и ми изписа някои витамини, антибиотичен спрей и мехлем за по-бързо заздравяване.

    Няколко пъти след това се видяхме за консултация с Д-р Йотовски с цел да се проследява как върви заздравяването на белега и дали всичко е наред.

    Дните след операцията - мога да ги опиша като дни, в които нямаше много сън, поради простата причина, че през нощта доста често получавах нощни ерекции, което дърпаше конците и в този момент се будех от болката, което не мога да каже, че беше непоносима, но просто беше неприятно усещане. Единственият начин да се тушира нощната ерекция поне малко е преди сън да не се пие обилно колечство вода и да се изпразва пикочния мехур при всяко едно събуждане през нощта. И нека да не отчайвам никого, бих направил тази операция още сто пъти, защото в момента нещата са много по-добре. Нямам проблеми при секса, от хигиенна гледна точка също нещата се подобриха. Нощните ерекции продължаваха да ме събуждат някъде до към 5-6 ден, след това се свиква, а и вече не само конците държат разреза, но самият той се затваря и болката спира. Конците, с които бях шит са резорбируеми от кожата и паднаха в рамките на 21 дни. Първите започнаха да падат някъде около 14 ден, а последният конец падна на 20-21 ден. Останаха малки белези, които показват къде са били конците между главичката и долната част на пениса, но вече малко по-малко изчезват.

    Оток имах доста голям в началото, но той бързо отшумя в рамките на не повече от 5-6 дни от деня на изписването, който всъщност денят след операцията. Препоръчвам на всички, които ще минават по този път, най-удобни и най-меки са превръзките, в които има освен нормалния памук и коприна, поради причината, че са еластични, меки и позволяват по-голяма маневреност и защита от боксерките при триене, което в първата една седмица е доста непритно.

    Цената беше 350 лева, аз съм здравно осигурен. Като тя се заплаща при изписването.

    Най-проблемно при мен беше неспирната нужна от това да правя секс / да мастурбирам. По принцип съм си сексуално активен човек и рядко ми се е случвало да не мастурбирам да кажем за повече от 3 / 4 дни или да не правя секс за повече от 1 / 2 седмици. В случая обаче тярбваше да се въздържам от такива дейности, поради обективни причини - бях с превръзка и с прясно зашит разрез. Въпреки моето най-силно желание не успях да потуша желанието си да мастурбирам и на 14 ден беше първата ми мастурбация. Беше съвсем детска, едвам го пипах, само лекичко го доковах с движения нагоре и надолу, с цел да си задоволя нагона, като така получих така желаното разпускане. След това започнаха малко по малко да падат и самите конци и така се "научих" отново как да се самозадоволявам, защото не ме разбирайте погрешно, но искаше си учене в началото ))).

    Аз лично, за разлика от колегите в по-горните коментари, нямах проблем с предвижването, дори веднага след като ме изписаха имах лекция в университета, на която отидох. Не искам да кажа, че е било както преди, предвижването е много по-бавно началото, не заради друго, ами просто заради триенето, което се осъществява между раната и боксерките при всяко едно движение, точно заради това препоръчах да се ползват компреси / бинтове, които съдържат и коприна.

    За всички колебаещи се и знаещи, че имат такъв проблем давам едно рамо и съветвам дори и да не се рашат на операцията, поне като за начало да отидат на преглед. Аз лично бяп от притесняващите се и въобще дори и не съм казвал на моята лична докторка, че ще си правя операция, нито пък съм искал от нея талон или нещо подобно. Препоръчвам директно да си отидете при специалиста уролог, който сте си избрали и да се консултирате с него. Аз с две ръце препоръчвам Д-р Йотовски, защото освен доктор е и страшен пич, въобще няма нещо като притеснение или неудобство когато си говорите за тези теми, което предразполага и пациента към по-голяма и дори пълна откритост.

    Вече минаха близо два месеца от операцията, има останал още малко оток, то по-скоро се води лимфен застой между главичката и вече зарастналия белег, но и той малко по-малко намалява.

    По отношение на това дали имам по-малко чувствителност след операцията по време на секс или просто при мастурбиране, отговорът ми е категорично НЕ, даже обратното, смятам, че самият пенис е доста по-чуствителен, като оставям забележката, че при всеки е индивидуално това чувство. Е със сигурност пенисът ще изглежда по по-различен начин, най малкото главичката винаги ще му е навън, но с всичко се свиква, в началото е странно. Относно това дали бих направил тази операция отново, да със съгурност бих се подложил на нея, дори да знам, че ще ме боли, ще има дискомфорт и т.н.

    Най-трудното от всичко е човек да се реши, аз съжалявам, че съм отлагал тази операция толкова време, но от друга страна всичко в живота на човек се случва точно, когато е отредено да се случи.

    Ако имате някакви въпроси свързани с каквото и да е, не се притеснявайте, питайте, дори и тук, надавям се да е бил полезен постът ми и да дам кураж на чудещите се.

    Успех на всички, момчета, и бъдете здрави!

  25. #5800
    Цитирай Първоначално написано от simakkka Виж мнението
    По отношение на това дали имам по-малко чувствителност след операцията по време на секс или просто при мастурбиране, отговорът ми е категорично НЕ, даже обратното, смятам, че самият пенис е доста по-чуствителен, като оставям забележката, че при всеки е индивидуално това чувство.
    След 2 месеца е така, но след 2 години е друго. Процесът на кератинизация, който е приспособителна реакция на тялото към останалия без влага и защита от триене гланс води до значително понижение на чувствителността. Цялата тема от 232 страници е пълна с коментари на наскоро оперирани, но няма никой, който да отчете дългосрочния ефект от обрязването. При мен чувствителността след 2 г. беше ~15% от тази преди операцията (практическа дисфункция). След 2,5 години употреба на Dual Tension Restorer, Manhood и маслиново олио се повиши до ~35% и пак не може да става сравнение с това, което беше преди. Препоръчвам да започнеш с тези средства още сега, за да няма такова печално развитие, но "всеки сам си преценя".

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си