.
Отговор в тема
Страница 11 от 51 ПървиПърви ... 78910111213141521 ... ПоследнаПърви
Резултати от 251 до 275 от общо 1261
  1. #251
    Клетва

    Да ослепеят очите ми - и двете,

    да ме сполети навеки проклятие,

    ако забравя накога това лято,

    Атлантика и на Лайта бреговете.



    Низ просторните пясъци край морето

    стъпките ни останаха отпечатани.

    А може би в привечерната позлата

    и днес бродят нашите два силуета...



    Широкополите бретонки ги изглеждат

    изпод черните си пиявици-вежди

    с поглед като океана син и намръщен.



    И горят в залеза каменните къщи,

    а сред вълните - призрачни като надежди -

    оцелелите ладии се завръщат.



    П.П:Елисавета Багряна
    Щурей на воля - сега те има [!]...Направи всиЧко онова,което някога ти е минавало преЗ главата--сега те Има!Води се от Чувствата и емоциите,не се подвеждай от разУма.НАслади се на Всяка капЧица живоТ!

  2. #252

    .....

    Обичта ни гледа зад ъгъла

    Красимир Дяков

    С есенен дъжд чумери се, плаче и диша светът.

    Тъжният вятър на флейтата на раздялата свири.

    Скъсахме някак си леко, без да жалим това,

    че прекрасната наша любов, без топло умира.



    Нетърпимо боли... Колко безжалостно стъпкахме

    и захвърлихме парченца от отношения и безумства.

    Само вярната есен заедно с нас ще настръхва

    и заедно с вятъра ще оплаква угаснали чувства.



    Есента се мръщи отново, скандалничи, плаши със дъжд...

    Вятър бясно гони листата, сякаш ни възразява.

    Отстрани гледат обичта една жена и един мъж,

    а тъжната тя, зад ъгъла гледа нас, онемяла...




    Самотата е хладна. И бърза. Следи!

    Петя Кръстева


    Между ума и сърцето Душата разкъса се -
    от бяла във черен, превърна се, страх!
    От кърпежа на нашите чувства болеше я -
    тя свита трептеше сред хора и смях.


    Но малка искра във тъмата просветна -
    ведно притаената болка с копнеж...
    Но въпреки всичко реши да избяга
    от теб и лъжата - погубващ мираж.


    От дните след теб тя e малко по-мъдра -
    научи урока житейски, сърдечен,
    че тръпката Обща е висшата сила -
    със нея открил е ЧОВЕК Диоген.


    Зове те - търс

  3. #253

    Регистриран на
    Jan 2008
    Град
    Враца
    Мнения
    1 149
    Защо се влюбих в теб маймуно?
    Защо направих този грях?
    Нима няма други чуми, та точно тебе аз избрах?!

    Га излязахме на кея, ти поръча ми бозъ...
    и ме гледаше либовно... а аз те шибах във гъза!


    Не съм умрял... шъ знайш
    за твойта слива миризлива... шъ знайш
    ебах ти майката кирлива... шъ знайш
    ОБИЧАМ ТЕ!

    Ти си селско момиче, и миришеш на тор!
    Имаш вежди говежди...
    и го духаш във обор!

    Пак излязахме на кея... ти поръча ми бозъ!
    И ме гледаше отново... а аз обратно във гъза!


    Не съм умрял... шъ знайш
    за твойта слива миризлива... шъ знайш
    ебах ти майката кирлива... шъ знайш
    OБИЧАМ ТЕ
    ЧЕРНО БЕСИЛО.
    И ТВОЯТ ЕДИН СИН, БЪЛГАРИО,
    ВИСИ НА НЕГО... СЪС СТРАШНА СИЛА.


    RISE WITH THE

  4. #254
    това са две МОИ стихотворения (обръщам внимание на авторското право, защото това все пак е форум). Хадявам се да ви харесат:

    Към теб...

    Когато птицата
    променя своя полет
    и вятърът прекъсва
    своя танц,
    ти тихо се промъкваш
    като пролет
    със леко розов
    приказен нюанс.
    Където блясъка
    на девствена природа
    се смесва с дъх
    на утринна роса,
    ме каниш ти
    да дойда, но не мога,
    не мога с теб дори
    да се сравня.
    И както розите
    със времето израстват,
    развиват се и след това
    цъфтят,
    все повече в очите
    ми порастваш
    и ти за мене вече
    си върхат.
    Защото слънцето
    залязва всяка вечер,
    за да изгрее пак
    на сутринта,
    успокоявам се
    и пак поемам пътя
    със теб да сбъдна
    своята мечта.



    Отминаваш...

    Събуждам се и чувам как се приближаваш,
    Поглеждам: ти си в сянката на ъгъла
    и ти ме виждаш, но ме отминаваш.
    Видение си ти, мираж в пустинята.
    Очаквам те и пак ме изненадваш,
    със твъдри стъпки прекосяваш стаята.
    Къде отиваш? Всяка сутрин бягаш,
    за да зарадваш другиго с внимание.
    А аз оставам сълзи да проливам
    облегната на мократа възглавница
    и вечер със въздишка да заспивам
    затваряща в живота нова страница.

  5. #255

    ...

    Шанс да се върнем

    Всеки шанс

    е врата

    да се върнем.
    Само стъпка

    към теб.

    И потъвам.

    Дълго бягах.

    И дълго те търсих.

    Беше трудно

    по пътя да тръгнем.



    Само стъпка

    към теб.

    И се губя.

    Тази крачка

    и днес ми е много.

    Да летя -

    колко исках да мога.

    Но изгарях

    в морета от огън.



    Взех си

    днешната доза.

    И свърши.

    Този ден

    ме полазваха

    тръпки.

    Хайде, тръгвай.

    Остави и гласа си.

    Заключи ме.

    И бягай

    към вкъщи.





    И така ще остана

    до утре.

    Ще говоря

    с луната по тъмно.

    Ще се давя

    в морета безумно.

    И отново...

    ще бъдем.

    Всеки шанс

    е врата

    да се върнем.



    Бях


    Наташа Басарова


    Бях твоя и със тяло, и с душа,

    бях дълго твоя, но сега съм чужда,

    със устните си другиго теша

    и друг в леглото мое се пробужда.



    Бях твоя всеки ден и всяка нощ,

    бях само твоя, но сега съм друга,

    светът около мен е блед и чужд,

    сънят не е красива теменуга.



    Бях твоя и във радост, и в тъга,

    бях скъпа твоя, но сега съм плаха

    и нося се в безбрежната мъгла

    на своята недостроена стряха.



    Бях твоя и наяве, и насън,

    бях твоят грях и твоята опора,

    сега трепери споменът навън,

    склонил глава от дългата умора.


    Липсваш ми



    По дългите и черни жици

    на нетърпението

    най-шарените мигове накацали са

    и пеят ми за теб...





    А долу, в храсталаците на спомена,

    една мечта унесена сънува те...

    И повече от всякога ми липсваш...
    И пак за теб аз пиша и жадувам те...


    Закъснял дъжд...

    Гергана Шутева


    Закъснял дъжд...





    Земята дъжд сънува.

    Вятърът я рони.

    Очите ми -

    ръждиви от очакване.

    А мислите, като коне,

    от бяс подгонени,

    препускат

    в лабиринтите на мрака.

    Камшичено

    свистят въпросите.

    Бичуват с писъци

    сълзите ми.

    Под тропот на копита.

    В транс.

    Изпросени,

    търкулнаха се две звезди.

    Целунаха косите ми.

    И чакан дъжд

    в очите ти възкръсна.

    За първи път.

    Когато мълком

    си отивам.

    Луната

    облаците беси,

    бели прошки пръсва.



    Но късно е.

    За първи път

    далеч от теб заспивам.





    07.05.2008 г.

  6. #256

    Регистриран на
    Oct 2008
    Град
    CiTy oF aNgeLs
    Мнения
    15

    ...

    Може би я обичам затова,
    че е хубава?
    Тя е хубава, хубава,
    тя е дяволски хубава!

    Може би я обичам затова,
    че е ласкава?
    Тя е ласкава, ласкава,
    тя е ангелски ласкава!

    Поразително умна,
    заразително весела,
    Безразсъдно добра,
    неизказано предана,

    И чувствителна –
    тъжна и печална – понякога.
    Грубостта я ранява,
    не понася неправдата.

    Като роза през май
    е снагата й дъхава,
    Като горска сърна –
    грациозна и гъвкава.

    Нека никой не казва –
    величае я, хвали я!
    Няма тука лъжа,
    няма капка фантазия!

    Аз я имам такава –
    не лъжа, не измислена,
    А я имам такава
    във действителност, истинска!
    РаЗличеН СъМ..Не сЪъМ БаНаЛеН!ИдЕаЛен сЪм..не, чЕ СъМ НаХаЛеН!Не МожеШ Да Ме ИмаШ..Не чЕ Се НадУваМ!Скр0мен сЪм!Ут ФсичКи МоМчеТа,КуитУ ИскаШ Най-Мно0оГуУуУу СтрУвЪм

  7. #257

    Пътуване към любовта

    Тръгвам напред, право към теб.

    Готов съм да извървя километри наред,

    но ще те намеря...

    Със вятъра бягам и света преобръщам.

    Продължавам, дори и да страдам.

    През сълзи студа прегръщам.

    И падам, и ставам, но не се обръщам.

    Мисълта за теб ми дава сили да успявам.

    Жестоката действителност без теб

    ме кара да не се предавам.

    Вярвам...

    Като орел към плячка устремена, търся те с очи.

    И сякаш нещо в мен започва да гори.

    Усещам те във мен, в сърцето си ми ти.

    Животът нова същност придобива.

    Мойта силна вяра теб ми подарява -

    истинска, красива, величествена,

    дива, единствена любов.
    Любовта- Тя Започва Тогава,Когато Заради Друг Ти Си Готов Да измениш На Себе Си

  8. #258

    "Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
    -Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.
    Тогава аз вдигнахръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си
    като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
    -"Не искам да си отиваш!"
    Усмихни се.
    Какво,че ще си отида?
    На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
    Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
    И влаковете се завръщат,нали?
    И хората.
    Какво са разстоянията метър и километри?
    Има очи,които виждат през високите планини.
    Има мисли които летят над безкрайните равнини.
    Има хора,които никога не се разделят.

    Усмихни се.
    Има хора,които никога не се разделят"

    Недялко Йрданов
    She started dyeing her hair and
    Wearing the same perfume as me
    She started reading my books
    And stealing my looks and lingerie

    She's not me !

  9. #259
    Мега фен Аватара на LadyDi
    Регистриран на
    Mar 2003
    Град
    Варна
    Мнения
    15 935
    Пръстен
    Веселин Ханчев

    За твоето тихо идване, което
    до днес отеква в мене като гръм.
    За даденото и назад невзето,
    за прошката, че с теб съм и не съм,
    за думите, понякога спестени,
    за ласките, които не спести,
    за силата, която вля у мене,
    когато беше най-безсилна ти,
    за туй, че бе на мое име кръстен
    и твоя лош, и твоя хубав час,
    на малкия ти пръст, наместо пръстен
    горещите си устни слагам аз.
    This world is spinning around me
    This world is spinning without me
    And every day sends future to past
    Every breath leaves me one less to my last

  10. #260

    Регистриран на
    May 2007
    Град
    skitnik sam :P haha
    Мнения
    355
    Тва ей ся си го измислих ;Р

    Вървя напред, пристъпквайки в страни,
    търсейки отново, твоите очи,
    в които аз намирам всичко, от което се нуждая.
    И колкото и време да минава,
    аз продължавам да мечтая,
    за твоя поглед, изпълнен с красота,
    за всеки малък миг, в който аз съм бил с теб до сега.
    NqKaF si TaM :P

  11. #261
    Невена Петкова


    Помниш ли

    Помниш ли вълните в морето,
    вкуса на солта?
    Помниш ли ритъма на сърцето,
    вкуса на страста?

    Помниш ли нощите дъждовни,
    капките дъжд по наште лица?
    Помниш ли слетите ни тела,
    в есенната зора?

    Помниш ли дните безкрайни,
    прекрасни с мен?
    Помниш ли нашите тайни,
    хванати в плен?

    Помниш ли любовта, която уби,
    без капка жал?
    Помниш ли болката в сърцето ми,
    която все още гори?

  12. #262
    Празна душа

    Невена Петкова

    До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
    Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
    Все още я обичаш знам това, знам също и
    за празнотата в твоята душа.
    Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
    лъжи.
    Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
    но не верен ще бъдеш ти само на нея,
    дори и толкова много да те боли!
    И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
    Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
    Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
    щеше да си още с мен!
    Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
    Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
    Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
    че те оставих да си идеш от мен!
    И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
    че обичам само и единствено теб!
    Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
    че искам да бъда с теб,
    да целувам устните ти и да галя косите ти.
    Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
    искам те и днес!
    Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!

  13. #263
    ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

    Евтим Евтимов

    За две ръце протегнати насреща,
    земята бих до края извървял.
    За две очи, като звезди горещи,
    за цялата си топлина бих дал.

    За две слова, от мене вдъхновени,
    най-хубавите думи бих редил.
    За две сълзи, изплакани за мене,
    аз всички океани бих изпил.

    Как малко исках аз - по зрънце само,
    по капка от далечен, чакан дъжд.
    А ти дойде наистина голяма
    и всичко ми донесе изведнъж.

    Донесе ми от ветрове заръка,
    пожари звездни, за да не тъжа,
    от мъка - песен, а от песен - мъка
    и аз не зная как ще издържа.


  14. #264

    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    спорно
    Мнения
    2 299
    ВЪЛШЕБНИЦА

    Пейо Яворов
    Душата ми е пленница смирена,
    плени я твоята душа! - пленена,
    душата ми е в тихи две очи,
    Душата ми те моли и заклина:
    тя моли; - аз те гледам; - век измина ...
    Душата ти вълшебница мълчи.
    Душата ми се мъчи в глад и жажда,
    но твоята душа се не обажда,
    душата ти, дете и божество ...
    Мълчание в очите ти царува:
    душата ти се може би срамува
    за своето вълшебно тържество.


  15. #265
    Четирилистна детелина

    Помня тиха поляна,покрита
    със трептяща зелена коприна.
    Дълго търсихме с теб сред тревите
    четирилистна детелина.

    Но откривахме там все такива
    детелини с тройни листенца.
    Ала виждах,че беше щастлива.
    И щастливо туптеше сърцето ми.

    Затова,че я търсехме заедно,
    там денят бе щастлив и без нея...
    А сега я открих най-случайно
    край самотната градска алея.

    Как далече от теб е израсла?
    Как без теб я съглеждам така?
    И сам тъжен.И даже нещастен-
    с четирилистна детелина в ръка.

    Георги Константинов

  16. #266
    СРЕЩА
    Мене ми е странно - ето те пред мен,
    мене ми е жадно - гледам те пленен,
    мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
    мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

    Викнал бих от болка - времето лети,
    викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
    сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
    няма да се върнат сбъднати мечти.

    ...Михаил Белчев

  17. #267
    The Day That I Will Stop Lovin You Is The Day That I Will Close My Eyes ForeveR

  18. #268
    Празна душа

    До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
    Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
    Все още я обичаш знам това, знам също и
    за празнотата в твоята душа.
    Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
    лъжи.
    Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
    но не верен ще бъдеш ти само на нея,
    дори и толкова много да те боли!
    И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
    Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
    Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
    щеше да си още с мен!
    Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
    Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
    Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
    че те оставих да си идеш от мен!
    И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
    че обичам само и единствено теб!
    Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
    че искам да бъда с теб,
    да целувам устните ти и да галя косите ти.
    Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
    искам те и днес!
    Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!

    Помниш ли

    Помниш ли вълните в морето,
    вкуса на солта?
    Помниш ли ритъма на сърцето,
    вкуса на страста?

    Помниш ли нощите дъждовни,
    капките дъжд по наште лица?
    Помниш ли слетите ни тела,
    в есенната зора?

    Помниш ли дните безкрайни,
    прекрасни с мен?
    Помниш ли нашите тайни,
    хванати в плен?

    Помниш ли любовта, която уби,
    без капка жал?
    Помниш ли болката в сърцето ми,
    която все още гори?

    Моля те върви

    Моля те върви!
    Моля те не се обръщай след мен!
    Моля те просто забрави за мен!
    Всичко било каквото било.
    Болката тежка аз ще преглътна,
    а ти върви, остави ме да страдам сама!
    Не сипвай сол в раната дълбока!
    Не раздирай душата ми тъй болна!
    Защо причиняваш ми това,
    мисля, че не съм заслужила тъга!

    Сама

    Така ми е пусто без теб сега!
    Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
    Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
    щастлива!
    Единственото, което има значение е болката ми!
    Тя е по-голяма и от мен самата.
    Иска ми са всичко това да е един кошмар.
    Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
    Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
    Но истина ли бяха мечтите, незнам!
    Знам само, че ти ме остави да страдам!
    Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
    Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
    но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
    Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
    лъжата.
    Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
    защото човека в който се влюбих не съществува!
    И дори сега след толкова време се питам:"Защо ти беше това?".

    Половин сърце

    Половин сърце.
    Половин душа.
    Една любов, тъй чакана.
    Една надежда, в миг изгубена.
    Съдбата трикове крой.
    Пътища безброй, пълни със лъжи.
    Надежда загубена завинаги.
    Пътища назад, никакви.
    Прегръдки на раздяла.
    Целувки пълни със отрова.
    И думи казани с любов и болка-целувка за последен път.
    Приятелство с любов, тъй силна и голяма.
    Защо не трябва да сме с тебе двама?
    Защо погубваш всичко мечтано и желано?

    Половин сърце.
    Половин душа.
    Едни очи, тъгуващи.
    Едни устни, чакащи.
    Време само време и една забрана.
    Две думи, тъй очаквани.
    Две думи, объркващи живота ни.
    За приятелството място вече не остана.
    Единственно надеждата, че някой ден ще бъдеш ти до мен.

    Някой ден-1

    Някой ден ще те напусна и ще ме намразиш!
    Ще те моля за любовта ти, но ти ще ме оставиш!
    Наказанието за глупоста си ще нося цял живот,
    знаейки, че съм виновна за болката в сърцето ти!
    Ще минат дни, а можеби години , ти ще ми простиш.
    Ще ме разбереш и ще ме обичаш,
    знаейки, че вече мразя те от все сърце!
    Бог ще ни накаже за грешките ни в любовта,
    и ще ни събере отново във Вечността!

    Огън или лед

    Огън или лед,
    реален или сън мечтан,
    надежда пламнала в сърцето ми,
    това си ти за мен!

    Огън или лед,
    радост или болка вечна,
    искрица блеснала в очите ми,
    няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

    Огън или лед,
    любов или неугасима страст,
    потъм аз гледайки очите ти,
    щом пак си ти до мен!

    Някой ден-2

    Някой ден ще се върнеш при мен,
    ще молиш за прошка и обич,
    но единственното което ще получиш от мен
    е презрение и унижение!
    Може да умирам от любов по теб!
    Може да не обикна никой друг вече,
    но ще те накарам да съжаляваш за мен,
    дори да ми се къса сърцето по теб!
    Знай, аз обичам те,
    но това не значи, че ще се връщам при теб,
    след всяко твое унижение!
    Искам някй ден да прочетеш тези листи пожълтели
    и да разбереш, колко много си означавал за мен!
    Искам да си блъскаш главата в стената,
    както правех аз навремето и да съжаляваш
    за пропуснатото време, в което си бил далече от мен!
    Искам любовта да изпълва сърцето ти,
    както умразата напира в мен и да не знаеш,
    какво липсвало ти е, докато бил си далече от мен.
    "Искам, искам", не това не са само думи,
    това е клетва за мъст и отмъщение,
    клетва дълбоко в сърцето и очите ми!

    Краят

    Виждам в очите тъга, искаш да ми кажеш,
    може би отдавна крита истина!
    Страх ме изпълва, дори да те питам направо.
    Знам че и теб те боли, но не така както,
    думите изгарят сърцето ми.
    Щастлива бях със теб, даже и в най-тежките ми дни.
    Не вярвам, че успя да проникнеш така дълбоко в душа ми.
    Направи това, за което други преди теб мечтаха.
    Промени завинаги моята съдба, превърна ме в жена!
    И сега , когато съм сама, се чудя как успя?
    Не исках да се променя, на пук на теб, на пук на всичко.
    Но ти все пак успя, за пореден път, постигна си целта!
    Не вярвах, че ще го кажа някога, но ми харесва всичкото това!
    За първи път в живота си,
    сам доволна от това в което се превръщам.
    Да можеше това да е завинаги, не няма да бъде, когато си отидеш.
    Зная горчивата истина, отидеш ли си от живота ми,
    всичко ще загуби смисъл.
    Няма да има смисъл да се боря, щом ти не си до мен.
    Усещам пак онази празнота в сърцето си.
    Това силно чувство не напуска съзнанието ми-
    мисълта че ще те загубя.
    Нямам сили да се боря срещу теб, и някъде дълбоко,
    усещам все по-силно и по-силно края.
    Край, срещу който се молех, и нощ и ден!

    Лъжи

    Лъжи след лъжи,
    веднъж простила ти пак ме нарани.
    Бях готова да ти простя.
    Бях готова да се върна.
    Бях готова на всичко за теб.
    Бях доволна само от един поглед, дори!
    И какво получих в замяна?
    Лъжи след лъжи.

    Да

    Да - ще те помня!
    Да - ще тъжа!
    Да - ще искаш да се върнеш!
    Да - ще съжаляваш помни!

    Сълзи

    В лед скова сърцето, пресъхнаха сълзите.
    Погуби искрицата в очите и няма те сега.
    Отиде си защото ме обичаш, обич на която не държа.
    Забрави ме, защото в теб се вричам, а в теб я няма любовта.
    Сълзите пареха сърцето, изгаряше от болка то.
    Но няма го детето, което те обикна есента.
    Няма я онази песен, няма го и танцът наш.
    Няма нищо от онази есен, само може би тъга.
    Сълзите-тъй солени, са тез които топлят ме сега.
    Едничка тяхната утеха сгрява моята душа.
    През ад минавах всеки ден, молех се да те открия някой ден.
    Сълзи горчиви стичаха се по моето лице, но времето летеше.
    Реалността проникна в моето душа.
    Години бяха нужни, но го осъзнах-отиде си!
    Сълзите обичат ме сега!

  19. #269

    Вечно любовта

    Вечно любовта

    Ти искаш да го кажеш но не можеш
    Заседнала е буца и мълчиш
    Ръце върху мойте да сложиш
    Опитваш се но някак си гориш

    И новината знам ще е жестока
    Не се опитвай да ми я спестиш
    Кажи ми аз ще плача много
    Но ти не искай да ме утешиш

    Докосни ме за последно това е прекрасно
    Кажи ми бързо , просто ми кажи
    И после си тръгни така безгласно
    Без повече тъга за нашите души

    Недей ме гледа ти не си виновна
    Че с нас я няма вече любовта
    За мен ще бъдеш светъл спомен
    останал да ме топли на света

    Върви и пак не ме поглеждай
    Обичам те но края е дошъл
    Върви назад не се оглеждай
    Бъди със него моля те добра.

    Надявам се че той ще те обича
    Защото заслужаваш го сега
    Макар и да остави в мене
    Да тлее вечно любовта!

  20. #270
    Найден Найденов

    Случайна среща


    С теб сме отново в едно кафене,

    след толкова много години.

    На маса си с твои приятелки две,

    на моята - двама приятели има.



    След погледи бързи, пламват искри.

    Спомени бавно нахлуват... Боли ме!

    Запалваш цигара... Виждам сълзи...

    В лютивият дим аз намирам причина.



    Говорят ми нещо, не слушам уви...

    Поклащам глава солидарно.

    В мисли целувам пак твойте очи

    и твойто лице лъчезарно.



    Далече в годините скитаме тъжно.

    Разбирам го някак без думи.

    От минали мигове спомени жънем,

    топящи леда по между ни.



    Дори не разбрах как останал съм сам.

    Кафето студено преглъщам.

    И ти си самотна на масата там

    и твойто кафе май е същото.



    Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.

    Неспиращи думи в мълчание.

    Излезем ли, пак ще сме нейде далеко

    грижовни към свойто страдание.



    Тръгвам си вече. Не подавам ръка.

    За сбогом оглеждам те цялата.

    Ти също надигаш се бавно - едва,

    в последният миг на раздялата.

    ***************************

    И тази нощ


    И тази нощ отново самотата ми,

    прогони твоя смях игрив.

    И тази нощ дълбоко във душата си,

    почувствах се щастлив.



    И този нощ мелодия прекрасна,

    със златна лира нимфа ще ни пее.

    И тази нощ звездите ще угаснат,

    а любовта, сърцата ни ще грее.

    *****************************
    Да беше до мен...


    Да беше до мен... Бих написал поема,

    сонет бих написал с любовни искри.

    Да беше до мен... В ръце да те взема,

    целувайки морни зелени очи.



    Да беше до мен... Ще запеят щурците,

    ще ни гали прохладната нощна тъма.

    Да беше до мен... Ще засветят звездите,

    топлейки нашата тъжна съдба.



    Да беше до мен... Тази зима студена

    би се превърнала в пролетен ден.

    Да беше до мен... Но те няма и стена,

    очаквайки утрото пак уморен.
    Ne me interesywa kakwa sum w o4ite na horata ;]

  21. #271

    Любов

    Любов


    Кой си ти, на моя път застанал,

    моя сън от клепките прогонил,

    моя смях от устните откъснал?

    И магия някаква ли стана?

    Виждам те на старите икони,

    чувам те в съня си нощем късно:

    гледаш ме с очи на похитител,

    а в гласа ти всеки звук ме гали.

    Кой си ти, в духа ми смут запалил -

    Мефистотел ли, или Кръстител?



    А сърцето мое доверчиво

    пее - птичка в разцъфнала градина,

    пее - и нарича те: Любими.

    И покорна, шепна аз щастлива,

    както на Исуса - Магдалина:

    - Ето моите ръце - води ме!

  22. #272

  23. #273
    Обичам те,

    макар и млад,

    познавам чувството и воя,

    ти влезe плаха в моя свят,

    аз още чакам да ме пуснеш в твоя...

    Увий се в мен с ръцете си лиани,

    с косите си прикрий ме от света,

    с усмивката лекувай всички рани,

    с очите си вдигни ме от прахта...



    Но ти не виждаш погледа ми жаден,

    студена си към мен и към света,

    сърцето ти отдавна е забравило,

    че не винаги боли от любовта...



    И ако някой някога те спре

    на улицата и те заговори,

    кажи му, че това сърце

    за хората отдавна е затворено...

  24. #274
    Когато в черна вечер ставам лош,
    когато се разкъсвам от въпроси,
    започвам да се питам посред нощ :
    Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
    А ти си моя радост и вина,
    а ти си мое бъдеще едничко,
    единствената топла светлина,
    единствената истинска . И всичко.

  25. #275
    Готов съм зарад теб да вляза в ада,
    готова си за мен да изгориш,
    но често от съмненията страдам
    и често ти - невинен - ме виниш.

    И късат се в душата светли струни.
    А искам аз дори през час суров
    доверие да има помежду ни.
    Доверието също е любов.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си