.
Отговор в тема
Страница 13 от 51 ПървиПърви ... 39101112131415161723 ... ПоследнаПърви
Резултати от 301 до 325 от общо 1261
  1. #301
    Защо сгреших , роден от тъмнината ,
    защо се влюбих , воден от тъгата .
    Защо поиска мойто тяло ,
    защо пробуди сърцето овехтяло .
    Седя сега до теб в леглото тясно
    и мисля , че всичко ти е ясно .
    Не те обичам ,
    защото вътре ти си куха !
    Не те обичам ,
    защото секса с теб е скука !
    Не те обичам ,
    а просто съм самотен !
    Не те обичам ,
    от болка аз съм потен !
    Не те обичам ,
    на друга аз съм обещан !
    Не те обичам ,
    животът ми е пропилян !
    И пак лъжа устата ми изрича ,
    и пак в нощта , всеки се облича .
    Сбогом , за пореден път споделяме ,
    а утре пак с любов ще се спогледаме .

  2. #302
    Като цигара си за мен - убиваш ме ти бавно .
    Като чаша вино - опияняваш ме тотално .
    Като шоколад - от тебе дебелея .
    Като телевизор - в теб все блея .
    Като дупка на кондом - изненадващо открита .
    Като детелина - сред много скрита .
    Като име - единствена за мен .
    Като лед - в летен ден .
    Като сълза - гореща и позната .
    Като перла - намерена в реката .
    Като перо - с теб аз пиша .
    Като целувка - и никой да не диша .

  3. #303
    За твойто тихо идване, което
    все още в мен отеква като гръм,

    за даденото и назад невзето,
    за прошката, че с теб съм и не съм,

    за думите, понякога спестени,
    за ласките, които не спести,

    за силата, която вля у мене,
    когато беше най-безсилна ти,

    за туй, че бе на мое име кръстен
    и твоя лош, и твоя хубав час,
    на твоя малък пръст наместо пръстен
    горещите си устни слагам аз.

  4. #304
    Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
    че хвърляш всички спомени зад борда.
    Омразата създава независимост,
    а любовта заробва.
    Сега от мен внезапно се отказваш
    от моите думи, жестове и книги.
    Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
    аз чувам звън на паднали вериги.
    Сега живея леко и естествено,
    встрани от твоите прищевки странни.
    И пак отляво е сърцето ми поместено.
    Лекувам рани.
    Раздялата сравнявам със възкръсване,
    със музика от Моцарт
    със Безкрая...
    Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
    щях да повярвам, че съм в Рая!

  5. #305
    *ЗАВЕЩАНИЕ*

    Запомни ме – лек допир и дъх по ухото,
    тиха нежност, изтлеяла в чакане
    и превърната в болка, когато
    любовта ми разгаряше...вятъра.

    Запомни ме като илюзия,
    че щастието е да даваме,
    че любовта ни е нужна,
    независимо какво получаваме.

    Запомни ме като поглед син,
    като умора след кръводаряване.
    Запомни ме като Малкия Принц,
    обучаващ се в опитомяване.

    Запомни ме като енигма,
    която дълго си търсила в речника,
    а я откриваш във мигла
    в зеницата на отсрещния.

    Запомни ме като приятел,
    поискал повече от насъщното –
    когато му дали Луната,
    посегнал да вземе и Слънцето.

    Запомни ме като начало
    на пътеката за надолу,
    или като огледало
    в което се виждат спомени...

  6. #306
    БОГОМИЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

    Добрите хора лесно се обичат.
    Магията е да обичаш лошите.
    С един от тях — най-лошият от всички,
    да споделиш пробитите си грошове.

    Да ти почерни погледа и празника.
    Да ти преседнат глътката и залъкът.
    А в нощите, в които му е празно,
    да те вини, че си му дала ябълка.

    Да те обича, ала само тялото.
    Да го откъсва хищно от душата ти.
    И да те иска — прокълнато ялова —
    да не родиш на някой друг децата му.

    А ти сама да се затвориш в клетката.
    Да му подхвърлиш ключа на победата.
    И нежно да го милваш през решетките,
    когато е дошъл да те погледа.

    И да мълчиш. Дори да се запали,
    дори да се взриви над тебе здрачът.
    Додето не реши да те погали
    най-лошият човек... и не заплаче.

    Веднъж сълза проронил, е обречен
    добър и свят, пред теб да коленичи.
    Тогава можеш да си тръгваш вече.
    Добрите хора лесно се обичат.

    КАМЕЛИЯ КОНДОВА

  7. #307
    Paris at night

    Три клечки кибрит – една подир друга запалени
    в мрака.
    Едната – за да погледна цяло лицето ти.
    Втората – за да погледна очите ти.
    Третата – за да погледна устата ти.
    Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
    когато до мен те притискам.

    Превод Веселин Ханчев

  8. #308
    Виждам само море и небе,
    син цвят, но не носи наслада.
    Самотата не може да спре,
    самотата ми не е досада!
    Цял живот се опитвам да чувствам
    под краката си твърдост и сила,
    а пътувам навътре и клатя се,
    не нарочно, но не и насила.

    Дурго нямам,животът ми даден е,
    а сърцето само си избира.
    В любовта няма нищо за крадене,
    ражда се или умира,
    ражда се или умира,
    ражда се... умира...

    Виждам само звезди и небе,
    тъмен цвят, но ми носи наслада!
    Самотата ти не ще умре,
    красотата ти дебне в засада!
    Цял живот се опитвам да вадя
    от сърцето си твоето жило.
    А отиваш си толкова млада,
    не нарочно, дори и насила.

  9. #309
    НИЙ МОЖЕ ДА ИМАМЕ МНОГО ЖЕНИ

    но една ще бъде отначало до края ни:
    тази, която не ще ни вини,
    когато от чужда любов сме замаяни.
    Ний може да имаме много жени,
    но една ще бди над живота ни:
    тази, която ще каже " Стани ! ",
    ако клекнем, когато се целят в челото ни.
    Ний може да имаме много жени,
    но една ще ни обича истински:
    тази, която ще ни измени,
    щом превърнем в пари мечтите си .

    Стефан Цанев

  10. #310
    Така се случи..

    Само мостове..
    по които се стига
    до гльтка вьздух,
    за да продьлжиш..

    Само пристани,
    кьдето плачещите
    ходят като вьв храм..
    да разтоварят себе си..

    Само срещи..
    като олтари,
    пред които се молят
    за някакво случване..

    Само докосване
    от запалени свещи,
    вместо топлината
    на истински огьн..

    Само част от небе..
    Тьрси се цяло...

  11. #311
    Бавно спуска се мокра мъгла
    зад очите със цвят черноземен.
    Пътят дълъг - вървя и мълча -
    само стъпките тихичко стенат.
    Спъват хода ми златни листа.
    Спирам. Падам за миг на колене.
    Силна болка - боли, но мълча -
    всички болки в една са се слели.
    Изгрев, залез... Какво от това?
    Утре пак ще е както и вчера.
    Но вървя. Пътят - дълъг. Мълча.
    Искам себе си пак да намеря.

  12. #312
    Кой кого?

    Да ме търсиш, да те гоня,
    да ме гледаш през воал,
    да ме късаш, да се роня,
    да ме хванеш, да си цял!

    Да те имам, да ме нямаш,
    да ме лъжеш, да мълча,
    да не искам, да ме вземеш,
    да ме върнеш, да не спя!

    Да ме вържеш, да избягам,
    да те хвана, да си друг,
    да се криеш, да те дебна,
    да ме искаш, да си луд!

    Да събличам, да ме гледаш,
    да ме молиш, да съм лед,
    да не можеш да издържаш,
    да съм тяло, да си мед!

    Да те мамя, да не идваш,
    да те викам, да шептиш,
    да те почвам, да ме свършваш,
    да те паря, да болиш!

    Да си Демон, да съм Дива,
    да прощавам, да грешиш,
    да си сладък, аз горчива,
    да те паля, да гориш!

    Да те има, да разкъсвам,
    да облизвам, да крещиш,
    да изпиваш, да изяждам,
    да достигам..., да не спиш!

    Албена Соколова

  13. #313
    Кога ще дойдеш ти?
    Когато си отида
    и сетните ми стъпки
    отехтят далече?
    Кога ще си със мен?
    Когато те зазида
    сред четири стени
    самотната ти вечер?
    Кога ще ме съзреш?
    Когато в друго рамо
    притисната отмина
    с поглед във земята?
    Кога ще ме зовеш?
    Когато видиш само,
    че губиш ме - далечна,
    чужда, непозната?

    Обичай ме сега,
    когато те обичам!
    Когато твоя съм,
    жадувай ме, зови ме!
    Сега простри ръце,
    когато ще дотичам!
    Че утре ще е късно
    и непоправимо.

  14. #314
    Мая Попова - На моите мъже

    Мъжете във моя живот
    (мнозина направих щастливи)
    са глътката свеж кислород
    и цвят са на дните ми сиви.

    Мъжете във моя живот
    все идват във миг подходящ и,
    подобно любящ октопод,
    в отровна прегръдка ме хващат.

    Мъжете във моя живот
    пристигат и тръгват си бързо.
    Не всеки е бил Дон Кихот
    по мяра на моята дързост.

    Мъжете във моя живот
    за мене не са се венчали,
    но всеки откъсна си плод
    от семе, което посял е.

    Мъжете във моя живот
    получиха всичкото мое
    в любовния свой епизод -
    със роли на главни герои.

    Мъжете във моя живот
    обичат на мен да се случват,
    защото с най-женски подход
    държа за сърцата им ключа.

  15. #315
    И аз не спя и ти не спиш
    Светът ни смачка и ликува
    Лъжа е знаеш го добре
    Че всичко времето лекува

    И ти не спиш , и аз не спя
    Дели ни океан от мъка
    Но щом се хванем за ръка
    Отново ще намерим пътя ...

    И няма вечно да тъжим
    А ще преследваме безкая
    Аз имам теб – ти имаш Мен
    Не ни е нужен вече рая !

  16. #316
    Кофти тръпка,
    а в съдцето кръпка
    стои като рана,
    като риза разпрана
    А аз се губя бавно
    а всичко е равно,
    но аз не падам,
    а продължавам.
    Бавно,но славно,
    нагоре и плавно.
    А аз потъвам,
    като в пясък затъвам,
    защото съм крайно недоволен,
    и май от любов съм болен.

  17. #317
    Ако бях..
    Ако бях поет,щях да пиша за теб!
    Ако бях птица,щях да пея за теб!
    Но не съм нито поет,нито птица,а момчето което те обича!

    Бог ме иска.
    Бог ме иска дяволът и той!
    Сънят ме гони,твоят глас и той.
    Сърцето ми спира в мрака като те няма,
    тишината ме смущава,но не и ти че те обичам разбери,
    сърцето ми е в твойте гърди,ако ти липсвам затвори очи
    и си припомни за миналите дни в които сме аз и ти!
    Oh but until then I got you
    Baby I got you
    Until you're used to my face
    And my mystery fades
    I got you


  18. #318

    Регистриран на
    Dec 2007
    Град
    бълХаристан
    Мнения
    1 712
    тва го написах сам за 14 февруари, но по ирония на съдбата се разделихме и не можах да и го дам когато трябваше... исках да го споделя някъде, защото когато го писах бях най-щастливия човечец на света...

    странно е, но пък е вярно,
    вече всичко е за мене ясно,
    истински в теб се влюбих,
    исках да рискувам, не загубих,
    даваш ми всичко от което се нуждая,
    и продължавам смело да мечтая,
    всичко на света искам да ти дам,
    не искам да бъда никога отново сам,
    всеки път поглеждайки в очите твои,
    откривам сбъднати мечтите мои,
    чувствам нещо истинско във мен,
    с мисълта за теб живея всеки ден,
    от радост да плача ти ме караш,
    обещай никога да не ме забравяш,
    друга никога не искам да обичам,
    обичам те, не мога да отричам...

  19. #319
    Talk to Me

    мълчанието
    никога не е равнозначно на тишината
    в тишината може да доловиш хиляди звуци дори
    ако искаш силно
    би могъл да чуеш и гласа на присмехулника
    в подсъзнанието
    както и този на пушката която го убива


    в тишината
    може да има стъпки които приближават или такива
    които си
    тръгват
    тишината може да лежи в леглото до мен
    и да ме прегръща с ръцете ти
    да е твърде гальовна
    или нажежена
    или остра като последната реплика
    може да е смеха
    в очите ти
    след като си ми казал нещо на ухо
    или въздухът
    подобен на гъста меласа
    разделящ
    Аз от Ние


    тишината има много лица
    и всяко от тях е
    реално
    и сюр
    поне в мига в който
    застава между устните ни
    в онези думи
    които няма да изречем
    никога


    тишината е вратата която се затваря
    докато мълчанието
    е вратата
    която
    я
    няма


    и никой не е в състояние да я затръшне
    след себе си .

  20. #320
    Те сбират в безкрая - умрели души,
    изгубени в времето или в тишината -
    мъртви поети, чиято песен руши
    мрака ,съня, светлината...

    Техният повик като секира разсича,
    техният зов – през мрака гробовен,
    плачат без сълзи, любовта си събличат,
    разкриват мечтите, във вопъл тъжовен

    Призраци бледни с почернели лица,
    бродят прокудени,безкрайно блуждаят
    събират парчета разбити сърца,
    и пак...безутешно ридаят

  21. #321
    Никакви такива

    Вече никакви такива,
    никакви половинчати.
    Да си чувал за половин умиране
    или за половин зачатие?!

    Можеш ли да плачеш наполовина?
    Можеш ли? С едно око?!
    Не, не – няма такива книги!
    И няма половин добро.

    Как виждаш половин цвете?
    Може би само дръжката?
    Как делиш наполовина цветовете?
    Егати философията - мъжката.

    Аз душата си не мога да деля,
    не ми е нужна половин история.
    Щом твоят лаф за “половин сърце” дочух
    повярвай ми, изпаднах в еуфория.

    Да ги нямаме такива!
    Никакви половинчати!
    Любовни дроби, знай, не съществуват.
    Просто няма такова понятие!!!

  22. #322
    САМОТНИЯТ ЧОВЕК

    Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
    Дори когато е висок, самотният човек е малък.

    Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
    остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

    Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
    да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

    Докато другите крещят или говорят за изкуство,
    самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

    Но ако пише стихове, той непременно ще остави
    една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

    Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
    животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

    И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
    той може пепел да яде, но няма да се моли.

    В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
    за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

    Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
    самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

    В едната си ръка той носи книга за душата болна,
    а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

    Борис Христов

  23. #323
    Далече някъде в гората бродеше бял вълк свиреп.Не се спираше пред нищо и имаше сърце от лед.Не чувстваше ни радост,ни болка,нито мъка и тъга. Побеждаваше в всяка битка и потъваше в зловещата мъгла.Но тази нощ стана нещо срамно,ледът в сърцето ми се стопи. Почувствах малко топлина,това направо ме уби.Аз не знаех да плача,не бях изпитвал и за миг тъга.Това ми пречеше обаче да почувствам любовта. Белият Вълк Съм Аз и ще живея вечно в самота без твоя глас.
    Oh but until then I got you
    Baby I got you
    Until you're used to my face
    And my mystery fades
    I got you


  24. #324
    Гледам и не пипам,
    слушам, но не казвам,
    Говоря, но не проговарям
    Тръгвам си и пак и пак
    се връщам
    Любовта ти да намирам,
    любовта ти да откривам
    Устните ти - топла жар,
    дъха ти - дяволски парфюм
    Омайват мен
    в сластен дим
    И пак и пак се връщам
    Разтапям се
    И пак замръзвам
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

  25. #325
    Тази нощ е толкова прекрасна,
    магията на любовта е oще властна.
    Усещам твойта топлина,
    докосваш нежно моята снага.

    Целуваш страстно мойте устни,
    усещаш ги колко са вкусни.
    Шепнеш любовни слова,
    вълнува те мойта душа.

    Нощта е тиха и потайна,
    не издава нашата тайна.
    Легнали блажено в росната трева,
    само луната наблюдава сега
    романтично вплетените ни тела.
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си