.
Отговор в тема
Страница 49 от 51 ПървиПърви ... 3945464748495051 ПоследнаПърви
Резултати от 1 201 до 1 225 от общо 1261
  1. #1201
    Усмивката ти е моят изгрев.
    Очите ти - моретата безкрайни.
    Устните ти - сочни плодове.
    Извивките ти - неразкрити тайни.
    Лицето ти - излъчване на ангел.
    Дъхът ти - божествен аромат!
    Красотата твоя е безкрайна!
    Ти... си всичко в моя свят!

  2. #1202
    Супер фен Аватара на sl1nceetoo
    Регистриран на
    Feb 2012
    Мнения
    1 095
    Ало... Да... Аз съм... Кой?
    Не може да бъде... Къде си, кажи?
    Гласа не познах... Променил се е... Моля те, стой...
    Радвам се... Как? От какво да горчи?

    Годините... Чакай... Моля те, остави...
    И двамата имаме своя вина...
    Не... Защо? Отдавна простих...
    Остави... Беше някога... Как си сега?

    Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...
    Помниш ли нашата, първата среща?
    Помниш ли, как ни огря утринта,
    слети в едно от целувки горещи?

    Зная... Боли... За какво съжаляваш?
    Аз все още не съм безразличен...
    Спрях... Няма... Не те наранявам...
    Как да не помня... Аз те обичам!

    Нищо не искам... Бих желал да те видя,
    за миг да надникна в твойте очи...
    Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,
    аз те виждам в спомени - нощи и дни.

    Годините бръчки безброй ми дариха.
    Стилно в косите среброто блести.
    Твоите думи не ме нараниха...
    Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...

    Найден Найденов

  3. #1203
    Abe vsichki tuka ste mnoo zagoreli!

  4. #1204
    Мега фен Аватара на Colouring
    Регистриран на
    Mar 2010
    Мнения
    4 269
    Жена. До нея омърлушен мъж.
    сред тъжна стая с пуснати завеси.
    Не пада сняг. Вали банален дъжд.
    Какво се случи?
    Тук ли си?
    Къде си?

    Жена и мъж. Въпроси в тишина,
    която по телата им се свлича…
    Те заедно (той сам, и тя сама)
    все още - може би - ще се обичат.

    И двамата, поглеждащи встрани.
    И двамата, натрупали умора.
    Жена и мъж. Един до друг сами,
    далеч от другите самотни хора.

    Не пада сняг. Вали банален дъжд.
    Какво се случи?
    Тук ли си?
    Къде си?
    Жена. До нея омърлушен мъж
    сред тъжна стая с пуснати завеси.

    Добромир Банев

  5. #1205
    Излизам на сцената с роза в ръка,
    защото имам нещо на ума да ти споделя.
    С римата мога така да го прошептя,
    че да почувстваш любовта в моята душа.

    Близо година откакто се познаваме измина,
    беше до мен,когато беше лято и когато беше зима.
    В трудните ми моменти ти не ме остави,
    в моите ръкави скрити козове постави.

    Дари ме с любов за каквато винаги мечтал съм.
    Любовта, за която само в мечтите пял съм.
    и съм се страхувал от теб да поискам,
    а ето, че сега в прегръдките си те притискам.

    Знам, би попитала дали не мисля, че е рано.
    Аз те обичам и това значение има само.
    Всяка рима в сърцето ми ти създаде,
    за разлика от всички други никога не ме предаде.

    Беше до мен и в моментите трудни,
    остави добрините в мен да останат будни.
    Това, че се запознах с теб е дар от бога.
    Ти си моята дрога и аз без теб не мога.

    Пристрастен съм, няма за това лекарство.
    Дължа ти благодарство, царице на моето царство.
    Помисли си и на въпроса отговори ми.
    Има скрито послание в тези страстни рими.

    Не Ред бул, а ти ми даваш крила
    да преживея нощта, да прескоча пропастта.
    Само ти, мила, даваш ми страшна сила
    с безкрайната любов, с която си ме обградила.

    За мен ти си всичко, но най-вече рая.
    Казвам го най-накрая, ужасно много те желая.
    Трудно ми е без теб живота да си представя.
    Ти си причината за всичко, което правя.

    Ти си единствената причина да дишам.
    Тази, която ми показа, че мога да обичам.
    Обичам те, ти си всичко в моя живот.
    Аз съм сейфа, а ти си моят код.

  6. #1206
    Мега фен Аватара на Colouring
    Регистриран на
    Mar 2010
    Мнения
    4 269
    Since you left

    Since you left not much has changed,
    the room's now clean, though that’s not strange.
    The walls are white, the paintings – gone,
    where once stood chaos, lines were drawn.

    The bathroom shines in ocean blue,
    no empty bottles of shampoo.
    The toothpaste’s squeezed just at the end
    to make it easier to spend.

    And in the living room you knew
    I had to change a thing or two.
    To make it look a bit like me
    And not the man you made me be.

    The Warhol statue, plastic deer -
    I threw them out and shed no tear.
    That old-school, retro thing called art
    was nothing I held near my heart.

    Where you saw barren, I saw clean.
    What you called boring I thought keen.
    But now that everything’s in place
    Why do I carry this sad face?

    I came to wonder – could it be,
    Perhaps it wasn’t you, but me?
    Perhaps the problem after all
    was I had no control?

    For if we are figures - I'm a square;
    And what you are I'm not aware.
    You’re something that I can’t define -
    you have no corners and no line.

    You’re just the mess I thought you were -
    a changing wind, an image blur.
    However fucked up you may be
    you’re not as nearly fucked as me.

    At least you know life has no frame;
    That nothing ever stays the same;
    That order’s just a silly word
    to make the world seem less absurd
    for grown up kids who’re in denial
    stranded on their lonely isle.

    And now I sit here, feeling bitter,
    Lying that life can’t be sweeter;
    That I have just what I want
    When what I really need – I don’t.

    So

    since you left not much has changed.
    Except my mind, though that's not strange
    The walls are white, the paintings – thrown,
    And in between I sit alone.

    Константин Трендафилов

  7. #1207
    Мега фен Аватара на skatew
    Регистриран на
    Apr 2010
    Мнения
    3 711
    ДОКАТО...
    Там... От вечната безбрежност...
    Тайно ще те сполетя.
    Тихо... Тихо... Нежно, нежно...
    Все над тебе ще летя...
    По зададената схема
    от загадъчния свят
    вероятно ще приема
    най-различен вид и цвят...
    Може в птицата, която
    сутрин те събужда с грак...
    И наднича през стъклата
    като жалък папарак.
    Може в нещо друго... Нека...
    Трудно ще се отлепиш...
    Във възглавницата мека,
    на която нощем спиш.
    Вероятност... Хипотеза...
    Глупости от този род...
    Вечната фотосинтеза
    произвежда водород.
    И умрелите ни клетки
    са изчезнали, уви...
    В колби и във епруветки
    кой ще ги възстанови?
    Затова да сме щастливи!
    Дай ми се... Сега! На пук!
    Докато сме още живи,
    докато сме още тук.

    Недялко Йорданов
    http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
    I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
    who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
    are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
    who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
    on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
    who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
    how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...

  8. #1208
    На Лора

    Душата ми е стон.Душата ми е зов.
    Защото аз съм птица устремена:
    на смърт е моята душа ранена,
    на смърт ранена от любов...
    Душата ми е стон.Душата ми е зов.
    Кажете ми:що значат среща и разлъка?
    И ето аз ви думам: има ад и мъка -
    и в мъката любов!

    Миражите са близо - пътят е далек.
    Учудено засмяна жизнерадост
    на неведение и алчна младост,
    на знойна плът и призрак лек...
    Миражите са близо - пътят е далек:
    защото тя стои в сияние пред мене,
    стои,ала не чуе кой зове и стене -
    тя - плът и призрак лек!

    П.Яворов

    Изработка на уеб сайт

  9. #1209
    Възхитена съм от родната ни любовна поезия. Има поеми, който ти бъркат в сърцето. И като цяло в бг е имало и има писатели и поети, които според мен са със световна класа.

  10. #1210
    Супер фен Аватара на Jaune
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    2 490
    ЧУВСТВО ЗА БАВНО ИЗЧЕЗВАНЕ


    Слязохме в бара. Посрещна ни вяло
    дансингът като вдовец.
    Нямаше никой - ни келнер, ни дявол,
    а отгоре се чуваха
    гласове.
    Магнитофонът, невидим, броеше
    нашите и без това броени дни
    и примигваха слепи прожектори
    с ослепителни
    светлини.
    Те безшумно се сгромолясваха
    в притъмнелите огледала.
    Като кубчета лед разпиляха се
    незащитените ни
    тела.
    Аз почувствах как изчезваме -
    бавно,
    всеки на своя стол,
    как политаме, как се стопяваме
    като подпалени
    фигурки от станиол.
    Изведнъж ми се стори, че ние сме призраци
    с пуловери, с дънки, с палта
    и смутено усещах под ризата
    изплъзването на плътта.
    В мен се наежваше
    далечна
    ултразвукова тишина
    и гаменски търсих убежище
    в твоите колена.
    Може и да сме опитни зайци
    с програмиран живот и смърт.
    Много им здраве на цивилизациите
    отвъд.
    Аз просто исках да скрия в сянката
    притъпените си сетива.
    Нека ни мислят за всякакви.
    А какви сме? И ние
    не знаем това.
    Ние танцувахме... С последни сили
    обикаляхме дансинга в кръг.
    Някъде долу се движеха нашите сухожилия,
    кости,
    мускули,
    стави
    и кръв.

    Георги Рупчев

    //всичко негово адски ми харесва.

  11. #1211
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 948

  12. #1212
    Супер фен Аватара на Jaune
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    2 490

  13. #1213
    Усмивката и тъй нежна и красива...
    Под таз приказна нежност
    тя тихо промълви
    ама той наистина ли ..... ?
    останах аз втрещен за вчас
    и после всичко продължи...




    Изкупуване на коли за скрап коли за скрап за гр. София и региона

  14. #1214
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 948
    "Така и не можах да ти я дам...
    онази нежност, дето ти я пазих.
    Сега тя, свита, спи във мойта длан
    а ти си никъде. И ти е празно.
    Вали ли нощем твоето небе?
    Превръща мислите ти във галери,
    с които се завръщаш все при мен-
    в червените полета на Венера.
    А аз не зная как да продължа...
    Не искам да се влюбвам в други.
    Във шепата си още я държа -
    онази лятна нежност, пеперудена.
    Далечни ли са нашите планети?
    Или са близо.Ние сме далеч...
    Ако решиш... оставям да ти свети
    прозорчето на моето сърце."
    caribiana

  15. #1215

  16. #1216
    Супер фен Аватара на Jaune
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    2 490
    РАЗСТОЯНИЕ

    Тя е в единия край
    на времето
    той е в другия
    Пространството засега е общо
    но какво значи
    такива неща да са им
    общи

    Само помахват с кърпичка
    като с бяло крило
    всеки от своята страна
    на времената
    през пространството
    което е
    цяла една любов
    разстояние

    Керана Ангелова

  17. #1217
    Мега фен Аватара на heartshapedbox
    Регистриран на
    Mar 2011
    Град
    BG
    Мнения
    6 295
    Бавно


    Отдавна вече нищо не боли.
    Тъгата облаците изваляха.
    Като в платно на Салвадор Дали
    стрелките на часовниците спряха.
    В безвремие, присъщо за очи,
    които в нечии очи се взират,
    от нежност вятърът сега мълчи,
    и рокля като летен шал прозира.
    Едва пълзи световният каданс,
    край нас се сменят кадрите му плавно -
    това е най – щастливият ми шанс
    да те обичам –
    бавно,
    бавно,
    бавно.

    Добромир Банев

  18. #1218
    "Ако има на тоя свят нещо, което човек винаги желае, а само понякога получава, това е човешката нежност...!"
    -Албер Камю

  19. #1219
    Супер фен Аватара на Jaune
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    2 490
    Твоите думи ме сепват
    като тропащи врати на хотел среднощ -
    будят ме внезапно, за да ми напомнят,
    че съм самотен.
    Откъде идва гласът ти -
    от съседната стая,
    от съседния етаж
    или от съседната планета?...
    Твоите думи прииждат
    отвсякъде -
    любовта ни се е разпаднала
    на хиляди думи...
    Като Римската империя.
    Като ядрото на атома.
    като самата
    любов.

    ДУМИ, Г. Константинов

  20. #1220
    красиво ебраво.

  21. #1221
    Супер фен Аватара на Jaune
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    2 490
    Благодаря за страшното очакване,
    с което ме наказа несъзнателно.
    При мене спряха много. Много плакаха.
    И много ме раздаваха на вятъра.
    И много ме обичаха неистински.
    И други много истински ме мразиха.
    Изплаши се душата ми. Изписка.
    И аз й се заклех да я опазя.
    И аз й се заклех да пиша стихове,
    напук на всички прозаични делници.
    А пък баща ми, милият, се пита
    кому и на какво ли съм наследница.
    Излъгах ли го? Той ли се излъга?
    Да разбера не ми остана време.
    Защото зад един фатален ъгъл
    все някой ме открадваше от него.
    И аз отивах всеки път завинаги.
    И всеки път завинаги се връщах.
    Защо ти казвам, че това е минало...
    Усмихвам ти се...
    А пък днес е същото.

    Камелия Кондова

  22. #1222
    Супер фен Аватара на Jaune
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    2 490
    ТАЗИ ЛЮБОВ

    Тази любов
    Така бурна
    Така крехка
    Така нежна
    И безнадеждна
    Тази любов
    Хубава като деня
    Лоша като времето
    Когато лошо е то
    Тази любов така истинска
    Така красива
    Така щастлива
    Така игрива
    Така осмивана
    Трепереща от страх като дете в тъмното
    И така сигурна в него
    Като мъж спокоен в средата на нощта
    Тази любов, която кара другите да се страхуват
    Която ги кара да общуват
    Която ги кара да пребледняват
    Тази любов така търсена
    И от нас все чакана
    Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
    Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
    Тази любов – цялата
    Толкова жива все още
    Така обляна от слънце
    То е твоето
    То е моето
    То е на лятото
    Това нещо винаги ново
    Което не се промени
    Истинско като дръвче
    Потрепващо като птиче
    Топло и живо като лято
    Ние можем двамата
    Да отиваме и да се връщаме
    Можем да забравим
    И после отново да заспим
    Да се събудим страдащи остаряващи
    И още да спим
    Мечтаейки за смъртта
    Да ни пробудят усмивката и смеха
    И да се подмладим
    Нашата любов остава там
    Упорита като глупостта
    Жива като желанието
    Жестока като паметта
    Глупава като съжалението
    Нежна като спомена
    Студена като мрамора
    Красива като деня
    Крехка като децата
    Гледа ни и се усмихва
    И ни говори без да казва нищо
    А аз слушам треперейки
    И крещя
    Викам за теб
    Викам за мен
    И те умолявам
    За теб, за мен и за всички, които се обичат
    И са се обичали
    Да, викам я
    За теб, за мен и всички други
    Непознати
    Остани там
    Там където си
    Там, където беше преди
    Остани там
    Не помръдвай дори
    Не си отивай
    Ние обичаните
    Те забравихме
    Но не ни забравяй ти
    Нямаме нищо друго освен теб на земята
    Не допускай да ни обгърне студа
    Много далеч все още
    И без значение къде
    Покажи ни, че те има
    След много време в края на една гора
    В гората на спомените
    Появи се неочаквана
    Хвани ни за ръка
    И ни спаси.

    Жак Превер

  23. #1223
    ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ

    Толкова е лесно и логично,
    и дори болезнено лирично
    към изгрева да тичам ...
    Да се влюбвам в рими, прозаично,
    защото те обичам!

    Мога да говоря с боговете,
    мога да намеря в мрака цвете
    в тюл и да му се вричам ...
    Да съм "ин" и "ян", или пък и двете,
    защото те обичам!

    Любовта е болест, панацея,
    камен бряг, коварна горска фея,
    с която си приличам ...
    Няма антидот, но съм до нея,
    защото те обичам!

    Мога да се смея, да мечтая,
    книгите си да чета до края,
    дори да знам, че сричам ...
    Намери ме, аз ще те позная,
    защото те обичам!!!

    Върбан Димитров
    ТЯ Е ВСИЧКО

    Тя е всичко! Моя вселена,
    галактика с нежни очи ...
    Предсказана болка, стаена,
    обича, целува ... мълчи!
    И страда, когато е слаба,
    когато заспива сама.
    Когато единствен е хляба,
    а утрото вдишва тъма!

    Тя е всичко! Слънчево цвете,
    поезия, драма... живот!
    Роял за щурчетата лете,
    сънуван към щастие брод.
    Усмивката сутрин с кафето,
    дъгата след кален порой ...
    Топола израсла в полето
    да брани от бури и зной!

    Тя е всичко! Друга не искам,
    адреса отдавна го знам.
    Букета отляво притискам,
    стоя на вратата й ням ...

    Върбан Димитров

    ЛЮБОВТА Е ОПИАТ

    Любовта е опиат,
    дрога някаква, магична!
    Хормонален водопад,
    вирус, болест романтична...
    На брега на цъфнал ад!

    Пие се почти на екс,
    струва си да се опита!
    Тя е химия и секс,
    болка вляво... недопита.
    Конституция, Кодекс!

    Любовта е опиат
    в шоколадова глазура!
    Може да е занаят,
    ерес, лудория щура...
    Или пък хроничен яд!

    Любовта е храм в степта,
    в него влиза се на пръсти!
    Лед изпръхнал от жарта...
    Може Сатана да кръсти
    с кръст изваян от страстта!

    Любовта е опиат,
    приказка, но без поука!
    Листопад от звездопад,
    недоучена наука,
    порив, смърт, надежда, глад...

    Върбан Димитров

  24. #1224
    Мега фен Аватара на skatew
    Регистриран на
    Apr 2010
    Мнения
    3 711
    Цитирай Първоначално написано от sl1nceetoo Виж мнението
    ...

    Найден Найденов
    Много е добро !!!

    http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
    I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
    who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
    are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
    who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
    on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
    who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
    how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...

  25. #1225
    Една от моите любими поетеси Марселин Деборд-Валмор

    Безсъница
    Не искам да заспя… Безсънице любима,
    по-сладка си от сънищата ти:
    изпълнени са те с лъжливи красоти,
    а чар действителен, безспорен в тебе има.
    Донасяш ми покой безкрайно скъп и мил,
    не би могъл такъв възторг да се изкаже…
    Не смея да заспя! Сънят ме плаши даже —
    от сетивата би ме той лишил!

    С тревоги би отнел на моя дух покоя;
    със ужас моят взор в съня ще долови
    настъпващия ден — несигурен, уви,
    а тъй красив е той в безсъницата моя!
    В съдбата ми сега прибави се любов,
    разкривайки пред мен вълнуващи простори,
    размаха тя крила и тихо проговори:
    „Очаквай да настъпи изгрев нов!“

    Със теб нощта тъй страшна не изглежда,
    безсънице добра, при мене стой,
    а утре, щом отново дойде той,
    ще бъда аз изпълнена с надежда!
    Във моето сърце написа той една
    вълшебна страница и нея
    за да чета сега, ми трябва светлина —
    да бъда будна все копнея!

    Сънят да ме лиши от тебе не можа,
    безсънице, край мен свещта ми не угасна!
    Обичана съм аз! Реалността прекрасна
    не искам да сменя със някой сън-лъжа!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си