.
Отговор в тема
Страница 6 от 51 ПървиПърви ... 234567891016 ... ПоследнаПърви
Резултати от 126 до 150 от общо 1261
  1. #126
    Neshto ot moeto tvorchestvo nadqvam se da vi haresa

    Ясна нощ звезди луна,
    а на мен ми се приспа,
    гледам аз вековна бука,
    викам си ще спинкам тука!

    Постилам ватените гащи,
    клонче по дупето дращи....

    o6te e v proces na razbrabotka molq komentiraite go!

  2. #127
    V na4aloto avtorkata na temata ne kaza li da ne pi6ete ne6ta ot li4noto si tvor4estvo.Imame si takuv razdel v kraina smetka !!!

  3. #128
    Qvorov

    Пръстен с опал


    Мечтата ти е очарована робиня

    на моята душа, която те зове;

    ще дойдеш ти накрай световната пустиня,

    отсам преградни бездни, върхове.



    Кристално чиста, като висините сини,

    намериха те спяща жаждащи мечти, -

    в съня на твоите шестнадесет години

    душа те възжела и похити.



    На бездни, върхове, неведоми пространства

    мечтата ти лети-прелита в бодър сън -

    и чуя аз, в нощта на тъмни окаянства,

    спасителния предразсветен звън.



    Ще дойдеш ти, заря-невинност всепобедна,

    в одеждата на своя ароматен свян

    и то ще бъде час на изповед-последна,

    сияние в един вълшебен блян.



    Душата ми над тебе бисер ще поръси,

    че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май.

    И ние ще горим унесени в съня си -

    и като дим в небето ще намерим край.


    Среща


    Мене ми е странно - ето те пред мен,

    мене ми е жадно - гледам те пленен,

    мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -

    мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.



    Викнал бих от болка - времето лети,

    викнал бих от ужас - ще отминеш ти:

    сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,

    няма да се върнат сбъднати мечти.


    Не си виновна ти


    От други свят съм аз - не си виновна ти,

    дете на прах-земя, на прашните мечти;

    не си виновна ти, от тебе исках аз

    не сажди на страстта, а дух кристален мраз.

    От тебе исках аз да бъдеш огледало

    на моята мечта сред ясна самота:

    вълшебно огледало, живот и образ дало

    на моя хладен блян, от светъл бронз излян.



    Не си виновна ти, от други свят съм аз,

    не зная прах и дим в приоблачния мраз;

    от други свят съм аз, що можеш стори ти

    за моя снежен сън и ледени мечти!

    Що можеш стори ти, не арфа яснозвучна

    за тайната в тъма ридаеща сама, -

    не арфа яснозвучна, с душата ми съзвучна,

    дозела песента на радост-горестта!...

  4. #129
    NEDQLKO IORDANOV

    Клетва


    Когато нищо друго няма

    във този свят, разполовен

    на истина и на измама,

    невярваща, ти вярвай в мен.



    Дори когато те излъжа

    невъзмутим или смутен,

    заклевам те! и ти си длъжна,

    презирай ме, но вярвай в мен.



    Когато вече ни разделя

    безсънна нощ и нервен ден,

    във понеделник и неделя

    ти непременно вярвай в мен.



    Не в здравите ни златни обръчи,

    в хербария ни изсушен

    с реликвите на прашна обич,

    не в спомена, а вярвай в мен.



    Защото в битката неравна,

    което водим сякаш век,

    със теб сме станали отдавна

    един живот, един човек.



    Ще те накарам да се влюбиш...


    Ще те накарам да се влюбиш

    и не във мен, и не във него -

    във вятъра и във звездите

    ще те накарам да се влюбиш.



    Ще ме накараш да се влюбя

    във ритъма на дъждовете,

    във погледа на всяка пролет

    и в пролетта на всеки поглед.



    Ще те накарам да се влюбиш

    и не във мен, и не във него,

    и не във себе си, а просто

    ще те накарам да се влюбиш.



    Ще ме накараш да се влюбя,

    когато в любовта не вярвам,

    не вярвам в теб, не вярвам в нея,

    когато в себе си не вярвам,



    когато просто и банално

    говоря най-банални думи

    и зная всичко и на всичко

    вкуса съм вкусил тъй отдавна.



    Ще ме накараш да се влюбя,

    и не във теб, и не във нея,

    и не във себе си, а просто

    ще ме накараш да се влюбя.



    Ще те накарам да се влюбиш

    и със любов ще те накажа,

    защото в мен, защото в него,

    защото в себе си не вярваш.



    И после в някаква аптека

    ще те изпратя със рецепта,

    но е направо безнадеждно

    лекарство от любов да търсиш.



    Ще те накарам да се влюбиш.

    Ще ме накараш да се влюбя.

    Ще те накарам да се влюбиш

    и със любов ще те накажа.


    16 плюс 16


    За кой ли път по този бряг преминаха

    едно момиче и едно момче,

    живели по шестнадесет години,

    а значи общо тридесет и две.



    За кой ли път те спореха разпалено

    по темата, наречена съдба,

    и мислеха, че всичко са узнали,

    щом знаят, че съдбата е борба.



    И мислеха, че много лесно скриват

    това, което крият всеки път,

    но вярваха, че докато са живи,

    те никога не ще се разделят.



    А от безкрайно старо време знай се -

    животът има свое странно Не:

    шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,

    а никога не тридесет и две.



    Но има ли значение, когато

    света се гледа с четири очи

    и радостта е двойно по-богата,

    а мъката наполовин горчи?

    За кой ли път по този бряг преминаха

    едно момиче и едно момче,

    живели по шестнадесет години,

    а значи общо тридесет и две.



    Край тях се смееше незабелязано

    морето, този вечен великан -

    голямо като обич неизказана

    и синьо като път неизвървян.



    Приказка за гъстата гора


    Времето изтича,

    времето тече...

    Палаво момиче

    с палаво момче

    във леса навлезли,

    свиркали с уста

    и не забелязали

    как дошла нощта.

    И така се влюбили

    в своята игра,

    ох! че се загубили

    в гъстата гора.



    Мракът ги превързал

    с черния си бинт

    и напразно бързали

    в този лабиринт,

    и напразно плачели,

    викали със глас

    и напразно крачели

    в този късен час.



    Страшно е в гората!

    В тъмното току

    в миг довее вятърът

    нечий глас: Ку-ку!

    И луната свети

    с хилаво лице,

    и шумят дърветата

    с дълги зли ръце.



    Тъй нощта ги стегнала

    в своята халка

    и тогаз протегнала

    малката ръка

    малкото момиче

    и като звънче

    звъннало: "Обичам те!"

    в малкото момче.



    И разбрали ясно, че

    някак изведнъж

    двамата пораснали:

    тя - жена, той - мъж.

    И открили точно, че

    този трепет нов

    не игра нарочна е,

    а една любов.



    И развързал мракът

    черния си бинт,

    и не бил тъй страшен

    този лабиринт.



    Тръгнали те заедно

    и до днес вървят.



    Трудно е, но зная -

    ще намерят път.

  5. #130
    Тези стихове са тъжни... за умиращата любов, но въпреки това са много истински и докосващи сърцето, поне моето. Надявам се да ви харесат.


    Дора Ушева - Бавно си отива любовта

    Минават дните тягостно и бавно...
    Еднообразие, апатия и самота...
    Бледнеят спомените - хладно...
    Усещам как си тръгва любовта.

    От ласките остана сянка бледа.
    Виж дланите - отмиха сладостта.
    Изпепелена и безкрайно тленна
    заглъхна музиката на страстта.

    Студенина насажда се в сърцето
    дълбае пропаст ден след ден.
    Но ще запазя в мен това, което
    мога да погледна с обич някой ден...

    Минават дните тягостно и бавно...
    Усещам как си тръгва любовта.
    Бледнеят спомените сякаш огън
    се сгушва мълком в пепелта...


    ИМАШЕ ЛЮБОВ

    Отчаян вик.
    Строшен прозорец.
    Последен стон.
    Мълчание за сбогом.
    Затръшната врата.
    Глух хлип.
    Ръце безпомощни.
    Очи без блясък.
    Устни запечатани
    без звук.
    Оголено сърце.
    Безкръвни вени.

    А имаше любов...
    Отиде си
    без време...


    Сияна Георгиева - Kак тихо си отива любовта

    Безкрайно тежко е да виждаш,
    как тихо си отива любовта,
    а в очите и две сълзи кристални,
    които галят твоята душа.

    Как тъжно е да искаш
    с всички сили да я спреш,
    но тя си тръгва без да вижда,
    че ти за нея готов си да умреш.

    Пред теб светът се срутва бавно,
    горчи в сърцето ти тъга.
    Ах,колко трудно е да вярваш,
    че можеш да си върнеш любовта.


    Силвия Матейчина - Когато си отива любовта

    Аз помня всяка наша среща
    и пълните със страст очи,
    а в тез очи от толкова нещастие,
    проблясваха по две сълзи.

    За мене ти едва ли ще си спомниш,
    след дългите години самота,
    когато всичко в нас ще опустее,
    когато ще е мъртва любовта.

    През таз година толкова загубих,
    защото вярвах в любовта,
    от теб аз нищо неполучих,
    но и ти от мене нищичко не взе!

    И най-накрая ще ти го призная,
    на всяко нещо все му идва края,
    а мен не ме боли сега,
    че бавно си отива любовта!


    Димитър Станчев - Когато си отива любовта

    Минутите на обич споделена
    изнизват се, зърна на броеница,
    душата изтерзана, наранена
    стене като уловена птица.

    Отплуват бавно ден след ден
    минутите на щастие бленувано
    и осъзнавам, че не си до мен,
    любовта ни е завинаги изгубена.

    Сега съм сам и сам ще си умра,
    не вярвам любовта да се повтори,
    не мога мислите за теб да спра
    и крачат, крачат... Натежали от умора.

    Все още любовта към теб е жива
    и блъскам се в стената на тъгата.
    Ефирна като горска самодива,
    политаш в орбитата на мечтата.

    Мечтаеш за богатство, дом и смях,
    мечтаеш за емоции, пари, купони,
    но и Рокфелер дори да бях,
    амбициите ти едва ли щеше да догоня.

    Разбирам те, сега си млада,
    иска ти се да си поживееш,
    купоните посрещаш с наслада,
    на всеки виц и танц се смееш.

    Сега безкрайно съжалявам,
    че рицарят мечтан не се оказах,
    но и не мога да се заблуждавам,
    че времето живота ни премаза.

    Да знаеш как бих искал
    щастлива, весела да те направя,
    на тежести, проблеми да устискам,
    мизерията, злото да забравим.

    Все още любовта в сърцето ми живее,
    но в сълзи къпе се душата ми самотна,
    уви, у теб отдавна любовта не грее
    и бавно аз превръщам се... В животно.


    Мъртва любов

    Жива плът докосвам, а студена е като стена,
    забравила е тя навярно копнежа и страстта.
    Очи в очите впивам и чакам аэ наслада,
    а те ме гледат грозно, празно, без пощада.

    Живот без тръпка и устни с вкус на гнило,
    о, по-добре да ида аз на славното бесило!
    Кой ще съживи нашата мъртва любов,
    и защо днес изгревът е тъй суров?!

    Всички поети това долно чувство възхваляват,
    и така вярват, че безсмъртност заслужават.
    Толкова ли е сложно да обичаш,
    и на друг във вярност да се вричаш?!

    Нека пепел бъде всяка моя дума лъжлива,
    и нека Нищото ръце във мен да впива.
    Няма да моля, няма да плача, нито да съжалявам,
    това, на което съм се обрекла вечно ще отстоявам.

    Алчна за мъст не е моята душa,
    аз намерих покой, скрих се в нощта.
    Но странно е да живееш, а вътрешно да си умрял,
    не изпитал още радост и света не опознал.

    Дано сега птиците да онемеят,
    защото аз не ще ги чуя, даже и да пеят.
    Дано слънцето вече да не грее,
    защото да ме стопли не ще успее!!!

  6. #131

    Регистриран на
    Mar 2008
    Град
    The Land Of The Doomed
    Мнения
    474
    Дни преди края

    Безгласен лежа в тъмнината,
    отчаян, объркан и сам,
    и пада сълза след сълзата
    на пода студен и скован

    Съдбата злини ми изрежда
    от своя бездънен чувал,
    загубил съм всяка наздежда,
    животът ми – пълен провал

    Сърцето ми бие на кухо,
    удавено в болка и гняв,
    по-слабо и малко по-глухо
    след всеки свой удар болнав

    Да можех молитва към бога
    поне да отправя сега,
    но да я изкажа не мога,
    защото не вярвам в това

    Ще търся спасение в края,
    живота си щом потуша,
    там някъде горе във рая
    за моята млада душа

    Във локвата мъка на пода
    оглеждам се тъжен и ням,
    там мойта човешка природа
    ме гледа потънала в срам


    * * *


    Не, няма да чакам
    повече влака...

    Когато пристигне
    и слезеш от него,
    аз ще съм много далеч...
    И всички лица по перона
    ще ти напомнят моето...
    И само тогава,
    и никога след това
    ще разбереш,
    колко необхватно
    ми липсваш...

    Не, няма да чакам
    повече влака...


    * * *


    Ябълка

    На пръсти се повдигаше да види
    дали дъждът през двете планини
    с крилатото си облаче не иде
    сред летните и дни да прозвъни.

    Протягаше ръце към дължината
    по тях да я познае в този зной,
    сред другите дръвчета в равнината,
    но все не идваше при нея той.

    От гледане очите си изгледа,
    от шепнене гласът и отлетя
    и се преви от скръб,и стана бледа.
    О,колко дълго чакала бе тя!

    Дъждът дойде,но подранила есен
    от Ябълката късаше листа.
    Дъждът запя над клоните и песен,
    с която буди даже и пръстта.

    Но Ябълката нищо не усети-
    ни радостта,ни волната печал.
    Дъжд есенен,дъжд сребърен,дъжд светъл!
    Обичащ дъжд,но много закъснял!

  7. #132

    Регистриран на
    Mar 2008
    Град
    The Land Of The Doomed
    Мнения
    474
    Когато вече някой ден
    решиш към нов бряг да отплуваш;
    недей си взема сбогом с мен -
    отплувай, без да се сбогуваш.
    Върви, обичана жена,
    понесена вовек в сърцето-
    Луната ще е пак луна
    и пак небе ще е небето.
    В любов недей ми се кълна!
    Защо е нужно да се лъжем?
    Ти нямаш никаква вина
    в това, че ще остана тъжен.
    Еднъж ли горест съм познал?
    Еднъж ли съм се огорчавал?
    При мене който не е спрял,
    не ме е само той ранявал.
    Ти моята любов прости!
    Сърцето ти не ми е длъжно...
    Какво е скръб не знаеш ти,
    не знаеш ти какво е тъжно...
    За сбогом няколко слова
    да каже всяка друга може.
    Но ти не би могла това,
    ти кръст не можеш лесно сложи.
    Ах, ти си толкова добра!...
    И в свойта нова безнадеждност
    без думи аз ще разбера
    за отзвучалата ти нежност...
    Затуй когато някой ден
    си тръгнеш и не затъгуваш,
    недей си взема сбогом с мен,
    иди си, без да се сбогуваш.

    Пеньо Пенев

  8. #133
    Eto tova stih4e mi be6e napisalo purvoto gadje.Kato go pro4etoh 6tqh da se razpla4a.


    Vqtur i dujd vilneqt vun,a ti otnovo idva6 v moq sun.
    Otnovo protqga6 kum men ruka...Za6to?Zaa6to izmu4va6 me taka?
    Nima ne ti podarih cqlata si lubov,a ti sqka6 me buta6 v tumen rov.
    Nima ne izplakah za teb hilqdi sulzi,a surceto ti ne trepna i ot tova dori.
    Nima onazi no6t zabravi,kogato starata muka v nova nejnost ti ydavi?
    Nima zabravi celyvkite i rucete mi v mraka?
    Nima zabravi i no6ta vuv vlaka?
    Vqtur i dujd vilneqt vun,a ti otnovo idva6 v moq sun.
    No stoi ne si otivai o6te,za6toto istinska si samo no6tem.[/i][/b]

  9. #134
    Видях го това в интернет и много ми харесва
    Всичко, което правя
    трябва да бъде за теб.
    Иначе няма да стане красиво.

    Всяка моя стъпка
    трябва към теб да ме води.
    Иначе няма да смея да тръгна
    и няма да мога да ходя.

    И очите ми винаги
    в твоите трябва да гледат.
    Иначе ще са слепи за света, в който живея.

    Всичко, което правя
    трябва да е на теб посветено.
    Иначе няма да бъда щастлива,
    тъй както, когато съм с тебе.
    offline forever!

  10. #135
    ТИ ДА СИ

    Слънцето ръце протегна
    да те прегърне и погали.
    Побягна. На сянка избяга –
    далечната целувка те опари.

    Слънцето зад облаци ще скрия,
    ще духна силно, ще го загася;
    Америка за тебе ще открия;
    луната за теб ще донеса;

    деня – в морето черно ще удавя;
    нощта с ръце си голи ще пленя.

    Всичко и себе си забравям:
    ти да си! И пълната луна.

    Себе си и всичко ще продам:
    ти да си! и пълната луна.


    ТРУДНО СЕ ЖИВЕЕ С ЛЮБОВ

    Отдавна денят накъся.
    Без жал дъждът се усили.
    Неканен на прага ти спрях
    с пресъхнали от жажда сили:

    поболях се от телефонна любов,
    уморих се да пиша писма.
    Нека те срещна отново.
    Нека те срещна сега.

    В албума стар ще те скрия,
    лика ти с катинар ще заключа,
    името ти с прах ще покрия;
    да те мразя ще се науча.

    Ала утре вече е късно.
    Вчера денят накъся.
    Катинарът отдавна се скъса...
    ела и се скрий от дъжда:

    огънят все още гори;
    сам влизам, по-ярък да свети.
    Приближи се и се стопли
    докато се стопят снеговете;

    докато ти нарисувам крила
    да тръгнеш за топлия юг
    наметни се с любовта
    да те сгрее! Нямам друго.

    ТИ ЛИ СИ ТОВА

    Любов ли си, когато нараняваш,
    а не убиеш веднъж любовта?
    Любов ли си, щом нямаш, а даваш,
    дадеш ли – просиш сама?

    Любов ли си, щом си ранена,
    че нямаш ни лик, нито име?
    Любов ли си щом и след мен
    живот за тебе ще има?

    Любов ли си, кога си унила,
    че нямаш любов да дадеш?
    Любов ли си, че си всесилна
    твоя Бог да отречеш?

    Любов ли си, кога си лъжовна,
    от всекиго лъгана ти,
    кога от любов по-отровна
    молиш любовта да прости?

    Любов ли си, когато си груба,
    по-нахална от делник безличен?
    Любов ли си без мене се чудя,
    любов ли си, че те обичам?

    Любов ли си, кога си сърдита,
    че си, Любов, закъсняла?
    Любов ли си, когато ме питаш
    дали без любов бих живял?

    Любов ли си, когато си стара
    и гола, и боса, сама,
    а пътници млади на гарата
    махат за поздрав с ръка?

    Любов ли си, кога си безпътна,
    кога бездомна просиш уют?
    Любов ли си – от кръв и плът
    или ехо от глухия чут?


    Любов ли си, когато си жадна
    за ласка и дума добра?
    Зной ли си или сянка прохладна?
    Любов ли си? – добре си дошла!
    When You Live Forever,What Do You Live For??


  11. #136
    Ядат ми се картофи,
    но не каквито и да е!
    Ядат ми се картофи
    със сирене бе, нещастници.
    ПаЛиШ пАЛиШ мОйТо тЯло ЩоМ гО пОГаЛиШ!
    ГаЛиШ гаЛИш уСтНИтЕ тАка Ги ПаЛиШ!
    ГаЛиШ гАЛиШ в МеН сЪрЦЕто ЩоМ мУ сЕ вРиЧАш
    ПаЛиШ пАЛиШ вСиЧкО В мЕн Щом мЕ оБиЧаШ!

    ...

  12. #137
    Нещо искам да напиша,
    в жалък опит да се впиша,
    но вий сте толкоз тъпи,
    че умът ми веч не ще да мъти...

    Дали природата ви е такава
    (в смисъл да е кат на крава)
    или може би тук симулирате,
    докато тайно мастурбирате?

    Не знам. И не искам да узнавам.
    Важното е интелигенцията да познавам о.О
    Чак звуча си някак умна
    тук, сред тъпотата ви безумна^^

    ~

    Йеъ! Сила на истината! Пийс! Чийз!
    ПаЛиШ пАЛиШ мОйТо тЯло ЩоМ гО пОГаЛиШ!
    ГаЛиШ гаЛИш уСтНИтЕ тАка Ги ПаЛиШ!
    ГаЛиШ гАЛиШ в МеН сЪрЦЕто ЩоМ мУ сЕ вРиЧАш
    ПаЛиШ пАЛиШ вСиЧкО В мЕн Щом мЕ оБиЧаШ!

    ...

  13. #138
    За тебе мисля си сега,
    за теб и любовта.
    Вчера стори ми се,че те видях,
    ала пак ме разбрах.
    Защо те търся в другите очи,
    след като ми казваше лъжи?
    Защо искам да ме прегърнеш,
    след като знам,че гърба си ще обърнеш?
    Защо искам пак да те целуна,
    щом знам,че ще се погубя?
    Защо погубваш ме така?
    Защо изказваш поредната лъжа?
    Защо не искаш да ме прегърнеш?
    Защо не искаш да се върнвш?

  14. #139
    Едно сърце престана да тупти,
    един живот престана да гори
    един живот н еизживян.
    Една звезда угасна в небосклона,
    не една мечта несбъдната остана.
    Защо в живота се така се случва да се разделяме с най-обичните?
    Защо все нас мъката улучва
    и забравяш ти за очите ни?
    Но глуха е съдбата и жестока
    не трогва се от нашите сълзи,
    а само мъката ни остава по-дълбока,
    че няма да сме заедно нали?

  15. #140
    Ако ме обичаш просто ми кажи,но
    ако си играеш с мен забрави!
    Ако не желаеш да си с мен сам
    ще останеш от този ден.
    Знай само,че силно те обичам,
    но повече след теб няма да тичам!

  16. #141
    Стига бе, mimis1619, колко още шъ постваш?! Дееба хората...
    ПаЛиШ пАЛиШ мОйТо тЯло ЩоМ гО пОГаЛиШ!
    ГаЛиШ гаЛИш уСтНИтЕ тАка Ги ПаЛиШ!
    ГаЛиШ гАЛиШ в МеН сЪрЦЕто ЩоМ мУ сЕ вРиЧАш
    ПаЛиШ пАЛиШ вСиЧкО В мЕн Щом мЕ оБиЧаШ!

    ...

  17. #142
    Няма любов и сърцето вледенява.
    Без нея всеки сам остава.
    И сърцето престава да се боси за пощада.

  18. #143
    Обзема ме тъгата и прегръща ме самотата.
    На всякъде все тебе виждам и на
    влюбените аз завиждам.
    Искам както той целува нея,
    ти да целуваш мен.
    Само за това копнея цяла нощ и ден!

  19. #144
    Чувствам как сърцето спира.
    Чувствам,че умира...
    И сълза блести в очите,
    разби ми ти мечтите!

  20. #145
    Защо те толкова обичам?
    Защо името ти още аз изричам?
    Трябва аз да те забравя,ала как
    да го направя?
    Сълзите пак се стичат
    и виждам другите как се обичат!
    И мъка настава в сърцето.
    Тъгуват даже с мен небето и морето.
    И чакам аз да те забравя,
    чакам болката да спре,
    но не спира
    и сърцето умира!

  21. #146
    Лилипути, лилипути,
    искам да съм с вас!
    Ядат ми се солети!
    ПаЛиШ пАЛиШ мОйТо тЯло ЩоМ гО пОГаЛиШ!
    ГаЛиШ гаЛИш уСтНИтЕ тАка Ги ПаЛиШ!
    ГаЛиШ гАЛиШ в МеН сЪрЦЕто ЩоМ мУ сЕ вРиЧАш
    ПаЛиШ пАЛиШ вСиЧкО В мЕн Щом мЕ оБиЧаШ!

    ...

  22. #147
    Вечер,когато заспивах сама
    ме успокояваше мисълта,че ти си там някъде сега.
    Колко далече и колко близо си ти?!?
    Моето сърце в теб живее,а твоето в кого ще оцелее?
    Нека бъде в мен.
    За това се моля нощ и ден.
    Ако има Господ то тогава
    нека дари ни с радостта да сме двама.
    Само трябва ни здраве,щастие,любов и
    ще сме заедно до гроб.

  23. #148
    Как искам да запазя любовта ни тъй
    красива,която ме разбива от мъка сега,
    че ти пак ме изигра.
    Бях твоя в онази тъмна нощ,бях
    щастлива.А сега когато се сещам сякаш
    ме пробождаш с остър нож.
    Мисля,че за теб не трябва да страдам,
    защото все по-сама оставам.
    Знам,че не трябва да плача за теб,
    защото ти си студен като лед.

  24. #149

    Не ме вини

    Не ме вини.Сълзи сега не са нужни.
    Не ме вини.Отдавна сме си чужди.
    Не ме вини.Тръгвай си от мене ти
    Не ме вини-следи от обич и нежност
    Не ме вини-за нас е безнадежност.
    Не ме вини.Пусто е тук при мен
    Ще те чакам-ти ше се завърнеш
    и ще ме прегърнеш.Тогава аз ще
    разбера,че обичам само теб в Света
    и ще ти дам любовта,от която
    се нуждаеш и тъй силно я желаеш.
    Искам те,искам те....Остани!
    Не ме вини.Сам посика да си идеш.
    Не ме вини.И няма да ме видиш.
    Не ме вини,а сбогом ми кажи.

  25. #150
    Като ангел то дойде при мен,
    по пътя чист и благословен!
    Прегурна ме на плажа ти и усмивка
    излеза на лицето.Помниш ли?
    Обичам те сега,в това няма лъжа!
    Кажи обичаш ли ме ти,ако е
    така ела и ме целуни.
    Ако си играеш с мен бързо
    си върви,защото сърцето ще
    закърви,защото безумно те обичам,
    желая и искам с мен
    да бъдеш
    до края!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си