''Смърт''

Страшно е когато бавно ти умираш,
но не мрат ти телесата,а умира ти душата.
И въздухът до теб не стига и всичко в теб умира.
Умира нещо с любовта,
Изгубва се една мечта.
Бавно очите се затварят и
със светлината те догарят.
Мозъкът се сякаш притъпява и
от ритъма си изостава.
Изпадаш в някаква мъгла забравена от любовта.
Изгубваш смисъла на живота и губиш своята посока.
Умряла е надеждата голяма,че сън е тази драма.
А,ти си само призрак във нощта.
Загубих те прозрачен си сега!!!!!!
Зная,че предмет не си,но липсват твоите очи!!
Живота сред призраци е страшен и много прашен.
Образа не остарява,а косата побелява.
Сърцето сякаш спряло е да бие,а часовника си гние.
Стрелките са се заковали и отсекли са
смъртта на любовта ни!!!!Душата лута ли се неспокойна
все едно е безгласна птичка,пойна!
Очите също са затворени сега и
не виждат светлина!
Смърт проклета ли е това или кошмарна е нощта?
Защо тялото се мъчи,а не заспи?
Защо щом не си до мене ти?
Какво е тяло без душа?
Душа загубена след любовта.......
Страшно е да си мъртвец и с душа на влюбен глупец!


Това е мое произведение!!!