Любовна поезия

[malkyglezotika]

Затварям очи и се крия
потъвам в своя собствен мрак,
а мисълта ми отвътре напира
за един нов по красив свят.

Искам да съм добър и мил
да ти казвам често обичам те
но такъв съм си се родил,
да се променям няма смисъл.

В пръстите гори желание
да пиша нещо, да творя,
да вложа в него упование,
а не една несбъдната мечта.

Душата си изливам в стихове,
макар на глед и непотребни
които без да искам търсите,
в нощта като едно знамение

После ще си легна уморен
ще затворя тежките клепачи,
и ще те сънувам все така до мен
каквато те отгледа любовта ми.

Платната на фрегатата плющят
от вятъра напиращ върху борда
на палубата под дъжда
изправен с бурята се боря.

[malkyglezotika]

Не разбираш ли, че остаряваме
не всеки час, а всеки момент
и така се отдалечаваме
от младостта си ден подир ден.

Ти не ме обичаш повече
тъй че просто ме пусни,
остави ме сам с болката
остави ме и си върви.

[malkyglezotika]

девойка мила


Обещай и повече не ме търси
закълни се и хлопни вратата
недей посяга , а го забрави
компютъра, семейния в чата.

Вдигни глава играта свърши
недей проронва бисерни сълзи
тъгата в силно вино удави
самотна върху кръста си бъди.


***

Лети пеперудка малка и мила
с две сладки крилца в унисон
и не спира да мърка в ефира
за да радва детето бонбон.

Кацна веднъж на рамото мое
и присви свойте цветни крилца
погледна света от високо нагоре
и занемя като дивна зора.

Всичко това е приказка една
за момичето което познавам
скрило се под чуждата сянка
на една песен отдавна забравена.

Може днес да не дойдеш на среща,
може дълго писмо да не пращаш,
но драсни поне два три реда
и закачи една снимка за спомен.

С дългите си хубави бедра
седеше мило с мишка във ръка,
и чатенето страст за нея беше
и стиховете жадно тя четеше.

На бюрото седеше кръстосала крака
главата я болеше от празните слова
поеми и куплети - ужас докога
разбъркано е всичко в малката глава.

[cvetenceto1991]

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.



Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.



Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.



Не

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.



Сбъднато

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.



С теб

Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.



За мен

За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта



Двама

Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървиме
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.



Объркан

За мъката говорех.
Помниш ли?
За болката от самотата.
За изгаснали звезди,
за нощта и тишината.
А ти...
Обърка всичко...
Отгде се взе
тъй нежна и добричка
лястовице бяла,
в моето небе?
Сърцето ми превзе
о, сладкопойна птичка
нощта за тебе вика,
денят ми те зове.



Ще чакам

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.



Да съм аз

Копнежите ти всеотдайни
от камък любовта разтварят,
вълнуващи и тъй омайни
студеното сърце изгарят.
Като разцъфналата роза
усмихваш се и си красива.
Защо ли да не съм аз този,
с когото ти ще си щастлива?



Един за друг

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.

[AnzaRe]

За мене ти си

За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта.

[EmosEatShits]

пха! може ли да поовърна....

[sladinkata_marti_]

[AnzaRe]

Залез е

Студени са червените слънчеви лъчи
не се ли взират дръзко
моите и твоите очи
Полъхът на вятъра е леден,
идващ стреснато от юг
Пухкавите облаци превръщат се в скреж,
отчупват се и падат тежко
в едно море
Завършващ със спомен за един копнеж,
тъжен е и веселият летен ден

[AnzaRe]

Любовни СМС

Живея ,защото живееш и ти ,човек сам ,защото човекът до мене си ти,моето щастие с твоето име наричам,ти съществуваш и аз те ОБИЧАМ

Да обичаш значи да страдаш, за това обичам този който си заслужава страданието.

Ти беше малко дете и ти трябваше играчка, подарих ти моето сърце , а ти в играта си го смачка.

Мило откараха ме в болницата и откриха камък в бъбреците ми и пясък в кръвта ми ,а може ли да попитам защо те откриха в сърцето ми?

Ако заспя ,ще те сънувам,ако се събудя ще те видя, а ако те видя ще се влюбя , а ако се влюбя няма да те забравя.

Хубава си дявол да го вземе и нека този дявол бъда аз,и с бога бих излязъл на сражание ако и той застане между нас.

Ще напиша на всички тухли "Липсваш ми",та дано някоя ти падне на главата и да разбереш колко много боли,когато някои ти липсва!!!

Обичах те,когато бе с него.Обичах те когато бях сам.Обичах те когато ти казвах че те мразя.Обичам те и в този миг СЕГА.

Ако 100 човека те обичат,то аз съм един от тях.Ако един те обича,то това съм аз.Ако никои не те oбича,знаи че мен ме няма на този свят!

Един мъж си забравил GSM вкъщи. Вечерта се връща и си чете SMS-ите:
първия:
"Мили мой любими, звънни ми като можеш, моля.Целувам те!Твоя Мими."
втория:
"Вече звъннах, не се безпокой. Жена ти."

SMS:
Хайде утре да закусваме заедно?
Да ти се обадя или да те побутна с лакът

[marinka_89]

Здравейте..съжалявам,ако това стихотворение вече сте го срещали..а ако не сте..надявам се да ви хареса

Роберт Бърнс

ФИНДЛИ

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли.

- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо - каза Финдли.

- При тебе ако дойда вън...
- Ела де! - каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем! - каза Финдли.

- При мен да дойдеш, току виж...
- Да дойда? - каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума някому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.

[dark^ch0c0lat3]

нямах време да прочета всички,така че ме извинете,ако повторя някое - друго

Давид Овадия

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.




Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
със поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада,
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.

Защото те обичам,
затуй си ти красива!
Но не бъди надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето,
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя..

Веселин Ханчев

Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.



Тя си посипва главата с пепел - Валери Петров


Във малка сладкарница ний двама седим
и ти я запълваш със мигли гъсти,
а пък аз, изнервен, сред пепел и дим
махам йодни от пушене пръсти.

Не, само ако знаеше за мене какво си,
би казала "да" завчас,
на теб не са ясни тези въпроси
и затуй говоря аз.

Ти за мен си всичко. Не роза и не блен.
Аз без теб съм нещастник последен.
Ти си абсолютно всичко за мен
и не можеш ме остави тъй беден.

Ти си тука тоз въздух, туй стъкло, тази маса,
ти си вънка слънцето и белите брези,
ти си вкъщи машинката, която ръждяса
от пролетите по тебе сълзи.

Ти си бръсначката сутринта
и ти си кръвната фибринна мрежа,
която мигом ми спира кръвта,
когато със теб се порежа.

Без фибрин човек свършва със празни вени,
а без слънцето сякаш е слеп,
а ти... ти си всички неща изброени,
как искаш да живея без теб!

Тъй говоря аз, нервен, спиртосан и свит,
мумифицирано кухо човече,
на което таз пепел придава вид,
че само се разпада вече.

А под тъмнокеремидена коса твоят ирис
блести тъй тропичнозелен.
Този поглед, този глас, този мирис,
боже мой, те са всичко за мен!

Ти за мен си всичко. Започвам пак.
Цял следобед как тука седиме,
дай ми със кимване мъничък знак,
по слепите очи погали ме...

Но ти се посипа... Не внимаваш никак...
Позволи да те почистя с ръка.
Та ти издуха съвсем пепелника,
кой те кара да прихваш така!




ТАЙНА
Блага Димитрова

Защо си сама? - ме запитват понякога.
За този въпрос си имам в запас
усмивка, шега уклончива, но тайната
не съм поверила на никого аз.

Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми.
Загадъчен образ закотвен е там.
Живея в раздяла, а среща е нямало.
Зова го, а скъпото име не знам.

Затуй може би тъй разпитвам унесено
за горски усои в барутния дим,
за тихи пароли, извикали слънцето,
за пътя на моя незнаен любим.

Затуй може би тъй привличат ме смелите
и все недостатъчно смели са те.
И таен глас чувам дори през целувките:
Ти пак си сама! - И тъгата расте.

Към своята гибел той бързал дотолкова,
че срещата с мен не дочакал дори.
И нямам от него ни спомен, ни сънища,
ни поглед сред моята нощ да гори.

С кого заменила бих неуловимия?
Той слян е със тази безмълвна земя.
Едничкото негово гордо присъствие
навярно в това е, че аз съм сама.



Раздяла
/Георги Свежин/

Приятен път! И както казват – здраве!
Останалото – вятър и мъгла.
Ти в моя труденделник ме забрави,
Ти беше с мене язвителна и зла.

Ти не пестеше своите измени
И клетвите си не пестеше ти,
Спести ми само твоето горене
И своята сърдечност ми спести.

Очите ти – далечни и студени –
Ме гледаха без доброта и страст,
Но аз не срязах гневните си вени
И гневни думи не изрекох аз.

Не те осъдих яростно и строго,
На друг оставих този дълг нелеп.
Ако намерих или загърбих бога,
Това дължа единствено на теб!




Павл Матев


Отвори ми...
... Нося тишина.
Зная тайни притчи за жените.
Погледни ме само във очите,
за да видя малко светлина.

За да ме прегърне синева,
и чрез съхранената надежда
нека да остане без слова
гонената от живота нежност.

Нека във мълчание кипят
жестове, пространства и неволи.
Надживели и любов, и пролет,
птиците мълчат през есента.




Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!




Обичай ме

Лиана Даскалова

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето върху младата ми шия
като спокойна ласкава река
косите в тъмни къдрици се вият...

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето моето чело е гладко
и като облак всякоя тъга
се плъзва и задържа се закратко...

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето гледам радостно и ясно,
дорде не спирам плахо на брега,
а ме привлича близката опасност,

дордето още в моето сърце
се раждат много жажди и желания
и аз не дърпам своите ръце
от огъня - макар и да са в рани...

Обичай ме, дордето моят смях
звучи над всички мъки и несгоди,
дордето аз не зная що е страх
и младостта навсякъде ме води...

Дорде е горда моята глава,
от болки и обиди несклонена,
и зная ободряващи слова
в час тежък и за тебе, и за мене...

Обичай ме, дордето има жар
и в обичта, дори и в моите грешки,
дордето мога да съм твой другар
дори и в лудориите младежки,

дорде от старостта не се боя
и с вятъра обичам да пътувам,
дорде все нещо мисля и кроя
и леко със живота си рискувам...

Обичай ме, обичай ме сега,
дорде съм още смела, силна, млада,
дордето на годините снега
в косите ми безмилостно не пада...

Обичай ме, че идат тъжни дни:
ще се вдълбаят бръчки по челото
и младият възторг ще се смени
с една печална и старешка кротост.

Ще потъмнеят моите очи,
ще гледат тъжно - сякаш че са слепи,
и вместо смях в гласа ми ще звучи
смиреност и надежда за подкрепа.

И с тиха завист, с пареща тъга
ще гледам всяко хубаво момиче.
Обичай ме, обичай ме сега,
а пък тогава двойно ме обичай!


Таньо Клисуров
Прошепнати думи

Аз никога във нищо пръв не бях.
В училище- добре се учех просто.
По физкултура с мъка изиграх
поредното възлизане на лоста.

Другарите ми, с мъх набол едва,
изпращаха момичета до вкъщи.
Аз слушах как разказват след това
за първите целувки. И преглъщах.

В казармата да бях поне веднъж
улучил най-добре в стрелбите разни.
Останах си и там един и същ
и отпуск рядко получавах в празник.

И примирен със мисълта почти,
че в нищо няма да съм първи, трепнах:
"повярвай, първи ме целуваш ти",
една жена, когато ми прошепна.

Лъжа ли, истина ли бе?- у мен
прошепнатите думи още тътнат...
Аз се родих повторно този ден,
а подир девет месеца- синът ми.

ами засега толкова :P

[AnzaRe]

Мога...

Мога да те забравя,но не искам.
Мога да превърна чувствата си в лед.
Мога да искам,която поискам,
но аз искам само теб.

Ако беше...

Ако беше сълза в очите ми,
никога не бих плакал,за да не те загубя.
Ако можех със сълзи да те върна,
цял живот бих плакал,за да те имам.

Обичам те...

Обичам те през ледове и бури.
Обичам те през огън и вода.
Сърцето ми докрай е твое,
докрай-дори и след смъртта.
Аз вечно верен ще ти бъда.
За теб ще дишам аз.
Дори накрай света да бъдеш,
за теб ще мисля аз.

[unknown_lady93]

Целунах те в последния ни час
целунах те , защото те обичам ,
дори да съм далеч от тебе аз
душата си пред тебе пак събличам.
Ще те докосвам с вятъра в нощта,
ще те целувам в сянката на мрака,
ще те прегръщам в твойта самота
и всяка нощ отново ще те чакам!!!

[xxXroshawkaXxx]

...Може би в друг свят..
непознат за нас...
има нежен кът...
за влюбени сърца..!
Надалеч от тук...
ще намерим дом..
аз разбрах сега..
не ме е страх..
някъде дълбоко в мен..
аз знам..
има път за нас...
и не съм сама..
сега...
Обичам те безкрайно..!
Денят идва след нощта..
с нова светлина..
щом си тук до мен..
има път за нас...!
...
Бях така смутена...
но сега разбрах..
любовта във мен гори...
и не чувствам страх...!
Виждам чуден свят..
във очите ти...
само миг със теб..
разкрива как...
щастливи сме...на този свят...!
Аз знам..
има път за нас..
и не сме сами..
сега..
Обичам те безкрайно...!
Денят идва след нощта..
с нова светлина..
щом си тук до мен..
има път за нас...
Има път за нас!

[xxXroshawkaXxx]

...Може би в друг свят..
непознат за нас...
има нежен кът...
за влюбени сърца..!
Надалеч от тук...
ще намерим дом..
аз разбрах сега..
не ме е страх..
някъде дълбоко в мен..
аз знам..
има път за нас...
и не съм сама..
сега...
Обичам те безкрайно..!
Денят идва след нощта..
с нова светлина..
щом си тук до мен..
има път за нас...!
...
Бях така смутена...
но сега разбрах..
любовта във мен гори...
и не чувствам страх...!
Виждам чуден свят..
във очите ти...
само миг със теб..
разкрива как...
щастливи сме...на този свят...!
Аз знам..
има път за нас..
и не сме сами..
сега..
Обичам те безкрайно...!
Денят идва след нощта..
с нова светлина..
щом си тук до мен..
има път за нас...
Има път за нас!

[Tedi4ka]

Започвам със Невена Петкова-Празна Душа

Празна душа

До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
Все още я обичаш знам това, знам също и
за празнотата в твоята душа.
Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
лъжи.
Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
но не верен ще бъдеш ти само на нея,
дори и толкова много да те боли!
И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
щеше да си още с мен!
Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
че те оставих да си идеш от мен!
И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
че обичам само и единствено теб!
Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
че искам да бъда с теб,
да целувам устните ти и да галя косите ти.
Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
искам те и днес!
Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!

[Tedi4ka]

И може да се каже че ето тези са много хубави Отново на Невена Петкова


Помниш ли

Помниш ли вълните в морето,
вкуса на солта?
Помниш ли ритъма на сърцето,
вкуса на страста?

Помниш ли нощите дъждовни,
капките дъжд по наште лица?
Помниш ли слетите ни тела,
в есенната зора?

Помниш ли дните безкрайни,
прекрасни с мен?
Помниш ли нашите тайни,
хванати в плен?
Помниш ли любовта, която уби,
без капка жал?
Помниш ли болката в сърцето ми,
която все още гори?


И ето тези

Моля те върви

Моля те върви!
Моля те не се обръщай след мен!
Моля те просто забрави за мен!
Всичко било каквото било.
Болката тежка аз ще преглътна,
а ти върви, остави ме да страдам сама!
Не сипвай сол в раната дълбока!
Не раздирай душата ми тъй болна!
Защо причиняваш ми това,
мисля, че не съм заслужила тъга!

Сама

Така ми е пусто без теб сега!
Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
щастлива!
Единственото, което има значение е болката ми!
Тя е по-голяма и от мен самата.
Иска ми са всичко това да е един кошмар.
Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
Но истина ли бяха мечтите, незнам!
Знам само, че ти ме остави да страдам!
Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
лъжата.
Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
защото човека в който се влюбих не съществува!
И дори сега след толкова време се питам:"Защо ти беше това?".


Някой ден-1

Някой ден ще те напусна и ще ме намразиш!
Ще те моля за любовта ти, но ти ще ме оставиш!
Наказанието за глупоста си ще нося цял живот,
знаейки, че съм виновна за болката в сърцето ти!
Ще минат дни, а можеби години , ти ще ми простиш.
Ще ме разбереш и ще ме обичаш,
знаейки, че вече мразя те от все сърце!
Бог ще ни накаже за грешките ни в любовта,
и ще ни събере отново във Вечността!

Огън или лед

Огън или лед,
реален или сън мечтан,
надежда пламнала в сърцето ми,
това си ти за мен!

Огън или лед,
радост или болка вечна,
искрица блеснала в очите ми,
няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

Огън или лед,
любов или неугасима страст,
потъм аз гледайки очите ти,
щом пак си ти до мен!

[AnyLee]

Това е част от моето любимо на Елисавета Багряна

"...Не плача за себе си. - Нека, жесток и оскъден,

живота между ни прегради да беше изправил -

да бяхме осъдени вечно отделно да бъдем,

да беше ме даже разлюбил, оставил, забравил...



Но само да знаех, че тук на земята ти още

живееш - и моите литнали мисли те стигат -

че дишаш и гледаш, и чуваш - и в късните нощи

прозорец свети, и бдиш ти наведен над книгата.



ВСЯКА НОЩ насъне неизменно

идваш и оставаш късно до зори.

Часовете се покорно сменят,

както в миналите дни добри.



Ние двама пак сме окрилени,

пак обичащи и чакащи горим.

- Отведи ме призори и мене -

този свят ме вече умори.



Аз не искам с кротко примирение

да поема този черен дял,

с който някой зъл ни бог дари...



Аз не искам земните съмнения:

- няма смърт, разлъка и печал,

няма минало, и бъдеще дори."

[nasko_style]

Невена Петкова - "Любовна поезия" - Поезия
Празна душа

До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
Все още я обичаш знам това, знам също и
за празнотата в твоята душа.
Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
лъжи.
Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
но не верен ще бъдеш ти само на нея,
дори и толкова много да те боли!
И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
щеше да си още с мен!
Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
че те оставих да си идеш от мен!
И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
че обичам само и единствено теб!
Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
че искам да бъда с теб,
да целувам устните ти и да галя косите ти.
Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
искам те и днес!
Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!

[AnzaRe]

Вой за помощ

Природата го създаде такъв.Гаден и опасен.Лапите му се забиваха в снега.
Оставаше следи след себе си,но само следи.Самеца се разкарваше из гората.
Времето прекарано сред другите вълци бе ужасен спомен.
Като малък вълка беше се прогонен от другите , победен отново.
,,Искам да заплача!’’-зави той в гората.Листата трепереха от неговия вой за помощ.

Вой за помощ ,който никой не чу!
Вой за помощ който оставаше объркани следи.
Вой за помощ който беше отговор на самотата.
Вой за помощ , който не знаеше на къде да поеме в мрака.

,,Здравей самотнико!Къде отиваш?’’-попита сив вълк който изскочи от ноща.
,,Там!’’-отговори той и погледна към звездите.После обърна поглед към другия нощен страж на гората.
,,Хм . . . . . . при боговете ,а?Няма да те пуснат там.’’-каза със насмешка вълка.
,,Може би!’’- отговори хаотично той и избяга във гората.
Вълка бяга като обезомял в гората.Вятъра и снежинките се удряха в очите му.

Но той не спря , нали е самец . Нали се бори със живота сам.
Вървя замислен , и се страхуваше от други вълци.Те мислеха как да убият друг вълк.
Нали така беше в природата-По-силния убива по-слабия.
Спря се до една скала легна и зави за последен път.
Умря , а неговия вой ,още ехтеше в гората.

Вой за помощ ,който никой не чу!
Вой за помощ който оставаше объркани следи.
Вой за помощ който беше отговор на самотата.
Вой за помощ , който не знаеше на къде да поеме в мрака.

За Хората Които Са саМИ!

[{sAd}_4everT_T]

Едно момиче те обича но ти не си разбрал това Погледнеш ли в очите ще го разбереш чче е така Едно момиче всяка вечер на сън ръката ти държи и този ще бъде вечен ако не усъзнаеш ти Едно момиче щом си легне те призовава в нощта и нещо тайничко си шепне загледано в една звезда и тази вечер както всяка тя на прозоруца стои и вместо весела усмивка сълза в очите и блести И това за теб аз тайно писах в нощта Нима не разбираш моята тъга Момичето съм аз а момчето си ти Едно те моля аз сега кажи обичаш ли ме ти

[alehole]

Чакам ли,чакам той да дойде...
Да ме види,че съм аз...
Аз,тази която го обича...
Аз,тази която му се врича...
Любовта дали я има,аз незнам..
Бих се борила за нея,ако поне малко знаех,че я има...
Любовта ми към теб,тя е толкова силна и голяма...
За теб бих пресушила океана...
За теб бих направила хиляди неща...
Абсолютно всичко...
Обичам те-това е всичко!!!

моя измислица е,не е кои знае какво,но е истинско с чувства

[misspurple]

Не искам да те виждам чуваш ли?
Сърцето ми за теб кърви.
Но спирам себе си,
В очите ти вали.

Не,не чакай мен
Отивай си.
В очите ти вали,но тръгвай сам.
Аз не бих могла да те последвам,
Несбъднат блян,изгаснал плам,
Какво и кой преследвам?

Тръгвай сам,добре ще си,
Сам без моите тревоги и лъжи.
Отричай се и вричай се във мен,
И завинаги бъди студен.

Тръгвай,няма да те моля.
В очите ти блестят сълзи.
Аз зная,болката каква е,
Но зная че боли и от лъжи.

Аз без тебе няма да живея,
Ще съществувам без цел,без вина
Ти ще бъдеш далече,аз ще се смея,
Забравила за най-силната тъга.
---
Дали си с мен или не,
Дали нещата са до тук?
Обичаш ме!Недей го крий!
Сърцето ти издава звук.

Твойте устни не говорят,
Но душата ти крещи.
Аз я чувам-уморена
Се опитва да мълви.

Аз те чувам,ала зная
Утре друг ще си.
Хайде тръгвай,стана есен
В очите ми блестят сълзи.

Дали ще страдаш?Дали боли?
Аз зная ли или не зная.
Дали ще чакам твоя вик.
Дали сама ще съм до края.

Обичаш ме..недей го крий.
Душата ти ме търси наранена.
Мечтите ми с куршум до край разбий,
За да бъда пак до тебе.

Аз искам ли те?Искам те,
Аала не зная.Силен ли ще бъдеш ти?
Да понесеш,че аз не съм от рая,
И във моята душа вали

[TikvenaElhichka]

Една прекрасна поема - за любовта отвъд смъртта...

ANNABELLE LEE

Author: Edgar Allan Poe

It was many and many a year ago,
In a kingdom by the sea,
That a maiden there lived whom you may know
By the name of Annabel Lee;
And this maiden she lived with no other thought
Than to love and be loved by me.

I was a child and she was a child,
In this kingdom by the sea;
But we loved with a love that was more than love -
I and my Annabel Lee;
With a love that the winged seraphs of heaven
Coveted her and me.
And this was the reason that, long ago,
In this kingdom by the sea,
A wind blew out of a cloud, chilling
My beautiful Annabel Lee;
So that her highborn kinsman came
And bore her away from me,
To shut her up in a sepulcher
In this kingdom by the sea.
The angels, not half so happy in heaven,
Went envying her and me
Yes! that was the reason
(as all men know, In this kingdom by the sea)
That the wind came out of the cloud by night,
Chilling and killing my Annabel Lee.

But our love was stronger by far than the love
Of those who were older than we
Of many far wiser than we
And neither the angels in heaven above,
Nor the demons down under the sea,
Can ever dissever my soul from the soul
Of the beautiful Annabel Lee.
For the moon never beams without bringing me dreams
Of the beautiful Annabel Lee;
And the stars never rise but I feel the bright eyes
Of the beautiful Annabel Lee;
And so, all the night-tide, I lie down by the side
Of my darling, my darling, my life and my bride,
In the sepulcher there by the sea,
In her tomb by the sounding sea.

[Silvеto]

Има огън, във който изгаряме,
дни, във които мълчим,
болки, които понасяме,
удари, които търпим.

Има нощи, в които не лягаме,
дни, във които крещим,
минути, в които угасваме,
часове, във които горим.

Има радост, която забравяме,
любов, която топим,
секунди, в които се сещаме,
че животът е само един!

Години, в които все страдаме,
други, в които седим,
трети, в които умираме,
последни, в които ще спим.

Живот, във който сами сме,
съдба, във която делим
късметът и нашето щастие,
смъртта и животът един!

Има сълзи, с които обливаме
лицата в моменти на скръб,
други, които проливаме,
виновни пред вечния съд.

Има страст, която изгаря ни,
друга, която вини,
обич, която забравяме
в малкто хубави дни.

Има ярост, която преглъщаме,
стах, от който крещим
в секундите, когато разбираме
колко трудно е да си ЕДИН!