Любовна поезия

[Jumbie483]

Бутилка стар коняк за по-изискано,
пет приказки за мода и за друго,
един изтъркан виц, полуусмивка
открадната целувка... първа.
Дежурното "недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и сладка топлина на полумрак,
на голото легло,на тиха музика.
А после - неизменната умора.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почерква вече празната касета.
Вик! И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас
и молиш ме настойчиво, страхливо
да ти повтарям същото и аз.
Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.

[mashin]

Незнам Любовна поезия

[Maver1k]

za spama i az ne znam ;D

[mirkisss]

Започвам с Надежда Захариева


Липсваш ми



Липсваш ми - безпомощен и силен.

Липсваш ми - свиреп или смирен.

Липсваш ми - жесток, любвеобилен,

нежен, груб, отчаян, окрилен.



Липсва ми нетрайната ти обич.

Липсва ми внезапната ти мъст.

Лудото ти бързане към гроба

и страха от хищницата пръст.



Липсва ми духът ти вулканичен

да изригне винаги готов

със безгрижието на езичник

и проклятие, и благослов.



Липсваш ми със вечната си болка,

че светът е тъй несъвършен.

Липсваш ми за да ти кажа колко

липсваш ти на живия ми ден.




Невена Петкова

Празна душа



До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
Все още я обичаш знам това, знам също и
за празнотата в твоята душа.
Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
лъжи.
Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
но не верен ще бъдеш ти само на нея,
дори и толкова много да те боли!
И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
щеше да си още с мен!
Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
че те оставих да си идеш от мен!
И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
че обичам само и единствено теб!
Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
че искам да бъда с теб,
да целувам устните ти и да галя косите ти.
Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
искам те и днес!
Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!



Помниш ли

Помниш ли вълните в морето,
вкуса на солта?
Помниш ли ритъма на сърцето,
вкуса на страста?

Помниш ли нощите дъждовни,
капките дъжд по наште лица?
Помниш ли слетите ни тела,
в есенната зора?

Помниш ли дните безкрайни,
прекрасни с мен?
Помниш ли нашите тайни,
хванати в плен?

Помниш ли любовта, която уби,
без капка жал?
Помниш ли болката в сърцето ми,
която все още гори?



Моля те върви

Моля те върви!
Моля те не се обръщай след мен!
Моля те просто забрави за мен!
Всичко било каквото било.
Болката тежка аз ще преглътна,
а ти върви, остави ме да страдам сама!
Не сипвай сол в раната дълбока!
Не раздирай душата ми тъй болна!
Защо причиняваш ми това,
мисля, че не съм заслужила тъга!



Сама

Така ми е пусто без теб сега!
Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
щастлива!
Единственото, което има значение е болката ми!
Тя е по-голяма и от мен самата.
Иска ми са всичко това да е един кошмар.
Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
Но истина ли бяха мечтите, незнам!
Знам само, че ти ме остави да страдам!
Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
лъжата.
Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
защото човека в който се влюбих не съществува!
И дори сега след толкова време се питам:"Защо ти беше това?".





Половин сърце

Половин сърце.
Половин душа.
Една любов, тъй чакана.
Една надежда, в миг изгубена.
Съдбата трикове крой.
Пътища безброй, пълни със лъжи.
Надежда загубена завинаги.
Пътища назад, никакви.
Прегръдки на раздяла.
Целувки пълни със отрова.
И думи казани с любов и болка-целувка за последен път.
Приятелство с любов, тъй силна и голяма.
Защо не трябва да сме с тебе двама?
Защо погубваш всичко мечтано и желано?

Половин сърце.
Половин душа.
Едни очи, тъгуващи.
Едни устни, чакащи.
Време само време и една забрана.
Две думи, тъй очаквани.
Две думи, объркващи живота ни.
За приятелството място вече не остана.
Единственно надеждата, че някой ден ще бъдеш ти до мен.

[mirkisss]

Невена Петкова



Някой ден

Някой ден ще те напусна и ще ме намразиш!
Ще те моля за любовта ти, но ти ще ме оставиш!
Наказанието за глупоста си ще нося цял живот,
знаейки, че съм виновна за болката в сърцето ти!
Ще минат дни, а можеби години , ти ще ми простиш.
Ще ме разбереш и ще ме обичаш,
знаейки, че вече мразя те от все сърце!
Бог ще ни накаже за грешките ни в любовта,
и ще ни събере отново във Вечността!





Огън или лед


Огън или лед,
реален или сън мечтан,
надежда пламнала в сърцето ми,
това си ти за мен!

Огън или лед,
радост или болка вечна,
искрица блеснала в очите ми,
няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

Огън или лед,
любов или неугасима страст,
потъм аз гледайки очите ти,
щом пак си ти до мен!


Краят



Виждам в очите тъга, искаш да ми кажеш,
може би отдавна крита истина!
Страх ме изпълва, дори да те питам направо.
Знам че и теб те боли, но не така както,
думите изгарят сърцето ми.
Щастлива бях със теб, даже и в най-тежките ми дни.
Не вярвам, че успя да проникнеш така дълбоко в душа ми.
Направи това, за което други преди теб мечтаха.
Промени завинаги моята съдба, превърна ме в жена!
И сега , когато съм сама, се чудя как успя?
Не исках да се променя, на пук на теб, на пук на всичко.
Но ти все пак успя, за пореден път, постигна си целта!
Не вярвах, че ще го кажа някога, но ми харесва всичкото това!
За първи път в живота си,
сам доволна от това в което се превръщам.
Да можеше това да е завинаги, не няма да бъде, когато си отидеш.
Зная горчивата истина, отидеш ли си от живота ми,
всичко ще загуби смисъл.
Няма да има смисъл да се боря, щом ти не си до мен.
Усещам пак онази празнота в сърцето си.
Това силно чувство не напуска съзнанието ми-
мисълта че ще те загубя.
Нямам сили да се боря срещу теб, и някъде дълбоко,
усещам все по-силно и по-силно края.
Край, срещу който се молех, и нощ и ден!


Лъжи



Лъжи след лъжи,
веднъж простила ти пак ме нарани.
Бях готова да ти простя.
Бях готова да се върна.
Бях готова на всичко за теб.
Бях доволна само от един поглед, дори!
И какво получих в замяна?
Лъжи след лъжи.


Сълзи

В лед скова сърцето, пресъхнаха сълзите.
Погуби искрицата в очите и няма те сега.
Отиде си защото ме обичаш, обич на която не държа.
Забрави ме, защото в теб се вричам, а в теб я няма любовта.
Сълзите пареха сърцето, изгаряше от болка то.
Но няма го детето, което те обикна есента.
Няма я онази песен, няма го и танцът наш.
Няма нищо от онази есен, само може би тъга.
Сълзите-тъй солени, са тез които топлят ме сега.
Едничка тяхната утеха сгрява моята душа.
През ад минавах всеки ден, молех се да те открия някой ден.
Сълзи горчиви стичаха се по моето лице, но времето летеше.
Реалността проникна в моето душа.
Години бяха нужни, но го осъзнах-отиде си!
Сълзите обичат ме сега!

[jes_y]

Мая Попова - Бивша любов

Няма бивша любов. Има първа.
Казват - тази любов не ръждясва.
Все те следва, случайно те зърва
и последна (със тебе) угасва.
Няма бивша любов. Има друга.
От която кръвта ти завира.
И нерядко е нейна заслуга
сватбен марш сред цветя да засвири.
Няма бивша любов. А такава -
като фойерверк дето избухва;
и макар краткотрайна, остава
във сърцето с жигосани букви.
Няма бивша любов. И последна.
Дар от Бога е. Неръкотворен.
Просто всяка любов е поредна,
а на нея сме всички покорни.

[jes_y]

Мая Попова - Джаз

И вече къщата ти не е дом,
откакто тя (внезапно) те напусна.
Прокуди я. Намери си подслон.
Когато изтрезня - бе много късно.

Леглото ти тъгува в самота,
а ти трепериш в хладната постеля;
сънуваш с колко обич тя
мечтите си със другиго споделя.

Завивките тежат с изтръпващ мраз
и помнят още топлото

[gLypChenCee]

Найден Найденов.




Ти

И днес пак животът тече като вчера.

Радости, болка, далечни мечти...

Всичко е пак така, само че вчера

беше и ти!



До мене те няма! Остана далече,

в спомени свидни от минали дни.

В страсти безумни, фатално обречени

беше и ти!



Щастие трудно, но пак ще намеря.

В спомени стари животът ще спи.

Утре денят ще е по-хубав, но вчера

беше и ти!

[NaNa_SladuRana]

Моят "13 февруари"

Навярно ще бъде тъй мрачно и утре,
небето едва ли ще се проясни,
но този ден, още от своето утро,
аз зная, ще бъде красив.

Ще бъде красив дори и за мене,
макар и обагрен в безцветна тъга,
че липсваш до мен, но в мен съхранена
е твойта красива и топла душа.
А ти? Ще бъдеш ли с него?При тебе
ще дойде ли с цвете очакван и тих?
Ще пусне ли блус и в танца обсебен
ще шепне изтръпнал в косите ти стих?
Аз утре ще плача за тебе без сила,
нали си за мене все още една
и няма значение с кой си, но мила,
на празника утре не оставай сама!

[NaNa_SladuRana]

Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси,

без отговор,
без пощада,
без утеха,
без доказателства,
без присъда.
Обичам самотно,
до грях,
до самоотричане,
до болка,
до припадък,
до забрава,
до жестокост,
до полуда,
до ярост,
до смърт,
до изнемога...
Обичам така,
както само АЗ мога!

[TupacShakur]

много са хубави

[crazymm]

Няма как да не напиша любимото ми..
Interieur


Ти ме гледаш тъй влюбено-нежно,

ти говориш тъй топло и предано.

Вън завива виелица снежна.

Аз те слушам, далеко загледана.



Лъхат леки и странни парфюми

от цветята, над мене надвесени,

и напомнят самички, без думи,

ча са вчера от тебе донесени.



Ти така всеотдайно си верен,

ти си мой неотменно и всякога -

и прости моя смях преднамерен,

мойто женско лукавство понякога.



Че и аз като тебе обичам -

безнадеждно и смъртно увлечена,

и често напразно заричам

да не ида на среща уречена.



Но когато зачуя, че идеш,

сякаш рязко, внезапно събудена,

там, от другия вход, без да видиш,

аз избягвам - смутена, зачудена.



И отивам при него покорна,

сякаш в тъмна хипноза омаяна.

И се връщам разбита и морна,

унизена и горко разкаяна...

[desyty]

"Спомени"
Тихо е навън в тъмнината,
чувам спомените на душата,
тихи шепоти и мека светлина
обвиват мен и моята душа.
Сънувам ярка бяла светлина
далеч от хората, от всяка тъмнина.
Обвивам себе си в тази светлина,
тя изсмуква мъката от моята душа.
Тя ми дава радост и сили да летя,
дали съм сам в тази светлина,
дали до мен няма още някоя душа.
Сърцето ми се свива и аз искам да поспя.
Да сънувам, че летя в безкрая,
че свободно аз се рея, да сънувам, че живея.
В някоя приказна страна,
някъде накрая на света
тихо в мен се спускат
звуците от моята душа,
трептя за тях, трептя със тях,
а те заливат ми душата
и ме изпълват със живот,
а живота ме обгръща и
аз превръщам се в любов.

[desyty]

Събуди се"Събуди се любов!
Нека видя аз твоя образ
разбулен едвам.
Ако някой на сън ме целува,
на съня ми аз плът ще придам.

Събуди се живот.
Нека усетя твоя огън
обгърнат във блян.
Ако ще и реалност във сън да превърна,
на любовта си аз всичко ще дам.

Къде си любов, къде е твоя живот?
Къде си мечта, къде е твоята сила?
Търси ме любов, търси от мене
живот в живота и нови крила.
Надежда нова и нова душа.

[NaNa_SladuRana]

На Ася
В дима на сивкавата си цигара
припомняш си отминалите дни
и чувстваш, че със нея днес догарят
мечтите ти - тез, детските мечти.

И изведнъж се чувстваш странно празна,
нетрайна като залез или сън.
Човече мъничко сред хора разни.
Една камбана сред камбанен звън.

И иска ти се просто да заплачеш
(на думи лесно е, нали?).
Недей! Поспри! Защо да плачеш?
Сълзите просто са сълзи...

Поглеждаш сивкавата си цигара,
но вече с радост за отминалите дни
и сещаш се, че днеска тя догаря,
а утре бъдещето с тебе ще пламти

[NaNa_SladuRana]

Докосни ме

Накарай ме да забравя коя съм,
докосни ме, дай ми капчица страст...
Уморих се от думи измислени –
гореща любов искам аз.

Любов изваяна от спомени,
които връщат ме назад –
към хиляди сълзи проронени,
като в любовен водопад.

Върни мечтите ми изгубени,
накарай ме след теб да тичам.
Не сме ли ние двама влюбени,
но, без да се обичат?...

[HardCandy]

Финдли

Кой чука в този късен час
Аз чукам - каза Финдли
Върви си, всички спят у нас
Не всички - каза Финдли

Не зная как си се решил
Реших се - каза Финдли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финдли

При тебе да излезна вън
Ела де - каза Финдли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финдли

При мен да дойдеш току виж
Да дойда! - каза Финдли.
До утре ти ще престоиш
До утре. - каза Финдли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финдли
Ни дума някому за туй
Ни дума - каза Финдли


Роберт Бърнс

Не е много сърцераздирателно, но на мен лично много ми харесва

[NaNa_SladuRana]

Плюшена играчка на леглото ми стои.

Изглежда толкова тъжна и самотна.

Играчка, която ти ми подари.

Играчка в която виждам твоя поглед топъл.

Погледна ли я виждам теб.

И спомням си смехът ти нежен.

Докосна ли я аз усещам лед,

лед, пренесен така небрежно.

А как я гушкахме играейки като деца,

а как целувахме се, целейки се с нея.

а как се свива моята душа,

когато взема я в ръце... ще полудея.

Сили нямам аз от леглото да я махна.

Всичко там напомя ми за теб.

Гушкам я със нежност непонятна,

само тя ли остана ми след теб.

И вечер когато тихо заспивам,

положила глава на мекото зверче,

и разбирам,че не играчка подарих ти, а сърце.

[NaNa_SladuRana]

Живот

Живот-не си свирепо куче.
Живот за вълци-от вълците живян.
Хората тук няма кой да ги научи,
животът им от глутница е завладян.

На верност ни научи живота ни кучешки,
но надяваме кожа на вълк-единaк.
Скришом, по кучешки си ближеме раните,
живееме някак си...Но не питайте как!

[PLEYGIRL]

Иван Вазов - Грамада

Залюбил е млади Камен

Цена хубавица,

И за Цена се милее

Негова душица.

Но не че тя има наниз,

Скъпи огърлици,

Свила ръбени сукмани,

Три върви жълтици.

Не че Цена е прочута

И кметова щерка,

И че бащино й имане

Няма брой, ни мярка;

Но че тя е паметлива

И добра в сърцето,

И защото има очи

Сини кат небето;

[Converse333]

Искам да ти кажа колко обичам очите ти ,
искам да ти кажа колко обичам усмивката ти,
но най-много обичам
да усещам как тупти сърцето ми
от мига във който те съзрях .
"Обичам те" ще повтарям пак и пак !

Не е нищо особено,но го писах за един конкурс " Обяснение в любов" и ми хареса . . .

[Vampire01]

Когато видя твоят поглед озъряващ моето лице,
Когато видя усмивката ти тъй красива и превлекателна
нещу в мене трепва и неискам то да спре.
Дали това са чувства породени от ангелското ти личице , или просто обичта която ми даряваш всеки ден е навлязла дълбоко в мен !


СеГа го измислих

[NaNa_SladuRana]

На гроба на мечтите

Там където зората заспива и тихо се свлича
където луната затваря очи
където слънцата рисуват тъга и тъга ги обича
където не стигат горещи лъчи

Там преливат акварелни сълзите,
рисуващи мойте очи
а очите на времето, годините, дните
за тях и тъгата мълчи

Там стоя уморено и се взирам в мечтите
безкрайното тихо море
умиращи бавно, под бездната скрити
тлеещи скитат, докато и душата умре…

[NaNa_SladuRana]

Сега

Не мога да мечтая
и не искам!
За никого!
Душата ми шепти,
прегракнала
да търси истини
и да ги губи
намерила ги.

Уморих се
да издирвам оправдания!
Претръпнах
от обичане и от копнеж.
Спи ми се-
дълго и без сънища.
Спи ми се!
А пия кафе...

[NaNa_SladuRana]

ДЪЖДОВНА ДУША


Понякога съм лош и мълчалив
и вярвам само на прощални думи.
Понякога, когато в мен вали
и листопадът вън е вече лумнал.

Кората на дърветата горчи
и вкус на есен ляга под езика.
Не вярвам аз на нежните очи,
щом моите очи от болка викат.

Във мен вали и облаци тежат
на иначе спокойното ми чело.
Тогава търся тих, безлюден път -
там черната си мъка да избеля.

Да тръгнеш, без да знаеш накъде,
е най-доброто есенно лекарство.
И нека там - отляво, да боде.
Кръвта в сърцето длъжна е да пари.

Когато в мен вали, съм мълчалив
и удрям, щом в лицето ми се хилят.
Когато в мен вали, когато в мен вали...
Тогава те обичам много силно.