Любовна поезия

[Cunk]

Peio Qvorov-Nerazdelni

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

евала! тамън щях да копирам това да пусна

[Xgirl12345]

pregledah tazi tema i mi haresa eto ne6to koeto bqh napisala mnogo otdavna ne e ne6to specialno no prosto kato mi doide muzata i re6ih da nadraskam nqkoi stih4eta

navun vali a surceto mi boli
kakvo napravi ti rakata mi trepti
bqhme samo dvama az i ti
a sega ostanaha samo spomeni

navun vali a surceto mi boli
trudno e da si sAm ot li4en opit go znam
za mene ti be6e svetlinata v kraq na tunela
za teb az roza sum vzela

ti me pokori izcqlo
ti be6e moqta lubov v bqlo
i a pogledni na vun pak e zavalqlo

navun vali a surceto mi boli
sled mraka idva den
a ti ve4e ne si do men
az na sebe si tova pri4inih
i s tova svar6va moq stih

[pLqmi92]

Words are escaping from me at the moment..
As i sit here and write you
You have become something special, very special
To Me...in my life and my heart I feel something might happen.
For us meeting could have not been by chance or luck
Funny how this all started by acciedent
by a randome comment
I take a deep breath and said four words to my self
Knowing you cannot see what you are doing to me
We live in a different parts,but we are from our own world
In which everything else is needless
except your voice,your kiss, your smile and your embrace
that I dream of every night..
At times I can almost feell your thoughts
Imaaaagining the words..
Your words, the words that mean so much
that are always in help
At times I get depressed...
You ignite a light so pure and brilliant
And full of innocent emotions
it pierces my heart with such happiness
I wish for everything with you,to travel with you on a same way
and you to never go away,
I feel alone, but not unloved
I want to send the feelings to you,that you send to me
but I am a little bit afraid..
Remember,you'll never be alone
not as long as I'm here..!
For you , I am always near
No judgments, no worries
just a sympathic smiling..
I dream of kissing yoou
and being in your arms..
And maybe one day I will tell you I love you
But not again in fear...


Написах го за човек,който винаги ще ценя и е важна част от живота ми,макар че не го осъзнава... /буквално cry .. /

[Irenchety]

Бъди за мен
Защо просто трябва да те има?
Защо си ти обичта неповторима?
Бъди за мен ти нещо свято!
Бъди за мен ти късче злато!

Обичай ме и аз ще те обичам!
Обичай ме, дори да те отричам!
Подай ръка във трудните моменти!
Сияй със мен във мигове щастливи!

Бъди за мен ти четири сезона!
Сърцето ми е църква, ти бъди икона!
бъди за мен мечта недостижима,
дори да не вярвам, че те има.

Бъди за мен ту пролет, ту зима,
омайвай ме сладко със твоята сила.
И слънчев лъч от мен сътворен,
ще бъдеш ти в сърцето роден!

[Nickole]

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
изгубваш се, а не мога да те спра

Тръгваш си..Какво не ни достигна?
Нима не съм достатъчно добра?!
Или любовта ми те затегна в примка
и усети че губиш свойта свобода...

Тръгваш си... със всяка крачка ме убиваш
протягам в тъмното ръка..
Сълзите давят ме, не ще ги видиш
безсилна падам във прахта...

Тръгваш си...крадец безчувствен
защо постъпи и със мен така?!
Ограби ме, замина с всички чувства
с живота ми, мечтите ми, смеха...

Тръгваш си... това е краят !
За секунда срутва се света...
Ще ме боли но утре зная
ще намеря сили и без теб да продължа

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
Умирам! Но ще се преродя с деня...

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Евтим Евтимов

[Gab3t0o_]

Не гледайте отговорите преди да се отговорили на въпросите, иначе няма да ви е интересно! И така:

1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
2.Кой е любимия ти цвят от тези - Жълт,черен,зелен,син или червен
3.Първият ти инициал: А-P,Л-Р,С-Я
4.Месецът ти на раждане
5 .Кой цвят харесваш повече-черен или бял
6.Напиши името на човек от същия пол като теб
7.Любимото ти число
8.Калифорния или Флорида
9.Кое харесваш повече: Езерото или океанът


10.Напиши желание.

Отговорите:

1.Това е името на човека,в който си истински влюбен.
2.Ако си избрал:
Червено - Ти си жив и изпълнен с любов.
Черен - Ти си скромен и агресивен.
Зелен - Твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие.
Син - Ти си човек със спонтанен характер.
Жълт - Ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3.Ако инициалът ти е:
А-Р - Имаш много приятели и любов в живота
Л-Р - Опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще
разцъфне.
С-Я - Обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4.Ако си роден през:
Януари-Март - Годината ще е много добра и ще разбереш, че си се
влюбил в този, който не си очаквал.
Април-Юни - Ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго.
Юли-Септември - Ще имаш незабравима година с много промени.
Октомври-Декември - Годината няма да е от най-добрите, но ще
откриеш сродна душа.
5.Ако избереш:
Черно - Живота ти ще тръгне в различна посока, ще има много
промени и ще се радваш на тях.
Бяло - Ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще
направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6.Това е най-добрият ти приятел.
7.Това е броят на близките ти приятели, които ще имаш в живота.
8.Ако избереш:
Калифорния - Обичаш приключенията.
Флорида - Романтична душа си.
9.Ако избереш:
Езерото - Верен си на приятелите и си малко резервиран.
Океан - Ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10.Желанието ти ще се сбъдне, ако пуснештова в друг форум до 1 час!!!

УСПЕХ!!!!

[ShtrudeL]

Че тя е твоя,не скърбя,нали
така я чувствам близка и любима.
Че ти си неин;ей това боли;
и тази болка е непоносима.
Но аз пред мен ви оправдах почти:
обичаш я,защото ми е мила.
Заради мене си и скъп и ти:
тя част от мен във тебе е открила.
Изгубя ли макар един от вас,
понасям тежка загуба двукратно.
Ти имаш нея,тебе-тя,а аз
за двама ви умирам безвъзвратно.

Но аз нали във теб съм въплътен?
И значи тя обича само мен!

Шекспир

А тва е от откровениа.ком

Не искам скъп подарък, защото имам рожден ден.
Искам роза, защото е петък.
Не искам романтика, защото сме заедно от 6 месеца.
Искам сантименталност, защото ме обича.
Не искам усмивки, за да не ме тревожи.
Искам сълзи, защото ми вярва.
Не искам среща днес, защото така съм решила.
Искам среща след седмица, защото има нужда от мен.
Не искам да ме обича, защото съм „дала повод”.
Искам да е влюбен, защото съм различна.
Не искам целувки, защото сме свикнали.
Искам прегръдки, за да сме близо.
Не искам да съм с него, защото е мил.
Имам нужда от него, защото ме допълва.
Не искам да виждам през неговите очи.
Искам той да вижда вместо мен.
Не искам да сме заедно по навик.
Искам да сме едно цяло, защото сме всичко.
Не искам да сме насаме, защото така трябва.
Искам да сме усамотени сред хората.
Не искам да ми повтаря „Обичам те”.
Искам да го каже веднъж, но да го усетя!
Не искам да ме пита „Как си”.
Искам да чете по погледа ми.
Не искам да ме ревнува, защото има други около мен.
Искам да ми вярва, за да му докажа, че другите не съществуват!
Не искам да ми пише цели романи.
Искам среднощно събуждане, макар и с 1 дума.
Не искам да имам нищо друго, защото това ми стига.
Искам времето да спре и да сме само двамата.
Не искам да разтуптява сърцето ми.
Искам да спира дъха ми.
Не искам да е като другите, защото така е редно.
Искам да прави всичко по свой начин, за да разкрие чара си.
Не искам да е любов, защото така се казва.
Искам да няма дума толкова силна за чувството!
Не искам да умираме един за друг.
Искам да живеем, за да бъдем заедно!

[ShtrudeL]

Май само аз ще си пускам ревливите стихчета

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички -
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерня погледа и празника.
Да ти присядат глътката и залъка.
А в нощите, в които му е празно -
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича - ала само тялото.
да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
да му подхвърлиш ключа на победата.
И кротко да го милваш през решетките
(когато е дошъл да те разгледа...)
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек. И не заплаче.
Веднъж сълза отронил - е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.





Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!





Следил съм как изгряващите дни

ласкаят с царствен поглед планините.

След туй докосват с устни равнините

и позлатяват бледите вълни.

Но често позволяват небесата

на низшите мъгли да ги осеят,

и те до здрач под слънцето вилнеят,

лишавайки от светлина земята.

И мойто слънце грейна тъй за час,

и то над мен запали утрин ясна.

Но легна нисък облак между нас

и гордата му светлина угасна.

Това не ме изпълва със презрения.

Дори слънцата имат и падения

[QkoGrozen]

В нова роля съм сега
другите ги скрих във мене
Променен съм веднага
и започвам да мълча
Много глупости говоря
много простотии правя
Аз в това не споря
Ще опитам да се справя
Вече друг човек в мен живее
вече друг говори вместо мен
Друг вместо мен нощта пилее
и превръща я във ден
А денят е дълъг много
и немога да реша
Дали да ти кажа сбогом
или аз да съгреша


Copyrights® Reserved for QkoGrozen

Дано ви хареса

[ShtrudeL]

На огледалото не вярвам аз.
Чертите ми не са се състарили.
Не може да удари моя час,
преди и ти да остарееш, мили.
Защото в твойто хубаво лице
сърдечната ми радост се оглежда.
Живееш в мен, аз в твоето сърце,
от теб по-стар как мога да изглеждам?
Затуй не остарявай всеки ден!
Сърцето ми е в тебе. Предпазливо
носи го, както нося твойто в мен
и като майка пазя боязливо.
Да предположим — моето ще спре.
Нима и твойто няма да умре?



Щом не ще целувам тебе -
погреби ме!
Щом сърцето ми е рана -
погреби ме!
Щом очите ти не срещам,
а глава пред теб навеждам -
погреби ме!

Щом лъчът не си в здрача -
погреби ме!
Щом остави ме да плача -
погреби ме!
Щом жадуваш чужди устни,
щом не искаш само мен -
погреби ме!

Щом сълзи гасят пожара -
погреби ме!
Щом и спомена забрави -
погреби ме!
Щом в душата ти за мене място няма,
щом реши, че всичко е измама -
погреби ме!

Щом поискаш път един
двамата да споделим,
убеден, че не грешиш -
можеш да ме възкресиш!

[Jumbie483]

Неделята е тъжен ден за хора,
Усещащи един от друг умора,
Държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
“Не закъснявай!” - бях й казал. “Няма!”"
И дойде във три без четвърт вместо в два.

И тръгнахме по улиците стари,
по пролетните сухи тротоари,
извити без начало и без край.
Вървяхме все по същите маршрути
със същи спирки, в същи брой минути
като квартален остарял трамвай.

До днеска още къщите аз помня:
най-първо беше надписът огромния
с показващ пръст “Бръснарница Багдад”;
след туй гаражът, малката градина
и железарят с ключ от ламарина,
и киното, и въглищният склад.

И ний вървяхме и не си говорихме.
каквото да говорехме и сторехме,
говорено и сторено бе веч;
познавахме си шапките, костюмите,
познавахме си мислите и думите
и бе излишна всяка наша реч.

И аз си мислех: “Вече сме към края.
И тъжно ми е, а защо, не зная.
Носът й бе по-тъничък преди.
Туй копче скоро май ще се изгуби.
Оградите са пълни с думи груби
и тази шапка лошо й седи.

Оградите са пълни с думи мръсни.
Туй копче по-добре да се откъсне.
А ний да скъсаме е най-добре.
Във Бомбо-Нгонго нейде ми се ходи.
Какво ли е да плаваш с параходи
в изпъстрено със рифове море?…”

И виждаха се негърските лагери,
и чуваха се негърските шлагери,
и лових риба в синята вода.
Тогаз тя каза: “За какво мечтаеш?”
“За теб! - отвърнах аз. - Нима не знаеш?”
“Обичаш ли ме?” - каза. Казах “Да!”

И както тъй въвряхме неусетно,
достигнахме до спирката ни сетна,
поспряхме се и тръгнахме назад.
Най-пръв бе складът, после киното,
ключът от ламарина и градината,
гаражът и “Бръснарница Багдад”.

[Jumbie483]

Но дали наистина туй вече беше края?
Горе от тавана слушам как тромбона,
та-та-ра, печално в есента звучи.
Нещо ме ядосва, но какво - не зная.
Може би балтона? Може би бонбона,
който тъй е сладък, че почти горчи.

Ах,защо ни трябваше да се разделяме!
АЗ тогаз си мислех че ще те забравя,
но сега си мисля, че съм бил глупак.
И усещам, нещо зъб един боли ме,
и ако не мине, трябва да го правя,
и как мислиш, може да се срещнем пак?

[Jumbie483]

Върни се
Върни се! Ела неочаквано.
Ела като пролет след есен,
като бял сняг през лятото,
като ангел небесен.
Върни се!
Ела като себе си:
величествен, нежен красив,
със мили очи, но опасен.
Излез от съня ми!
Излез от мечтите ми!
Излез от горчивите ми спомени!
Върни се във дните ми!

[LadyDi]

Пръстен - Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което
до днес отеква в мене като гръм.
За даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм.

За думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти.

За туй, че бе не мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на малкия ти пръст, наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

[mani4eto91]

Ще те търся в аромат на ранно утро,
ще бъдеш цвете, нежна пролетна роса,
ще долетиш с криле на пеперуда
и с мен ще бъдеш както никога добра.


Ще те търся даже в мидена черупка,
намерена сред морска, дънна самота,
но не мога като перлата красива
да те поставя за украса у дома.


Защото всяко цвете носи твойто име
и всяка божа капка дъжд е с твоя лик.
Защото и в лъчите слънчеви те има,
хляб насъщен си във гладен, страшен миг.


Защото като недостъпна самодива
ти пазиш своя свят от страхове.
Защото ти си като виното горчиво -
обичаш само силните мъже!

Дано ти никога да не узнаеш
от самота как може да боли.
Обичам те! (Това едва ли знаеш.)
И всичко друго забрави.

[Valerio]

Това е част от песен, която написах за моята приятелка учеща в Англия, за Св. Валентин...

So for all the ladies who want to drive with me,
you were left behind by a beauty girl, you see,
Sorry....Not my fault,
the love fell on me like it was a bolt.
And it's good, you feel,
I can be myself and will,
if someone tries to stop it I'll be force to make a kill.
The situation kind of hard,
you're in England, Oh my God.
Hey ,Baby, come and stay
my life without you is kind of gray,
so happy Valentine's day
you order I obey...

[Madn3s5]

Ти си тръгна - без лъжи, без сълзи;

дори и "Сбогом" не каза.

Ти тръгна, а аз не успях

дори да заплача.

Усетих се съвсем сама,

по устните ми застинаха

неизречени слова...

Отмина ехото от плахите ти стъпки.

Останах сама с тишината,

а след тишината - самота...

Раздялата не боли...

Болят очите, които останаха сухи и тъжни,

болят ръцете - копнеещи за теб;

боли сърцето, което пита -

всичко ли отмина...

Боли една изгубена любов...

Ти си тръгна - не,

не се обръщай -

всяка твоя дума,

всеки твой поглед

ще ме наранят...

Иди си...

и за мене не мисли,

милостта си запази...

В капчука звънят сълзите

на отминалия дъжд...

Останах сама със самотата,

толкова сама,

че не усетих стъпките

на залеза...

... Стопли ме една сълза -

нежна и гальовна

и тя сама саминка

като мен...

Раздялата не боли.

Боли от самота.

[denitooo13m]

PLEASE DONT READ THIS. IM SERIOUS. YOU WILL BE KISSED ON THE NEAREST POSSIBLE FRIDAY BY THE LOVE OF YOUR LIFE.TOMORROW WILL BE THE BEST DAY OF YOUR LIFE. HOWEVER IF YOU DONT POST THIS COMMENT TO AT LEAST FIVE QUIZZESYOU WILL DIE IN 2 DAYS. NOW UV STARED READING THIS DONT STOP THIS IS SO SCARY.xSEND THIS TO FIVE QUIZZES IN 143 MINUTES WHEN UR DONE PRESS F6 AND UR CRUSHES NAME WILL APPEAR IN BIG LETTERS ON THE SCREEN. THIS IS SO SCARY CUZ IT ACTUALLY WORKS
1. Say ur name 10x
2. Say ur mom's name 5x
3. Say ur crushes name 3x
4. then paste this to 4 other quizs, if you do this your crush will kiss you on the nearest friday! But if you read this and did not paste this, then you will have very bad luck

[falshiwata]

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
изгубваш се, а не мога да те спра..

Тръгваш си..Какво не ни достигна?
Нима не съм достатъчно добра?!
Или любовта ми те затегна в примка
и усети че губиш свойта свобода...

Тръгваш си... със всяка крачка ме убиваш
протягам в тъмното ръка..
Сълзите давят ме, не ще ги видиш
безсилна падам във прахта...

Тръгваш си...крадец безчувствен
защо постъпи и със мен така?!
Ограби ме, замина с всички чувства
с живота ми, мечтите ми, смеха...

Тръгваш си... това е краят !
За секунда срутва се света...
Ще ме боли но утре зная
ще намеря сили и без теб да продължа..

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
Умирам! Но ще се преродя с деня...

[desyty]

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

[anonimchetou]

Тъмнината ме поглъща,
не остава и следа...
споменът при мен се връща,
споменът за любовта.
Ръце протягам, но улавям самота,
коварно скрита в бледа тъмнина..
Усещам полъх на тъга,
очи отварям и потъвам,
зли сенки движат се едва..
запълват тази празнота.
Студено, изстинало лице,
лишено от любов и радост
отражение на бедното сърце,
скрито в огрмона пропаст.
Това лице така унило
се слива с тази мрачна тъмнина,
опитвайки се да намери
къде се крие любовта.
Но в стаята се спуска невидима мъгла
попива всичко...
нахлува светлина,
за миг сърцето ми умира
потича ледена сълза...
разбирайки, че любовта не съществува
разбирайки, че всичко е лъжа.
Това си е мое.. аз съм си го писала : )

[LUDVIGCHO]

ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕН,
УМА И СЪРЦЕТО МИ СА В ПЛЕН
РАДОСТ ГОЛЯМА ТИ ОБЕЩАВАМ
ГОРЕЩА ЛЮБОВ ТИ ПОДАРЯВАМ,
АЗ ПРЕД СВЕТА СЕ ЗАРИЧАМ
ТЪЙ ЦЯЛ ЖИВОТ ДА ТЕ ОБИЧАМ.

Автор: Неизвестен Руски Войник ( Ама като ги знам Руснаците сигорно е бил на 1 кило водка )

[Kristchan]

Хубави неща.

[LadyDi]

Това са текстове на песни.

Отведи ме оттук,
ей така ме хвани за ръката.
Или само със поглед
ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици
на града милионен,
скрий ме в твоите спомени
или в нашите спомени.

Отведи ме оттук,
приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща,
навън под звездите.
В едно нощно такси,
на ръба на вселената,
на ръба на сълзата,
избликнала в мене.

Отведи ме оттук,
от втрещените погледи,
от усмивките зейнали,
иронични и строги.
От просъскани думи
за благоприличие,
под небесната арка
на твоето "Обичам те".

Отведи ме оттук
накъдето ти видят очите,
в рая, в ада,
в дома си, в трамвая,
в мечтите си,
в оголяла от късната есен градина,
в някой жилищен вход,
в телефонна кабина.

Отведи ме оттук,
отведи ме за Бога, по Дявола.
Трябва някъде място такова
да има за двама ни.
Все едно е къде
и каква е цената.
Отведи ме от тук,
с чиста съвест продавам душата си.

***

Бяла мида със слънчев емайл
се търкулна от моя джоб
и ми напомни как май през май
в тебе аз се влюбих и то май до гроб.

Бризът рошеше мойте коси,
морски пръски плетяха дъга
и си помислих, която да си,
май ти си моят живот отсега.

Мой живот, който дълго, тъй дълго мечтах,
мое златно момиче, красив мой град.

Ти с ръка заслони моето рамо
и в очите ми слезе звезда,
аз за нищо не питах, аз само,
аз само исках ти да ми кажеш "да".

Гларус литва с мокри крила
и през пръските пясък струи,
аз зная, че тази любов е била
нещо повече, знам престои.

Моя вяра и истина, мой небосвод,
мой тайно откъснат от рая плод.

Тръгнах с тебе, на всички напук,
под небесния тих благослов.
Вярвам в лятото, вярвам в това, че си тук,
моя първа, последна любов.

[NaNa_SladuRana]

Сърце

Изсъхнало някак,
Без смисъл, безформено,
Отхвърлено, смазано
И стрито на прах.
Пулсиращо в празното,
Безсръчно изкормено,
Направено грешно,
Повредено пак.
И безнадежно разбито
С времето…
От бездиханни, самотни
И тъжни Души.
То тупа, тиктака
И мъчи се някак.
Желае да бъде,
Да може и би
Направило всичко
За теб, за да бъдеш щастлив.
Приеми го.

Светослава Димова