Любовна поезия

[LadyDi]

Опитах се да те забравя. Неуспешно
във огъня на друга страст се хвърлих.
Но в пламъкът откривах безутешно
искрицата, с която ме опърли.

Избутах те във проспастта на дните,
със мисълта, че утре ще ме няма.
Но вятърът все още ме връхлита,
а пропастта е толкова голяма.

Удавих те във океан от сълзи,
простенали от бри по страните.
Но всеки дъжд със струите си бързи
те връщаше на капки по скалите.

Накрая те презрях и те отрекох,
на зарове дори те проиграх.
Но Господ ми прости. Нелепо.
Прости и ти. Че си ми грях.

Спря ли да вярваш във приказки,
във феи и разни магьосници,
в лами, в огнедишащи дракони
и бели, прелитащи конници?

Не вярваш ли вече във рицари
с железни доспехи и ризници,
във разни митични създания,
в чудовища, елфи и призраци?

Къде изостави мечтите си
за принцове в каменни замъци,
за нощните лунни разходки
сред белите, пухести облаци?

Изгуби ли вече усмивката
в годините с мъка прелистени?
Порастна ли вече със времето?
Не вярваш ли вече... във истини?

Любов,
не стой на прага -
влез.
Не те чаках
/момчетата никога не те чакат/.
Заповядай, седни.
Уютен е мрака.
Желаеш ли чай,
или може би мляко?
Ако пък искаш, дай
с някого да початим?
Да пусна ли музика?
Танцувам само рап,
но той не подхожда на дами.
Ох... какво да те правя.
Дълго ли ще останеш?

... дърветата, избухнали във бяло
и песента на коса,
и рижото на огъня по Благовец,
и стъпките ти боси,
и щъркелите в старото гнездо,
прегърнало комина,
и веселата рокля на цветя,
измъкната от скрина,
и свилените плитки на върбите,
целунали реката,
и пазвите на бухналите облаци,
подгонени от вятъра,
и синьото на младото небе,
откраднало очите ти,
и още нероденото дете,
повторило чертите ни.

[Neftochimic]

Лутах се в тъмното и достигна до дъното,
но да те забравя тъй и не можах!
Вграждах си сянката във стени от мълчание
и във хладен огън спомени горях!

Думи неказани и очи нецелунати...
Невъзможна ли е нашата любов?
До полудяване с тебе аз разминавах се,
но да те забравя тъй и не можах…

За отмъщение любовта ни завръща се
и убива ни със нежно острие!
С теб като нощ и ден
вечно все се преследваме,
но не можем да се слеем
във едно…

[IrRePlAcEaBlE]

ДРУГАТА ЛЮБОВ

Във рамка се опитах да я сложа,
но рамката се пръсна на парчета,
а тя - красавицата невъзможна,
ме стегна със невидими въжета.

Обсебваща, абсурдна и скандална -
пред нея каменна стена издигнах.
В очите ми ме гледаше нахално,
намигайки, се смееше ехидно.

Опитах в клетка - там да я заключа,
пред мене да стои опитомена.
Доказа ми - реши ли - ще се случи,
дори клеймо да носи - ЗАБРАНЕНА!

Тя никакви закони не признава
и никога не спазва правилата.
Нахлува дръзко, не предупреждава -
като стихия, като бурен вятър.

Макар и да изглежда безнадеждна
е част от мен, изпратена ми свише.
Живее в мен... и ме погубва нежно...
Но просто ми е нужна - за да дишам.

[IrRePlAcEaBlE]

До предела и отвъд

Когато е тихо,
крещя те.
Когато е шумно,
мълча те.
Когато е пусто,
те скитам.
И бродя
без остатък,
ненаситно,
алчно,
копнежно.
Когато си тръгваш,
оставам
за следващо връщане.
И чакам твоята
безвъзвратност.
И пропускам ветровете
през шепите си
да се измъкнат
покрай
случайните ми животи
без теб,
взети назаем.
И ставам сбъдната
и случена
на онова място,
където ме прекрачва
границата на погледа ти,
а отвъд нея
виждаш само мен...

[IrRePlAcEaBlE]

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА


Каква принцеса бях, каква принцеса!
Как влюбваха се принцовете в мене!
Безгрижно, лекомислено, божествено
живеех – пренебрегнала вретеното.
Как покорявах всичко само с поглед!
Бях вятърничава и мъдра – всякаква.
За мен мъжете стъпваха във огъня.
И тайно във съня си ме изплакваха.
Каква принцеса бях... Но ме докоснаха
очите ти – две остриета сини.
Прибрах короната, разгоних гостите
и те приех – в едно със орисията си.
Какво си мислиш – че изтлява миналото?
Че край си има всяка женска лудост?
Повярвай ми – макар след сто години
принцесата във мен пак ще се събуди.

[IrRePlAcEaBlE]

Едни очи имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни ръце имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни нозе имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едно тяло имахме. Беше ли ?
- Беше.
Един дъх имахме. Беше ли ?
- Беше.
С половин останах.
Как да бъда ?

[IrRePlAcEaBlE]

Магьосница съм аз ! Магьосница !
И имам тайна власт над теб !
Хем си на колене като пред костница,
Хем – упоен си като във вертеп !
Не вярваш ли, че съм магьосница –
вземи , крилото е за теб !

Крилото е едно, така е,
а другото остава в мен.
Ако да полетиш желаеш,
приемай сладкия ми плен.
Поробвам те чрез свобода – това е !
Е, литваш ли ти с мен ?

Опашката от кандидат-летци
не ме интересува !
Избрах те ! Искам да си ти !
Ела, не се преструвам !
Дали сме грешници, или светци ?
Не ме, не ме интересува !

Признай – гориш от нетърпение –
какво ще ти направя.
Попитай святото въображение –
и без това се славя –
владетелка на мъжки мечти, съновидения.
Събда – какво да правя ?

Защо се колебаеш още ?
Мечтата ти от теб на косъм е !
Ще ти изпратя огън мощен –
Магьосница съм аз ! Ядосана !
Ще те преследвам денем, нощем
в копнежа си да бъда...омагьосана !

......................................

Синдромът „лошо момче”

В живота ни поне веднъж
Се срещаме с фатален мъж.
Летиме в друго измерение,
А после идват, без съмнение,
Бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла ?
Опитваме се да забравим
И с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава –
В сърцето ни печат остава
От него – лошото момче –
Кръстоска на мръсник с дете.
„Защо – се питаме тогава –
Единствен той не се забравя ?”
Защото горната порода
Отключва женската природа.
И чувстваме се заслепени,
Опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
Сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/...
Защото лошото момче-
Универсалното ключе-
Отключва всички лица на жената-
Детето, майката, сестрата,
Любовницата дива.
Открива я цялостна, жива !
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива !

...................................

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ НЯМАМ!

Не идвай никога по- близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.

Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.

А после изчезни – единствен
сред всички, искащи ме хищно –
и с огън ще горя неистов,
а да ти казвам е излишно

защо ще бъдеш най-желания,
от мен обичан доживотно.
Защото само недостъпните
привличат се страхотно!

.....................................

МИРА НЯМАМ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - да се запаля?
Или очи нямах насреща?
Сълзи ли нямах - да не те изстина?
Рани ли нямах - да не те намразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или някаква чест пазех?
Мисли ли нямах - да не те мисля?
Сърце ли нямах - пак да обикна?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Или разум - да те отрича?
Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да ти обърна?
Нужда имам да те обичам.
Сила нямам да те намразя.


всичките са на Мадлен Алгафари

[crazymm]

Петя Дубарова "Посвещение"



В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля по моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка
на теб, непознатия, смугло красив
потаен и питомен, жаден и див
едва деветнайсет години живял,
но всичко опитал и всичко видял
Подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой.
Ела, ще изтрием луната от грях,
ще изхвърлим трупа на умрелия страх
ще запеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат
мечтите надраснал, усмихнат, смутен
ще тръгнеш реален, до мен, в моят ден

[mgxpower]

Мен ми е много интересно вие ли ги пишете или просто копи пейст?

[IrRePlAcEaBlE]

Мен ми е много интересно вие ли ги пишете или просто копи пейст?

Не, не ги пишем ние.. има си отделна тема за авторски произведения.

[IrRePlAcEaBlE]

Любовта е...

Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!

[Jumbie483]

Ела! Превърни ме в реалност горчива!
Аз съм тайнствена нощна гора!
Аз съм вино - от него отпиваш!
Аз съм мъка, а ти си тъга!


Идвам! Тичам с вълните към тебе!
Докосвам косите ти сякаш от сняг!
Аз имам те - в своето време!
Аз чувствам те - невинен мой грях!

[Jumbie483]

Любов
Като прашна шапка и черно палто,
като чашите две с вино наляти,
като детския смях, като пъстрото ято,
като схлупени къщи и царски палати
ти си търсена и неоткрита,
ти си истинска и тъй фалшива,
ти си гола, но в тъга обвита,
ти си мрачна, но и светло-сива,
ти си пъстра, но и черно-бяла,
ти си хубава, но толкоз стара,
ти си на парчета, но пак цяла
прераждаш се във звуци на китара.

[Jumbie483]

Здравей, моя любов нереална!
Здравей и ти самота!
Ето ни във вярата банална,
заедно протягате мойта ръка.


И сякаш тя превръща се в нишка
и впуска се в кълбото от неща.
Но май че само малка черна мишка
ще бъде изплетена от мойта душа.


Здравей, моя любов безразлична!
Здравей и ти бяла тъга!
Всички сме заедно в тази обична
пиеса, наречена просто "Съдба".


Но не искам, не, не искам
да съм тухла в нейния декор.
Сбогом! Вече тук ми писна:
черна мишка в калния обор.


Искам вечна радост и мечти,
но за тях кой дните ще плати -
малките мишки нямат пари.
Сбогом, Съдба! Просто умри!

[FancyGirl]

Ела до мен...

Дамян Дамянов


Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.

[IrRePlAcEaBlE]

Завиждай ми

Завиждай ми, че плача,
завиждай ми, че страдам,
завиждай ми, че ме боли,
завиждай, че сърцето ми кърви!

Завиждай ми, че няма скоро да ме видиш да се смея!
Завиждай ми, че влюбена съм! Да го изрека - не смея!
Завиждай ми! Ужасно съм ранена! Но поне… ЖИВЕЯ!

[IrRePlAcEaBlE]

Както винаги си искал

Не ме вълнуваш вече!
И Слава Богу!
Най-сетне ,ще мога да се държа нормално-
както винаги си искал !
Вече ще мога да бъда наистина спокойна-
както винаги си искал!
И напълно безразлична към теб!
Както винаги си искал , вече мога
да не се впрягам на всяка твоя дума!
Да не изпадам в истерия…
Да не ти се сърдя!
Да не ти затварям телефона…
Да спра да се моля за вниманието ти!
Да не ти устройвам сцени!
Да не съм емоционална пред хората!
Да не ти хленча,че ме пренебрегваш!
Да ми е все тая дали ще ми се обадиш ,или не…
Да ми е все тая с кого и къде си…
Да ми е все тая добре ли си ,или не си…
Да ми е все тая боли ли те,или не те боли…
Я по-добре си помисли…
Това ли е, което наистина си искал винаги?…

[IrRePlAcEaBlE]

Искрено и лично

Миличък, опитах се да ти покажа всячески,
че искам с теб да бъдем повече от приятели!
Ти упорито ме отхвърляш ден след ден
и се държиш ужасно странно, според мен.

Аз знам със сигурност, че ме желаеш!
И не разбирам, защо отказваш да си го признаеш?
Не искам повече, да ти играя във играта!
Отдавна спряха да ми харесват правилата!

Казвам ти “чао”! Категорично! Аз бях до тук!
Не смятам още, да правя на себе си напук!
Да знаеш, че няма да те притеснявам вече!
Не мога да се занимавам все с теб, човече!

Ако, все пак, имаш някакво желание към мен,
ми го показвай, ако искаш даже - всеки ден!
От тук нататък, топката е само в твоите ръце!
Ако желаеш, ще намериш път към моето сърце!

[IrRePlAcEaBlE]

Правилни решения

Вземам решение- от утре, да не те обичам вече!
Но се съмнявам, че ще стигна и този път далече!

Вземам решение, че няма да ми пука повече за тебе!
Но разтрепервам се, дори, ако се доближиш до мене!

Вземам решение, че няма да ти звънна никога отново!
Но ако ми позвъниш, се почва старата история, на ново!

Вземам решение, че вече тотално ще те игнорирам!
Но тайничко в сърцето си, по тебе от любов умирам!

Вземала съм, със сигурност, все правилни решения,
макар, така да се подлагам доброволно на мъчения!

Направила съм значи, всичко, каквото съм можала!
Но ясно е, че пак ще става тя, каквато ще си става…

[IrRePlAcEaBlE]

Тежък случай

Що се напъваш, пич?Кажи, най-после, за какво се бориш?
Как да ми кажеш, като и сам не можеш да си отговориш…

И за какъв се мислиш? Май се имаш нещо, за специален?
Във моите очи си грозен, тъпичък, досаден и нахален!

Приличаш ми на всички други смотаняци преди тебе!
Не си ми интересен! Губиш само ценно време с мене!

Отивай другаде, където ще можеш да минеш за оригинален!
Да ме прощаваш, ама си доста тежък случай! Просто уникален!

[IrRePlAcEaBlE]

От сън спомени няма

При теб е нощ! При мен-е ден!
При теб -луна! Зора - при мен!
Навярно спиш! Но аз - не спя!

Мисля за теб, но ти - си спиш!
Мислиш за мен, но аз - си спя!

Поука има тук за нас голяма!
От много сън - спомени няма!
Спането поотделно е измама!

[IrRePlAcEaBlE]

Мис Прелестна!

Приятно ми е да се запознаем!
Мис Прелестна!
Да ти разкажа за себе си!
Сакото ми е
“Долче и Габана”.
Роклята ми е от последната колекция на
“Версаче”.
Парфюмът ми е
“Мадмоазел Шинел! ”
Обувките -
“Манолло Бланик”.
Интимните ми части са само
“Виктория сикрет”!
Сърцето ми тупти, зад кулие
“Сваровски”!
В жилите ми тече
“Дом Периньон”!
Погали нежно
екстеншъна ми!
Погледни ме, право в
цветните ми лещи!
Ще запърхам свенливо с
изкуствените си мигли!
Ще те целуна с устни, уплътнени с
ботокс!
Ще те притисна между
силиконовите си гърди!
Това наричам
ИСТИНСКА ЛЮБОВ!

[IrRePlAcEaBlE]

Съвършени

Не съм от тези хубавици - “Мис Съвършена”!
Не съм дарена със перфектни мерки и височина!
За жалост, не притежавам и най-дългите бедра!
Със сигурност, не съм най-прелестната на света!

Ама, не съм и за изхвърляне! Имам си чар и обаяние,
с което те привличам към мен, на близко разстояние!
Краси ме усмивка лъчезарна и много доброта!
Устройва ли те като за начало, всичкото това?

То и ти, все пак, не се мисли за” Мистър Свят”!
Не си най-хубавият! Поне да беше мъничко богат!
Със нищо не блестиш особено! Нямаш и лъскава кола!
Определено, не заслужаваш”Мис Перфектната жена! ”

То, който се има за много красив и съвършен,
винаги мисли, че е пренебрегван и недооценен!
Така и ние, преди да се погледнем в огледалото,
се имахме със теб, за съвършени, във началото!

[IrRePlAcEaBlE]

Космически забивки

Очевидно, ти си от Марс, а аз съм от Венера!
Да стане нещо помежду ни, направо е химера!
За космонавт, минавал ли си наскоро обучение,
чел ли си правилника за Космическо движение?

Как иначе, се питам, ще прекосиш, на практика
тези огромни разстояния, от нашата Галактика?
Не само скафандър ще ти бъде необходим,
да бъдеш моят Звезден принц и мой любим!

Наясно ли си, скъпи, с теорията за оцеляване,
по време на Междузвездното преодоляване?
Да ме достигнеш, ще ти трябва скъпа екипировка
и доста по-сериозна и задълбочена подготовка!

Кораб, на който да се изкачиш, към мен да полетиш.
Ако не можеш да преодолееш гравитацията-гориш!
Ще трябва доста да се потрудиш със сухи тренировки,
да си добре ориентиран, в Космическите маркировки!

Наясно ли си, астронавте мой, с какво си се захванал?
И колко ще ти коства инвазията, която си подхванал?
Ако не си, е по-добре да си стоиш на твоята планета!
Някой по-подготвен, ще полети към мен, като комета!

[IrRePlAcEaBlE]

Непревзета територия

Аз съм ничия жена!
Аз съм ничия земя!
Аз съм непревзета територия!

Сабите си наточете!
Шпагите си подострете!
Завземете мойта траектория!

Ще се отбранявам силно!
Няма да се давам никому!
Ще си пазя правото да бъда ничия!

Ако някой ме завземе
и сърцето ми превземе,
заслужава не едно, а няколко отличия!